Текстът е заимстван от лекция, изнесена в Hillsdale College на 7 ноември 2021 г. по време на конференция на Центъра за конструктивни алтернативи на тема „Големият рестарт“.
Дали Големият рестарт е конспиративна теория, която предполага огромен ляв заговор за установяване на тоталитарно световно правителство? Не. Въпреки че може да лежи в основата на нечии конспиративни теории – и както ще видим не без основание – Големият рестарт е факт.
Всъщност още миналата година Клаус Шваб, основател и изпълнителен директор на Световния икономически форум (СИФ) – известна организация, съставена от световния политически, икономически и културен елит, която се събира ежегодно в Давос, Швейцария, и Тиери Малере, съосновател и основен автор на Monthly Barometer, публикуваха книга, наречена „COVID-19: Големият рестарт“. В нея те определят Големия рестарт като средство за преодоляване „слабостите на капитализма“, които уж биват разкрити от пандемията COVID.
Идеята за Големия рестарт датира много по-отдавна. Тя може да бъде проследена до създаването на СИФ, първоначално основан като Европейски форум за управление през 1971 г. През същата година Шваб, инженер и икономист по образование, публикува първата си книга „Съвременното управление на предприятието в машиностроенето“. Именно в тази книга Шваб за първи път въвежда концепцията, която по-късно нарича „капитализъм на заинтересованите страни“, като твърди, че „управлението на едно модерно предприятие трябва да служи не само на акционерите, но и на всички заинтересовани страни, за постигане на дългосрочен растеж и просперитет“. Оттогава Шваб и СИФ популяризират идеята за капитализъм на заинтересованите страни. Те имат заслуга за реториката и политиките на заинтересованите страни и публично-частното партньорство, възприети от правителства, корпорации, неправителствени организации и международни органи за управление по целия свят.
Изразът „Голeмият рестарт“ (The Great Reset) се утвърждава като термин преди повече от десетилетие с публикуването на книгата „The Great Reset“ от 2010 г. на американския урбанист Ричард Флорида. Написана след финансовата криза от 2008 г., книгата твърди, че икономическият срив от 2008 г. е последният от поредица Велики рестарти – включително Дългата депресия от 70-те години на XIX век и Голямата депресия от 30-те години на XX век – които той определя като периоди на променящи парадигмата системни иновации.
Четири години след публикуването на книгата, по време на годишната среща на СИФ през 2014 г., Шваб заявява: „Това, което искаме да направим в Давос тази година, е да натиснем бутона за нулиране“ – като впоследствие изображението на бутона за нулиране ще се появи на уебсайта на СИФ.
През 2018 г. и 2019 г. СИФ организира две събития, които се превръщат в основно вдъхновение за настоящия проект „Големият рестарт“ – а също така, по очевидни причини, в храна за любителите на конспиративните теории. (Не ме обвинявайте за последното – всичко, което правя, е да представя историческите факти.)
През май 2018 г. СИФ си сътрудничи с Центъра за здравна сигурност „Джонс Хопкинс“ за провеждане на „CLADE X“ – симулация на национална реакция при пандемия. По-конкретно, учението симулира избухването на нов щам човешки парагрипен вирус с генетични елементи на вируса Нипах, наречен CLADE X. Симулацията завършва с репортаж, в който се казва, че изправени пред CLADE X, без наличието на ефективна ваксина, “ според експертите в крайна сметка може да се стигне до смъртта на 30 до 40 милиона души в САЩ и на повече от 900 милиона по света – дванадесет процента от световното население“. Очевидно е, че подготовка за глобална пандемия е необходима.
През октомври 2019 г. СИФ си сътрудничи с „Джонс Хопкинс“ и фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ за друго симулативно проучване – Event 201 (Събитие 201), което симулира международен отговор на избухването на нов коронавирус. Това се случва два месеца преди истинската епидемия от COVID в Китай да стане новина и пет месеца преди Световната здравна организация да я обяви за пандемия. Сценарият на симулацията наподобява много реалния начин на разпространение на COVID, включително идеята за безсимптомното предаване.
Симулациите CLADE X и Event 201 предвиждат почти всички възможни варианти на действителната криза с COVID, най-вече реакциите на правителствата, здравните агенции, медиите, технологичните компании и част от обществеността. Реакциите и техните последици включват блокиране на движението по целия свят, срив на бизнеса и промишлеността, въвеждане на технологии за биометрично наблюдение, наблягане на цензурата в социалните медии с цел борба с „дезинформацията“, заливане на социалните и стари медии с „авторитетни източници“, широко разпространение на бунтове и масова безработица.
