|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Един феномен на съвременния свят, свързан със социализма, са „националните герои “ и тяхното митологизиране.
Пример от настоящето
На 25 май 2020 г. в Минесота, САЩ, при полицейска акция и задържане умира афроамериканецът Джордж Флойд. При опит да плати с фалшива банкнота в супермаркет, след като оказва съпротива, той е задържан на земята с натиск към гърба от полицая Дерек Шовин. Докато се съпротивлява Флойд поглъща таблетка фентанил, за да не попадне наркотикът в полицаите. След няколко минутен натиск му прилошава, не може да диша и умира. Трябва да отбележим, че Джордж Флойд е лежал в затвора за въоръжен грабеж, бил е и наркопласьор.
На следващия ден четиримата полицаи, участвали в ареста, са уволнени, а на 29 май полицаят Дерек Шовин е арестуван и обвинен в убийство. Този случай съвпада с президентските изборни кампании на Доналд Тръмп и Джо Байдън. В редица градове в САЩ започват протести срещу расизма, които ескалират в сблъсъци с полицията, палежи на коли и ограбване на магазини. Започват инициативи по цял свят по повод „убийството“, част от кампанията Black Lives Matter (BLM) – „Животът на чернокожите е от значение“, която води началото си още през 2012 г.
Левите сили в САЩ използват умело наличието на етническия конфликт по това време, за да дискредитират президента Тръмп в предстоящата президентска кампания. При администрацията на Джо Байдън полицаят Дерек Шовин е осъден на 22,5 години затвор, като по-късно стана ясно, че в затвора е направен опит за убийството му. Същевременно управата на град Минеаполис е задължена да заплати 27 милиона долара на семейството на загиналия Джордж Флойд. Toвa е обявено за иcтopичecĸo cпopaзyмeниe като нaй-гoлямoтo дocъдeбнo cпopaзyмeниe пo гpaждaнcĸи иcĸ зa нacилcтвeнa cмъpт в иcтopиятa нa CAЩ. Мястото на инцидента е наименувано – площад „Джордж Флойд“, а губернаторът на щата Минесота Тим Уолз е обявен от Камала Харис за неин кандидат за вицепрезидент. Така се раждат националните герои на социализма.
Новата революционна маса на социализма
Защо расизмът и расовата борба са толкова удобни за левите идеи. След 60-те години Новата левица (The New Left) заявява, че работническата класа вече не е революционна, а реакционна, т.е. вече е обезпечена и не симпатизира на световната революция. Взето е решение новата революционна маса да са радикалните студенти, етническите и други малцинства вкл. по сексуална ориентация – всички те недоволни от обществото.
На фокус излизат маргинални общности сред чернокожите в САЩ, които са обект на дългогодишна пропагандна кампания, базирана на внушението, че са роби на белите, че са обект на дискриминация и расизъм. Същевременно на белите американци постоянно се вменява вина, че са длъжници на чернокожите, и че те трябва да бъдат ощетявани.
Пример от миналото
Типичен пример е терористичната организация „Черните пантери“, действала през 60-те години на миналия век. В началото нейни самишленици били социалисти – маоисти и последователи на Че Гевара. Най-известната активистка на тези борци за социална справедливост, в действителност – престъпници, които извършват убийства, е Анджела Дейвис – феминистка и марксистка. Тя участва в терористичен акт, в който по време на наказателен процес са взети заложници. При тяхното освобождаване от полицията са убити съдията и двама от терористите. Оръжието е осигурено от самата Дейвис. Заловена е от Федералното бюро за разследване на САЩ (ФБР). Процесът срещу нея през 1971 г. добива широк обществен отзвук. Създават се комитети в нейна подкрепа по целия свят, а Джон Ленън пише в нейна чест песента „Angela“. В социалистическите страни се издига лозунга „Свобода за Анджела Дейвис!“. След 18-месечен процес тя е оправдана.
През 1979 г. и 1984 г. тя посещава СССР и се среща с Леонид Брежнев. В България на един от конгресите на БКП тя е почетен делегат. Превръща се в икона на борбата срещу гнилия капитализъм и борбата за правата на хомосексуалистите. Заявява открито, че е лесбийка. Нейната визия, прическата ѝ като кълбо от къдрави коси и начин на обличане, се превръщат в моден бранд.
В споменатите примери Джордж Флойд и Анджела Дейвис се превръщат в национални герои, въпреки наличието на престъпна дейност и при двамата. С други думи престъпленията на представители на малцинствени групи се използват удобно за политическа пропаганда.
