|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Георги Раковски като организатор на революция за освобождението на България от османско робство създава два плана за независимост
Първи план за освобождението на България
Георги Раковски пише Първия план за освобождението на България в Одеса през 1858 г. Той призовава към въоръжена борба и обосновава революционния път като единствения възможен за българския народ. Двете най-важни предпоставки са събирането на материални средства и изработването на план за действие. Раковски обмисля всестранно предварителната подготовка на народа за изпитанията на наближаващата борба. Първото, което предвижда планът от 1858 г. , е да бъде създаден ръководен център на освободителното движение, т.нар. Тайна канцелария в Одеса с поделения във Влашко и Молдова. Идеята е този център да поеме организаторската работа, поддържайки постоянна връзка с родината чрез свои пропагандатори. Нова в плана е идеята широка дипломатическа акция да предхожда и съпътства приготовленията за въстанието. Като прозорлив политик Георги Раковски иска на всяка цена да осигури международна подкрепа на българската освободителна кауза. Уталожването на обстановката на Балканите временно отлага реализирането на замисъла на Георги Раковски. Първият програмен документ от 1858г. очертава перспективата и мобилизира онези сили в българското общество, които жадуват за национално освобождение чрез революция.
Втори план за освобождението на България
Идейното израстване на Раковски намерило отражение в изработения към края на 1861 г. в Белград нов План за освобождение. В началото му се изтъква, че “народният дух” навсякъде е подготвен за въстание против турците. Купували се оръжие и барут, в много селища били съставени тайни комитети, които разпространявали сред хората идеята за въстание. Предстоящата революционна акция в България е обрисувана по следния начин: един добре въоръжен полк, минимум от 1000 души, конници и артилеристи, ще тръгне от Сърбия, ще продължи по билото на Стара планина и достигне Черно море. Както в плана от 1858 г. , така и тук главният и стратегически удар бил насочен към Северна България. Общият брой на бунтовниците според Раковски би трябвало да бъде 500 000 души. Целта била да се води борба, като се ползва опита на хайдушките дружини. Това е ръководният му тактически принцип от 1861 г. Но той замислял общонародно въстание, различаващо се от действията на хайдутите. В този план Раковски набелязал основните отправни положения на стратегията на подготвянето на въоръжено въстание. За пръв път тук била доказана необходимостта от изграждането на въстанически сили, които се разделяли на вътрешни и външни. Ядрото на външните сили, създадени на територията на някоя от съседните страни, е полкът от 1000 души. Наред с този полк се предвиждало в борбата да се включат и български емигранти.
Планът за освобождение от 1861 г. обогатил политическата мисъл преди всичко със задълбочената постановка на тактическите въпроси на българската национална революция. Тук намерило място и новото схващане за разгръщане на масово въоръжено въстание. Хайдутите трябвало да бъдат само част от ударната сила на революционната армия. Плановете от 1858 – 1861 г. показват, че макар да разчита на четите, Раковски се стремял да ги обедини във въстаническа армия и да подчини техните действия на плана за масово въстание, съобразен с международната обстановка, и с постигната договореност с другите, борещи се за национално освобождение на народите на Балканите.
Първата българска легия
Първата българска легия е военен отряд, сформиран в Белград от български доброволци по време на сръбско-османския конфликт от 1862 г. Според замисъла на организатора Георги Раковски отрядът трябва да вдигне на въстание българите в Османската империя. На практика легията участва в боевете за Белградската крепост, но никога не навлиза в османска територия. След тримесечно съществуване тя е разпусната още през септември същата година от сръбското правителство под натиска на Великите сили и предателство от страна на сърбите. Освен Георги Раковски, в Първата българска легия вземат участие и трупат опит редица видни български националреволюционери, в т. ч. и бъдещият създател на Вътрешната революционна организация Васил Левски.
План за освобождението на България с автор Георги Раковски
„План за освобождение на България“ е останал непубликуван. Той е подготвян през 1861 г., когато Георги Раковски започва да изгражда своята Българска легия.
