Фотографът съчетава звезди, исторически постройки и класически автомобили в нощни композиции, планирани до най-малкия детайл
„Кой остави лампите включени?“
Въпросът, който обикновено носи онова дребно раздразнение заради сметките за ток у дома, минава през ума на астрофотографа Евгени Черкаски, докато стои пред средновековния замък Елц в Германия.
47-годишният фотограф е изминал с кола над 200 км от дома си в силно индустриализираната област Рур, а след това е вървял през непрогледно тъмни гори, за да заснеме стария каменен мост и кулите на замъка под впечатляващата дъга на Млечния път – само за да установи, че крепостта е осветена от неочаквана странична светлина.
Възползвайки се максимално от неканеното сияние, Черкаски сам влиза в кадър, като вдига високо трептящ фенер, за да се представи като самотен пътешественик, приближаващ портите на замъка. Той нарича такива прецизно планирани фотографии „астропейзажи“ – съчетание от звезди, постройки, човешки силуети и дори класически мощни автомобили, които разказват истории чрез композиции под тъмното небе.
„Това, което започна като експериментиране, постепенно се превърна в много целенасочена фотографска дисциплина“, казва Черкаски пред The Epoch Times, размишлявайки върху развитието на своя подход през почти две десетилетия зад обектива. „Като погледна назад, смятам, че най-голямата промяна беше преходът от простото правене на снимки към съзнателното им създаване.“
Той реализира своите продукции като режисьор, макар че част от магията на специалните му ефекти изисква строго техническо мислене. За да избегне цифровия шум през нощта, Черкаски закрепва фотоапарата си върху неподвижен статив, след което наслагва десетки бързо направени еднакви експозиции на небето върху пейзаж, заснет с дълга експозиция. Така извежда наяве невидими детайли от тъмнината. Макар резултатът технически да е композитно изображение, той показва едно реално място, а не колаж.
Черкаски, който в ежедневната си работа ръководи отдел за географски информационни системи и работи с изключително точни сателитни карти, обича да решава пространствени загадки. За да заснеме нашата галактика зад земни обекти, той прави прецизни изчисления, понякога седмици предварително, чрез приложения за проследяване като PlanIt Pro или просто като изучава терена в Google Street View.
„Не можеш просто да пристигнеш на красиво място и да се надяваш небето случайно да се окаже на правилното място“, посочва той. „Подравняването трябва да съответства на предния план.“
Светлинното замърсяване обаче невинаги се контролира лесно. В търсенето си на тъмно небе Черкаски стига чак до обсерваторията „Роке де лос Мучачос“ на Ла Палма, Канарските острови, където легендарният научен комплекс му предлага не само безупречно мастиленочерно небе, но и впечатляващ научнофантастичен силует на преден план, очертан от масивните оптични телескопи.
След като подравнява обсерваторията със звездите, фотографът тръгва към телескопа на планинския връх – издигащ се на 2400 м над морското равнище и осеян навсякъде с любопитни скални образувания. Всичко се подрежда – прогнозата за времето, фазата на Луната и скоростта на вятъра – обещавайки забележителна снимка.
Но има една променлива, която Черкаски не е изчислил.
„Комарите“, казва той. „Имаше хиляди. Нападаха ме непрекъснато.“
По всички фотографски показатели композицията му успява. Той е планирал кадъра предварително и открива Млечния път точно там, където очаква да бъде. В крайна сметка създава сцената „почти точно като снимката, която си бях представял“. Но през следващите няколко дни непрекъснато се чеше и накрая отива в местна аптека за крем срещу алергии.
Не всички астропейзажи на Черкаски избягват изкуственото осветление. Напротив, червеното сияние на стоповете и предната светлина на Ford Mustang от 1968 г. са ключови за заснемането на мощния автомобил под огромен стълб от звезди край германското езеро Димелзе. Проблемът е, че фаровете са прекалено ярки; заснемането на блясъка на ретро хрома в непрогледната нощ изисква по-деликатно решение за осветяването.
Затова Черкаски и приятелят му, който собственоръчно е реставрирал автомобила, избират импровизиран нискотехнологичен подход. Черкаски управлява фотоапарата, а собственикът на колата лежи по корем върху предните седалки и ръчно включва фаровете само за няколко десети от секундата по време на снимката с дълга експозиция.
„Искахме да използваме собствените фарове на автомобила, за да осветим сцената, но те бяха твърде ярки, за да ги оставим просто включени по време на дългата експозиция“, казва той. „Звучи малко налудничаво, но проработи. Успяхме да осветим автомобила и пътя, без напълно да преекспонираме предния план.“
За Черкаски нощните фотографски загадки предлагат идеалното равновесие спрямо силно дигитализираната му ежедневна работа. „Когато изляза нощем с фотоапарата си, преживяването е съвсем различно“, посочва той. „Навън съм и трябва да забавя темпото.“
След лятната си почивка със семейството на Ла Палма фотографът продължава търсенето на тъмно небе. С поглед към следващото си пътуване Черкаски се насочва към Франция и нейните нови законови ограничения на осветлението, целящи да ограничат светлинното замърсяване. Безспорен световен лидер в намаляването на светлинното замърсяване, Франция не се стреми да запази гледката към своите исторически сгради, а да съкрати разходите за енергия. Несравнимото платно, което страната предлага за фотография на Млечния път, е просто щастливо съвпадение.
Дотогава обаче Черкаски прави най-добре именно това: да се адаптира към всичко, което замъците, автомобилите или източниците на изкуствена светлина му поднесат.
„Всъщност нямам установена формула“, казва той. „Понякога започвам с пейзажа, понякога с небето, понякога с човек, а понякога с предмет като класически автомобил. Важното е да имаш идея и после да намериш начин тя да проработи под нощното небе.“
