На 3 октомври Германия празнува своя най-нов национален празник – събарянето на Берлинската стена и обединението на Източна и Западна Германия, което ознаменува и края на Студената война. Тогава светът празнуваше и пееше „Вятърът на промяната“ на германската рокгрупа „Скорпионс“ с надеждата за един свят без разделение и омраза. Успяхме ли да го постигнем? За да си отговорим на този въпрос, нека първо проследим цялата хронология по темата „Берлинска стена“.
Нейното изграждане започва през 1961 г. В годините на разделение от 1945 г. икономическата ножица между Германската демократична република под опеката на Съветския съюз и Федерална република Германия със съюзници САЩ, Англия и Франция, се е разтворила широко, и не в полза на комунистическия блок. За тези 16 години над 3 милиона души напускат ГДР в посока Западна Германия и това е по-способната част от населението на държавата – висококвалифицирани инженери, учени, преподаватели, хора на изкуството търсят не просто по-добър живот, те търсят свободата да бъдат себе си без надзора от задушаващата идеология на комунизма. Общото население на ГДР по това време е около 19 милиона души.
Съветският съюз изпитва силно безпокойство от тази явна загуба на легитимност на своя режим. Още през 1948 г. Сталин прави опит да умори Западен Берлин от глад, като прекъсва всички пътища към него, а с това и доставките на въглища, на лекарства и на храни за населението му. Тогава отговорът на съюзниците е светкавичен: британци, французи и американци организират въздушен мост, при който на всеки 2-3 минути в Берлин каца самолет, натоварен с жизненоважни продукти. Изнася се и продукция, произведена в обсадения град. Целият свят е съпричастен. Шведски работници събират и изпращат хранителни продукти, въпреки че и в родината им след войната има недостиг на храна. Частни дарения пристигат и от САЩ. Американските самолети пускат „Rosinenbomben“ (бомби от стафиди): парашутчета с шоколади, сладки и стафиди, за да има все пак някаква радост за децата. Въведен е режим на тока – в жилищата той се пуска по два часа сутрин и по два часа вечер. Въпреки това само за един месец в този най-тежък период от Източен към Западен Берлин бягат 2500 души. През май 1949 г. Сталин е принуден да свали блокадата. А през април САЩ и европейските му партньори решават, че трябва да създадат помежду си военен съюз и слагат началото на НАТО.
Именно реакцията на НАТО е най-сериозното опасение на наследника на Сталин Никита Хрушчов когато през 1960 г. с председателя на комунистическата партия в ГДР Валтер Убрихт започват да обмислят ново прекъсване на връзката между Западен и Източен Берлин. Първият им ход е въвеждането на визи за влизане в Източен Берлин. НАТО мълчи. Хрушчов решава, че може да се възползва от неопитността и нерешителността на новия американски президент Джон. Ф. Кенеди и така, макар Убрихт да уверява, че „никой няма намерение да строи стена“ на 13 юни 1961 г., на 15 август границата е затворена и строежът на стената започва. Под претекста, че „иска да защити гражданите си от враждебните действия на реваншистките и военни сили на Западна Германия“, правителството на ГДР спира транспортните връзки между Западен и Източен Берлин с изключение на една спирка на „Friedrichsstraße“. На нея често могат да се видят граждани на Западен Берлин, които си вземат довиждане със своите роднини от другата страна на стената. Спирката става известна като „Замъкът на сълзите“. Още същия ден един от войниците, строящи стената, успява да избяга в Западен Берлин.
На 24 август 1961 г. се случва и първото убийство при опит за преминаване на границата. Жертвата е 24-годишен мъж. За подсилване на стената веднага е построена още една. На 18 юни 1962 г. при опит за бягство е ранен Петер Фехтер. Той е оставен да умре в ничията земя между двете стени, без никой да му окаже медицинска помощ. При опит за бягство през тези близо 3 десетилетия съществуване на Стената ще загубят живота си 239 души. На 18 юни 1962 г. войникът от ГДР Райнхолд Хун е застрелян от гажданин на Западен Берлин, който помага за бягството на свой приятел. Режимът на ГДР използва убийството като повод за още по-строги репресии срещу гражданите си , за да „ги предпази от западния враг“.
През 1963 г. Западен Берлин радостно приветства Джон Ф. Кенеди. Но всички надежди стената да падне остават напразни. Все пак гражданите на Западен Берлин получават разрешение да посещават най-близките си роднини в Източен Берлин, макар и само при определени условия.
През 1974 г. стената вече е подсилена с още три. Но това не спира опитите за бягство. Полицията на ГДР продължава да стреля по гражданите си, а за безсърдечните ѝ действия говори случая, при който две деца от Западен Берлин потъват и се удавят в река Шпрее, защото помощта от Западен Берлин не е допусната, нито пък е оказана помощ на децата от страната на Източен Берлин.
На 7 октомври 1977 г. по случай Деня на републиката на „Александерплац“ в Източен Берлин има бунтове срещу стената. Убити са трима младежи.
Последната жертва на стената пада на 5 февруари 1989 г. Това е 20-годишният Крис Гефрой.
Обявените от Михаил Горбачов по това време „гласност“ и „перестройка“ водят до разхлабване на режима. Гражданите на ГДР масово бягат в Западна Германия през Унгария и посолството на Чехия. Комунистическата партия на Германия решава, че за да не товари партньорите, ще отвори границите. На 9 ноември го обявява говорителят на Политбюро Гюнтер Шабовски. На журналистически въпрос откога това е в сила той отговаря: „Не съм съвсем сигурен, но бих казал: от този момент“. Хиляди граждани на Източен Берлин хукват към стената, полицаите, стъписани от това множество, отварят граничните пунктове и гражданите на Източен и Заяпаден Берлин доживяват щастието градът им отново да бъде свободен и обединен. След по-малко от година става факт и обединението на Германия.
И това щеше да е щастливият край на една приказка, ако в Далечния Изток не бе останал един огромен бастион на комунизма. Днес Китайската народна република е най-големият търговски партньор на Германия, наскоро министър председателят Ли Къцян лично благодари на доскоршния канцлер на Германия Ангела Меркел, че е направила толкова много за търговския обмен между двете държави.
След проведените само преди седмица избори Германия ще има нов канцлер. Да се надяваме, че той ще има по-голяма чувствителност за страданията на гражданите в Хонконг, които с репресии са принуждавани да приемат тоталитарния режим на ККП. Да се надяваме също, че при евентуална атака от страна на Китай свободният западен свят би застанал зад Тайван със същата солидарност, която е проявил към обсадения Западен Берлин преди повече от 80 години.
В статията са използвани факти от книгата на германския историк и публицист Фолкер Коп „Дневник от блокадата на Берлин“ и от уебсайта die-berliner-mauer.de