Отбелязахме, че „Черните пантери“ са били последователи на Че Гевара, който е известен не само с убийствата и разпалването на революции, на които е лице с международна разпознаваемост, но и с нетрадиционната си сексуална ориентация. Известна е и склонността му към наркотиците и разкрепостения живот. Всичко това не му пречи да се превърне в икона и символ на свободата и сексуалната революция.
Криво разбраната свобода
Според неомарксизма, сред чиито най-видни теоретици са Фройд и Маркузе, се налага идеята, че обществото ще достигне до пълна свобода на сексуалните си инстинкти. Тоест без никави морални и етични въздържаности. С други думи образът на революционера се очертава като индивид без законови и морални въздържаности, а извършването на престъпления е просто инструмент за постигане на целта. Лесно можем да заключим, че това е нездраво поведение и пълна противоположност на божиите учения, които призовават за смирение и отказване от разрушителните (дяволски) внушения.
Да проследим дали този модел на поведение съществува и сред най-видните комунисти на 20 -ти век.
„Вождовете“ на световния комунизъм – от престъпници до тирани
Владимир Ленин – водачът на руската революция не се е свенил да организира обири, което е показателно че болшевиките са доказани престъпници. Най-големият такъв грабеж е предприет през юни 1907 г. в град Тифлис (днешен Тбилиси, Грузия), когато няколко бунтовници хвърлят бомби и разстрелват екипаж, транспортиращ около 250 000 рубли (днешни 5 млн. щатски долари). Умират 40 души, а 50 са ранени, докато нападателите успяват да избягат с парите. Йосиф Сталин също участва в това „събитие“. Известно е, че още докато е учил в Тифилската православна духовна семинария, от която бива изгонен, Сталин е бил ръководител на банда, специализирана в грабежи. Бил е познайник на полицията, и е регистриран като криминален престъпник.
Характерно за портрета на престъпника е садизмът. Незачитането на човешкия живот и то в името на свободата и справедливоста, която би трябвало да настъпи по онова време на индоктриниращи революции, отприщва масови убийства и екзекуции. Още Карл Маркс предрича петдесет години граждански войни, а Мао Дзедун е готов да се примири със смърта на половината от съвременното човечество в атомна война, заради победата и установяването на социализма в целия свят. Тази комунистическа партия се явява най-голямата терористична организация, виновна за убийството на милиони. Ето защо това може да се оприличи с огромно зло, застрашаващо човешкото съществуване. Този процес е описан много подробно в книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“.
Философите са забелязали, че дяволът обича да се крие зад гръмки лозунги. Любимият лозунг на дявола е „Свобода, равенство, братство“ – лозунга на Френската революция. Неслучайно е наречена „Генералната репетиция на социализма“ От победата ѝ насам тя променя характера на европейския континент. С „Декларацията за правата на човека и гражданина“; отделянето на църквата от държавата и гражданите; с терора и гилотината, традиционните герои, възхвалявани в миналото, се заменят с образите на революционера, хуманиста и философа, дали своя труд и живот за тези републикански и открито социалистически революции от там насетне. Пренебрегват се жертвите и убийствата, като се възприемат за дан, нужен за победата, а неморалните страни на тези герои, тласкани от тъмни фройдиски комплекси за убийство и самоубийство, са забравени и заменени с митологизирания образ на героя.
Това се налага дори в литературата, като образът на дезертьора, проститутката и гамена, защитаващи барикадите, се превръщат в символи на революцията. Как един дезертьор ще се бие смело – това е оксиморон. Като пример ще споменем Че Гевара, който никога не е участвал в реална битка, а винаги е действал при защита. Една от най-известните му снимки, в която стреля с картечница и е с пура в уста, е от кадри, заснети от холивудски екип, който го снима по време на Кубинската революция. Факт е, че кадрите не са от реална битка. Когато изпада в немилост пред Фидел Кастро, боливийското правителство издава заповед за убийството му. Войниците го намират и му казват, че ще умре. Той отвръща „Знаете ли кой съм аз?“, все още невярвайки, че не е защитен. „Знаем кой си“- отвръща войникът и го застрелва, отмъщавайки за убитите си другари от хората на Че Гевара. Всички други познати интерпретации, придаващи му героичен облик, са дело на Холивуд.
Обръщане срещу хората
В съвременния свят тази митологизация на героите се обръща срещу обикновенните хора. Вменява им се вина, че тези герои са загинали заради тях и заради тяхната пасивност.
С други думи честните хора, които са подкрепяли вярата, религията, праведността, традиционните обичаи, се обвиняват, че като цяло преследват малцинствата, инакомислещите, жените заради патриархалността на обществото, хомосексуалистите и т.н.
