Данте и ККП вируса: какво научаваме?

Крачка от ада към чистилището

Когато погледнем света днес, виждаме свят на затруднения, смут и нарастваща паника, заплашващи да излязат извън контрол. Изглежда сме жертви на неподвластни сили. Пример за това е появата на ККП вирусът, познат по-скоро като новия коронавирус. Макар че сме се сблъсквали със заплахи като глобалното затопляне, катастрофални природни явления или дори личните ни битки, които сякаш никога не свършват, повечето никога не сме виждали или преживявали нещо подобно на тази епидемия.

Хората, преживели или воювали във Втората световна война вече са починали, а  поколението на бейбибумърите (родени между 1946 и 1964 г.) живее в охолство, непознато до тогава. Но сякаш е време някой да понесе последствията още днес!

Разбира се, това не ни изненадва, нали? Виждали сме го и преди, нали? Например Черната смърт през XIV век, наричана още Голямата чума, била особено страшна епидемия. Счита се, че убила над 30% от европейското население и че са били необходими повече от 200 години, за да може Европа да възстанови числеността си.

По ирония на съдбата се смята, че Голямата чума (най-вероятно произлязла от Китай) е навлязла в Европа през италианския полуостров. Днес изглежда, че ККП вирусът отново атакува Европа през Италия.

Може би за загиналите от чумата би било малка утеха да научат, че е имало полза от тяхната смърт и че съвременният свят е почти немислим без тази трагедия, защото именно Черната смърт е довела до разпадането на феодалните йерархии, които толкова дълго са владели Европа.

Имало е такъв недостиг на работници, че те можели сами да определят цената си, за да отидат и да работят където пожелаят. Мобилността и комуникациите се увеличили масово. И така се зародил един нов обществен модел – протокапитализъм, а властта и силата на аристократите започнали да отслабват.

Фалшивите: Тогава и сега

Това обаче е дългосрочна перспектива. Онова, от което се нуждаем в момента, е надежда, истинска надежда. Интересното е, че в творбата на Данте – „Божествена комедия“ – едно от многобройните наказания, отсъдени за онези, които не били спасени, била тази отвратителна болест, от която никога да не се излекуват.

Данте ни среща с тези жертви в песен 29 от „Ад“:

„Вървиме ний и вред, де погледнем спрем,

все виждаме тела, покрити с рани,

като по врат, претъркан от ярем.“

Тяхното престъпление? Всички те били фалшификатори, малко или много алхимици, които карали хората да се надяват, че могат да превърнат обикновените метали в злато.

Не наподобява ли това по един интересен начин нашия съвременен свят? С това ужасно заболяване, което разрушава белите ни дробове, и с това, че се опитваме на всяко ниво да превърнем всеки метал в злато? Правителствата „печатат“ пари чрез количествени облекчения, криптовалутите изобилстват с обещания за богатство за всички инвеститори, а реалните спестявания – това, което преди се считаше за здрав разум – бива открито обезсърчавано от абсурдно ниските лихвени проценти.

Както каза Бил Бонър през януари тази година: „Наближава огромна криза, причинена от фалшиви пари и фалшиво мислене.“ И фалшиво мислене също? Като при алхимиците на Данте?

Изборът е твой

На този етап сме достигнали повратна кризисна точка. Но ако Данте може точно да изобрази ада, може ли да ни даде и надежда във връзка с нашето мислене и отношение към тази драма? Като за начало, един от основните мотиви в „Божествена комедия“ е именно свободата на волята – основен принцип, съдържащ се в западното мислене на XX век.

Свободата на волята означава, че хората могат да се променят; могат да променят своите убеждения, възгледи, нагласи, мисли, чувства и избори. При Данте адът не е място, където Бог наказва хората заради прегрешенията им и за това, че не са успели да следват някакъв стандарт. Адът е мястото, където хората получават това, което искат.

Както се изразява Дороти Л. Сайърс: „Адът е вечната наслада от пътя, който си решил да следваш.“ Значението на това е като в онази стара песен на Франк Синатра: „Направих го по МОЯ начин.“ Не Божия начин, не Христовия начин, не осемкратния будистки начин и не начините на Дао – не начините на древните учители с фокус върху любовта, състраданието, дружбата и мира между хората. Не, по МОЯ начин – по напълно егоистичния начин.

Ето и последствията: това, което намираме в ада е неспособността на всички негови обитатели да видят отвъд солипсизма. С други думи те не могат да общуват, освен ако не водят повтарящи се монолози със себе си. Колебая се да кажа „диалог“ със себе си, тъй като душите, с които хората водят диалог, вече са загубени. По същество тяхното положение е аналогично на това на наркозависимост (или на каквато и да е зависимост) – с тях не може да се говори разумно, защото са изгубили волята, своята свободна воля. Изоставили са волята си – точно това означава човек да изгуби душата си.

В този смисъл те са в капан и са изолирани. Изолация? Тази дума сега се прилага във връзка с ККП вируса, тъй като всички започваме да се самоизолираме, за да избегнем да се заразим взаимно! Това звучи като ада – всеки в капан със себе си завинаги.

ПЪТ ОТВЪД ЕГОИЗМА

Разбира се, „Божествена комедия“ ни предоставя изход от ада, точно както в този живот дори зависимите могат да възвърнат свободната си воля и отново да влязат в света на светлината. Тогава каква е първата стъпка от пътя от ада поне към чистилището, където има надежда?

Първо човек трябва да опознае проблема и да го приеме – истинския проблем. И истинският проблем винаги съм Аз – Аз съм проблемът – не други хора или други раси, не служители и правителства. Не, аз също създавам проблеми и сега го признавам; трябва да премина от обичайното си ежедневие към нов и по-добър начин на живот.

Второ – когато поглеждам в себе си, достигам и до другите; моето съществуване не само зависи от другите, но е и за другите. Ние сме общност и трябва да се грижим един за друг. Това става много очевидно в чистилището на Данте. В ада изглежда, че всеки обвинява другия и отрича всяка лична отговорност, докато в чистилището всички полагат усилия, за да хвалят и насърчават останалите.

Чистилището не ни вкарва директно в рая, но е чудесно начало. Ние вече сме поели по пътя.

Така че, макар и в този момент да се самоизолираме, трябва да обмислим собствените си отговорности, да подчертаем свободата на волята си, за да предизвикаме положителна промяна и да използваме технологиите, които имаме, за да достигаме до другите и да отдаваме подкрепата си. По този начин можем да се измъкнем от клещите на ада – мястото, където не искаме да бъдем! И да не сме жертви на сили, които не можем да контролираме.

„Епохални времена“ нарича новия коронавирус, който причинява болестта COVID-19, ККП вирус, защото прикриването на информация от страна на Китайската комунистическа партия и нейното нехайно управление позволиха на вируса да се разпространи из цял Китай и да създаде глобална пандемия.

Джеймс Сейл е английски бизнесмен, чиято компания „Мотивационни карти ООД“ оперира в 14 страни. Той е автор на над 40 книги за управление и образование, издадени от големи международни издателства, включително Макмилън, Пиърсън и Роутлидж. Като поет той печели първа награда в конкурса „Обществото на класическите поети“ през 2017 г. и през юни 2019 г. Говори на първия симпозиум на групата, проведен в клуб „Принстън“ в Ню Йорк.