Иван Тренев: Всеки ден трябва да се борим за България, като опознаваме нашата история такава, каквато е
… И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
„Опълченците на Шипка“, Иван Вазов
Според науката етнография националният празник е основният празник на една държава. Той бележи кулминацията в официалния празничен календар, чествайки значимо събитие в историческата памет на нацията. Както и останалите официални празници в държавата, националният празник е нормативно установен и е неработен ден. Различните политически режими имат различно отношение и оценка на миналото, поради което и националният празник на страната се променя при смяна на политическото управление. Настоящата дата на националния празник на България – 3 март (19 февруари по стар стил) отбелязва сключването на предварителния мирен договор между Русия и Османската империя в Сан Стефано през 1878 г., слагащ край на Руско-османската война (1877 – 1878 г.). В договора се предвижда създаването на автономно българско княжество, което включва значителни области между Дунав и Беломорието в Източните Балкани. Въпреки че този договор е ревизиран с клаузите на Берлинския договор, Санстефанска България остава идеал в националната ни културна памет.
Важността на тази дата беше повод за сериозни дебати между съвременните български политици и ето защо потърсихме мнението на Иван Тренев, изследовател на българската история, по този въпрос.
„Всеки, който твърди, че 3 март не трябва да бъде национален празник, е неграмотен или поради външни, вътрешни, политически или други фактори се опитва да дестабилизира държавността на българите, защото националната ни сигурност е националната ни идентичност, а това на първо място е нашата история. Нямаме ли история, не е възможно да сме обединен народ. Всеки българин и особено всеки историк трябва да се застъпи за 3 март вместо да се издават проектоустави за премахването му, за да не осъмнем някой ден като гости в собствената си страна“, казва Иван Тренев.
Исторически факти
Той твърди: „Безспорен факт е, че над 200 000 руски и български опълченци и войници са загинали тук, на територията на България. Не може да се оспори, че е имало война. Възможно е Руската империя да е предявявала някакви интереси на Балканите. Но нека не бъркаме политиката с историята. Историята е нужна на всеки народ и всеки народ се бори за собствената си история. Колко народи си измислиха, че са най-древните, а всъщност ние, българите, сме основоположници на цялата европейска култура и това вече е доказано. Достатъчно е да видим само Варненския некропол или Старозагорския, единствен в света Музей на религиите за формирането тук на религиозно-култовата система на всички останали учения и религии по света, за да се преустанови спорът за произхода ни и за това дали да се чества 3 март или не.
Ако премахнем 3 март, то тогава трябва да премахнем и Деня на Съединението на България, и Деня на Независимостта на България. Ние имаме нужда от национален празник, който да ни обединява. Трябва да познаваме истинските процеси, факти и събития, за да бъдем народ, който наистина цени историята си и себе си“.
Ролята на българите
„Благодарение на Васил Левски, Георги Стойков Раковски и завършения революционер Христо Ботев са създадени над 1500 комитета на Васил Левски, в които са обучени над 30 000 българи на всички възможни военни подготовки, с които Васил Левски и Раковски са били запознати – военна тактика, разузнаване и т.н. По-късно, по време на руско-османската война, те са допълнително обучени. Българите-опълченци всъщност изиграват една от най-важните роли за установяване на надмощието на християнството над исляма на Балканите и в Източна Европа.“, уточнява изследователят-историк.
Санстефанският мирен договор
Иван Тренев смята, че в училищата трябва да се изучава историческата действителност около Санстефанския мирен договор, вместо да се насаждат етнически вражди и да се вдигат псевдонационалистически лозунги. „Трябва да бъдем българи и да помним. За 500 години са избити и продадени 50 милиона българи – нашия генофонд. Можехме сега да сме една от основните водещи държави в Европа. 50 милиона българи!“, припомня Иван Тренев, и допълва, че Санстефанският мирен договор неслучайно е подписан на това място – днешен Истанбул. В една църквичка в Сан Стефано, което в момента е предградие и не носи това име, са пренощували мощите на Свети Стефан при пренасянето им от Константинопол до Рим.
„Истанбул неслучайно се нарича така. ‘Стан’ означава държава, ‘бул’ – българи, ‘и’ е частица за принадлежност. Т.е. ‘истанбул’ означава държавата на българите и това значение е закодирано дори в съвременния турски език. Константинопол, Истанбул – това е била българска територия. Днес българските турци и българите в Турция, както и българските турци у нас, живеят в хармония между турци и българи. На 3 март ние трябва да се поздравяваме, да се уважаваме и да си честитим освобождението на България, а дори и на Турция, от османско иго, защото в календара на днешна Република Турция на 3 март се отбелязва освобождението на турците от османско иго“, обяснява Иван Тренев.
