„С протекцията на Радев е подписал по време на служебния кабинет анекс, с който е отказал покупка на цялото количество азерски газ до юни 2022“
Българските данъкоплатци осъмнаха с една наистина „гореща“ новина със студен привкус – цената на газа от 1 януари няма да поскъпне с очакваните 14%, а с 30%. В резултат премиерът Кирил Петков заяви, че ще смени директора на КЕВР Иван Иванов. Тук предоставяме на вниманието на своите читатели анализ, според който главният виновник следва да се търси извън КЕВР. Авторът му е Илиан Василев – бивш посланик на България в Русия, от 2015 г. включен в „черния списък“ на руското външно министерство без право да влиза в Русия – един от 89 граждани на Европейския съюз. Управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегически рискове „Иновейтив енерджи сълюшънс“ ЕООД и автор на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Публикуваме текста от личната му фейсбук страница с минимални съкращения.
„Цената на природния газ скочи с над 30%. Докато този шеф на „Булгаргаз“ (Николай Павлов е изпълнителен директор на Булгаргаз от 2016 г., бил е служебен министър на енергетиката в правителството на Огнян Герджиков – бел.ред.) отговаря за 95% от пазара, няма да имаме нормална ситуация и играта само ще загрубява. Той поиска увеличение от 14% и това остана в съзнанието на хората, но скри последното искане с реалните цени, за да остави горещия картоф в ръцете на КЕВР, и отговорността също. Междувременно се опита да прехвърли отговорността на НПО и блогъри, като потърси вътрешния враг и ангажира ДАНС, за да прикрие собствените си батаци (на 21 декември 2021 г. Николай Павлов сезира ДАНС за теч на информация по договорите за азерски газ, предоставена на блогъри, които са я публикували, заради което международната компания, експлоатираща азерското находище, заплашва да прекрати доставките – бел.ред.)
Лошото в работата на КЕВР е, че като си трае за истинските причини, прикрива действията на „Булгаргаз“ и хората си мислят, че регулаторът вдига цени. Докато Павлов е едноличен монополист на пазара на природен газ у нас, ни чакат тежки и все по-тежки дни. Той е персонално отговорен за юридически оформения отказ за внос на азерския газ в пълния възможен обем – тези 500 милиона кубически метра недовзети за 2021 г. можеха да смъкнат цените, вместо да ги увеличават. Лично отговорен е за умишлено неангажиране на капацитети на преносната система в Гърция, докато обяснява, че няма възможност. И за това, че Неа Месемврия не била договорна точка за внос, докато реално я ползва, но за 1/5 от количеството (Неа Месемврия е изграденият обходен маршрут до завършването на интерконектора между България и Гърция, започнат преди 6 години, в края на 2015 г. – бел.ред.) Отговорен е за очертаващата се криза с недостиг на природен газ след януари, тъй като запасите от газ в Чирен няма да стигнат за втората половина на зимата, определено за месец март, след като сме изчерпали вече 50%. КЕВР трябваше да предупреди и да потърси отговорност – данните са публични. Отговорен е (Павлов – бел.ред.) за това, че вместо да балансира пазара и пази природния газ на съхранение, спекулира с продажби на „излишен“ газ на борсата. От една страна да продаваш газ при очевиден недостиг е престъпление срещу националната сигурност, а от друга, начинът и схемите, чрез които го прави, лишават „Булгаргаз“ от приходи, с които може да намали увеличението на цената, с която ни „сурвака“ от 1 януари.
Именно тук КЕВР допусна голяма грешка – не разследва игрите на „Булгаргаз“ на борсата, които го лишиха от приходи, след като продава на предварително избрани клиенти през декември по 103 лв. за мегаватчас, а миг след това същият „излишен“ газ се препродава на многократно по-висока цена. Търговци на борсата заявяват, че крайни купувачи от Румъния са се опитали да платят този газ директно на „Булгаргаз“, но са били насочени към „правилните“ посредници, които усвояват разлики за десетки милиони лева. Това е грандкорупция, която КЕВР не иска да разкрие, или не може. Това не е игра в полза на „Промяната“. КЕВР прехвърля топката за спасението на топлофикациите на правителството, а трябваше да потърси резервите и да посочи пропуските в „Булгаргаз“.
