УЕЛИНГТЪН — Управляващата в Нова Зеландия дясноцентристка Национална партия и основната опозиционна Лейбъристка партия бяха почти изравнени по брой гласове след първоначалното преброяване на общонационалните парламентарни избори в събота.
Резултатите на Избирателната комисия показват, че при преброени над 95% от бюлетините и двете партии получават малко под 30% от гласовете, като разликата между тях е само няколко хиляди гласа.
Прогноза на Избирателната комисия на Нова Зеландия показа, че сегашната управляваща коалиция от три партии, водена от Националната партия, ще разполага с мнозинство от два мандата след избори, доминирани от слабата икономика и разочарованието на избирателите от двата основни претендента.
И двете партии заявиха, че ще е необходимо време, преди да станат известни окончателните резултати.
„Окуражаващо е да видим, че според досегашните числа Националната партия отново е най-голямата партия в парламента и имаме път към съставянето на следващото правителство“, заяви премиерът Кристофър Лъксън пред свои поддръжници в Окланд.
„Но трябва да ви кажа още сега, че разликата е твърде малка, за да се обяви победител.“
Лидерът на Лейбъристката партия Крис Хипкинс отправи подобно послание в Ъпър Хът, град североизточно от столицата Уелингтън.
„Тази вечер Нова Зеландия се изказа. Може да ни отнеме малко повече време, за да разберем какво точно ни казахте“, заяви той пред поддръжници.
Съставянето на правителство може да отнеме седмици
Специалните гласове, сред които са тези на избиратели в чужбина или на хора извън своя избирателен район, няма да бъдат включени в преброяването, докато не бъдат обявени официалните резултати на 27 ноември.
Тези гласове обикновено са в полза на левицата, като партиите отдясно губят подкрепа след преброяването им. Те може да се окажат решаващи и в избирателни райони, където надпреварата между кандидатите на Лейбъристката и Националната партия остава оспорвана.
Лявоориентираните партии, включително Лейбъристката, се стремят да превърнат водената от Националната партия коалиция в първото правителство от малко над 50 години, което управлява само един мандат.
Избирателната система на Нова Зеландия прави коалициите обичайни, а оспорваният вот тази година означава, че една или повече от малките партии в страната почти сигурно ще участват в управляваща коалиция.
Страната премина към смесена пропорционална избирателна система през 1996 г., при която хората гласуват както за партия, така и за кандидат в местен избирателен район.
Има 71 мандата от избирателни райони и най-малко 49 партийни мандата, като за съставяне на правителство една партия или коалиция се нуждае от мнозинство.
Малките партии ще бъдат ключови
Подкрепата за Лейбъристката и Националната партия е на исторически ниски равнища, като проучванията показват, че избирателите са загубили доверие в големите партии да намерят решения за вялата икономика и да направят необходимите промени за обновяване на остаряващата инфраструктура.
Ако водената от Националната партия коалиция загуби мнозинството си при официалното преброяване, тя или лявоориентирана коалиция ще се нуждае от подкрепата на центристката Партия на възможностите, която вероятно ще влезе в парламента за първи път.
Лидерката на „Възможност“ Цюлай Уонг заяви, че ще преговаря с партията, която спечели най-голям брой места след обявяването на официалните резултати.
„Взехме това решение, защото се нуждаем от мнозинство от местата в парламента, за да съставим правителство. Затова ще се придържаме към него“, каза тя пред обществената телевизия TVNZ.
Нова Зеландия едва сега започва бавно да излиза от продължителен икономически спад, при слаб растеж, натоварени семейни бюджети и безработица, която през третото тримесечие достигна 5,7% – най-високото равнище от 11 години.
Здравеопазването и болниците са сред основните тревоги на избирателите наред с икономиката, а достъпността на жилищата остава важен проблем, въпреки че цените на имотите като цяло са се стабилизирали.
Избирателите от коренното население маори също са обезпокоени от опитите на настоящото правителство да отмени дългогодишни политики, насочени към подобряване на условията за общността, както и от усилията да се намали влиянието на основополагащия документ на страната – Договора от Уайтанги – върху политиките.
От Луси Креймър и Аласдър Пал
