|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Бяха необходими само 24 часа след ратифицирането от САЩ на Закона за разрешаване на проблема с Тибет, за да се мобилизират про-ККП институции на Китай и да повторят обичайните анти-тибетски лъжи
На 12 юли президентът Джо Байдън ратифицира Закона за насърчаване на разрешаването на тибетско-китайския спор (Promoting a Resolution to the Tibet-China Dispute Act). Известен като Закона за разрешаване на проблема с Тибет, този правен акт изменя ключови разпоредби на Закона за тибетската политика от 2002 г.
Законът от 2002 г. (The Tibetan Policy Act of 2002) е основна законодателна мярка, насочваща политиката на САЩ към Тибет. Целта на приетия преди повече от 20 години законодателен акт е „да подкрепи стремежа на тибетския народ да запази своята особена идентичност“. Наред с други разпоредби, той определя Държавния департамент на САЩ за Специален координатор по въпросите на Тибет с основна роля „да насърчава диалога по същество“ между правителството на Китай и духовния лидер на Тибет в изгнание Далай Лама или негови представители в т.ч. „енергично да насърчава политиката на стремеж за защита на специфичната религиозна, културна, езикова и национална идентичност на Тибет“ и да оказва натиск за „по-добро зачитане на правата на човека“.
Твърденията на ККП, че Тибет е част от Китай от древни времена, са неверни
В настоящия исторически Закон за разрешаване на проблема с Тибет от юли 2024 г. изрично се посочва, че твърденията на ККП, че Тибет е част от Китай от древни времена, са неверни. Законът призовава американската дипломация да противодейства на китайската дезинформация и пропаганда, като се посочва, че проблемът с Тибет трябва да бъде решен чрез международен диалог, от който Китай не може да изключи Далай Лама и неговите представители.
Конкретните текстове в Секция 4 от закона гласят следното:
Конгресът смята, че:
(1) твърденията на служители на Китайската народна република и на Китайската комунистическа партия, че Тибет е част от Китай от древни времена, са исторически неточни;
(2) настоящата политика на Китайската народна република систематично потиска способността на тибетския народ да запази своята религия, култура, език, история, начин на живот и околна среда;
(3) правителството на Китайската народна република не успява да отговори на очакванията на Съединените щати да започне смислен диалог с Далай Лама или с негови представители или да постигне решение чрез преговори, което да включва стремежите на тибетския народ; и
(4) усилията на публичната дипломация на Съединените щати следва да се противопоставят на дезинформацията за Тибет от страна на правителството на Китайската народна република и Китайската комунистическа партия, включително дезинформацията за историята на Тибет, тибетския народ и тибетските институции, включително тази на Далай Лама.
Реакцията на Китай и контролираните от ККП религиозни институции
Само двадесет и четири часа бяха необходими на ККП да отговори и бързо да организира симпозиум, осъждащ новоприетия Закон за разрешаване на проблема с Тибет.
На 13 юли Националният комитет на Китайската народна политическа консултативна конференция (КНПКК) организира симпозиум, на който „остро осъди“ закона. Той беше председателстван от Джан Ийдзун, директор на Комитета по националностите и религиозните въпроси към Националния комитет на КНПКК, и в него участваха заместник-директорите Дзян Дзянгуо, Биан Базаси, Ли Шан, Ли Гуанфу, Ян Фамин, Сю Сяохон, Ян Дзюе и повече от двадесет членове на Националния комитет на КНПКК, шестнадесет членове на Комитета по етническите и религиозните въпроси, представители на етническите малцинства.
Изказаха се и лидерите на контролираните от китайското правителство будистки, даоистки, ислямски, католически и протестантски групи.
Накратко, ККП мобилизира срещу Закона за разрешаване на проблема с Тибет от юли 2024 г. целия пропартиен религиозен апарат.
Онези от Запад, които поддържат „диалог“ с Патриотичната китайска католическа църква и другите про-ККП религиозни организации, трябва да се замислят върху факта, че тези организации са готови незабавно да подкрепят и най-възмутителните твърдения на ККП.
Ораторите на симпозиума нарекоха Закона за разрешаване на проблема с Тибет „зловещ“, „фарс“ и намеса във вътрешните работи на Китай.
В заключителното прес съобщение от събитието се посочва настоятелно, че „Тибет е неразделна част от Китай от древни времена, а тибетският народ е член на китайската нация. Това отдавна е определено от историята, подкрепено е от народа и е признато от света. Това никога няма да се промени и не може да се промени в нито един момент… САЩ и групата на Далай Лама умишлено изопачават историята и открито отричат обективния факт, че суверенитетът на Тибет принадлежи на Китай, което силно наранява чувствата на целия китайски народ, включително и на тибетския народ. Това е типично американско хулиганско поведение.“
Няма съмнение, че „полезните, страдащи от слабоумие“ и „съмишленици“ на режима в Китай ще започнат да се мобилизират и в чужбина срещу Закона за разрешаване на проблема с Тибет, като повтарят същите лъжи на китайската пропаганда срещу тибетците и Далай Лама. От друга страна, реакцията показва, че този път ККП е била ударена там, където я е заболяло.
Медията Вitter Winter допринесе за настоящия материал.
