Много хора, които се срещат със смъртта, изпитват необикновени преживявания. През 2019 г. изследователи в проучване с над 1000 участници установяват, че 10% от хората са изпитвали близки до смъртта преживявания.
Взаимодействието между умиращия мозък и съзнанието продължава да вълнува изследователите на живота след смъртта от цял свят.
Умиращите човешки мозъци могат да преминат през вълна от активност, свързана със съзнанието
Близките до смъртта преживявания може да включват преживявания извън тялото, среща с починали близки, Всевишния или други духовни същества, преминаване през тунел или проход, преглеждане на собствения живота като на лента и чувства на радост и мир. Тези преживявания са изключително ясни, дори „по-реални от реалните“, казва Джимо Борджигин, която има докторска степен по неврология и е ръководител на изследователски екип от Университета в Мичиган, който наскоро публикува проучване за неврофизиологичните процеси в умиращия мозък. Техните открития хвърлят светлина върху интригуващата връзка между умиращия мозък и съзнанието.
Изследователският екип анализира електроенцефалограмите (ЕЕГ) на четирима пациенти, починали от инфаркт. След прекратяване на апаратната вентилация при двама от пациентите се отчита повишаване на сърдечната дейност, придружено от забележимо нарастване на активността на гама-вълните.
Смята се, че гама-вълните участват в различни когнитивни процеси и са свързани с мозъчните функции като внимание, възприятие, памет и съзнание. Гама-вълните могат също така да играят роля в координирането на невронната активност и интегрирането на информация в различни области на мозъка.
Нещо повече, този скок на активността на гама-вълните е наблюдаван в „горещата зона“ на невронните корелати на съзнанието в мозъка, разположена в пресечната точка на темпоралния, париеталния и тилния лоб в задната част на мозъка. Тази специфична зона се свързва с феномени като сънуване, зрителни халюцинации при епилепсия и променени състояния на съзнанието.
Според друго проучване, публикувано в Frontiers in Neuroscience, близките до смъртта преживявания са свързани с повишената синхронизация на невронната активност във високочестотния диапазон 13-100 Hz, който играе роля в когнитивните функции като възприятие, внимание и памет.
Преди това Борджигин изказва хипотезата, че процесът на умиране би могъл да стимулира определени области на човешкия мозък, което би дало възможност за запазване на съзнанието дори след спиране на сърдечната дейност. А неотдавнашното проучване предостави на Борджигин и колегите ѝ предварителни доказателства, които подкрепят тази хипотеза.
Проучванията върху животни също показват съживяване на съзнанието в умиращите мозъци
Екипът на Борджигин регистрира подобни гама-активации и в умиращите мозъци на животни при загуба на кислород след сърдечен удар.
В проучване от 2013 г. Борджигин и колегите ѝ откриват, че сърдечният удар стимулира добре организирана поредица от високочестотни EEG събития в умиращите мозъци на плъхове. Те стигат до заключението, че по време на преживявания, близки до смъртта, се наблюдава временна и забележима синхронизация на мозъчната дейност при бозайниците. Това изследване предполага, че мозъкът на бозайниците има способността за засилена обработка на вътрешна информация дори по време на състояние на клинична смърт.
Въз основа на тези констатации в проучване от 2015 г. екипът анализира ЕЕГ събитията в мозъците на плъхове, подложени на експериментална асфиксия, и открива, че задушаването предизвиква значително и продължително засилване на кортикалната свързаност, придружено от повишено освобождаване на голям брой невротрансмитери, докато не се появи неравномерен сърдечен ритъм. Освен това по време на сърдечния удар различни аспекти на кортикалната активност действително проявяват по-голяма интензивност в сравнение с будните състояния.
Установено е също, че асфиксията има способността да инициира връзката между мозъка и сърцето. В напредналите етапи на задушаването са открити доказателства за развитие на електрическа връзка между мозъчната кора и сърцето, докато в ранните етапи тази връзка липсва. Освен това с влошаването на сърдечните състояния и забавянето на сърдечния ритъм интензивността на електрическата комуникация между сърцето и мозъка се увеличава.
Изследователите отбелязват също така значително увеличаване на времето за оцеляване на сърцето и мозъка, когато двигателният вход към сърцето е блокиран. Тези констатации предполагат, че насочването на интервенциите към изхода на мозъка може да бъде потенциално ефективен подход за удължаване на преживяемостта на сърцето и мозъка по време на асфиксия.
Животът ви може наистина да изплува пред очите ви, когато умирате
Феноменът, който някои хора описват като проблясващи пред очите им събития от живота, се нарича „преглед на живота“ или „припомняне на живота“. Изследване от 2022 г., публикувано в Frontiers in Aging Neuroscience, може да подкрепи този вид явления.
Обект на изследването е 87-годишен пациент, починал от сърдечен удар, докато е бил включен към ЕЕГ устройство. Това е първото по рода си проучване, което измерва мозъчната активност на пациента по време на процеса на умиране.
