• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Начин на живот Семейство, традиции

Мария Маринова от „Люлин“: Когато чувството за дом прерасне към кварталната градинка

отЛилия Костова
19 юни , 2021
Мария Маринова от „Люлин“: Когато чувството за дом прерасне към кварталната градинка

Мария с първите изрисувани от нея графити на 1 юни 2018 г.

Мария е, както сама се нарича, „коренячка люлинчанка“. Макар че е родена в широкия център на София, в несъществуваща вече къща на ъгъла на улица „Опълченска“ и булевард „Александър Стамболийски“, тя живее там само до втората си година, след което комунистическият режим премества семейството им в строящия се „каменен град“ и Мария не просто пораства на това място, но тук отглежда и децата си. И дори ѝ харесва и няма намерение да се мести.

„Мислехме си го – казва тя. – Но… „Люлин“ си има много предимства. Вече е много по-зелен, отколкото го помня в началото. От Банкя насам идва най-чудесният въздух. А и тук се чувствам на място.“

А най-яркият знак, че човек се чувства на място някъде е, че иска да направи нещата около себе си по-добри. Мария е започнала с малката квартална градинка пред блока.

gradinka7

„Преди две години, на 1 юни се чудех какво да измислим с дъщеря ми, къде да я заведа. Бяхме ходили вече навсякъде из София. И тогава ми хрумна идея – взех бои и изрисувахме блока пред градинката. Нашата си тераса всъщност. Аз много обичам да рисувам, често го правя вкъщи. Но си дадох сметка, че ако рисувам навън, ще го виждат повече хора и ще направи околността по-красива.“

Тази малка стъпка я окуражава да започне постепенно да добавя и други детайли: скована лично от нея пейка, която се поставя на сянка директно в градинката, къщичка за книжки, различни табели. Особено много я окуражава фактът, че никой не вандалства върху сътворенето.

„Очаквах още първата нощ от къщичката за книги да не остане нищо. А пък тя остана. И не остана, но и хората оценяваха това, което правя. Това ми даде кураж да продължа.“

Мария закача чадъри за дърветата – за красота и цветнота сред зеленината. Миналата година  докато виси на стълбата с дребничката си елегантна фигура, покрай нея минава снажен мъж и решава да ѝ помогне.

„Но това е по-скоро рядкост. Имам надежда, че ако привлека децата обаче, ще мога да привлека за каузата и родителите.“

maria3
Разноцветните чадъри в градината на Мария през 2021 г. (снимка: Мария Маринова)

Мария харесва новото поколение – както собствените си деца, така и техните приятели. Мисли, че старото поколние да се оплаква от новото е някакъв рефлекс, който няма нищо общо с реалността. „Децата са добри, ние да не би да сме били по-добри на тяхната възраст? И ако имахме достъп до мобилни телефони както те сега, просто си представям как нямаше да ги използваме – ама друг път.“

С тийнейджърството е свързан и единственият ѝ опит да излезе от „Люлин“. Записала се в училище по фризьорство в „Дианабад“, но оттам веднъж отказали да ѝ извинят отсъствията, защото я заподозрели в лъжа – и след кратко съвещание у дома с майка си се върнала в старото си люлинско училище, което си и завършила.   

„В „Люлин“ си нямаме само театър и опера – шегува се Мария. – Иначе щяхме да си бъдем един съвършено завършен град, от който изобщо няма нужда да излизаш.“

Едно от най-красивите неща в „Люлин“ е гледката към „Западен парк“ и Витоша. Разбирам го, докато Мария ме разхожда из квартала. И си обещавам, че следващия път ще се добера до „Люлин“ не с трамвай или метро, но през парка с колело.

gradinka8
Изглед към софийския „Западен парк“ откъм квартал „Люлин“

Дотогава обаче има още време, а аз искам да разбера повече за семейството на Мария, изселено от улица „Опълченска“ в „Люлин“.

Дядото на Мария по майчина линия е потомствен лекар. Заминава да учи медицина в престижния Белградски университет, а когато се връща, взелото властта комунистическо правителство му предлага да стане партиен член. Но той отказва и плаща цената за това: изпратен е за 20 години да лекува селяните в с. Върбица, Плевенско. След това му разрешават да се завърне в София (вместо в потомствената къща в центъра го изпращат в „Люлин“), а местоработата му е в с. Макоцево, общ. Горна Малина.