„Народний дух навсякъде е приготвен за въстание против турков. На това са одавно работило, а особито тая последня година. Приготовление се е състояло в том, всеки да си купува оръжия, барут и куршум доколко му е било възможно. Освен една част във Видинско окръжие, що нямат сички оръжия, в остали окръжия почти на пет един имат, а по някои си места и сички. Тии окръжия край Дунава са следния: Свищов, Рухчук, Силистра, Тулча и Варна на Черно море, а по вътрешност Враца, Севлиево, Ловча, Троян, Габрово, Търново, Шумен, Разград, ония места са, от тая страна Балкана. А от другая страна Балкана са, като се започне от Черное море от Ахило и Бургас, се покрай Стара планина, следнии главни градища: Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен, Казанлък, Шипка, Габарчово, Калофер, Карлово, Сопот, Коприщица, Клисура, Самоков, София и проч. В Тракия же Филипопол, Стара и Нова Загора, Чирпан и проч., кои съставят близо до 500 села български.
По главните тия градове са се съставили тайни комитети, кои разпространяват между народу за това въстание, че напролет ще стане непременно и сички чакат първий синял да им се даде. Движението може да стане с успех на следний начин: Един добре оръжен полк от 1000 добри избрани и окървавени в бой люди с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници, да се впусне тайно през Княжевец и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде синяла навсякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите и да затворят пътищата на пощите. По тойзи хрепт до Черното море Балкана е заселен почти се от българи и твърде малко турски или смсени села се нахождат. Нигде няма крепост по тия места, нито някой си пункт е заварден от редовно или нередовно турско войнство. Няколко билюк башии с по 10 или по 20 человеци се скитат по тях да ги управляват и да събират даждие и проч. Първий град, що иде на тойзи път, е Враца под Балкана, без крепост и 18 часа далеч от Видин, кой тряба непременно да се превземе. Тая чета ще следова се из Балкана, като подигне на оръжие сичките села и се умножава всяка минута. А битки ще има със селци турци, кои са обедняли до крайност и дух изгубили. Доде достигне до Търново, де само 800 низама има и крепост няма, ще има най-малко до 150 000 на крак мъжие, от коих 40 хиляди въоръжени. А като успее да продере до Черното море и подигне сичките средбалкански села и ония, що са в подножието и от двете страни на Балкана, броят на подигнатите ще се качи и до 500 хиляди мъжие, тогава навярно могат се брои сто хиляди пушки за бой.
Въстанието според умножението си ще се разпростира и ще състави плановете на битките с турците. Но главното правило ще бъде хайдушки горски боюве. Колкото турци по селата и по градовете се предадат, ще им се зема оръжието и ще им се респектува чест, вяра и имот, а колкото стоят противни, ще се избиват за пример на другите.
Главното управление на сичките въздигнати места ще се дава от тойзи полк, кой от сегашните граници Сърбии като тръгне, първа му грижа ще бъде да има задстражие добро и да държи непрестанно сношение със Сръбское главно управление, от кое ще зависи, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето. То ще си състави и временно правление от най-достойни и опитни людие.
Този полк, щом с впусти в Балкана, главната му работа ще бъде това:
- 1. Да си състави едно временно управление и да бърза колко може един ден по-скоро да стигне в Търново.
- 2. Да засече и развали сичките главни балкански пасажи.
- 3. Ще държи непрекъснати сношения със Сръбско Вис. правителство, като състави една временна поща, доколкото му допуща мястото и времето.
- 4. Като достигне и завладей Търново, да изпрати едно отделение да усвои Свищов и да си отвори сношение с Влашко.
- 5. Военний времен ред ще бъде: войводи, тисящници, сотници, и петдесятници.
- 6. Колко турци се покорят…
Турски крепости има край Дунава само 4 — Видин, Рухчук, Силистра и Варна на Черно море. А вътре има две — Белоградчик при Видин, но ничтожна, и в Шумен, коя е по-новий крой и доста добре завардени, но те от Балкана се зема лесно. От тия крепости във Видин има по-више войнство, до 5 – 6 хиляди воини, а в другите по-малко, но от никоя крепост не може се дигна редовное войнство да остави пункта си и да доде в непристъпний Балкан.
