Лидерите на Г-7 също приветстваха новината за споразумението между Съединените щати и Иран и потвърдиха подкрепата си за „свободен и отворен“ Индо-Тихоокеански регион
Групата на седемте (Г-7) потвърди подкрепата си за Украйна и се ангажира с налагането на допълнителни санкции срещу Русия в изявление, което подчерта единодушната позиция на световните лидери в подкрепа на Киев.
В изявление от 17 юни лидерите на Г-7 съобщиха, че са се договорили да засилят военната подкрепа чрез доставка на отбранително оборудване, включително системи с голям обсег на действие и прехващачи.
Те заявиха, че „стоят единни“ в „непоколебимата си подкрепа за Украйна в защитата на нейната свобода, суверенитет и териториална цялост“.
„Потвърждаваме солидарността си с украинския народ, който страда от атаките срещу критичната инфраструктура и културното наследство на страната“, заявиха те.
Те добавиха, че са решени да засилят натиска върху военната икономика на Москва чрез затягане на санкциите, включително в газовия и нефтения сектор.
Лидерите на Г-7 се срещнаха във френския езерен курорт Евиан-ле-Бен в периода от 15 до 17 юни, за да обсъдят международни въпроси, сред които глобални конфликти и партньорства.
Г-7 се състои от Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и Съединените щати. Русия става член на групата през 1997 г., превръщайки я в Г-8. След анексирането на Крим от Москва през 2014 г. обаче членството на Русия е преустановено, което на практика слага край на Г-8.
На 16 юни президентът на САЩ Доналд Тръмп обсъди възможността за повторно налагане на санкции върху доставките на руски петрол, след като проливът Хормуз вече е отворен за преминаване.
„Скоро ще можем да го направим, защото петролът вече тече“, каза той пред журналисти по време на двустранна среща с президента на Обединените арабски емирства шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян в кулоарите на срещата на Г-7.
„Отменихме санкциите, тъй като очевидно не искаме да създаваме пречки за САЩ, така че скоро ще сме в позиция да го направим.“
Вашингтон облекчи санкциите срещу Русия през март, като разреши закупуването на руски нефт, транспортиран по море, с цел да се преодолее недостигът на енергийни доставки, причинен от войната в Иран. По-късно Министерството на финансите удължи срока на това изключение от санкциите, което изтича на 17 юни.
„Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“
Г-7 също приветства новината за меморандума за разбирателство между САЩ и Иран, като го определи като документ, който „открива историческа възможност да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие и да се противодейства на заплахите, свързани с регионалните му дейности и балистичните му програми“. Групата изрази готовност да допринесе за изпълнението на споразумението.
„Подчертаваме необходимостта преговорите в тази насока да адресират заплахите, които Иран представлява в региона и извън него, и да гарантират, че страната никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“, заяви групата.
„Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие.“
На 16 юни Тръмп заяви пред журналисти, че предотвратяването на иранска ядрена програма е основната цел на споразумението.
„Единственото нещо, което наистина има значение за мен, е Иран никога да не притежава ядрено оръжие – и това е казано ясно и категорично“, заяви Тръмп.
Думите му дойдоха само дни след като преговарящите от двете страни финализираха временна рамка, насочена към спиране на военните действия и поставяне на началото на по-широк дипломатически процес. Целта е разрешаване на дългогодишните спорове около ядрената програма на Иран, облекчаването на санкциите, регионалната сигурност и морския достъп.
На 17 юни американският президент намекна, че споразумението за прекратяване на огъня не е окончателно и че при необходимост САЩ могат да възобновят ударите срещу Иран.
„Това е меморандум за разбирателство. И ако не ми хареса, ще се върнем към стрелбата по тях – ще хвърляме бомби върху главите им“, заяви Тръмп на срещата на Г-7 във Франция.
„Свободен и отворен“ Индо-Тихоокеански регион
Лидерите на Г-7 също набляха акцент върху „значението на свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион, основан на върховенството на закона“.
Те потвърдиха отново противопоставянето си на „всякакви едностранни опити за промяна на статуквото, по-специално чрез сила или принуда, в Източнокитайско и Южнокитайско море, както и в Тайванския пролив – въпроси, които трябва да се решават единствено по мирен път чрез диалог“.
Въпреки че Китай не беше споменат по име във връзка със ситуацията в Индо-Тихоокеанския регион, Пекин е засилил морското си присъствие в района, което поражда сериозни опасения за сигурността на съседните държави, сред тях Япония и островната демокрация Тайван.
Тръмп и японският министър-председател Санае Такаичи проведоха кратък разговор в кулоарите на срещата на Г-7 на 16 юни, съобщи японското министерство на външните работи.
Министерството посочи, че двамата „са обменили мнения по ситуацията в Индо-Тихоокеанския регион, включително по въпроса с Китай“, и че ще продължат да поддържат тесен контакт с оглед на развитията в региона.
Отношенията между Токио и Пекин са обтегнати, след като Такаичи заяви през ноември 2025 г., че атака срещу Тайван би могла да представлява „екзистенциална заплаха“ за Япония и да доведе до военен отговор от нейна страна.
Под ръководството на Такаичи Япония постепенно се отдалечава от следвоенната си пацифистка политика. Засиленото въоръжаване на страната върви ръка за ръка с нарастващата агресия на китайския комунистически режим в Източнокитайско море.
Миналия месец китайското министерство на външните работи призова страните от Азиатско-тихоокеанския регион да бъдат бдителни и да се противопоставят на проявите на японски „неомилитаризъм“.
Япония отхвърли тези твърдения, а японският министър на отбраната Шинджиро Коизуми критикува Пекин за военното му разрастване при пълна липса на прозрачност.
Емел Акан, Том Озимек и Ройтерс допринесоха за този материал.
