• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Данте и ККП вируса: какво научаваме?

отДжеймс Сейл
29 март , 2020
Данте и ККП вируса: какво научаваме?

Алегоричен портрет на Данте Алигиери от края на XVI век от неизвестен майстор. Национална художествена галерия (Публичен домейн)

Крачка от ада към чистилището

Когато погледнем света днес, виждаме свят на затруднения, смут и нарастваща паника, заплашващи да излязат извън контрол. Изглежда сме жертви на неподвластни сили. Пример за това е появата на ККП вирусът, познат по-скоро като новия коронавирус. Макар че сме се сблъсквали със заплахи като глобалното затопляне, катастрофални природни явления или дори личните ни битки, които сякаш никога не свършват, повечето никога не сме виждали или преживявали нещо подобно на тази епидемия.

Хората, преживели или воювали във Втората световна война вече са починали, а  поколението на бейбибумърите (родени между 1946 и 1964 г.) живее в охолство, непознато до тогава. Но сякаш е време някой да понесе последствията още днес!

Разбира се, това не ни изненадва, нали? Виждали сме го и преди, нали? Например Черната смърт през XIV век, наричана още Голямата чума, била особено страшна епидемия. Счита се, че убила над 30% от европейското население и че са били необходими повече от 200 години, за да може Европа да възстанови числеността си.

The_Triumph_of_Death_by_Pieter_Bruegel_the_Elder
„Триумфът на смъртта“, около 1562 г., от Питер Брейгъл Старши. Музеят Прадо, Мадрид (Публичен домейн)

По ирония на съдбата се смята, че Голямата чума (най-вероятно произлязла от Китай) е навлязла в Европа през италианския полуостров. Днес изглежда, че ККП вирусът отново атакува Европа през Италия.

Може би за загиналите от чумата би било малка утеха да научат, че е имало полза от тяхната смърт и че съвременният свят е почти немислим без тази трагедия, защото именно Черната смърт е довела до разпадането на феодалните йерархии, които толкова дълго са владели Европа.

Имало е такъв недостиг на работници, че те можели сами да определят цената си, за да отидат и да работят където пожелаят. Мобилността и комуникациите се увеличили масово. И така се зародил един нов обществен модел – протокапитализъм, а властта и силата на аристократите започнали да отслабват.

Allegorical Portrait of Dante
Алегоричен портрет на Данте Алигиери от края на XVI век от неизвестен майстор. Национална художествена галерия (Публичен домейн)

Фалшивите: Тогава и сега

Това обаче е дългосрочна перспектива. Онова, от което се нуждаем в момента, е надежда, истинска надежда. Интересното е, че в творбата на Данте – „Божествена комедия“ – едно от многобройните наказания, отсъдени за онези, които не били спасени, била тази отвратителна болест, от която никога да не се излекуват.

Данте ни среща с тези жертви в песен 29 от „Ад“:

„Вървиме ний и вред, де погледнем спрем,

все виждаме тела, покрити с рани,

като по врат, претъркан от ярем.“

An illustration of Canto 29 from Dante’s “Inferno” by Gustave Dorè
Илюстрация на песен двайсет и девета от „Ад“ на Данте от Гюстав Доре

Тяхното престъпление? Всички те били фалшификатори, малко или много алхимици, които карали хората да се надяват, че могат да превърнат обикновените метали в злато.

Не наподобява ли това по един интересен начин нашия съвременен свят? С това ужасно заболяване, което разрушава белите ни дробове, и с това, че се опитваме на всяко ниво да превърнем всеки метал в злато? Правителствата „печатат“ пари чрез количествени облекчения, криптовалутите изобилстват с обещания за богатство за всички инвеститори, а реалните спестявания – това, което преди се считаше за здрав разум – бива открито обезсърчавано от абсурдно ниските лихвени проценти.

Както каза Бил Бонър през януари тази година: „Наближава огромна криза, причинена от фалшиви пари и фалшиво мислене.“ И фалшиво мислене също? Като при алхимиците на Данте?

Изборът е твой

На този етап сме достигнали повратна кризисна точка. Но ако Данте може точно да изобрази ада, може ли да ни даде и надежда във връзка с нашето мислене и отношение към тази драма? Като за начало, един от основните мотиви в „Божествена комедия“ е именно свободата на волята – основен принцип, съдържащ се в западното мислене на XX век.

Свободата на волята означава, че хората могат да се променят; могат да променят своите убеждения, възгледи, нагласи, мисли, чувства и избори. При Данте адът не е място, където Бог наказва хората заради прегрешенията им и за това, че не са успели да следват някакъв стандарт. Адът е мястото, където хората получават това, което искат.

Botticelli_Inferno_XVIII
Бог не ни наказва затова, че нарушаваме правила; вместо това адът е мястото, където получаваш точно това, което искаш. Изображение от Сандро Ботичели на двайсет и осма песен, част от Осмия кръг на ада. Данте и Върджил са показани шест пъти, докато се спускат през пропастите

Както се изразява Дороти Л. Сайърс: „Адът е вечната наслада от пътя, който си решил да следваш.“ Значението на това е като в онази стара песен на Франк Синатра: „Направих го по МОЯ начин.“ Не Божия начин, не Христовия начин, не осемкратния будистки начин и не начините на Дао – не начините на древните учители с фокус върху любовта, състраданието, дружбата и мира между хората. Не, по МОЯ начин – по напълно егоистичния начин.

Ето и последствията: това, което намираме в ада е неспособността на всички негови обитатели да видят отвъд солипсизма. С други думи те не могат да общуват, освен ако не водят повтарящи се монолози със себе си. Колебая се да кажа „диалог“ със себе си, тъй като душите, с които хората водят диалог, вече са загубени. По същество тяхното положение е аналогично на това на наркозависимост (или на каквато и да е зависимост) – с тях не може да се говори разумно, защото са изгубили волята, своята свободна воля. Изоставили са волята си – точно това означава човек да изгуби душата си.

