Военните действия на Русия в Украйна и на Израел в Близкия Изток
Два сериозни военни конфликта тревожиха света през 2024 г. – военните действия на Русия в Украйна и на Израел в Близкия Изток. Русия продължава да напредва бавно, но системно по хилядакилометровия украински фронт и да превзема селище след селище, настъпвайки към река Днепър. Продължават и военните действия в Курск, откъдето украинците все още не са напълно изтласкани, но също търпят поражение. Заради това гласовете в останалия свят за започване на мирни преговори стават все по-силни. Засега те идват главно от лидерите на Източна Европа, но се очаква и САЩ да сменят позицията си след ротацията на администрацията в Белия дом.
Израел също продължава действията си в Ивицата Газа, при която загиналите досега са десетки хиляди цивилни, сред които хиляди деца. „Хамаз“ продължава да не освобождава израелските заложници, взети при нападението над Израел на 7 октомври 2022 г. Конфликтът се разрасна с участието на ливанската групировка „Хизбула“, която изстрелва ракети по територията на Израел и на хутите, които нападат по море израелски кораби. Последната голяма инвазия на Израел в Близкия Изток беше на Голанските възвишения в Сирия, след като президентът Башар ал-Асад внезапно напусна Дамаск в началото на декември.
Падането на правителството на Башар Асад в Сирия
След дългогодишна гражданска война и след внезапната атака на ислямистката групировка от Идлиб към Алепо, на 8-ми декември най-неочаквано за широката общественост президентът Башар ал-Асад напусна Дамаск и получи убежище в руската столица Москва.
Обявената за терористична групировка „Хаят Тахрир аш Шам“ завзе властта и се обяви за умерена. Но ситуацията е трудна за контролиране и в началото бяха извършени убийства както на верни на Асад полицейски и военни части, така и на цивилни. Допълнително напрежение представлява автономията на кюрдите, които си струдничат с Америка в североизточната част на страната и подпомагат обявената от Турция за терористична кюрдска групировка ПКК.
Политическото напрежение и икономическата рецесия в Западна Европа
Санкциите срещу Русия, чиято цел беше да отслабят икономиката на Русия, имаха обратвен ефект. Силно пострадаха развитите икономики и домакинствата на Западна Европа, които до голяма степен зависят от евтините енергийни доставки на своя източен партньор. Това с особена сила важи за Германия, която в последните дни на 2024 г. също изпадна в парламентарна криза, след като премиерът Олаф Шолц поиска от парламента вот на доверие за правителството си и не го получи. В предстоящите избори се очаква своя резултат да повиши сериозно консервативната „Алтернатива за Германия“. За нея от Америка призова да се гласува и Илън Мъск.
Обединеното кралство пък се разтресе от фермерски протести, заради планирания данък от 20% при наследяване на ферми над един милион долара. Протести заради «зелените» политики на Брюксел, както и заради предвижданото споразумение за свободна търговия с Южна Америка организираха и земеделци от Испания, Италия, Белгия и Франция.
Икономическият възход на Индия и Китай
Българската поговорка „Двама се карат, трети печели“ характеризира най-добре икономическата ситуация в световен план.
Докато САЩ и Европа страдат заради санкциите, въведени срещу Русия, а тя е принудена да хвърля все повече военни и икономически ресурси в операцията си срещу Украйна, заради неспиращата военна и финансова помощ за украинското правителство, от ситуацията се възползват двете най-големи азиатски икономики – Индия и Китай. Русия преориентира износа на своите енергийни ресурси в посока изток, а достъпът до евтина енергия дава предимство на двете държави с най-многобройно население в света. Най-притеснителното в този растеж е авторитарното комунистическо правителство на Китай, чиято цел е да наложи своята идеология по целия свят. ККП бавно, но неотклонно преследва своите цели, като главната сред тях е систематичното отслабване на най-големия ѝ съперник: Съединените американски щати. Новоизбраният американски президент обаче даде знак, че е наясно с тази заплаха, като в новогодишното си обръщение заяви на Китай, че смята за неприемлив факта, че тяхна компания контролира най-важния икономически канал на Америка – Панамският.
Изборът на Доналд Тръмп за президент на Америка
Безкрайни надежди за внасяне на ред в сложната политическа ситуация на света се възлагат на избрания за 47-ми президент на САЩ Доналд Тръмп. След драматична предизборна кампания, в която Тръмп преживя и стрелба по себе си и се размина на косъм от смъртта, на 5 ноември Доналд Тръмп категорично спечели изборите срещу опонента си Камала Харис, сменила първоначалния кандидат Джо Байдън едва в последните седмици на президентската надпревара. В екипа на Доналд Тръмп след покушението срещу него се включи и технологичният магнат Илън Мъск.
