• За нас
  • Пишете ни!
понеделник, 2 октомври, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Истината – главен герой в творчеството на Лев Толстой

отРеймънд Бийгъл
16 декември , 2020
Истината – главен герой в творчеството на Лев Толстой

Близък план от портрета на Лев Толстой, 1882 г., от Николай Г. (публична фотография)

„Героят на моя разказ, когото обичам с цялата сила на душата си, който беше, е и винаги ще бъде красив, е… истината.“ Така пише Толстой в началото на творческия си живот. На смъртния си одър последното му недовършено изречение започва с думата „Истина“.

Да изрази истината за душата на човека, да разкрие онези тайни, които не могат да бъдат разкрити с обикновени думи, според него е задачата и единствената цел на изкуството. „Изкуството не е удоволствие, утеха или забавление; изкуството е велика материя. Само чрез влиянието на изкуството мирното разбирателство между хората ще бъде възможно и всяко насилие ще бъде отхвърлено.“

2
Портрет на Лев Толстой, 1887 г., от Иля Репин. Масло върху платно. Третяковска галерия, Москва
(публична фотография)

Читателите може би ще се изненадат да научат, че от всички форми на изкуството великият Лев Толстой, великият човек на словото, е най-запленен от музиката. Синът му Серж, който е композитор, казва, че никой човек, когото някога е познавал, не е толкова силно повлиян от музиката, колкото баща му. Известни личности също са свидетели на реакцията му към музиката. Великият руски бас Фьодър Шаляпин разказва, че когато отива да пее за Толстой, неговата съпруга София Толстой го предупреждава насаме: „Възможно е докато пеете, съпругът ми се просълзи. Моля, опитайте се да не забелязвате, тъй като би се почувствал страшно засрамен.“ Чайковски също отбелязва в своя дневник: „Може би никога през живота си не съм бил толкова удовлетворен и творческата ми амбиция толкова затрогната, както когато Л. Н. Толстой, седнал до мен и слушащ андантето на първия ми струнен квартет, се разплака.“

3
Фотокадър на великия руски бас Феодор Шаляпин (публична фотография)

Толстой изисква от себе си произведенията му да са истиннни. Те трябва да са родени от спешна необходимост, да са прости и да не са израз на суета. Той убеждава и другите в това. Чайковски пише на свой приятел: „Толстой ме убеждава, че всеки художник, който работи не от вътрешен порив, а с проницателно око за ефекта [Чайковски поставя курсив на тази дума] и който използва талантите си с идеята да угоди на публиката и да се отдаде на нея, не е истински артист.“

4
Пьотър Илич Чайковски, около 1888 г. (публична фотография)

Толстой съветва младия Леонид Андреев, че „простотата е необходимо условие за красивото“ и изобличава великия и горд Бърнард Шоу, като му казва: „Виждам във вашата книга желание да изненадате и удивите читателя с големия си талант и интелигентност. Но това отвлича вниманието на читателя от темата и вместо върху нея, той се фокусира върху вашия собствен блясък.“

За Толстой изкуството е морален въпрос. Той смята пиеси, романи, картини, опери, създадени единствено за забавление и с цел печалба, за фалшифицирани и неетични, на практика форма на проституция. „Колкото и ужасно да звучи, голяма част от изкуството на нашето време е проституция: то винаги може да бъде на разположение според изискванията на пазара. Както проститутката, така и то се нуждае от украса. То откликва само на печалбата. Това развращава, разсейва, пропилява и отслабва духовните сили на човек“ – пише Толстой в съчинението си „Какво е изкуство“.

Но коя е тази истина, която Толстой обича толкова дълбоко и намира за толкова красива? В крайна сметка, разбира се, това е мистерия, видяна „през замъглено стъкло“, но все пак има какво да се види и какво да ни изуми. Откриваме аспекти от това в художествената литература на Толстой, в неговите есета, дневници и писма.

Например чрез героят на „Война и мир“ Пиер Безухов откриваме, че знаем малко. Той отбелязва: „Единственото, което знам, е, че човек не може да знае нищо и това е върхът на мъдростта.“ Откриваме, че любовта е многостранна: Анна Каренина, преди трагичната си връзка с Вронски, на въпроса от приятели от преситеното общество „Е, Ана, какво мислиш за любовта?“, отговаря: „Има толкова много видове любов, колкото и човешки сърца.“ Намираме и обяснение за жестокостта на човека към брата му: Поради невежество и принуда сме слепи за факта, че всеки човешки живот и всяка човешка душа са ценни и святи отвъд думите – и се ожесточаваме един към друг само поради невежество или принуда.

5
За този портрет на неизвестна жена (или „Непознатата“) 1883 г. от Иван Крамской често се смята, че въплъщава същността на героинята на Толстой Анна Каренина. Третяковска галерия, Москва, Русия. (публична фотография)

Мисли като тези са изложени и повторени в поредица чудесни творби до 50-ата година на автора. Тогава кризата – духовната криза. В своята „Изповед“ Толстой описва дълбоката си борба: „Исках с цялата си душа да бъда добър. Всеки път, когато изразявах копнежите на сърцето си да бъда морално добър, бях посрещан с презрение и подигравки, а щом отстъпвах място на низките страсти – хвален и насърчаван. Амбицията, любовта към властта, печалбата, развратът, гордостта бяха на висока почит и аз живеех за тях години наред, докато животът ми спря. Животът изглеждаше безсмислен и ме привлече самоубийството.“

Тогава идва осъзнаването, че всички истини, за които той толкова пламенно пише и в които вярва, не са просто теории, нито просто абстракции. Трябва да се преживеят. Те са действителни, по-истински, по-трайни от собствения му или нечий чужд живот, който отминава и се забравя.

