Известното теоретично есе „За равенството на нещата“ на античния даоистки учител и философ Джуан Дзъ завършва със загадъчен текст, в който мъдрецът разказва за свой сън, в който той е пеперуда и като такава е „съзнателна само за собственото си щастие“.
Когато се събужда, Джуан Дзъ се изправя пред следната дилема: той ли е сънувал, че е пеперуда, или пеперудата, която сега спи, сънува него?
Хилядолетни интерпретации
Карл Густав Юнг, швейцарският пионер в аналитичната психология, поддържа твърдението, че „природата често е неясна, но не е като човека, подвеждаща; сънят сам по себе си не иска нищо, той е очевидно съдържание, естествен ясен факт“.
Преди 4000 години, по времето на династия Шан, китайците отдавали голямо значение на сънищата като средство за изследване на света на духовете. Тъй като вярвали, че сънищата отразяват добрата или лошата съдба, дворът и аристокрацията на династия Шан назначавали служители, специализирани в тази област, които да тълкуват сънищата им.
Една класика на Конфуций – „Ритуалите на Джоу“ – създадена през Периода на воюващите държави (475-222 г.пр. н.е) разделя сънищата на шест отличителни категории. В друг текст, написан по време на Източна династия Хан (25-220 г.сл.н.е.) този списък се разширява до 10. „Възвишените принципи за гадаене на сънищата“, творба от 16-и век, определя девет категории. Сънищата се интерпретирали по различни начини в зависимост от медицинския им или религиозен контекст.
Сънищата като уроци
Учителите от даоистката школа за духовно усъвършенстване били известни със своите индиректни методи на преподаване; за разлика от строгата догма, те вдъхновявали учениците си към просветление по естествен път. В китайските фолклор и легенди сънят обикновено е представен като алегория на човешкото състояние в „реалния свят“.
„Разказ във възглавница“, написан от Ли Ми през 719 г. по време на династия Тан, описва един сън. В него млад мъж, разочарован от провала си на имперските изпити, среща един възрастен даоист. Взимайки вълшебна възглавница от мъдреца, младежът сънува, че целият му живот е изпълнен с успех и щастие.
Осем години изминават в съня му и все пак, когато се събужда, мъжът се среща със същия възрастен даоист и следователно с истината, че статусът и богатството, преживени в съня, не са много по-различни от наградите на „реалния свят“, спечелени чрез материален стремеж. Просветлен, младият учен посвещава живота си на духовно търсене отвъд материалните облаги.
„Губернаторът на Нанкин“, също написан по време на династията Тан от Ли Гундзуо, разказва за мъж на име Чун Юфън, който има подобно преживяване. След като изпива поредното питие, Чун заспива и сънува две божества облечени в лилаво (лилаво е цветът на просветлените според китайската народна традиция), които го взимат в своята карета.
Божествата водят Чун в един свят, който се намира в хралупата на дърво, където го даряват с живот на блаженство, сила и комфорт и където става държавен служител и се жени за принцеса. Въпреки това успешното начало на Чун скоро бива помрачено, когато той среща поражение в битка срещу нашественици, а жена му е повалена от болест. Накрая, изпаднал в немилост от двора, Чун подава оставка и решава да се върне „вкъщи“.
Возейки се на божествената карета, той е върнат обратно в света на простосмъртните и докато изследва кухото дърво, открива, че светът, който е сънувал, е просто един мравуняк. Цял един живот на успехи и неволи е изминал за една следобедна дрямка. Виждайки, че превратностите на човешкия свят не са по-значителни от събитията в един мравуняк, Чун напуска селото си, за да се оттегли в медитация като даоист.
Колкото сънища, толкова реалности
Както се споменава в края на „Губернаторът на Нанкин“, китайците не приемали сънищата само като продукт на подсъзнанието, а като цели светове отвъд нашия. Като се имат предвид тези сфери, които са изпълнени с живот, ключова тема в отношението на китайците към сънищата е в крайна сметка взаимозаменяемата природа на сънищата и реалността. По смисъла на разсъжденията на Джуан Дзъ самият живот може би е отражение на един по-голям свят, отвъд възприятията на нашия съзнателен ум.
От повече от 2000 години в Китай вярват в идеята за прераждането – човек се ражда и живее в този свят въз основа на делата си в предишни животи. Този свят е просто един от много, също толкова реални светове, а сънищата са техни проводници.
Равенството на материята
„Когато спим, душата говори“, казва Джуан Дзъ в произведението „За равенството на нещата“. В свят на постоянна промяна сънищата стават реалност, а реалността се размива в сънища. Цивилизацията е мравуняк, а еднократен сън може да съдържа преживяванията на цял един живот. Красиво и грозно, наслада и мъка, дори и живот и смърт се сливат в една безкрайност от вечно променящо се съществуване.
В един от сънищата си, в който води спор с говорещ череп, пътешественикът Джуан Дзъ е изненадан от описанието на черепа за смъртта като истинско блаженство, което му позволява „да приеме дълговечността на Земята и Небето“ като своя.
Питайки го дали иска да се завърне към живота като човек, Джуан получава само следния сърдит отговор: „Как бих могъл да изоставя радостите на едно кралство и да се върна към клопката на човешката сфера?“.