Освен в отговор на COVID Голeмият рестарт се насърчава като отговор за изменението на климата. През 2017 г. СИФ публикува документ, озаглавен „Трябва да пренастроим глобалната операционна система, за да постигнем [Целите за устойчиво развитие на ООН]“. На 13 юни 2019 г. СИФ подписва меморандум за разбирателство с ООН за създаване на партньорство за постигане на напредък по „Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.“. Малко след това СИФ публикува „Рамка за стратегическо партньорство между ООН и Световния икономически форум за Програмата до 2030 г.“, в която обещава да подпомогне финансирането на програмата на ООН за борба с изменението на климата и ангажира СИФ да помогне на ООН „да посрещне нуждите на Четвъртата индустриална революция“, включително да предостави активи и експертен опит за „цифрово управление“.
През юни 2020 г., на своята 50-а годишна среща, СИФ обявява началото на Големия рестарт, а месец по-късно Шваб и Малере публикуват книгата си за COVID и Големия рестарт. Книгата гласи, че COVID представлява „възможност, [която] може да бъде използвана“; че „трябва да се възползваме от тази безпрецедентна възможност да преосмислим нашия свят“; че „трябва да се улови моментът, за да се възползваме от този уникален прозорец от възможности“; и че „за тези, които са имали късмета да се окажат в индустрии, „естествено“ устойчиви на пандемията“ – тук имайте предвид големите технологични компании като Apple, Google, Facebook и Amazon – „кризата е не само по-поносима, но дори източник на печеливши възможности в момент на бедствие за мнозинството.“
Големият рестарт има за цел да въведе една объркваща икономическа амалгама – капитализма на заинтересованите страни на Шваб – която аз наричам „корпоративен социализъм“, а италианският философ Джорджо Агамбен – „комунистически капитализъм“.
Накратко, капитализмът на заинтересованите страни включва промяна в поведението на корпорациите в полза не на акционерите, а на заинтересованите страни – индивиди и групи, които могат да спечелят или да загубят от поведението на корпорациите. Капитализмът на заинтересованите страни изисква не само корпоративни отговори при пандемии и екологични проблеми като изменението на климата, „но и преосмисляне на ангажиментите на [корпорациите] към вече уязвимите общности в рамките на техните екосистеми“. Това е аспектът „социална справедливост“ на Големия рестарт. За да се съобразят с него, правителствата, банките и мениджърите на активи използват индекса „Екология, общество и управление“ (ESG), за да изтласкат от пазара непробудените корпорации и предприятия. Индексът ESG по същество е социална кредитна оценка, която се използва за изтласкване на собствеността и контрола върху производството от непробудените или несъответстващите на изискванията.
Един от многото мощни „стратегически партньори“ на СИФ, BlackRock, Inc., най-големият в света мениджър на активи, твърдо подкрепя модела на заинтересованите страни. В писмо до изпълнителните директори от 2021 г. главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк заявява, че „климатичният риск е инвестиционен риск“ и „създаването на устойчиви индексни инвестиции позволява масирано ускоряване на капитала към компании, които са по-добре подготвени да се справят с климатичния риск“. Пандемията от COVID, пише Финк, ускорява притока на средства към устойчиви инвестиции:
„Отдавна вярваме, че нашите клиенти, като акционери във вашата компания, ще спечелят, ако успеете да създадете трайна, устойчива стойност за всички ваши заинтересовани страни. Тъй като все повече инвеститори избират да насочат инвестициите си към компании, ориентирани към устойчивостта, тектоничната промяна, която наблюдаваме, ще се ускори още повече. И тъй като това ще окаже толкова драматично въздействие върху начина на разпределение на капитала, всеки управленски екип и борд ще трябва да обмисли как това ще се отрази на акциите на тяхната компания.“
Писмото на Финк е нещо повече от доклад до изпълнителните директори. То е скрита заплаха: „Бъдете будни или …“.
В своята неотдавнашна книга за Големият рестарт Шваб и Малере противопоставят „капитализма на заинтересованите страни“ на „неолиберализма“, определяйки последния като „съвкупност от идеи и политики…, които предпочитат конкуренцията пред солидарността, творческото разрушение пред държавната намеса и икономическия растеж пред социалното благосъстояние“. С други думи, „неолиберализмът“ се отнася до системата на свободното предприемачество. Противопоставяйки се на тази система, капитализмът на заинтересованите страни предполага корпоративно сътрудничество с държавата и значително увеличаване на държавната намеса в икономиката.
Поддръжниците на Големия рестарт смятат, че „неолиберализмът“ е отговорен за нашите икономически проблеми. Но в действителност правителственото облагодетелстване на отрасли и участници в отраслите – това, което някога беше известно като корпоративизъм или икономически фашизъм – е истинският източник на това, което Шваб и неговите съюзници от СИФ осъждат.
