|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Коментар
Водещите фигури от Световния икономически форум (СИФ) смятат себе си за доста хитри. Тъй като бяха подложени на критики и атаки от цял свят заради прокарваното от тях „голямо нулиране“, което никой нормален човек не желае, тази година те решиха да направят сбирка в тесен кръг.
Основната тема на тазгодишната им среща беше „планиране на пандемия“ (надявам се, че вече знаете какво всъщност означава това). Този път те поканиха група високопоставени опоненти да се присъединят към купона, надявайки се, че хората ще погледнат на сбирката им като на разнообразна и приобщаваща или че гостите им ще застанат на тяхна страна.
Сред поканените бяха Кевин Робъртс от фондация „Херитидж“ и Хавиер Милей, новият президент на Аржентина, който работи за премахване на централизираната власт в страната си. Речта на Робъртс беше фантастична и заслужава самостоятелен коментар, но Милей хвърли истинската бомба, която обиколи целия свят. Доста забавна е гледката как гузният Клаус Шваб го представи на сцената.
Милей се прицели в социализма и всички онези, които искат да използват държавната власт, за да пренебрегнат решенията на хората в свободния пазар. Като икономист, това естествено беше основният му фокус. Врагът на човечеството, заяви той, е социализмът във всичките му форми. Цитирайки Роналд Рейгън, Милей многократно повтори, че правителството не е решението, а основният проблем. А решението винаги и навсякъде е свободният пазарен капитализъм.
Речта на Милей би била актуална във всеки един момент от 20-ти век. Много световни лидери трябва да чуят неговата подробна демографска демонстрация на просперитета, който идва със свободните пазари и как те съществено са подобрили съдбата на хората в продължение на поне два века. По думите му, идеята за социализма е враг на проспериращото общество и затова трябва да бъде отхвърлена. Той отиде дори по-далеч, като каза, че всички разновидности на социализма заплашват фундаменталните ценности на Запада.
Речта му беше много силна във всяко едно отношение. На моменти тя изглеждаше насочена към политическите врагове в Аржентина, които все още флиртуват със старомодните социалистически идеи. Основната от тях се отнася до колективната собственост върху средствата за производство. Тази идея е напълно дискредитирана, просто защото не съществува такова нещо като колективна собственост върху средствата за производство. На практика това означава, че държавата е собственик на всичко и има цялата власт, с която неизменно се злоупотребява.
Сигурно се питате как тази реч е успяла да стигне до събралите се в Давос, Швейцария, сред които със сигурност е имало стари социалисти, които са се червяли през цялото време. Но това не е основната идея тук. Това, зад което стои СИФ днес не е старомодният социализъм. Ако прочетете уебсайта и книгите, няма да намерите никакъв аргумент срещу правенето на пари, срещу частното предприемачество и срещу печалбите. Напротив, те обичат всички тези неща.
Официалната идеология на СИФ е различна. Голямото нулиране не е свързано със старомодния социализъм. Тук става дума за технокорпоративност, сливане на бизнес, държава и филантропия, за да насочи света към нова форма на централно планиране. Те обичат, когато големият бизнес печели пари, но са напълно против честната игра на конкурентните пазари. Те вярват, че знаят какво работи – корпоративни картели, технологично господство, централно планиране на използването на ресурсите и на целия живот – и искат да използват държавата, за да го наложат.
Те искат да заменят петрола, животновъдството, собствеността и свободата на словото със слънчеви лъчи, ядене на буболечки, живот под наем и пълен контрол. Това е техният специален вид централно управление.
Изключително важно е да разберем: това не е марксизмът, както е бил разбиран преди един век. Това прилича много повече на корпоративен фашизъм, присъщ изключително на 21-ви век. Това е нова форма на тоталитарно мислене, която не се развенчава лесно с реторика срещу колективната собственост. Именно това отличава СИФ от стария социалистически интернационал. СИФ иска да има частна собственост и предприемачество, при условие, че те служат преди всичко на елита.
Както правителството (национално и глобално), така и големите корпорации са научили от опит, че се нуждаят едни от други. Частната рентабилност работи по-добре в сътрудничество с политическата власт, а политическата власт е по-ефективна, когато е възложена на корпорациите. Ето защо толкова много регулаторни агенции са завзети и толкова корпорации са превзети. Това е ръка в ръкавица и не е много ясно коя е ръката и коя е ръкавицата. Те работят заедно. Ето как се стига до ситуации, в които компании като Pfizer и Moderna са толкова влиятелни в разрушаването на света.
Със сигурност има начин да се разбере понятието „социализъм“ по метод, който включва и техно-био-фашизъм. В края на краищата нацистите всъщност бяха националсоциалисти. Те ненавиждаха универсализма на старата ленинска разновидност и вместо това искаха единство в пруски стил на бизнеса, държавата, църквата и богатството като цяло. Както казва Мусолини: „Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо против държавата“. Добавете голяма доза техноентусиазъм и трансхуманистичен утопизъм и ще получите идеологията на СИФ накратко.
