Коментар
Много е написано за възхода на Китай. Много по-малко внимание обаче е отделено на по-важния въпрос: дали икономическият му модел може да го удържи.
В продължение на повече от три десетилетия Китай се сочи като пример за успешно икономическо развитие – след като смекчи централното планиране и се отказа от катастрофални политики като Големия скок напред, превръщайки се в световен производствен център. Въпреки това под този успех се крие нарастваща структурна слабост, която канадските политици трябва да следят внимателно: дългът.
Господстващото схващане в много западни столици представя Китай като неудържима икономическа сила. Реалността е по-сложна. Китай остава икономическа и военна суперсила, но е и една от най-задлъжнелите големи икономики в света. Според Банката за международни разплащания съвкупният държавен, корпоративен и домакински дълг на Китай вече надхвърля 300 процента от БВП. Подобно ниво на задлъжнялост би будило тревога при всяка икономика. То е особено тревожно за такава, която се сблъсква със забавящ се растеж и свиващо се население.
Проблемът не е основно в дълга на централното правителство в Пекин. По-голямото предизвикателство се крие в разгърнатата мрежа от заеми на местните власти, натрупани в продължение на десетилетия на инвестиционно задвижван растеж. Общинските правителства финансираха инфраструктурни проекти чрез специализирани финансови структури на местните власти, като нерядко теглеха заеми извън официалните правителствени баланси. Днес се смята, че тези структури носят задължения от над 60 трилиона юана – равностойни приблизително на 11 трилиона канадски долара, което надхвърля годишния икономически продукт на Германия.
Голяма част от тези заеми бяха обвързани с имотния сектор в Китай. В своя разцвет недвижимите имоти и свързаните с тях отрасли представляваха около 25 до 30 процента от БВП на Китай. Местните власти продаваха права за ползване на земя на предприемачи. Предприемачите теглеха мащабни заеми, за да строят жилища. Нарастващите цени на имотите генерираха приходи, с които се финансираха допълнителни инфраструктурни разходи. Моделът изглеждаше самодостатъчен – докато основните му допускания не започнаха да се рушат.
Колапсът на гиганти като Evergrande разкри крехкостта на системата. Цените на имотите паднаха, строителната активност се забави, а приходите на местните власти се свиха. Само през 2024 г. постъпленията от продажби на земя намаляха с около 16 процента в цялата страна. Финансовият двигател, подхранвал разходите на местните власти в продължение на повече от две десетилетия, вече не работи така, както преди.
Предизвикателствата пред Китай се задълбочават и от демографията. Трудоспособното население на страната вече е преминало своя връх и сега намалява. През 2025 г. в Китай са регистрирани едва 7,9 милиона раждания – сред най-ниските нива в съвременната му история. Същевременно делът на гражданите над 65-годишна възраст се очаква да нарасне от около 15 процента днес до над 30 процента до 2050 г. Дългът е много по-лесен за управление, когато икономиката расте бързо и работната сила се увеличава. Той се превръща в непосилна тежест, когато растежът се забавя, а пенсионерите стават все по-голяма част от населението.
В много отношения Китай застарява, преди да е успял да забогатее. Неговият демографски профил все повече наподобява японския, но доходът на глава от населението остава далеч под равнището на Япония, Канада или САЩ. Това не са временни затруднения. Те са структурни реалности, които ще определят икономическото представяне на Китай в продължение на десетилетия.
Съществува и външно измерение на дълговата тежест, която носи Китай. От 2013 г. насам Пекин е поел ангажименти за над 1 трилион щатски долара по инициативата „Един пояс – един път“. Тези инвестиции разшириха китайското влияние в Азия, Африка, Латинска Америка и части от Европа, но същевременно създадоха значителна финансова уязвимост. Проучванията сочат, че повече от половината от портфейла на китайските задгранични заеми е съсредоточена в страни с висок дългов стрес. Заемите, замислени като инструмент за разширяване на влиянието, все по-често се превръщат в пасиви, изискващи преструктуриране и финансова подкрепа.
Някои наблюдатели тълкуват тези тенденции като предвестник на неминуем колапс. Това заключение е прибързано. Китай разполага с огромни предимства – мощна индустриална база, значителни вътрешни спестявания, производствен капацитет от световна класа и правителство с извънредно влияние върху банковата система. Пекин може да задължи банките да отпускат заеми, да преструктурират дългове и да отлагат финансови кризи, които иначе биха избухнали. По-вероятният изход не е колапс, а продължително забавяне на растежа.
За Канада обаче по-бавният китайски растеж носи сериозни геополитически последици. Икономическата слабост невинаги обуздава военните амбиции. Официалният отбранителен бюджет на Китай достигна около 245 милиарда щатски долара през 2025 г., което го нарежда на второ място в света по военни разходи. Историята показва, че правителствата, изправени пред икономически затруднения, нерядко залагат все по-силно на национализма и военния престиж като източници на вътрешна легитимност. Китай с по-бавен растеж може да не стане по-отстъпчив – напротив, може да стане по-решителен в постигането на стратегическите си цели, докато все още разполага с относително надмощие.
Същевременно излишният индустриален капацитет ще търси все по-настойчиво чуждестранни пазари. Китайските производители на електрически превозни средства, батерии, слънчеви панели, стомана и съвременно производствено оборудване ще се нуждаят от купувачи. Това ще поражда нарастващо търговско напрежение със западните икономики, включително Канада. Нуждата на Пекин от стабилен достъп до суровини също ще се засилва. Канада разполага с критични минерали, енергийни ресурси, развито селскостопанско производство и стратегически достъп до Арктика – активи, чието значение ще расте в условията на съперничество на великите сили.
Канадските политици трябва да осъзнаят, че дълговият проблем на Китай вече далеч не е само икономически въпрос. Той е стратегически въпрос. Дългът влияе пряко върху растежа, военните разходи, търговското поведение и геополитическите решения. Канада трябва да избегне две крайности в анализа си: нито да приема за даденост, че възходът на Китай е неизбежен, нито да разчита, че неговият упадък е неминуем. Нито едното, нито другото отразява действителността.
Китай остава мощен конкурент, но е изправен пред дълг, надхвърлящ 300 процента от БВП (брутния вътрешен продукт), трилиони в задължения на местните власти, сериозна корекция в имотния сектор, засягаща близо една трета от икономическата активност, срив в раждаемостта и бързо застаряващо население. Задачата на Канада не е да предрича бъдещето на Китай. Задачата е да се подготви за него.