В Ниш има тоже крепост и малко засега войнство. В София има до 1500 души, но и тий не могат дойде в Балкана. Турското правителство доде състави и управи в Балкана само десет хиляди воини, трябва най-малко да минат два месеца, но този полк с 15 дни ще стигне в Търново, а за месец сичкия балкан ще бъде подигнат и Сищов на Дунав усвоен. От Македония помощ турци не могат дойде, нити арнаути, защото и тамошните места са разбудени и не щат остана мирни. Щом се появи такова нещо, от Влашко щ дойдат няколко легиона българи с добри офицери, кои са днес в служба влашка. А от Гърция има да додат много българи, кои са тоже там в служба и са произвестени и синяла може лесно да им се даде.
Сичките волентири, кои служеха в последния бой в Русия и две години се екзерсираха във военно изкуство, част са разпръснати по България, а част са във Влашко и на първи синял са готови.
Няколко хайдушки чети тоже са произвестени и тий първи ще се найдат в Балкана.
Из спомените на д-р Иван Касабов за Георги Раковски и гръцките „учители“ по история
Интересно би било лекцията да ни бъде изнесена лично и сега от славния български водач Георги Раковски. За съжаление времето е неумолимо и след толкова изминали векове можем само да гадаем какви стари елински думи е изписал Раковски и кои български думи са излезли при добавяне на отпадналите букви към тях. Виждайки резултата от филологическото издирване, гърците и даскалът им избягали, а българите викали след тях: “Чакайте, къде бягате?!”. Действието се развива през 60-те години на IXX век в гр. Плоещ, Влахия. Ето разказът на д.р Иван Касабов:
“…В Плоещ имало няколко гърци-търговци и един гръцки учител уж добър филолог, но и търговците и те се считали за много учени и надменни над българите. Често са подигравали българите с българский им произход и им правили много други унижения. Раковски разбрал това, понеже българите му разказали за отношението на гърците срещу българите. Раковски казал на българите да се съберат вечерта в кафенето и задържат там малко гърците и той да дойде да им покаже тяхната глупава наученост. Раковски действително ги намерил там, събрани българи и гърци. Раковски познаваше доста стария елински и новия гръцки език, понеже от малък още той е следвал науките си в Цариград и Атина в гръцката гимназия. При това той имаше дар да говори много убедително и ясно. Тук Раковски започнал разговор с гръцкия даскал и други уж по–учени търговци на гръцкий язик, за да ги въведе там, гдето той бил скроил планът си. Раковски влагал в филологията с гръцкий даскал, този започнал да разсъждава надменно. Раковски тогава поискал един тибишир, написал на масата едно голямо число стари елински думи с техните акценти и дигами и прочие. Обяснил какво означават тия дигами и какви букви отпаднали по-после представляват, гръцкий даскал удобрявал, че това е верно. Тогава Раковски написал думите цели с отпадналите букви и изкарал съвсем български и че те са заети от българский язик и че българский язик съществувал преди гръцкия и че този последния е разработван от българский язик. Гръцкия даскал се смутил, започнал да дига гюрюлтия, но не можа нищо да отрече в доводите на Раковски, види се толкова бил сведущ в своята филология. Около тях се струпали в кафенето сички румъни и някои румънски професори, които почнали да удобряват доводите на Раковски. Гърците тогава избягали всички от кафенето. А българите укуражени така от триумфа на Раковски, започнали да им викат – “чакайте къде бягате”. Румъните отпосле закачали гърците по тази случка, а българите тогава укуражени обърнали работата също противоположно с тези гърци, започнали да ги подиграват и презират. От тогава тези гърци отбягвали да се срещат с българите…”.
Дали Раковски не ни е оставил в трудовите си „ключ“ за намиране на отговори на въпросите от увода на статията „Георги С. Раковски за произхода на българския език“?