На запад това явление, което се обръща срещу човека, е насочено например срещу белия хетеросексуален мъж като едва ли не пряк виновник, даже за робството на чернокожите в Америка. Тук можем да отбележим, че това твърдение не би могло да е вярно, защото английските селяни след Английската социална революция са закрепостени от бароните, като те вече не са били собственици на земята си. По това време на африканския континент вече е съществувало робството.
Насочвайки поглед към нас, българите, можем да отбележим, че ни се вменява, че сме робско племе – че нашата робска психика, наложена ни от религията, се явява причината за продължителното ни подтисничество от Османска власт.
И в момента това продължава, тази вина се вменява още на децата в училище. Толкова много години са минали от тогава, толкова много събития са се случили, като е ключово да не забравяме комунизма след 9-ти септември – периодът, който е най тежкият в българската история. Период, по време на койтто, ни се отнемат собствеността, вярата, традициите. Променя се моралният облик на българина, унищожени са неговото трудолюбие, честност и доброта. Без всичко това, ние започнахме наистина да се оприличаваме с вечното недоволство и омраза, прозиращи от стиховете и прокламациите на тези пламенни революционери, желаещи не освобождение, социална революция, а избиването на „агите и чорбаджиите“.
Социализмът винаги е насаждал класова борба и омраза. Веднага след идването на комунистическата власт в България започва обратен процес, насаждане на омраза между българи и турци. Много българи мохамедани са били репартирани от пограничните области към вътрешността на страната. Подлагани са на унижение по време на различните кампании за смяна на имената. Същевременно са им давани привилегии при изкупуване на продукцията им и при ползване на някои социални придобивки. Това създава към тях недоверие и подозрение.
Филми и книги като „Козият рог“ и „Време разделно“, с някои полуистини и исторически фалшификации в тях, създават напрежение. Филмилизирането на „Време разделно“ вече насажда явна омраза. Влиза в ход „Възродителния процес“ за смяна на имената. Бомбените атентати срещу влаковете, в които загиват десетки, довеждат до страх и несигурност. Тодор Живков призовава хиляди хора да напуснат България.
След демократичните промени, тези хора се връщат като герои. България се изправя едва ли не пред етнически конфликт. По това време такива процеси вече съществуват в близката вече бивша Югославия. При отварянето на досиетата след години се разбра, че водачите им са имали агентурно минало в Държавна сигурност, която е „филиал“ на КГБ и съветските тайни служби. Да не забравяме, че нищо в нашата страна не се предприема без съгласуване с тях. Всичко това е идентично с расовите вълнения в Америка, насаждани и провокирани през годините от социалистическите организации.
В търсене на истината
Много хора може би си мислят, или когато се опитат да защитават тези герой казват, че някои от тях наистина са загинали и то млади за своите убеждения, така че би трябвало да им отдаваме своето уважение. Но така ли е? Смъртта не винаги е изкупление. От решаващо значение е за какво умираш. Не случайно наричат комунизма – зъл демон. Ако умреш за него, няма ли да му принадлежиш? Дяволът не обича хората, които са божествено творение – той мрази даже и тези, които го обичат. Така че тези герои въплъщават определена символика.
Комунизмът със своя атеизъм цели да излъже народите и да ги отклони от стремежа към божественото и спасението, което им е обещано. След вземането на властта болшевиките в околийския град Свияжск, в близост до Улянови – семейството на Владимир Ленин, решават да издигнат паметник на Луцифер – първият „революционер“, осмелил се да се противопостави на авторитета на Бог. Отказват се от идеята заради религиозната символика и победата на небесното войнство над него. Впоследствие решават да издигнат монумент на Каин, който извършва първото убийство, убивайки брат си Авел. Отказват се заради неодоствереноста на образа, заради отричането на Библията от комунизма. Накрая решават да увековечат Юда, предателят на Христос Спасителя.
Ето защо ако умреш за тази кауза – социализма, не е изкупление – това е самоубийство и не само това. Пагубният пример на тези хора все още служи за революционните цели на световния социализъм.
Нека пак да се върнем при Джордж Флойд и неговата смърт, превърнала се в този символ на свободата – свободата на престъпника и наркозависимия, която унищожава. Гълтайки хапчето фентанил, последвалата го смърт довежда до мащабни протести, организирани от левите сили на САЩ.
Фентанилът, чиито химични компоненти се произвеждат в комунистически Китай, причиниха частично смъртта на този човек, а сега ултиматумът, даден от Доналд Тръмп към китайската страна за внасянето на наркотика в САЩ, даде тласък на кампания, която заедно с „търговската война“ и разобличаването на нехуманните „управленски“ практики на режима в Китай, като най-мащабният проводник на комунизма в съвременния свят, може да доведе до спасяване на американската икономика и държава, а може би и на целия свят от комунизма.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
