В миналото нашите средновековни владетели са носили титлата “В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци”. Цар Симеон Велики е първият, който се нарича василевс на българи и ромеи. Цар Калоян от своя страна е познат в латинските извори като rex Bulgarorum et Blachorum (цар на българи и власи). А в писмата си до главата на римо-католическата църква, Калоян се представя с титлата Imperator Bulgarorum et Blachorum (император на българи и власи).
Всички тези неща са добре известни, но има и други, които макар да са не по-малко важни и не по-малко интересни, не са популярни нито сред специалистите, нито сред широката публика. Основният проблем се състои в това, че придържайки се към догмите в историографията, професионалистите ни ограничават своя мироглед.
Прочее, това не е само проблем на българските учени, касае се за европейски и дори световен проблем. Веднъж приети, определени удобни на великите сили виждания биват поддържани и всяка информация, която е в противоречие с удобното и “коректното” бива игнорирана. Слава Богу, има и изключения от това правило, като пример може да се посочи немския историк и филолог Хайнрих Кунстман. Още през 90-те години на ХХ век той тръгва против течението, без да се съобразява с мнението на своите колеги. Проф. Кунстман не приема официалната теория за произхода на източноевропейските народи и в няколко свои книги споделя своите открития. Най-сензационната работа на този учен носи заглавието “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien” – Славяните и прусите на Източно море, Висла и Мемел, за техния произход от Балканите и Мала Азия.
Както може да се очаква, творбата на проф. Кунстман не намира отклик в научните среди. Това е напълно естествено, защото реално никоя от великите сили: нито тези от запада, нито тези от изтока имат интерес от откритията на немския филолог и историк. Ние българите обаче имаме сметка, всъщност ние сме единствените европейци, които са заинтересовани виждането на Кунстман да се приеме, защото то поставя нас като създатели на държавност на други народи.
Според немският учен полската благородническа прослойка – Пиастите, има корени на Балканите, където по време на Античността живеят траките пиасти. По-интересно е нещо друго. Най-старият представител на Пиастите е цар Мешко I, чието име, филологът Кунстман свързва с племенното име мизи. Правилното звучене на етнонима е всъшност меши и идва от меше – вид дърво, което вирее в долно дунавската равнина.
Едва ли е случайност, че първият полски цар Мешко идва от род, чието название е идентично на това на траките пиасти, а и той самият носи име със значение мизиец. Такива имена са били доста популярни в древността. Знаем за Дакус, Гета, Пеон, Тюнос, Гетомиз, които идват от племенните названия даки, гети, пеони, тюни, гето-мизи. Макар да е трудно да се определи кога обитавалите долнодунавската равнина мизи са се преселили в земите на север от Карпатите, т.е. територията на Полша, важно е това, че от техните среди произлиза първият владетел на Полша.
Изненадите не спират до тук. Дъщерята на цар Мешко носи името Свентослава. Официално това име е ново, общославянско, но тракийската ономастика предлага интересни паралели. В Σαντοβιτυς/Санто-витюс намираме елемента сант, свент, а в Δισλοβιας/Ди-словиас (по виждане на Георгиев и Бонфанте) и Ithiosthla(us)/Итиостлав намираме елемента –слав, слов. Свентослава става съпруга на датския цар Свен I, а от техния брак се ражда Кнут Велики. Благодарение на качествата си Кнут, познат и като Канут става владетел не само на Дания, но също така на Норвегия, а и на Англия. Казано накратко: Канут е забележителна личност.
Поляците считат Мешко и Свентослава, а навярно и Канут за част от своята история и това никой не бивало да се оспорва. От друга страна обаче, ако Мешко е мизиец, т.е. българин, то не само той, но и дъщеря му, станала майка на Канут Велики, трябва да част и от българската история, не само от полската, датската и английската.
Най-интересното според мен е това, че в земите на мизите – долнодунавската равнина, в далечното минало е властвал цар с име Канит. Той е определен като скитски владетел, но по какви критерии е направено това не зная. Зная обаче, че при траките фриги се среща името Канути-еваис, а пък по сведения на Страбон може да се каже, че мизите са най-близките роднини на фригите. Името Kanuti се среща и в минойските архиви на о-в Крит, а това място е обитавано от траки и пеласги, не от скандинавци.
Hякой може да възрази, че дори Мешко да е осъзнавал от какъв произход е, то неговия внук Канут, станал владетел на Дания, Норвегия и Англия едва ли се е считал за мизиец. Всъщност няма как да знаем това с абсолютна сигурност, по простата причина, че не притежаваме документ, написан от Канут, в който този владетел да е дал подробности относно произхода си. Важното е друго – в неговите вени тече балканска кръв и то не просто балканска кръв, а тази на мизите. Същите мизи, които в много средновековни извори са наречени българи.
На тези читатели, които знаят немски, препоръчвам от сърце книгата на проф. Хайнрих Кунстман “Slaven und Prussen an Ostsee, Weichsel und Memel Über ihre Herkunft vom Balkan und aus Kleinasien”. Тя предлага много приятни изненади, а и важни факти за нашата история. Факти, които у нас са слабо или дори напълно неизвестни.
И ако някой се учудва, че траките пиасти, явно спадащи към мизите, са се превърнали в благородническата прослойка на ранна Полша – Пиастите, нека помисли дали името на германския цар Арио-вист, прилича случайно на скитското Ария-пейт, който пък е зет на тракийския вледетел Терес I. Дали е случайна и приликата с името на тракийския цар Буре–виста – съвременникът на Гай Юлий Цезар. Дали също така е случайно, че Укромир, царят на германите хати носи име, което не притежава смисъл на германски? Хатите, над които властва Укромир обитават така наречената Херкинска гора, това е днешната област Шварзвалд, Германия, а според Страбон владенията на гетите започват от Херкинската гора.
За мнозина ще е трудно да повярват, че дедите ни са успели да повлияят други народи, защото от нас е укрита истинската и история, а което е по-лошо – на нас дълго време ни е внушавано, че сме малки, незначителни, че други трябва да ни управляват. Последиците от това ги виждаме – бедност и нищета. Докато превиваме покорно гръб пред този и онзи, и вместо приятелство предлагаме слугинаж, нищо добро не ни чака. Който и да е нашият покровител, той ще следва своя интерес, не нашия. Други ще стават богати и многолюдни за наша сметка.
Съдбата на един народ се крепи на неговото самочувствие, на неговата жажда за живот. Ние заслужаваме високо самочувствие – за разлика от други не сме крали история, не сме горили книги и не сме си приписвали неща, които не са наши. Важно е да научим истината за корените си и да осъзнаем потенциала си, защото само така можем да оцелеем в идващите времена.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