…„Наш български говорим язик съхранил два язика познати от ученого света Европи за най-стари на свят язици, Самъскрити и Зендски язик. На Самъсъкрит язикь къту сравним спомагатълни глагол би или бити пополнено в чърковни ни язик, щем видя с удивление си, чи няма разлика от нашаго! и дето сми мислили до сега чи сме изгубили в говорими си язик, неопределеное наклонение ся съхранило исто, както на Самъсъкрит язик; в него язик неопределное наклонение глагола ити=ида, е и както на наш говорим язик аз ща и, казва народ, глагола пи-ти-тия, е пи, аз ща пи казва Българин, дати е да и проч.
В Самъсъкрит язик бъдощое время ся съставя от едносложное неупределно наклонение и от едно ща, исто както и в наш говорим язик да-ща пи-ща и проч. Ние сми мислили чи окончаящи на а, о, у, нъ и на това сми били излйгани! тии са чисти окончания имянителного падежя, както и на Зендски и Самъсъкритски язик, Вишну, Ману, Кришна, Първио и дру. С една реч в България ся говори днес Самъсъкрит и Зендски язик смесно както ся види Старо-индийско и Зендско баснословие съхранено в народни праздници, приказки и проч. Тука тряба да търсим ние отличитълная черта нашаго днешнаго язика…“
„…Преимуществото българскаго язика над еленскаго се състои в том, че той е увардил почти цяло първобитното си гласопроизношение по сравнению със самъсъкритаго и зендскаго най-паче, кои са признати от ученаго свята за най-стари язици, досега познати на света, старий си крой, задумяваме най-паче в коренните му речи, без да отстъпва ни едному от европейских язиков в богатството, в удобоизречието и в преимуществото да съставя от свои си коренни речи не само млогосложни, но и нови йоще коренни речи за потреба изражения си и за нови предмети, без да изгубва свойството и явността на значенията им, както са в коренните му първобитни речи, кое преимущество новолатинските и други индоевропейски названи язици не могат да имат, освен еленскаго, защото и той има това богатство, но до някой си само стъпен и поради сместа от пелазгическаго, старобългарскаго.
Разностъпените же сродства, които имат сичките индоевропейски язици помежду си и въобще със самъсъкрит и зендски язик, никак не могат опроверга нашите доводи за преимуществото и най-голямата старина над тях българскаго язика. Първо, защото наш язик, както и више казахме, увардил и удържал до днес почти сичките гласове и изменението им един в други, както се виждат и четат в самъсъкритий и зендски език; второ, че наший язик като се разглоби до коренните си слогове, става същий почти както тях язици; трето, че тии коренни слогове, и сами уединени, изражават явни и цели мисли, както и млого коренни речи във вишеречените язици, а най-паче в глаголите и в неопределените наклонения, кои се нахождат в българский говорен язик едносложни, подобно както в самъсъкрит и зендски език….“
„…Най-после казваме: че коренните слогове в българский язик почти сичките са съставени по самото действие природи и показват като през едно прозрачно стъкло впечатленията, които, размислени от първите человеци, произвели са язика.“
„Ние сме говорили и другаде с примери в настоящее си съчинение, че наший писмен и говорен български язик има свойството при коренните първобитни слогове да прибавя по няколко си окончания, кои окончателни слогове додават на първобитните значения увеличителни, събирателни, притежателни и пр., а тии първобитни коренни слогове, като се отделят от додадените им отпосле, остават пак речи, имеющи цяло особно значение, свойство, кое има самскритий язик в най-голяма обширност, както е доказано от най-учените индиянисти. По това свойство язика си ние щем разложи народното си име българи и щем доказа как е съставено и що значи.
