Директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол заяви, че отказът на Германия от ядрената енергия е отслабил енергийната ѝ сигурност и конкурентоспособност, и призова за „трезва преоценка“
Изпълнителният директор на Международната агенция по енергетика (МАЕ) нарече постепенното изоставяне на ядрената енергетика в Германия „историческа грешка“.
В интервю за германския вестник WELT от 4 февруари Фатих Бирол беше попитан защо Германия е „избрала енергиен път, който никоя друга голяма икономика не следва“.
„Германия е страната на Кант и Лайбниц, страна на разума“, каза Бирол. „Затова очаквах Германия да възприеме особено рационален подход към енергийната политика“.
МАЕ е междуправителствена организация, създадена през 1974 г., която предоставя политически препоръки в областта на енергетиката, възобновяемите енергийни източници и климата.
„Вместо това страната допусна две исторически грешки: прекомерна зависимост от един-единствен доставчик — Русия — и постепенното изоставяне на ядрената енергия“, каза той. „И двете подкопаха конкурентоспособността и енергийната сигурност“.
Дългогодишното противопоставяне на Германия срещу ядрената енергия — политика, която се утвърди при управлението на германския канцлер Ангела Меркел и под влиянието на Партията на зелените — продължава да хвърля сянка върху бъдещето на ядрената енергия в Европа.
Страната спря последните си три ядрени централи през 2023 г., въпреки че те можеха да продължат да работят още десетилетия, дори цял век, и вместо това залага на енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия.
Дания, Австрия, Португалия и Люксембург също отхвърлиха ядрената енергия в полза на алтернативи като слънчевата и вятърната енергия.
На бизнес конференция в Саксония-Анхалт, Германия, на 14 януари германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че спирането на германските реактори е било „сериозна стратегическа грешка“.
„Сега осъществяваме най-скъпия енергиен преход в целия свят“, каза той. „Не познавам втора страна, която да си го прави толкова трудно и толкова скъпо, колкото Германия“.
Бирол каза, че признанието на канцлера е „важна стъпка в правилната посока“ и че Германия „трябва да разбере, че изобилието от достъпна електроенергия означава модернизация, просперитет и сигурно енергийно бъдеще“.
Турският икономист и енергиен експерт обаче отбеляза, че „политическият климат“ в Германия означава, че „наистина би било трудно да се върнем към ядрената енергия сега“.
„Въпреки това би било разумно да се направи трезва преоценка“, каза той. „Ако само една-единствена ядрена централа може да бъде пусната отново в експлоатация, това би била значителна придобивка за Германия“.
Бирол заяви, че в световен мащаб ядрената енергия в момента преживява „силно завръщане“.
Той каза, че първоначалните инвестиционни разходи за традиционните ядрени централи са високи, но оперативните разходи са много ниски, а разходите за гориво са минимални. Като цяло разходите за електроенергия не са „драматично различни“ от тези на електроцентралите на газ.
Ядрената енергия има едно решаващо предимство — „сигурност на доставките“, което означава „натискате бутон и електричеството е там, денонощно“, каза Бирол.
„Почти целият свят се връща към ядрената енергия“, каза той. „Това би трябвало да накара германците да се замислят“.
Настроението се променя в някои части на Европа по отношение на целите за нулеви нетни емисии.
Лидерите на ЕС дадоха приоритет на енергийна стратегия, базирана на възобновяеми енергийни източници, заедно с целта за постигане на „климатична неутралност“ до 2050 г. — централен стълб на Европейския зелен пакт на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Белгийският министър-председател Барт Де Вевер наскоро критикува зеления преход на Европа, предупреждавайки, че настоящите климатични и енергийни политики на ЕС ускоряват деиндустриализацията.
На 29 януари на конференцията „Бъдещето на Европа“, организирана от белгийските вестници De Tijd и L’Echo, Де Вевер заяви, че Европа е направила поредица от „догматични избори“ относно енергетиката и климата, които са отслабили индустриалната ѝ база.
„Нека бъдем много реалистични, дами и господа — декарбонизацията на Европа ще бъде синоним на деиндустриализацията на Европа, и това вече се случва“, каза Де Вевер, който е лидер на консервативната фламандска националистическа партия N-VA.
Де Вевер посочи съпротивата на Европа срещу ядрената енергия като основна стратегическа грешка, наричайки я „глупостта на века“.
„Направихме догматични избори против ядрената енергия“, каза той.
Подобни опасения изрази и полският министър-председател Доналд Туск, който призова за преразглеждане на Европейския зелен пакт, предупреждавайки, че високите цени на енергията рискуват да дестабилизират демократичните правителства.
Говорейки в Страсбург, Франция, на 22 януари 2025 г., Туск каза, че някои регулации на ЕС са довели до ситуация, в която „цените на енергията са твърде високи“, и че това може да събори демократични правителства.
„Високите цени на енергията могат да доведат до падането на много демократични правителства“, каза той пред членовете на Европейския парламент.
„Неприемливо е европейската ни енергия да е най-скъпа. Ако не може да бъде най-евтина, поне трябва да е приблизително на същото ниво като в другите страни“.
