Разговор с Иван Саздов – създател и собственик на „Кехлибарена къща“ (Amber house) – за произхода, свойствата и приложението на полускъпоценния камък кехлибар
Топъл, лек и светъл, кехлибарът привлича с красотата си и носи спокойствие и здраве. Изкусно вложен в огърлици, гривни, обеци и пръстени, той е особено забележим през летните месеци, когато не е скрит под дрехите ни. За убедените в благоприятните му свойства е не просто хубав, а и безценен природен дар, идващ в нашия свят от незапомнени времена.
За да надникнем в миналото и в настоящето на този полускъпоценен камък, поканихме един негов истински почитател – твореца Иван Саздов, изпод чиито ръце древният кехлибар оживява в уникални и серийни модели от съвременната бижутерия.
По време на разговора ни се чувствам сякаш обляна от приятни кехлибарени лъчи, които се надявам да достигнат и вашите души.
„Кехлибарът е смола, изпускана от древните дървета Pinus pinea и Pinus succinifera, дървесен вид хвойна, загинал преди около 15 – 20 милиона години, несъществуващ в наши дни“, започва разказа за своя любим кехлибар Иван Саздов, и обяснява, че тези огромни дървета достигат височина над 100 м и обиколка на ствола най-малко 15 м. „Те са произвеждали смолата с цел да се предпазват при нападения от насекоми, дребни птици и животни, както и за заздравяване на раните си. И днес, когато са наранени, дърветата изпускат смола“, пояснява Иван Саздов, настояващ да си говорим на „ти“, което за мен се оказва трудно, защото съм респектирана от познанията му не само в областта на изящните изкуства и бижутерията.
„Такива гори е имало на няколко места по света и това са днешните находища на кехлибар“, продължава той, и допълва, че кехлибарът се образува при попадане на смолата в безкислородна среда, където под определен натиск и в продължение на 1 милион години тя се втвърдява, вкаменява и започва да се превръща в него. Уточнява, че преди да изминат 1 милион години, смолата все още не може да се определи като кехлибар и се нарича копал – крехка смола, използвана под формата на различни лакове, както и на тамян за благовонни и други цели в религиозни обреди.
„Докато е прясна, лепкавата кехлибарена смола „завлича“ със себе си малки насекоми, които при вкаменяването й остават в кехлибара. Те са известни като включения в него. Такива екземпляри са много ценни, особено за науката, изучаваща биологичните видове от онези времена.“
Иван Саздов ни запознава с едно от най-големите световни находища – балтийския кехлибарен регион, формирало се от терциера до късния миоцен. Казва, че то е доста обширно и днес, включвайки географския регион от Дания, през Саксония, чак до областта Ровно в Украйна. „Най-висока е концентрацията на кехлибарени находки в Калининградска област, днешна Русия. На второ място е съвременната държава Мианмар, бившата Бирма.
От общо 12 страни в света, в които има находища на кехлибар, Мианмар е най-специалното място. Той е един от най-старите, съдържа всички разновидности и цветове. Намира се в няколко района в щата Качин: Хан Тией, Хти Лин, Танай, Ху Куанг и Чинт Уан. Този в щата Качин е на възраст от 99 до 135 милиона години, т.е. той е значително по-стар от този в Балтийския регион, където кехлибарът е на 50 до 90 милиона години.“
Иван Саздов назовава и други по-значими находища в света като района на Сантяго де Лос Кабайерос в Доминиканската република, в Колумбия и в щата Чиапас в Мексико, които се наричат карибски находки на кехлибар. „Добивът от тях също е голям“, казва той. „Те са значително по-млади от мианмарските и балтийските си събратя. Възрастта им е от 20 до 25 милиона години, но пък в ювелирното изкуство са много високо ценени, тъй като са много чисти и красиви. Притежават синьозелен ореол и излъчват синя и зелена светлина макар самите те да са жълти. При доминиканските често се срещат включения от насекоми. Те са доста по-млади от мианмарските и от колекционерска гледна точка не са толкова скъпи и търсени.
Най-скъпият кехлибар е в музея в град Денвър, столицата на щата Колорадо, окръжен център в окръг Денвър. Представлява къс, тежащ около 1 кг и 300 г, в който е включено парче вкаменелост на птеродактил – крайник с нокти и парче от перушина. Ето защо има най-висока колекционерска стойност.“
Иван Саздов разказва, че през 2017 година чешки учен, геолог, открил високостойностно находище на кехлибар в района на град Алем Кетема, на север от столицата на Етиопия Адис Абеба. Учените определили, че възрастта му в тази мина е между 103 и 110 милиона години.
„Над 50% от находките там са в зелената гама. Този кехлибар е изключително ценен и красив, но не е достатъчно познат на световната общност поради военните и политически обстоятелства в региона“, допълва Иван Саздов, и споменава, че на африканска територия, освен в Етиопия, има още няколко малки находища като в Нигерия, където кехлибарът не е достатъчно втвърден и съответно не е толкова ценен.