Ето защо се опасявам, че основното послание на Милей не прозвуча непременно като унищожителен упрек към присъстващите, противно на това, което мнозина твърдят. Мнозина там вярват, че харесват свободното предприемачество. Те просто искат то да бъде насочено към определена цел.
Но Милей почти го каза:
„Знам, че за мнозина може да звучи нелепо да се твърди, че Западът се е обърнал към социализма. Но това е нелепо само ако се ограничим единствено до традиционното икономическо определение за социализъм, което гласи, че това е икономическа система, в която държавата притежава средствата за производство. Това определение според мен трябва да се актуализира в светлината на настоящите обстоятелства.“
„Днес не е необходимо държавите да контролират пряко средствата за производство, за да контролират всеки аспект от живота на хората. С помощта на инструменти като печатане на пари, дълг, субсидии, контрол на лихвения процент, контрол на цените и регулации за коригиране на така наречените пазарни провали те могат да контролират живота и съдбите на милиони граждани.“
„Така стигаме до момента, в който, използвайки различни имена или завоалирания, голяма част от общоприетите идеологии в повечето западни страни са колективистични варианти, независимо дали се обявяват открито за комунистически, фашистки, социалистически, социалдемократически, националсоциалистически, християндемократически, неокейнсиански, прогресистки, популистки, националистически или глобалистки. В крайна сметка няма съществени разлики. Всички те твърдят, че държавата трябва да направлява всички аспекти от живота на хората.“
Поради тази причина аз лично бих желал Милей да развие по-подробно последиците от идеята за свободата по отношение на въпроси като медицинската свобода, управлението на пандемии, цензурата, избора на образование, производството на енергия, свободата на сдружаване, правото на самозащита и правата на хората срещу административната държава. Това са основните битки, пред които сме изправени днес ние в Съединените щати – плюс страните от Общността на нациите и цяла Европа. Това е основната битка на нашето време.
Има две основни заплахи за свободата в класическия смисъл на думата, които идват от „ляво“, но и от „дясно“. Днес всички държави са изправени и пред двете. Ето защо терминът „държавизъм“ (statism – англ.) – т.е. форма на политическа икономия, при която държавата упражнява съществен централизиран контрол върху социалните и икономическите дела – вероятно е по-добро описание на истинския проблем. Това е убеждението, че елитът, разполагащ с ресурси, власт и предполагаема интелигентност, трябва да бъде основният източник на социално и икономическо управление. „Държавизмът“ е приемал много форми: социализъм, но също така и фашизъм, теокрация, технократско централно планиране и примитивистки миленаризъм, както и много други.
Ако погледнте великия трактат на Лудвиг фон Мизес „Социализмът“ (1922 г.), ще видите, че той е нещо много повече от марксисткия комунизъм. Той се занимава с корпоративизма, уелферизма, преразпределението на здравните грижи и всички други форми на привилегии на управляващата класа над стремежите на обикновените хора. Всъщност атаката му е изненадващо широка и обхваща всички форми на централизация. Ако дефинирате социализма по този начин, то общите нападки на Милей бяха право в целта, но аз се опасявм, че тези хора лесно могат да си кажат: той не е имал предвид мен!
Това, което истински ме изумява е идеята на СИФ да покани „тесен кръг“ от някои държавници – дисиденти и интелектуалци. Презумпцията там е, че включвайки тези хора, те ще избегнат критиките, че са създали елитен балон от единомислие, а след това ще възнаградят най-големите си врагове с привилегии, за да обезвредят опозицията им в бъдеще. Те искат опозицията да мине на тяхна страна. Така функционират истински интелигентните институции.
Ако съдим по изказванията на Хавиер Милей и на Кевин Робъртс изглежда, че тоза план не сработва, но ще видим.
Колкото и да беше удовлетворяваща тази реч, ще е необходимо нещо повече от реторика, за да се победи врага. Ще са нужни активни мерки, за да се разруши цялата административна власт по целия свят, особено на глобалистите, които вярват, че в момента са на върха и нямат намерение да се откажат от властта си. Ние сме едва в началото на този процес, а достигането до края изисква много повече интелектуална и политическа еквилибристика, отколкото беше необходима за победата над болшевизма и нацизма.
В крайна сметка хора като Бил Гейтс, Джеф Безос, Клаус Шваб и Антъни Фаучи не са комунисти. Те са апостоли на глобалната административна държава. Това е звяр, различен от този, изграден от Маркс и Ленин. Тя е Голиат от 21-ви век и е по-заплашителен за Запада от всичко, с което сме се сблъсквали до момента.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на Епок Таймс България.
