Следващия месец, само няколко дни след като повечето големи градове по света посрещнат новата година с фойерверки, друго феерично зрелище ще се разгърне на 100 километра височина в земната атмосфера. На 3 януари един от четирите най-големи метеоритни дъжда през годината – Квадрантидите – ще се сблъска със Земята при ежегодното си преминаване през поток от космически отломки.
През предишните години този дъжд изглеждаше впечатляващо. При идеални тъмни условия Квадрантидите могат да произведат до 80 метеора на час по време на пика. Много от тях са ярко горящи, дълготрайни светлинни следи, наречени огнени топки. Тъй като тази година пълнолунието е в същата нощ, обаче се очакват значително по-малко наблюдения.
Някои метеори ще се появят седмици преди пълната луна да успее да ги заличи – дори преди Коледа. Други ще се появят и след това, тъй като Квадрантидите са склонни да „капят“ спорадично с няколко метеора в края на декември и средата на януари, извън периода на максималната активност. За разлика от повечето метеоритни дъждове, които продължават седмици, пикът на Квадрантидите е остър и трае само шест часа в нощта между 3 и 4 януари.
За тези, които искат да наблюдават дъжда, важно е да знаят къде сред звездите ще се появят и откъде идват. Те сякаш се изстрелват от съзвездието Quadrans Muralis, което не се среща в съвременните учебници по астрономия – то е официално остаряло. И все пак любителите астрономи могат да го открият, ако потърсят между съзвездията Воловар и Дракон. Всички те са северни звезди, което прави Квадрантидите предимно зрелище за северното полукълбо.
Единственото важно предупреждение за наблюдателите е, че метеорите няма да се появяват близо до точката си на схождане (радианта), а ще прелитат из цялото небе. Наблюдателите трябва да изчакат радиантът да се издигне високо – радиантът на Квадрантидите достига най-голяма височина в 19:36 ч. източно време на 3 януари. Тогава ще се разкрие най-голямата област за търсене, където могат да се появят метеори.
За да намерите радианта, просто проследете прав ъгъл между Голямата мечка и ярката звезда Арктур, но не очаквайте да видите метеори там. Опитните наблюдатели знаят, че най-добре е просто да се отпуснат на стол или одеяло и да наблюдават цялото открито небе.
Родени от астероид?
На пръв поглед астероидите – твърди парчета космическа скала – и метеоритните дъждове – огромни потоци от космически отломки, разпръснати на милиони километри – не изглеждат естествени прародители един на друг. Учените все още се опитват да разберат защо някои метеоритни дъждове, като Геминидите през декември например, споделят същата орбита с известни астероиди. Няма съмнение обаче, че някога те са били един и същ обект.
Смятало се е, че Квадрантидите имат подобна предистория, след като родителският им обект – астероидът 2003 EH1 – беше открит през 2003 г. Той обаче не споделя обща орбита с метеоритния дъжд. Предполага се, че астероид 2003 EH1 някога е минавал много по-близо до Земята, докато сега се движи далеч извън земната орбита. Учените смятат, че астероидът някога е бил комета – която е по-нестабилна от астероид – и преди няколко хилядолетия е изхвърлил потока си от отломки, който се превърнал в Квадрантидите.
Астероидът 2003 EH1 „се смята за спяща или угаснала комета“, пише покойният астроном Дон Махолц и добавя, че Квадрантидите може да произхождат от още една комета. „Астрономите сега казват, че има и втори свързан обект, който също допринася за този метеоритен дъжд. Вторият обект – комета 96P/Махолц – предизвиква по-слаб и по-плитък пик.“
Историята на тези две комети е такава: някога те може би са съставлявали още по-голяма комета, която била уловена от слънчевата гравитация преди 4000 години. След това тя се разпаднала преди повече от 1000 години и образувала така наречения комплекс Махолц, който включва няколко комети и астероиди и осем различни метеоритни дъжда.
В сагата за Квадрантидите може да участва и още един обект – комета C/1490 Y1, която би могла да е крайният източник на всичко, въпреки че изчезна мистериозно преди векове. „Възможно е да е била изхвърлена от Слънчевата система“, казва Махолц. „Това може да обяснява защо не сме я виждали от 1490 г. насам. Или пък кометата се е разпаднала преди следващото си завръщане и е породила комплекса Махолц.“
От далечно съзвездие?
Възможно е Квадрантидите наистина да произлизат от комета и в крайна сметка да са извън Слънчевата система, но този дъжд вероятно няма връзка със съзвездието Quadrans Muralis, въпреки че радиантът му е завинаги фиксиран сред тези звезди. Метеорите изглежда се излъчват оттам само заради оптична илюзия, а връзката им със звездите е просто случайна.
Метеороидите следват определена орбита и всички се движат успоредно един на друг като железопътни релси. И подобно на релсите, те сякаш се сливат в една фиксирана точка в пространството, простирайки се до безкрайност. Всъщност обаче това не е безкрайност – те имат граница. Най-далеч Квадрантидите стигат малко отвъд Юпитер.
Въпреки това астрономите имат традиция да създават и разрушават подобни връзки. През 1839 г. Адолф Кетеле от Брюкселската обсерватория в Белгия и Едуард Херик в Кънектикът за първи път предполагат, че Квадрантидите са ежегоден дъжд и го кръщават на съзвездието. Но през 1922 г., когато Международният астрономически съюз съставя официалния списък на съзвездията, Quadrans Muralis е изключено и става неактуално. Сега името съществува само като спомен, докато ежегодният метеоритен дъжд ни напомня за него всяка Нова година.