Изследователите наблюдават, че непосредствено преди и след спирането на сърдечната дейност на пациента се увеличават гама осцилациите, които участват в извличането на паметта, както и промените в други честотни ленти, като делта, тета, алфа и бета осцилации. В заключение те изказват предположението, че умиращият човек може да преживее проблясъци от живота си, които да се появят пред очите му.
„Тези открития поставят под въпрос разбирането ни за това кога точно свършва животът и пораждат важни въпроси, свързани с времето за даряване на органи“, казва в съобщение за пресата д-р Аджмал Земмар, неврохирург в Университета на Луисвил и водещ автор на изследването.
Някои хора може дори да успеят да се върнат след мозъчна смърт
През април 2021 г. 18-годишният Люис Робъртс е обявен за изпаднал в мозъчна смърт, след като е бил блъснат от микробус. Семейството му попълва документите за даряване на органите му. Само няколко часа преди операцията за даряване на органи обаче той примигва и започва да диша самостоятелно.
AWARE (AWAreness during REsuscitation) – най-мащабното медицинско изследване, провеждано някога върху психическото състояние и съзнанието в момента на смъртта – изследва 2060 случая на сърдечен удар от 15 американски, британски и австрийски болници.
Според четиригодишното проучване за хората съществува уникално преживяване на смъртта, което обхваща по-широк кръг от близките до смъртта преживявания. Сред преживелите сърдечен удар хората често се сблъскват с широк спектър от когнитивни теми, като приблизително 2% от участниците в проучването демонстрират пълно осъзнаване. Тези констатации предполагат наличието на съзнание дори в случаите, когато то е клинично незабележимо.
Изследователите смятат, че по-голям брой хора може да имат силни преживявания, свързани със смъртта, но да не си ги спомнят поради въздействието на мозъчните травми или влиянието на успокоителните лекарства върху схемите на паметта.
„Противно на схващанията, смъртта не е конкретен момент, а потенциално обратим процес, който настъпва, след като при тежко заболяване или злополука сърцето, белите дробове и мозъкът престанат да функционират“, заявява в съобщение за пресата д-р Сам Парния, директор на отдела за реанимационни изследвания в Stony Brook Medicine.
Друго проучване, публикувано в Nature, показва, че съживяването на мозъка на животно може да бъде осъществимо след смъртта. През 2019 г. в условия ex vivo изследователи от Йейлския университет успяват да поддържат непокътната микроциркулацията и клетъчните функции на свински мозъци. Те постигат това чрез непрекъснато подаване на хранителни вещества и отстраняване на метаболитните отпадъци, което е позволило процесът на възстановяване да продължи до шест часа.
Откритията показват, че значителен брой мозъчни клетки остават живи до един час след смъртта на прасетата, но почти всички загиват в рамките на 10 часа след смъртта, ако не са реанимирани. Въпреки това, ако четири часа след смъртта прасето е реанимирано, мозъчните клетки стават отново активни през следващите шест часа. Забележително е, че броят на активните мозъчни клетки дори се възстановяват до нива, сравними с тези, наблюдавани един час след смъртта.
Това предполага, че толерантността на мозъка към недостиг на кислород може да продължи до няколко часа, а не както се предполагаше досега – до няколко минути.
Възможни причини за близки до смъртта преживявания
„Свръхвъзбудимостта на мозъка може да доведе до повишено активиране на невроните, тъй като нивата на кислород след смъртта спадат“, обяснява Шара Коен, която има докторска степен по имунология и е основател и директор на „Майки в науката“, в имейл до The Epoch Times. „Опитът на мозъка да се адаптира и да отхвърли смъртта може също така да повиши съзнанието. Преживяванията, близки до смъртта, и техните механизми се нуждаят от повече изследвания“.
Други експерти обаче смятат, че преживяванията, близки до смъртта, са доказателство, че душата може би наистина съществува.
Даниън Бринкли, автор на книгата „Спасени от светлината“, е ударен от мълния през 1975 г. Веднага след това той казва, че е почувствал, че душата му е напуснала тялото му и се е носела във въздуха, докато е наблюдавал как семейството и приятелите му оказват първа помощ, а линейките откарват тялото му в болница.
Според психиатъра д-р Джингдуан Ян преживяването на Бринкли може да е свързано с душата. За някои хора е трудно да повярват в присъствието на душа в човешкото тяло, казва той. Една от причините за това е, че душата е „толкова микроскопична“, че сегашната наука и технологии не могат да я открият.
Повишената мозъчна активност в умиращия мозък в изследването на Мичиганския университет може да е „свързана с активността на душите, които напускат умиращото тяло, защото гама активността се свързва с човешкото съзнание“, добавя той.
„Разбира се, никой не знае със сигурност, но хипотезата ми звучи правдоподобно“, казва Янг.
Проучването AWARE установява също така, че в някои случаи на сърдечен удар хората могат да запазят спомени за визуално осъзнаване, които съответстват на преживявания извън тялото, и тези спомени могат дори да съответстват на събития от реалния живот.
Изследването на съзнанието и състоянието на човешкия ум по време на смъртта е изключително сложно начинание. Продължаващите изследвания и проучвания в тази област са от решаващо значение за разплитането на загадките, свързани със смъртта, и за хвърлянето на светлина върху природата на човешкото съзнание.