„В Азия, на територията на Ливан се намира едно от най-древните находища на кехлибар, който обаче няма промишлено значение и ювелирни качества, тъй като на цвят е от тъмнокафяв до черен и не е прозрачен, поради което е невъзможно да се установи наличието на включения – насекоми и други животински и растителни видове – в него. Той има единствено колекционерска стойност поради факта, че е най-древният кехлибар в света на възраст от 200 до 235 милиона години.“
За ползите от кехлибара Иван Саздов говори с нескрита гордост:
„Както вече споменах, той е смола от органичен произход, която при вкаменяване се превръща в полускъпоценни камъни, не съдържащи кристална решетка, т.е. не попадащи в областта на метафизиката, където става дума за взаимодействие с чакрите, с духовната част на човека. Кехлибарът не въздейства по този начин, а при пряко съприкосновение с човешкото тяло.“
Художникът подчертава, че дървесният вид Pinus succinifera, от който произхожда кехлибарът, съдържа суицинова киселина – един от важните фактори за правилното протичане на биохимичните процеси в човешкия организъм, предотвратяване стареенето на клетките и възстановяване на мъртвите клетки. Изтъква и научно доказаните свойства на кехлибара да засилва кръвообращението при контакт с кожата и да излъчва полезни електромагнитни вълни, облекчаващи състоянието при артритни и ставни заболявания като остеопороза.
„При близост до щитовидната жлеза спомага за нормализиране на функцията й. Ето защо ендокринолозите често препоръчват да се носи кехлибар в неполиран вид в близост до нея. Например при автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото, при което не се прилага лечение, кехлибарът балансира дейността на щитовидната жлеза, облекчава симптомите и дава жизнени сили на болния.
При новородени и малки деца се препоръчва за облекчаване на болките при никнене на зъби и колики, както и за нормализиране на телесната температура. Тези практики, доказали ползите си с течение на времето, и до ден днешен се прилагат на различни места по света. В кехлибарената индустрия на Русия, Полша и Литва традиционно се произвеждат специални кехлибарени колиета за бебета. Това приложение на кехлибара е разпространено и в други страни по света. В Далечния Изток от стотици години до днес медиците прилагат успешно балсами от кехлибарени извлеци за подобряване на състоянието при заболявания на ставния хрущял като артроза и остеоартроза.“
Иван Саздов обобщава, че кехлибарът подобрява цялостното състояние на човешкия организъм, вкл. на мускулатурата.
Описва го като лек, удобен за носене, топъл и с приятен външен вид и ни запознава с физическите му характеристики:
„Плътността му е от 1.04 до 1,10 г/см3, а плътността на водата е 1.00 г/см3, т.е. 1 см3 вода тежи 1 г, а 1 см3 кехлибар – 1.04 – 1.10 г. Хубавият истински кехлибар изплува на повърхността в наситен разтвор на морска сол във вода, който има по-голяма плътност от тази на чистата вода. В чиста вода би трябвало да потъне. Това е един от важните тестове за познаване на истинския кехлибар, за различаването му от т. нар. подделки или имитации на кехлибар, произведени не по-рано отпреди 100 години. Техните наименования са каталин, казеин , бакелит, фатуран и др.“
Творецът споменава причината за производството на имитации – целият мюсюлмански свят, в който не се намира находище на кехлибар, го използва за направата на молитвени броеници.
„Целта на молитвените броеници е, заедно с мантрите и молитвите, произнасяни от мюсюлманите, да успокояват ползвателя, да уравновесяват дейността на нервната му система. Мюсюлманите също така вярват, че кехлибарът има свойството да извлича негативните енергии и след като ползват броениците известно време, ги заравят в земята с цел освобождаването им от тях. За тези свойства на кехлибара обаче няма научни доказателства. Но мюсюлманите винаги са търсили кехлибара и някога са си го доставяли от немците, които са го добивали в областта на Калининград – Кьонигсберг. Да се добие, обработи и закупи кехлибар е било скъпо по онова време и затова са се появили имитациите му от други материали като тежки пластмаси, органичен казеин на млечна основа и т.н. Някои от тях са много красиви, имат висока художествена стойност и в наши дни понякога се ценят.“
Иван Саздов обяснява, че кехлибарът се обработва и полира лесно – той е един от най-меките полускъпоценни материали. Твърдостта му по скалата на Моос, определяща относителната твърдост на минералите, е между 2 и 2.5. Твърдостта на диаманта, най-високата по тази скала, е 10. Ето защо кехлибарът се използва широко за изработка на украшения в ювелирното изкуство: огърлици, гривни, пръстени, обеци и т. н. „Често в ежедневието ги носят хора, които се нуждаят от тях“, казва още той.
„Аз, лично, познавам кехлибара от много години, и се отнасям към него с голяма любов и възхита. В момент на безвремие, какъвто беше Covid кризата, му обърнах специално внимание и реших да започна да се занимавам с изработката на професионални композиции и дизайни в областта на кехлибарената бижутерия“, си спомня художникът.
