Беше сигурно, че Новак Джокович ще загуби първото си място в световната ранглиста по тенис, след като заради отказа си да се ваксинира срещу КОВИД не бе допуснат до „Аустрелиън Оупен“, след една безкрайна сага между „да“ и „не“.
Така той нямаше право да участва в любимия си турнир за Големия шлем – турнир, който бе печелил рекордните девет пъти. В негово отсъствие той бе спечелен от най-големия му съперник Рафаел Надал. Така той успя по този начин да дръпне с рекордните 21 титли от Големия шлем пред Роже Федерер и Новак Джокович.
Изглеждаше неизбежно Джокович да бъде изместен от първото място, след като той нямаше право да участва не само в Австралия, но и след това в два големи турнира в САЩ от веригата АТР – в Индиън Уелс и Маями, които е печелил многократно. И въпреки това сръбският тенисист не се отказа от принципите си и от правото си на свободен избор и продължава да е неваксиниран.
Но ето че – дали заради чист късмет или Божия намеса – нещо се случи.
Руският тенисист Даниил Медведев, който за кратко стана номер едно в ранглистата, загуби отпадна изненадващо рано (противно на всяка логика) в следващите два турнира и сега отново е номер две. На всичкото отгоре той разви и херния, която трябваше да оперира и няма да може да играе още месец или два, заради което ще трябва да пропусне и „Ролан Гарос“. И така, като по чудо, световният тенис продължава да се оглавява от Новак Джокович , който вече 363 седмици е номер едно, изпреварвайки Федерер с 50 седмици и Надал със сто – рекорд, който изглежда толкова невероятен, че ще остане ненадминат, поне докато хората не станат роботи.
Но защо това е важно за други, освен за верните до смърт фенове на Джокович?
В свят, управляван от вманиачени по контрола хора, смятащи себе си за „либерали“, които биха искали да имат власт над всяко наше действие, особено ако е свързано със здравето ни, световноизвестен спортист като Джокович, който застава на страната на свободния избор за собствените ни тела е не просто полезен; той е буквално изпратен от Бога. Би трябвало да има повече като него.
Но явно малцина събират смелост. В тази вселена на „зачеркване“ да се изправиш срещу статуквото е трудно, особено за публични фигури, за които се смята, че има какво да губят. Така че Джокович – макар че направи някои грешки, като да организира собствения си тенис турнир, „Адриа Тур“, на който няколко тенисисти се заразиха с КОВИД – заслужава амирации.
Способността му да се противопостави на тенис бюрокрацията, когато има срещу себе си всички медии, плюс повечето спортисти от тази все по-затворена култура, е героична. Много по-лесно щеше да му бъде просто да се ваксинира и да започне да играе отново.
Дори сега за него ще бъде трудно да играе в много турнири и може би ще трябва да се прости с шанса да играе отново за Големия шлем, заради което ще пропусне възможността да бъде обявен за номер едно в тениса веднъж и завинаги.
Джокович много пъти е печелил наградата „Лауреус“, която се дава на най-добрия спортист на годината. Тази награда са получавали спортисти като Юсеин Болт, Тайгър Уудс, Лионел Меси, Люис Хамилтън и Роже Федерер. Джокович е и единственият тенисист, печелил в една година и деветте турнира от веригата АТР, при това два пъти: т.нар. „Златен Мастърс“.
И няма да е прекалено, ако кажем, че хората, които отварят границите ни и затварят петролопроводите ни, докато предоговарят съмнителната сделка с Иран, са същите тези хора, които не искат Джокович да играе отново.
Почти всяка вечер чувам Шон Ханити да казва, че трябва да държим спорта далеч от политиката. И съм съгласен с него, но за съжаление е твърде късно. Спортът вече е инжектиран с политика. Д-р Антъни Фаучи ни предупреди да не ходим на футболни мачове без маски, иначе щяло да бъде катастрофа. (Което се оказа съвършено невярно, както изтъкна и Клей Тревис).
И така – както в миналото бих викал за Джеси Оуенс на Олимпийските игри в Мюнхен през 1936 г. или за американеца Дон Бъдж срещу германеца Готфред фон Дам за купа „Дейвис“ през 1937 (наричат го „най-великия тенис мач на всички времена), две събития в сянката на Хитлер – ще викам и за Джокович на Ролан Гарос, ако го пуснат да играе. За съжаление това все още не е ясно. Но приносът му за здравната ни свобода е факт. А в крайна сметка това е по-важно – или пък не? – отколкото да бъдеш обявен за най-големия в своя спорт дори за всички времена.
Но чакайте, има и още нещо. Докато пиша тази статия, разбирам, че от Маями Оупън са отпаднали 15 тенисисти. Странно наистина! Както вече споменах, Медведев, един от най-добрите световни тенисисти, е отпаднал от състезания заради херния. Гледах го по телевизията в Маями. Не спря да се превива, също като Яник Синър – друг спортист в отлична форма.
Херния? Може би. Но с 15 отпаднали състезатели (нещо нечувано до този момент за тенис турнир – голям или малък), аз наистина започвам да се чудя какво се случва.
Роджър Л. Саймън е награждаван писател, номиниран за Оскар сценарист, съосновател на PJMedia и в момента редактор за англоезичния The Epoch Times. Най-новите му книги са “Козелът” (художествена литература) и “Аз зная най-добре: как моралният нарцисизъм ще разруши републиката ни, ако вече не го е направил” (психология).
Възгледите, изказани в тази статия, са мнение на автора и не отразяват непременно гледната точка на „Епок Таймс България“.