Коренная реч е бълг или бльг, коя съответствува с образуваната от нея благ, благий и пр.; с окончанието же на слога ар става бльгар или бльгар, попълнено с удвоений ъ става бьлгаръ, бльгаръ; а с додадений йоще слог на инъ блъг-ар-инъ, кой слог дава на тоя реч йоще едно по-обширно, по-разпространено значение. Подобно съставени речи в язика си имаме млого, от които забележваме следния: от овць (овца) става прилагателно овчь (овче месо казваме); от овчь же с додаденое ар става овч-ар, а йоще додадений слог на инъ става овч-ар-инъ и значи онзи, който притежава и пасе овце. От грьнцъ става грьнчъ – грьнч-ар – грьн-ар-инъ, и значи онзи, който има заведение и прави грънци, и други млого.
Нека сравниме и от самскрит язик една реч, коя се съставя в него язик по истий крой, както и в наш язик.
На самскрит язик коренная реч на земята е зем, от коя става прилагателна земен или земено, както ния пишат учените индиянисти; от земен же става с окончанието на ат земен-ат, а с окончанието на ар става земен-ат-ар, коя учените ни представлят съкратена зементар и тълкуват я, че значила: онзи, който наема земя да я работи, равно с fermier. Тая же реч и днес е в употребление в Хиндистан, т.е. наемающите земи за работане се назовават зементари.
Сега, като видяхме как се е съставила тая реч бльг-ар-инъ, по истото свойство самскритаго язика, нека видиме и що значи.
Видяхме, че коренная реч е бльгъ, равна с речта благъ, благий; речта же благ има няколко си значения преносни, кои са: кроткий, мирний, питомий, счастлив (благополучний), богатий, имотний (сравн. благо и благайница), благо-родний и друг., щото, ако я тълкуваме по тия значения, тряба да я разтълкуваме: бьлгаринъ = онзи, който принадлежи на кротките, мирните, опитомените, счастливите, богатите, имотните, благородните. Това е значението на българин в преностна смисъл….
Учените признават за най-стар народ, познат на света, ариите (les aryas) и тяхното име произвождат от корений слог ар, кое тълкуват ор-ачи, сеящий, а после благородни, в отношение на черното индийско племе, което ойще не е било облагородено, и пр.
Ние в наш язик имаме речи ора, орач, кое няма никаква разлика от Aryia, както го тълкуват днес учените индиянисти, и кое е едно и исто с речта бьлгарин, както я разложихме и разяснихме!
Нека кажеме йоще нещо си.
Първите арии = орачи, не са тутакси почнали да мелят житото на брашно и да си месят хляб, но яли са го тъй сурово, после са почнали да го варят цяло, после да го чукат по-дребно, да го правят на булгур и да варят и млого по-после да го мелят на брашно, да си варят каша или мамалига и най-после да си месят пресен безквас хляб и тъй постепенно са дошли до днешното съвършенство, но не пак йоще сичките, защото има йоще млоги племена, които живеят по старому. В наш язик имаме речта булгурь, бльгурь, бългурь, кое някак си съотвествува с народното ни име, в изменението българинь, бльгаринь и булгаринь. А бългур е счуканото жито на дребно, кое варят и ядат българите и кое се види, че значи българско ядене, т.е. българско изобретение.
В народните ни же обреди бългуря и вареното жито играят едно твърде обширно тайнствено действие. Когат се роди дете, на понудата му (понуда = принос богу) варят бългур, кога гуждат име на детето, варят бългур, кога му напиват година, творят истое. Сватбите почват от засевки на жито, т.е. чисти се жито за бългур, кого варят на сватбата. На мъртвеца варят и раздават жито първий ден, в третините, деветините и так дале. Тука се крие една голяма тайна коя никак не е от християнскаго века, но остатка явна от най-древните времена, когато е изнайдено орачеството и житото е било твърде драгоценно нещо, щото е увело в религиозните тайнства!…“
Източници:
1. “Моите спомени от Възраждането на България съ революционни идеи”, изд. 1905 г., д-р Иван Касабов (1837 – 1911 г.), член на Таен централен български комитет – Букурещ, (1866-1868 г.) и на Българското книжовно дружество (след 1884 г.)
2. „Георги С. Раковски за произхода на българския език“ (сп. „Житно зърно“)
Подбрано от „Съчинения в четири тома“. Запазена е автентичната форма на изказ на автора.