Той разкрива, че датата на подписването на мирния договор – 3 март – също не е случайна: „Тя съдържа символиката на освободителите-революционери, а не на империите. Символиката на революционерите от руска и от българска страна, както и на тези от Османската империя, които са се борели против деспотството. 3 е свещеното късметлийско число на тогавашните карбонари. Нашето Освобождение всъщност произлиза от карбораро-масонските движения. Крайно време е това да бъде казано.
Мъжът, който пише и подписва Санстефанския мирен договор, е княз Владимир Черкаски. Той също е масон, от български произход, но на руска служба. В истинския Санстефански мирен договор България е била на 3 морета. Княз Владимир Черкаски, българските, руските и османските революционери избират той да се подпише в Сан Стефано, защото Свети Стефан е български християнски, а не ислямски светец. Това е била изконно българска земя и тя ще бъде винаги част от Стара Велика България. За това свидетелстват и откритите там многобройни артефакти за трако-българските съкровища. Благодарение на това, че този мирен договор се подписва там, християнството надделява над исляма. С избора на Сан Стефано Руската империя подчертава именно това.“
Ролята на руските войни
Иван Тренев изтъква огромната роля на руските войни за нашето освобождение. „Аз се прекланям пред обикновения руски войник, както и пред тези от други общности, чийто произход е бил от Стара Велика България! Ако не беше ген. Паренсов, който след Освобождението като представител на Руската империя в България е обучавал армията ни, за да имаме собствена такава, а не, както е повелявал договорът, военна полиция, и ако не бяха и другите руски представители в България по това време, ние нямаше да създадем за 2 години Царска България.
За съжаление, Царска България е разделена заради Великите сили. На Берлинския конгрес умишлено не е допуснато да присъства български представител. Никоя от великите сили не е искала да съществува голяма Българска държава.“
Ролята на руската интелигенция
„Руската интелигенция обаче като Дмитрий Менделеев, който е бил в България и се е борил за нея (Къщата му във Велико Търново е унищожена.), а също Лев Николаевич Толстой и други руски писатели, музиканти и философи, се застъпват за България. Малко известен е фактът, че самият Александър II, при посещението си в Свищов, за да може армията му да бъде силна, нарежда да се направи еднометровият шоколад, консумацията на който по време на дълги обходи в студени дни повишава издръжливостта на войниците.
Голяма роля изиграва и ген. княз Владимир Черкаски, който е бил много близък с Христо Ботев. Той му дава една от сабите си, на която със злато е изписано „Хр. Б.“. Понастоящем тя се съхранява във Военно-историческия музей. Ген. княз Владимир Черкаски премахва крепостничеството в Русия, в Полша и във всички околия, управлявани от Руската империя.
На 3 март трябва по-често да си припомняме, че без борба няма как да бъдем българи, че трябва да се борим за България всеки ден, като опознаваме нашата история такава, каквато е. Има българи, които го правят. Обикалям из цяла България и изнасям свободни беседи на различни теми от българската история от началото ни досега. Посещават ги много млади българи. Виждам тази жажда за знание у тях. Вярвам, че по този начин, чрез промяна отвътре, ние ще заслужим достойно бъдеще, което ще формира достойни лидери.
Всеки, който иска да премахне 3 март, мрази себе си и нашите предци“, обобщава Иван Тренев.
Иван Тренев е завършил НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – специалност пиано. Занимава се с музика, а от 10 години – активно и с история. Автор е на книгите „Раковски. 200 години безсмъртие. Един световен мъж“ и „Васил Левски. 150 години безсмъртие. Уставът на БРЦК“. Съавтор е на книгите „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго“ и „Кратка клавирна енциклопедия за любители“. Отговорен редактор е на луксозното четвърто издание на книгата „Българите са в основата на човешката цивилизация“. Сценарист е на документалните филми „Ботев отвъд понятното“ и „Раковски извън известното“. Като част от екипа на фондация „Културна революция“ участва в създаването и развиването на свободно достъпната онлайн платформа за български исторически архиви svobodniarhivi.com. Вярва, че националната идентичност е в основата на националната ни сигурност.