Когато Толстой започва да живее според своите идеали, неговият духовен живот и мироглед се разширяват. Той спира да приема пари за писането си и пише по-малко художествена литература, обръщайки се към философски и религиозни теми. Интелектуалният свят не одобрява това. Те не одобряват прекрасните есета „Какво трябва да се направи“ или „Божието царство е във вас“. Тургенев пише от Париж: „Приятелю, върни се към литературата!“. Каквато и художествена литература да пише, той е сериозно критикуван, въпреки че великият му роман „Възкресение“ и малкото разкази от този период са ослепителни с яснотата и простотата си.

6
Илюстрация на Х. Р. Милар за изданието от 1885–1889 г. на Толстой  “Чрез какво живеят хората“
(„Чем люди живы“, 1881 г.), (Walter Scott Publishers)

Героят на неговите разкази винаги остава Истината. Влизайки в новия си живот, Толстой публикува „Чрез какво живеят хората“, написано в старата народна традиция.

Бог изпраща ангел в малко руско селце, за да научи три истини за човечеството. Това са истините, до които Толстой в продължение на дългия си живот се е просветлил:

– Какво живее в човека?

– Любов.

– Какво не е дадено на човека?

– Не му е дадено да знае какво ще изисква от него утрешният ден.

– Чрез какво живеят хората?

– Чрез Бог в сърцата си.

Споделете тази статия

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

(Ground Picture/Shutterstock)

Преодоляване на рака с 3 ключови стратегии: Прозрения на един излекуван професор

0
0
Царска туршия (снимка: zvezdev.com)

Хрупкава царска туршия без консерванти

0
0
Робърт Фицо (Снимка Facebook)

Проруският бивш премиер Фицо спечели изборите в Словакия

0
0
Унгарският министър-председател Виктор Орбан преди срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел (Johanna Geronн/Reuters)

Виктор Орбан с тежка позиция за членството на Украйна в ЕС

0
0
Сателитна чиния Starlink RV (Бояна Ненова за "Епок Таймс")

Starlink Bulgaria: Сателитният интернет Starlink RV вече и в България

0
2
Възрастен мъж държи ръката на своя болногледач в стаята си в Берлин. (Odd Andersen/ Getty Images)

Нашият стремеж за контрол над живота и смъртта

0
0
Връх Юмрука, Стара планина (Емил Рашковски)

Красотата на българските планини през обектива на фотографа Емил Рашковски

0
0

Последвайте ни във Фейсбук

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Концерт на "Четиримата пианисти" на Sofia Summer Fest 2023

Нa 18 август „Четиримата пианисти” отново ще свирят за нас

0
0
Алексей Султанов (spb.kp.ru)

Алексей Султанов – „божествената искра“ на класическата музика

0
0
bb32d442d69d244e5e5d1b61cfa32652

Приказка за сестрите Истина, Доброта и Търпение

0
0
362630561 253980564060467 286306190316526165 n

Опенхаймер: „Аз се превърнах в Смъртта – Унищожителят на световете“

0
0
Кадър от филма "Звукът на свободата", с участието на Джим Кавийзъл, с премиера в САЩ на 4 юли 2023 г. (С любезното съдействие на Angel Studios)

„Звукът на свободата“ – Божиите деца не са за продан

0
0
Според традиционната китайска мъдрост жените въплъщават нежните и скромни характеристики на ин, които смекчават и балансират силата и мъжествеността на ян. Чрез култивиране на женските добродетели жените играят решаваща роля в хармонизирането на семейството и обществото (снимка: Yang Zihua via Wikimedia Commons)

„Ръководство за жената“ от Бан Джао – I част: Култивиране на скромност и нежност

0
0
Индийски традиционни танци (с любезното съдействие на отдел „Социално-културни въпроси“ на Посолството на Република Индонезия в България) 

HARMONATURE – Индонезийски музикално-визуален спектакъл гостува в Пловдив

0
0
Георги Господинов с романа Time Shelter - победителят в литературната класация Booker за 2023 г. (снимка: thebookerprizes.com)

Музиката във „Времеубежище“ – плейлист от Георги Господинов

0
0
Lotus Fairy Tale i 1a 1 700x420 1

Приказка за лотоса – вдъхновение за малки и големи

0
0
Цигуларят Васко Василев (снимка: Facebook)

Васко Василев с пролетно турне в България

0
0
Изложба „Истории от глаголически времена“, Градина "Кристал", 23 май 2023 г., гр. София (снимка: Александра Ботева, Епок Таймс България)

Изложба „Истории от глаголически времена“ – част от столичните събития по повод 24 май

0
0
Медитативна практика Фалун Гонг, Цар-Симеонова градина, гр. Пловдив, 13 май 2023 г. (снимка: Цветан Тошков, Епок Таймс България)

Фалун Гонг – най-популярният вид чигонг

0
0
Следваща публикация
Белият дом, Вашингтон, март 2018 г. (Samira Bouaou/The Epoch Times)

Глобалната дистопия и „Елцинова“ Америка

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Goodreads-g Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria