Дългото използване на социалните медии може да е свързано с функционални промени в развитието на мозъка на юношите
В началото на януари беше публикувано проучване на тема: „Връзката между навика за проверка на социалните мрежи и функционалното развитие на мозъка в дългосрочен план“. Проучването е проведено в продължение на две години сред 178 младежи на 12 – 13-годишна възраст и изследва какви могат да бъдат дългосрочните последици за подрастващите, които често проверяват социалните си медии. Базирано е на изследвания с ядрено-магнитен резонанс и самоотчети.
Младежите са оценявани по отношение на използването на Facebook, Instagram и Snapchat.
През последното десетилетие употребата на социални медии от подрастващите се е увеличила
„В рамките на едно поколение социалните медии драстично промениха развитието на подрастващите, като предоставиха безпрецедентни възможности за социални контакти през цялото денонощие“, се казва в проучването. „Социалните медии предоставят достъп до постоянен и непредсказуем поток от информация за юношите в критичен период от тяхното развитие, когато мозъкът става особено чувствителен към социалните поощрения и ограничения.“
Проучването сочи, че вниманието на децата се задържа от незабавното удовлетворение, което изпитват от бързия достъп и непосредствените похвали и социално валидиране.
„Лайковете, известията и съобщенията пристигат непредсказуемо… което обуславя навика на индивидите да проверяват социалните медии в очакване на тази социална обратна връзка“, се казва в проучването.
78% процента от 13-17-годишните съобщават, че проверяват устройствата си всеки час, а 46% – че проверяват „почти постоянно“, което прави подрастващите „уникално уязвими“ към пристрастяващо „скролване“.
„Непрекъснатото проверяване на социалните медии от страна на подрастващите може да влоши вече засилената невронна реакция при очакване на значима социална обратна връзка“, се казва в проучването. А това подкопава способността на юношите да осъществяват когнитивен контрол и впоследствие да регулират поведението си, защото „не могат да устоят на желанието да проверяват социалните медии“.
В резултат е установено, че учениците, които по навик често проверяват социалните си мрежи, показват различна траектория на невроразвитие в областите на мозъка, включващи афективните мрежи, мотивационните и когнитивните мрежи за контрол в отговор на предвиждането на социални награди и наказания, в сравнение с тези, които не са ангажирани с такова поведение на проверяване.
Пристрастяващ дизайн
През 2018 г. Би Би Си съобщава за бивши служители от Силициевата долина, които сравняват интерфейса на социалните медии с пристрастяването към наркотици и хазарт.
„Сякаш вземат поведенчески кокаин и го разпръскват по целия ви интерфейс и това е нещото, което ви кара да се връщате, да се връщате и да се връщате – казва пред BBC бившият служител на Mozilla и Jawbone Аза Раскин – Зад всеки екран на телефона ви обикновено стоят буквално хиляда инженери, които са работили по това нещо, за да се опитат да го направят максимално пристрастяващо.“
Според Би Би Си Раскин е проектирал функцията за безкрайно плъзгане , която улеснява скролването надолу по екрана, без да се клика – иновация, която кара потребителите да гледат надолу към телефоните си по-дълго, отколкото са планирали.
„Ако не дадете на мозъка си време да навакса с импулсите – казва Раскин, – просто продължавате да скролвате.“
Друг бивш служител, работещ със социалните медии, сравнява използването им с използването на игрален автомат. Санди Паракилас – бивш служител на Facebook – признава пред Би Би Си, че приложението е проектирано така, че да бъде пристрастяващо. „Когато се опитваш да го спреш, се чувстваш така, сякаш искаш да откажеш цигарите“ – казва той. Това води до бизнес модел, който изсмуква колкото се може повече време и внимание от живота ви и след това го продава на рекламодателите“.
Лия Пърлман, участвала в създаването на бутона „Like“ във Фейсбук, разказва пред BBC, че не е имала намерение да прави бутона пристрастяващ, но самата тя усетила, че се е пристрастила към Фейсбук, след като е инвестирала самочувствието си в количеството „лайкове“, което получавала в света на социалните медии.
Пърлман казва, че проверява социалните мрежи, когато има нужда от утвърждение и когато се чувства самотна и несигурна. „Изведнъж се замислих, че всъщност съм и малко пристрастена към обратната връзка“, казва Пърлман.
Г-жа Пърлман смята, че младежите, които осъзнават, че социалните медии са проблемни за тях, трябва да обмислят възможността да се въздържат от такива приложения.
Заключение
Резултатите от проучването сочат, че поведението, свързано с проверка на социалните медии в ранна юношеска възраст, може да е свързано с промени в чувствителността на мозъка към социалните награди и наказания. Необходими са по-нататъшни изследвания, разглеждащи дългосрочните връзки между употребата на социални медии, невронното развитие на подрастващите и психологическото приспособяване, за да се разберат последиците от повсеместното влияние върху развитието на днешните подрастващи.