В този смисъл те са в капан и са изолирани. Изолация? Тази дума сега се прилага във връзка с ККП вируса, тъй като всички започваме да се самоизолираме, за да избегнем да се заразим взаимно! Това звучи като ада – всеки в капан със себе си завинаги.

Dante_Domenico_di_Michelino_Duomo_Florence
Данте, който държи своята „Божествена комедия“ до входа към Ада, седемте тераси на планината Чисталище и градът Флоренция, заедно с Небесните сфери горе, 1465 г., от стенопис от Доменико ди Микелино.
Катедралата „Света Дева Мария с цветето“, Флоренция, Италия

ПЪТ ОТВЪД ЕГОИЗМА

Разбира се, „Божествена комедия“ ни предоставя изход от ада, точно както в този живот дори зависимите могат да възвърнат свободната си воля и отново да влязат в света на светлината. Тогава каква е първата стъпка от пътя от ада поне към чистилището, където има надежда?

Illustration for Dante's purgatory by Dore
Илюстрация на „Чистилището“ на Данте от Гюстав Доре

Първо човек трябва да опознае проблема и да го приеме – истинския проблем. И истинският проблем винаги съм Аз – Аз съм проблемът – не други хора или други раси, не служители и правителства. Не, аз също създавам проблеми и сега го признавам; трябва да премина от обичайното си ежедневие към нов и по-добър начин на живот.

Второ – когато поглеждам в себе си, достигам и до другите; моето съществуване не само зависи от другите, но е и за другите. Ние сме общност и трябва да се грижим един за друг. Това става много очевидно в чистилището на Данте. В ада изглежда, че всеки обвинява другия и отрича всяка лична отговорност, докато в чистилището всички полагат усилия, за да хвалят и насърчават останалите.

Чистилището не ни вкарва директно в рая, но е чудесно начало. Ние вече сме поели по пътя.

Така че, макар и в този момент да се самоизолираме, трябва да обмислим собствените си отговорности, да подчертаем свободата на волята си, за да предизвикаме положителна промяна и да използваме технологиите, които имаме, за да достигаме до другите и да отдаваме подкрепата си. По този начин можем да се измъкнем от клещите на ада – мястото, където не искаме да бъдем! И да не сме жертви на сили, които не можем да контролираме.

„Епохални времена“ нарича новия коронавирус, който причинява болестта COVID-19, ККП вирус, защото прикриването на информация от страна на Китайската комунистическа партия и нейното нехайно управление позволиха на вируса да се разпространи из цял Китай и да създаде глобална пандемия.

Джеймс Сейл е английски бизнесмен, чиято компания „Мотивационни карти ООД“ оперира в 14 страни. Той е автор на над 40 книги за управление и образование, издадени от големи международни издателства, включително Макмилън, Пиърсън и Роутлидж. Като поет той печели първа награда в конкурса „Обществото на класическите поети“ през 2017 г. и през юни 2019 г. Говори на първия симпозиум на групата, проведен в клуб „Принстън“ в Ню Йорк.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

classical music2 1200x1482 1

Защо е важно децата да оценят класическата музика

0
0
Христо Грозев

Христо Грозев с Оскар за филма „Навални“

0
0
Малкото момче с бутилка

„Извинете, господине, продавате ли Бог?“ – приказка за момчето, което търси лек

0
0
Фото изложбата „ЗДРАВЕЙ ЛЯТО!“ на Емил Рашковски  в галерия „Синтезис“ (19 януари - 04 март, 2023 г.)

Фотографът Емил Рашковски представя втора самостоятелна изложба в галерия „Синтезис“

0
0
Стивън Спилбърг приема наградата за най-добър режисьор за "Семейство Фейбълман" по време на 80-ите годишни награди "Златен глобус" в Бевърли Хилс, Калифорния, на 10 януари 2023 г. (Rich Polk/NBC via AP)

Спилбърг и Макдона са големите победители в „Златния глобус“

0
0
Картина „Раходка с лодка“ на Елисавета Консулова-Вазова от изложбата „Жените художници. Нови хоризонти между двете световни войни”, 2022 г.(https://sghg.bg/)

„Площад Славейков“ класира културните събития за 2022 година

0
0
Снимка: Forum Film

„Чуден свят“ на Disney отново провокира общественото мнение

0
1
Новогодишна картичка от началото на XX в. (royalbulgariaincolour.com/

Коледни празници и обичаи в Следосвобожденска България

0
0
Централен фрагмент от „Маеста“, 1308-1311 г., автор Дучо ди Буонинсеня. Музеят в Сиена - Museo dell'Opera metropolitana del Duomo, Италия (публичен архив)

Дучо ди Буонинсеня и емблематичните му картини с Мадона и Младенеца

0
0
„Музите Урания и Калиопа“, 1634 г., Симон Вуе (маслени бои върху дърво 80/125 см)

„Музите Урания и Калиопа“ на Симон Вуе – възхвала на небесното великолепие

0
0
Pixabay.com

Династия Амати – създателите на цигулката каквато я познаваме днес

0
0
Сградата на Община Шумен - Първата българска община (снимка: shumenstories.com)

140 години от приемане на закона за местното управление

0
0
Следваща публикация
Охранител разглежда мобилния си телефон, докато е на работа в почти празен търговски център в Пекин, Китай, 27 февруари 2020 г. (NICOLAS ASFOURI / AFP чрез Getty Images)

21 млн. по-малко мобилни абонати в Китай пораждат съмнения относно броя жертви от ККП вируса

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.