„В България, както и на много други места по света, не се добива кехлибар, а държави, в които се добива, се намират в специфични външно-политически състояния в този исторически период и поради това снабдяването ми с материали е много трудна, почти непосилна задача“, споделя той. „Доставянето на балтийски кехлибар е сравнително по-лесно поради близостта на региона до България. Освен Русия и Украйна, Полша и Литва също добиват балтийски кехлибар.“
За да се сдобива със суров материал, да го класифицира, обработва и да композира от него бижута, Иван Саздов е създал приятелства и партньорства в град Гдиня в Полша, град Клайпеда в Литва и град Мийткийна в Мианмар.
„Водещото при мен е обичта ми към кехлибара. На нея се дължи големият ми успех – да се сдобия преди 2 години с мианмарски кехлибар от бившата държава Бирма. Тя е държава със затворен статут и във военно положение, съответно със затворени граници. Бях неописуемо щастлив, когато получих първия килограм от този кехлибар. На мен и на тамошния ми партньор ни костваше няколко месечни усилия, за да осъществим благополучното му пристигане в България през Тайланд.“
В България само Иван Саздов може да предложи кехлибарена бижутерия от истински, хубав и качествен бурмит – кехлибара от Мианмар, бившата Бирма. „И други наименования на кехлибар са свързани с местонаходищата им: руманит – кехлибар, добиван в град Бъзау в Румъния; сименит, добиван в крайбрежния град Коста дел Амбра на остров Сицилия.“ С течение на времето авторът-бижутер задълбочил контактите си с местните занаятчии в щата Качин и, макар и не лесно, успял неколкократно да се сдобие с изключително качествения и хубав бирмански, мианмарски кехлибар.
За производство на броеници той изпраща кехлибарени късове в Измир, където партньорът му ги нарязва на филии или слабове с форми, подобни на локумчета, които обработва на струг и прави чудеса.
„Мюсюлманите имат традиция, каквато ние нямаме. За да затворя цялостния цикъл в областта на кехлибарената бижутерия, аз трябва да предлагам и броеници, тъй като понякога се търсят. Опитвал съм се да поръчвам такива на бирманците, но те ми отговарят, че нямат подобни традиции за изработка, понеже са будисти. Не само в България, но и в Европа не се внася и не се обработва мианмарски кехлибар“, разказва Иван Саздов, и изрежда други страни, в които кехлибарът е почитан и се ползва като скъпоценен материал, вграждан в бижута от Барока и в стил „Арт деко“: Дания, Германия, Франция и Италия.
„В Русия освен Кехлибарената стая в Екатерининския дворец могат да се видят и редица предмети на изкуството като лампи, абажури, кутийки за бижута, мощехранителници от Средновековието, сандъчета, изработени изцяло от кехлибар. Кехлибарът е почитан и известен като златото на Северна Европа.“
Голямо признание за Иван Саздов е, че руските групи за производство на украшения от кехлибар, в които участва, са във възторг от неговите произведения. Той създава класическа кехлибарена бижутерия, докато балтийските групи вече не се занимават с класическа и художествена изработка, а просто нанизват самородни парчета или кехлибарен чипс – последната отсявка с най-ниското качество от ситата, с които се взимат големите камъни. Те минават през големи барабани, полират се и се продупчват. Иван Саздов също предлага такъв чипс – изключително евтин, но приятен и вършещ работа като всеки един кехлибар. Използва се за гривнички и колиета за бебета и малки деца. „Ето защо руските групи са във възторг от моите художествени произведения от кехлибар и харесват всичко, което им покажа“, смята художникът.
Бижутерията му е отлично приета и в Швейцария. Той отбелязва, че швейцарците са премерени и не изпадат във възторг, но когато кажат добра дума за тебе, трябва да си много доволен – това означава, че те оценяват високо. В Цюрих били високо оценени създадените от него дизайни с геометрични форми. Единични продажби е осъществявал в Италия и САЩ.
„Най-много обичам да правя колиета. Гривни и обеци изработвам като допълнения към тях. Колието може да покаже една истински хубава композиция в бижутерията, може да покаже възможностите на самия ювелир“, споделя с усмивка Иван Саздов в края на нашия разговор.
Напускаме мястото на нашата среща. Той – съпътстван сякаш от силата и благородството на кехлибара. Аз – обогатена от разказа му и от едно мое лично прозрение – че изкуството и онова, което обичаме да правим, не ни изневеряват.
Иван Саздов е роден през 1970 година в София в семейство на художници. Израснал е в среда с традиции от няколко поколения в областта на изящното и приложното художествено изкуство. Завършил е Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София и Националната художествена академия.
През целия си живот се е занимавал активно с изкуство.
Преди да превърне голямата си любов към кехлибара в професия, е заемал поста директор на „Постановъчен отдел“ в Народен театър „Иван Вазов“, отговорен за изработката на декорите на всички постановки.
През 2021 година е създал марката „Кехлибарена къща“ (Amber house) за изработка на уникални и серийни модели в областта на кехлибарената бижутерия, която развива и до днес.
