Изборите ще бъдат и тест дали политическият ислям може да се завърне чрез ПСР, каза историк.
РАБАТ, Мароко. В сряда Мароко, близък съюзник на САЩ, избра нов парламент в национален вот, който се проведе по-малко от два месеца след като около 72 000 негови граждани, предимно млади мъже, влязоха в испанския анклав Сеута на 30 юли.
Партията, която излезе начело, щеше да оглави правителството, докато страната се подготвяше да бъде съвместен домакин на Световното първенство по футбол през 2030 г.
Но година след като водени от младежи протести разтърсиха страната, тези избори можеше да се окажат тест за легитимността на системата.
„Ключът очевидно е избирателната активност“, каза пред The Epoch Times френският историк Пиер Вермьорен, специалист по Мароко и автор на „Мароко в 100 въпроса“.
В избирателните списъци имаше 15,8 милиона имена, спрямо близо 18 милиона през 2021 г., в страна с население от около 37 милиона души.
„При 15 милиона регистрирани избиратели 8 милиона подадени бюлетини биха били добър резултат. Ако са само 4 милиона, това ще означава, че демократичният живот, както е режисиран, практически няма подкрепа в страната“, каза Вермьорен.
Мароканците на възраст от 18 до 24 години съставляват около 12 процента от населението, но само 3 процента от регистрираните избиратели, докато хората над 60 години са почти една трета.
Сянката на Сеута
На 30 и 31 юли десетки хиляди мароканци доплуваха или преминаха пеша в Сеута, след като онлайн се разпространиха слухове, че границата е отворена и че испанските съдилища ще им позволят да останат.
Вермьорен разглеждаше този епизод през концепцията на икономиста Алберт Хиршман за „напускане, глас и лоялност“.
„Когато хората са недоволни от даден режим, те могат да се борят да го реформират, да го свалят или да си тръгнат“, каза той. „Това масово бягство, дори с риск от смърт, е насрещната страна на политически процес, който не означава нищо или почти нищо за тази младеж.“
Година по-рано протестите GenZ 212 заради състоянието на болниците и училищата завършиха с трима застреляни демонстранти край Агадир и с над 2 000 ареста.
Млади мароканци, интервюирани от The Epoch Times в събота в импровизиран лагер на плажа Бенитес в Сеута, казаха, че проявяват слаб интерес към изборите и не очакват те да подобрят живота им.
Обратно в Мароко ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на прогреса и социализма, наследник на Мароканската комунистическа партия, обвиниха политиките на правителството, оглавявано от Националното обединение на независимите (RNI), за кризата и призоваха за кралска анкетна комисия, която да разследва събитията.
Младежката безработица достигна 37 процента миналата година, докато 2,9 милиона мароканци на възраст от 15 до 29 години нито работеха, нито учеха. Според правителствени данни делът на населението, живеещо в относителна бедност, също беше 12,7 процента.
За Вермьорен обаче проблемът беше дългогодишно структурно предизвикателство, което излизаше извън рамките на Мароко и обхващаше голяма част от Северна Африка.
„Единствената надежда за промяна според мен би била появата на индустриален сектор“, каза той. „Но Европа изпрати индустриалните си работни места в Азия, а не в Северна Африка.“
„Днес всички плащаме цената за тези решения. Европа стана зависима от Китай, докато всяка година Северна Африка вижда маси от млади хора, които навлизат на пазар на труда, който не им предлага реални перспективи, и които искат да дойдат в Европа, където безработицата също е висока.“
Кандидатите
Двадесет и седем партии издигнаха 7 288 кандидати за 395 места. Проучванията на общественото мнение са забранени, а кралят назначава ръководителя на правителството от партията, която завърши на първо място.
RNI и Партията на автентичността и модерността (PAM), две партии, близки до двореца, които управляваха от 2021 г., водеха кампания с обещания за гарантирана месечна минимална заплата от 5 000 дирхама (525 долара), създаване на 1 милион работни места и освобождаване от данък върху доходите за работници, които печелят под 15 000 дирхама (1 575 долара) на месец.
Техните опоненти обещаваха да намалят икономическите различия между регионите и да засилят мерките срещу корупцията.
ПСР, която оглавяваше правителството от 2011 до 2021 г., преди да се срине от 125 места до едва 13, беше най-голямата партия, участваща в изборите в опозиция на управляващата коалиция.
Според Би Би Си наблюдатели тогава отдаваха поражението ѝ отчасти на неспособността ѝ да изпълни обещанията си да извади повече мароканци от бедността и да подобри държавното образование и здравеопазване.
Като фактор за упадъка ѝ беше посочвана и подкрепата ѝ, докато беше на власт, за съкращаване на субсидиите и за нормализиране на отношенията с Израел.
„Тази партия никога сама нямаше да съкрати субсидиите или да подпише споразумение с Израел. Дворецът я задължи да го направи, защото суверенните министерства, като външните работи, са в ръцете на монархията. Участието във властта не ѝ донесе нищо добро“, каза Вермьорен.
Външната политика остава в двореца
На 16 септември в Ню Йорк, по време на среща, организирана от посланика на САЩ в ООН Майк Уолц, израелският външен министър Гидеон Саар и мароканският му колега Насер Бурита се договориха да повишат статута на офисите за връзка на страните си до посолства и да разменят посланици, според израелското външно министерство.
ПСР реагира с изявление, в което отхвърли всякаква по-нататъшна нормализация с това, което нарече „престъпния ционистки режим“.
Според Вермьорен, дори и победа на ПСР да беше малко вероятно да доведе пряко до промяна във външната политика, изборите щяха да покажат до каква степен политическият ислям е възвърнал част от позициите, които загуби преди пет години.
Въпросът, каза той, беше „дали ислямистите са се възстановили, или ислямистката утопия се е сринала и е изчезнала, както преди нея социалистическата утопия“.