Макар че одобрените корпорации не са непременно монополи, тенденцията на Големия рестарт е към монополизация – предоставяне на възможно най-голям контрол върху производството и дистрибуцията на възможно най-малък брой облагодетелствани корпорации, като същевременно се елиминират отрасли и производители, считани за несъществени или вредни. За да се осъществи това пренастройване, Шваб пише, че „всяка страна, от САЩ до Китай, трябва да участва и всяка индустрия, от петролната и газовата до технологичната, трябва да бъде трансформирана“.
Друг начин за описване целта на Големия рестарт е „капитализъм с китайски характеристики“ – двустепенна икономика с печеливши монополи и държава на върха и социализъм за мнозинството долу.
Преди няколко десетилетия, когато нарастващата зависимост на Китай от печелившите сектори на икономиката му вече не можеше да бъде достоверно отричана от Китайската комунистическа партия (ККП), ръководството ѝ одобри лозунга „социализъм с китайски характеристики“ за описание на икономическата ѝ система. Формулирана от Дън Сяопин, фразата имаше за цел да обоснове допускането от страна на ККП на развитието на стопанска дейност в рамките на социалистическата политическа система. ККП смяташе, че приватизацията на китайската икономика е временен етап – ако е необходимо, с продължителност до 100 години – по пътя към комунистическото общество. Партийните лидери твърдят, че този подход е бил необходим в Китай, тъй като социализмът там е бил въведен твърде рано, когато Китай е бил изостанала аграрна страна. Китай се е нуждаел от капиталистически тласък.
Лишена от идеологическите си претенции за социализъм, китайската система се свежда до социалистическа или комунистическа държава, все повече финансирана от капиталистическото икономическо развитие. Разликата между бившия Съветски съюз и съвременен Китай е, че когато стана ясно, че социалистическата икономика се е провалила, първият се отказа от социалистическите си икономически претенции, докато вторият не го направи.
Големият рестарт представлява развитието на китайската система на Запад, но в обратен ред. Докато китайската политическа класа започва със социалистическа политическа система и след това въвежда частно производство с цел печалба, Западът започва с капитализъм и сега прилага политическа система в китайски стил. Тази система от китайски тип включва значително увеличена държавна намеса в икономиката, от една страна, а от друга – авторитарните мерки, които китайското правителство използва, за да контролира населението си.
Шваб и Малере пишат, че ако „последните пет века в Европа и Америка“ са ни научили на нещо, то е, че „острите кризи допринасят за засилване на властта на държавата. Винаги е било така и няма причина да е различно при пандемията COVID-19“.
Драконовските мерки за блокиране на достъпа, приложени от западните правителства, успяха да постигнат цели, за които корпоративните социалисти от СИФ можеха само да мечтаят – преди всичко унищожаването на малкия бизнес, елиминирането на конкурентите на корпоративните монополисти, предпочитани от държавата. Само в САЩ, според Фондацията за икономическо образование, милиони малки предприятия са затворили врати поради забраните. Данните на Yelp сочат, че 60% от тези затваряния вече са окончателни. В същото време компании като Amazon, Apple, Facebook и Google се радват на рекордни печалби.
Други събития, които подпомагат програмата на Големият рестарт, включват неограничената имиграция, ограниченията за пътуване при иначе законно преминаване на границите, неограниченото печатане на пари от Федералния резерв и последвалата инфлация, увеличеното данъчно облагане, повишената зависимост от държавата, разрушените вериги за доставки, ограниченията и загубата на работни места поради задължителните ваксини и перспективата за лични въглеродни квоти.
Тези политики отразяват аспекта на „справедливостта“ на Големия рестарт – справедливостта изисква понижаване на икономическия статус на хората в по-богатите страни като САЩ спрямо този на хората в по-бедните региони на света. Една от функциите на идеологията за пробуждането е да накара мнозинството в развитите страни да се чувства виновно за своето богатство, което елитите се стремят да нулират надолу – с изключение, както се забелязва, на самите елити, които трябва да са богати, за да летят с частните си самолети до Давос всяка година.
Моделът на корпоративните заинтересовани страни на Големия рестарт се припокрива с неговия управленски и геополитически модел: държавите и облагодетелстваните корпорации се обединяват в публично-частни партньорства и заедно контролират управлението. Този корпоративно-държавен хибрид до голяма степен не носи отговорност пред избирателите на националните правителства.
Управлението не само все повече се приватизира, но също така и което е по-важно, корпорациите са заместени като основни допълнения към правителствата и междуправителствените органи. По този начин държавата се разширява, укрепва и увеличава чрез добавянето на огромни корпоративни активи. По този начин корпорациите се превръщат в това, което наричам „governmentalities“ – иначе частни организации, които се използват като държавни апарати, без да са задължени да се отчитат пред досадните избиратели. Тъй като тези корпорации са мултинационални, държавата по същество става глобалистка, независимо дали някога ще бъде официално създадено едно световно правителство.