Най-лошото е, че Николай Павлов, разчитайки на протекцията на Радев, е подписал по време на служебния кабинет анекс, с който се е отказал от покупка на цялото количество азерски газ до юни 2022 г. (!?!?), което прави почти невъзможни всякакви ходове за ново предоговаряне и увеличаване на количествата. Умишлен саботаж на правителството – защото до този момент за 2021 г. сме недовзели 500 милиона кубически метра, но за 2022 г. сме се отказали също от толкова до юни. Не можем да заплашим никого с арбитражен съд, защото ще ни покажат там подписа на Николай Павлов! Човекът „Газпром“, който само за година вдигна зависимостта ни до 95% и изпълнява поръчката на „Газпром“ – да не допуска чужд природен газ у нас, като плащаме почти два пъти повече за руския газ, отколкото плащат Сърбия и Турция.
Когато и да го арестуват, ще бъде късно.“
Николай Павлов е главен герой и в материала на журналистката Мариета Велинова от в. „Банкеръ“, публикуван през юни 2017 г. Там могат да бъдат намерени интересни подробности за връзките му с тогава действащия и настоящ президент на република България Румен Радев: „…неговото връщане на поста (на Николай Павлов – бел.ред.) беше съпроводено с едно решение на ръба на закона (меко казано). За него още на 20 май съобщи Българската газова асоциация. В официално писмо до министъра на енергетиката Теменужка Петкова и до Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси председателят на асоциацията Пламен Павлов цитира чл.21 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси: Лице, заемащо публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването му да сключва трудови или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговски дружества или кооперации, по отношение на които в последната година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление и контрол на такива търговски дружества и кооперации. Както е известно, в чл.3, т. 4 на същия закон е пояснено, че министрите са лица, заемащи публична длъжност по смисъла на този закон.“
Въпреки това Николай Павлов отново е назначен за изпълнителен директор на „Газпром“ ЕАД.
„…за да си притвори очите, г-жа Петкова (Теменужка Петкова, министър на енергетиката през 2017 г.) е допринесла помощта на президента Румен Радев, който решил да осигури „препитание“ на бившия си министър. Нещо повече – говори се, че юридическият съветник на президента Невянка Кънева усилено търси формула, за да обоснове „изрядността“ на това назначение“, се казва още в материала на в. „Банкеръ“.
По-нататък в статията се споменава за интересни банкови операции, свързани с фалиралата Кооперативна търговска банка на Цветан Василев, в резултат на които от искан кредит на стойност 17 млн. лв., „Булгаргаз“ получава от КТБ половин милион лева! В. „Банкеръ“ споменава също, че има информация и за други подобни финансови операции, ощетили дружеството, но не разполага с документи за тях. А и „да изясни ситуацията така или иначе е призвано държавното обвинение“.
В публикацията е споменат и още един факт, показателен за морала на г-н Николай Павлов. Бившият изпълнителен директор на „Булгаргаз“ Стоян Янчев е получил на 1 юни 2017 г. по куриер пратка с документи, където му се предлага да подпише допълнително споразумение за прекратяване на договора му като изпълнителен директор „по взаимно съгласие“ с дата 22 май (датата, от която Иванов е „възстановен“ на директорския пост). За компенсация (в личен разговор) му предлагат да остане на работа в дружеството, но на друга длъжност. Янчев отказва да подпише тези документи и просто си тръгва от предприятието.
Всички въпроси на в. “Банкеръ“ от 2017 г. Николай Павлов оставя без отговор. Ако запитванията на „Епок Таймс“ към премиера Кирил Петков, министъра на енергетиката Александър Николов и към самия Николай Павлов се увенчаят с повече успех, отговорите ще могат да бъдат прочетени на нашия уебсайт.