Веднага след избора си Тръмп показа, че Америка рязко ще смени курса на Америка. Той заговори за бързо започване на мирни преговори между Русия и Украйна, определи за свой здравен министър твърдият противник на принудителното ваксиниране Робърт Кенеди Джуниър и се закани сериозно да съкрати броя на американските държавни чиновници и безбройните агенции, чиито функции според натоварения с тази реформа Илън Мъск „объркващо се припокриват“.
Парламентарната криза в България
В България 2024 г. отново бе белязана от парламентарна криза и предсрочни избори. Правителството на Николай Денков изкара уговорения с ГЕРБ 9-месечен мандат, след което при ротацията ПП-ДБ и ГЕРБ не успяха да се разберат и на 27 октомври в България се проведоха поредните предсрочни парламентарни избори. Те бяха осъдени като „най-непочтените“ в най-новата демокрация на България от множество граждански организации и активисти, които сигнализираха прокуратурата за множество нарушения при броенето на гласове. Безпрецедентен в историята остана резултатът на партия „Величие“. Една стотна от процента не стигна на Ивелин Михайлов и компания, за да имат своя парламентарна група. В парламента вместо тях влезе друга малка нова партия – „Меч“ на Радостин Василев.
Новият председател на парламента Наталия Киселова, предложена от БСП, бе избрана от народните представители при техния десети опит. Веднага след това президентът започна консулатции за съставяне на правителство, като отказа да се срещне с парламентарната група на новосъздадената „ДПС-Ново начало“, ръководена от Делян Пеевски. Партията получи най-много обвинения за погазване на демократичните принцип в България, включително и от европейската институция.
Изборът на нов български патриарх
На 13 март си отиде обичаният български патриарх Неофит, трети в най-новата история на България. На 30 юни 2024 г. на Патриаршески избирателен църковен събор за нов патриарх на Българската православна църква бе избран видинският митрополит Даниил, известен с твърдата си позиция в подкрепа на Украинската православна църква, подложена на гонение от украинското правителство още от 2014 г., както и с аскетичния си начин на живот и организаторския си талант.
Още при встъпването си в длъжност патриарх Даниил заговори за въвеждане на вероучението като част от общообразователната програма в училищата, за пагубното влияние на комунистическата идеология върху човешката вяра и за връзката между духовната чистота и материалното благополучие. Той категорични осъди желанията за преименуване на патриаршеския храм „Свети Александър Невски“, както и на едноименния площад пред храма.
Патриархът взе участие в две знакови за България събития – празникът на българската столица 17 септември (Денят на Вяра, Надежда, Любов и майка им София) и Архангелова задушница през ноември. С особена тържественост бяха отбелязани също Димитровден във Видин, 130 години Неврокопска епархия, Денят на християнското семейство, 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ и рождественските празници.
В края на 2024 г. Върховният касационен съд на България постави пред Българската православна църква ново предизвикателство, регистрирайки като организация Българска православна старостилна църква. Патриархът коментира случилото се като «печално разделение», а от Светия синод коментираха вписването на новата църква като «неканонично».
Успехите на родните ни спортисти
През 2024 г. тежкоатлетът Карлос Насар донесе на България огромна радост – европейско, световно и олимпийско злато. 20-годишният българин бе избран за най-добър щангист за годината и номиниран за най-добър спортист на Балканския полуостров в компанията на Новак Джокович и други големи имена.
С олимпийски отличия ни зарадваха още грациозната и с желязна воля Боряна Калейн (олимпийско сребро в многобоя на художествената гимнастика), боксьорът Божидар Андреев, натурализираните борци Семьон Новиков и Магомед Рамазанов, боксьорът Хавиер Ибанес Диас и състезателка по таекуондо Кимия Ализаде.
Високи спортни постижения имаха и Дакота Дичева – Дейнджъръс (бойни изкуства), Росица Денчева и Григор Димитров (тенис), Петър Стойчев и Любомир Епитропов (плуване), Радослав Янков (сноуборд), Никола Цолов (Формула 3), Кубрат Пулев (професионален бокс), Владимир Зографски (ски скок) и др.
И още едно голямо събитие се случи в българския спорт в края на 2024 г. На 12 декември голямата българска спортистка и още по-голяма треньорка Нешка Робева направи последния си авторски спектакъл «Шампионите». Пред препълнената Зала 1 на НДК тя благодари на всички свои сподвижници за подкрепата и заяви, че приходите от билети за този концерт ще сложат финансовите основи на нейната фондация «Темелите – Левски», в подкрепа на талантливи български деца, занимаващи се със спорт, култура или наука.