Сякаш икономическото и правителственото пренастройване не са достатъчно драматични, а технологичното пренастройване прилича на антиутопичен научнофантастичен роман. То се основава на Четвъртата индустриална революция – или накратко 4-ИР. Първата, втората и третата индустриална революция бяха механичната, електрическата и цифровата революция. 4-ИР бележи конвергенцията на съществуващи и нововъзникващи области, включително големи данни, изкуствен интелект, машинно обучение, квантови изчисления, генетика, нанотехнологии и роботика. Предвиденият резултат ще бъде сливането на физическия, цифровия и биологичния свят, което представлява предизвикателство за онтологиите, чрез които разбираме себе си и света, включително определението за човешко същество.
В това няма нищо оригинално. Трансхуманисти и сингуларисти (пророци на технологичната сингуларност) като Рей Курцвейл отдавна прогнозираха това и други революционни развития. Това, което е различно във визията на глобалистите за 4-ИР, е опитът тя да бъде използвана за целите на Големия рестарт.
Ако вече съществуващите разработки в областта на 4-ИР са някаква индикация за бъдещето, то твърдението, че те ще допринесат за човешкото щастие, е невярно. Тези разработки включват интернет алгоритми, които подават на потребителите предписани новини и реклами и понижават рейтинга или изключват забраненото съдържание; алгоритми, които цензурират съдържанието на социалните медии и изпращат „опасни“ лица и организации в цифрови гулаги; „заповеди за ключови думи“, основани на входни данни от търсачките; приложения, които проследяват нарушенията на COVID и докладват на полицията за нарушителите; роботизирана полиция със скенери за идентифициране и събиране на неваксинирани и други дисиденти; и интелигентни градове, в които жителите са цифрови субекти, които трябва да бъдат наблюдавани, следени и записвани, и в които данните за всяка тяхна стъпка се събират, сравняват, съхраняват и прикрепят към цифрова идентичност и социален кредитен рейтинг.
Накратко, технологиите 4-ИР подлагат човешките същества на технологично управление, което прави наблюдението от страна на Агенцията за национална сигурност (АНС) да изглежда като детска игра. Шваб стига дотам да приветства разработките, които целят да свържат човешките мозъци директно с облака с цел „извличане на данни“ от нашите мисли и спомени. Ако това се окаже успешно, то ще представлява технологично овладяване на вземането на решения, което ще застраши човешката автономност и ще подкопае свободната воля.
4-ИР се стреми да ускори сливането на хората и машините, което ще доведе до свят, в който цялата информация, включително генетичната, е споделена, а всяко действие, мисъл и мотивация са известни, предсказани и евентуално изключени. Ако не бъде изведена от ръцете на корпоративно-социалистическите технократи, 4-ИР в крайна сметка ще доведе до виртуален и неизбежен затвор за тялото и ума.
По отношение на социалния ред Големият рестарт обещава приобщаване към общата съдба. Но подчинението на така наречените „нетизени“ (интернет потребители бел.ред.) предполага икономическо и политическо лишаване от права, свръхбдителност по отношение на себе си и другите и социална изолация – или това, което Хана Аренд нарича „организирана самота“ – в глобален мащаб. Тази организирана самота вече се проявява в затварянето, маскирането, социалното дистанциране и социалното изключване на неваксинираните. Заглавието на съобщението за обществена услуга на Рекламния съвет от март 2020 г. – „Заедно сами“ – перфектно отразява това усещане за организирана самота.
В неотдавнашната си книга „Архипелаг Google“ твърдя, че левият авторитаризъм е политическата идеология и начинът на действие на това, което наричам Big Digital, което е начело на зараждащата се световна система. Big Digital е комуникационното, идеологическото и технологичното звено на зараждащия се корпоративно-социалистически тоталитаризъм. Големият рестарт е името, което оттогава е дадено на проекта за установяване на тази световна система.
Точно както Шваб и СИФ прогнозираха, кризата в COVID ускори Големия рестарт. Монополистичните корпорации затвърдиха хватката си върху икономиката отгоре, докато социализмът продължава да напредва за останалите отдолу. В партньорство с големите цифрови технологии, голямата фармацевтична индустрия, основните медии, националните и международните здравни агенции и послушното население, досегашните демократични западни държави – мислете най-вече за Австралия, Нова Зеландия и Австрия – се трансформират в тоталитарни режими по примера на Китай.
Но нека завърша с нотка на надежда. Тъй като целите на Големия рестарт зависят от заличаването не само на свободните пазари, но и на индивидуалната свобода и свободната воля, той, може би по ирония на съдбата, е неустойчив. Подобно на предишните опити за тоталитаризъм, Големият рестарт е обречен на краен провал. Това обаче не означава, че подобно на тези предишни опити, той няма да остави след себе си много разрушения – което е още една причина да му се противопоставим сега и с всички сили.
Препечатано с разрешение от Imprimis, издание на Hillsdale College.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