„Дядо всяка сутрин ставаше към 4 и тръгваше към 5, за да може да е на работа към седем – спомня си Мария. – Пътуваше всеки ден по четири часа, за да стигне до местоработата си. Но мисля, че не съжаляваше и за един-единствен ден в живота си. Когато си отиде от този свят, от Плевенско хората, които беше лекувал, дойдоха с автобус, за да го изпратят. И в Макоцево го помнят и до днес като Доктора, и пазят къщичката, където е живеел. Скоро бяхме да я видим – непокътната е, само времето е оставило следите си върху нея. За всичките тези години нито един прозорец няма счупен, или нещо изкъртено или откраднато. Това много ме трогна.“

Мария съжалява, че не е запазила историята на рода си – на тази задача сестрата на дядо ѝ е посветила десет години от живота си, но след смъртта ѝ къщата е продадена и целият събран архив се разпилява.   

„Понякога съм си мислела, че бих се радвала, ако някой от семейството ми стане лекар – казва Мария. – От друга страна съвременната медицина има все по-малко общо със старата медицина, от която дядо ми бе част. Медицинската наука сякаш все повече се обезчовечава.“

Градинката пред блока е проект в развитие: това лято Мария за първи път сади цветя, а има и тайната идея да направи зеленчукова градина. Оплаква се, че почвата е лоша, така че ѝ обещавам при следващото си гостуване (онова с колелото) да ѝ покажа как се прави компост. Защото процесът на компостиране е наистина едно от най-удивителните неща в природата, създадено да ни покаже, че понятието „боклук“ е погрешна концепция – защото в екосистемата всяко нещо има мястото, където може да бъде полезно и да прави добро. 

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

l7ys9o3vpgi5rjfcydbh 74518

Да приложим благодарността на практика

0
0
Подаръкът за Коледа може да е семпъл, без да е лишен от магията на сезона (FamVeld/Shutterstock)

Как да опростим списъка с коледни подаръци за деца

0
0
Въведение Богородично

Въведение Богородично: Да си спомним за духовните отговорности към семейството и децата

0
0
Darkmoon_Art, https://pixabay.com/

Правила на етикета, които всеки джентълмен трябва да знае

0
0
Празникът Еньовден съвпада и с лятното слънцестоене - 24 юни 2022 г. (снимка: Ева Иванова/ "Епок Таймс")

Магията на Еньовден

0
0
Иван Звездев позира за корицата на новата си книга (снимка: личен архив)

Иван Звездев: Разчитайте на себе си и правете това, което обичате

0
0
Мраморни яйца от естествени материали (снимка: Ева Иванова/"Епок Таймс")

Да си създадем естествено красив Великден

0
0
От ляво надясно: Ейвъри, Люк, Вики, Коул и Каролина с Руби (снимка: личен архив на Вики Роджърс)

За приятелството между поколенията

0
0
Младежи протестират срещу руската агресия и в подкрепа на тримата ученици, арестувани от полицията заради надпис с маркер SAVE UKRAINE върху Паметника на Съветската армия в София, (снимка: People of Sofia)

Как да говорим с децата за войната

0
0
Прегръдките и ръкостисканията ни свързват и са нещо повече от физически допир (снимка: Shutterstock)

Защо е важно да се завърнем към старите жестове на близост

0
0
Снимка: Unsplash.com

Програма на ООН за сексуално образование подтиква децата към ранна сексуалност

0
0
Личен архив: Милена Атанасова

Боядисване на великденски яйца с естествени материали

0
1
Следваща публикация
Унгарският премиер Виктор Орбан (вторият отляво) и китайският лидер Си Дзинпин (вторият отдясно) водят своите делегации на среща в Голяма зала на народа в Пекин на 13 февруари 2014 г. (Ролекс Дела Пена/AFP via Getty Images)

Унгария прие „Един пояс, един път“, загърбвайки международните усилия срещу нарушаването на човешките права в Китай

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.