|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Днес отбелязваме Световния ден на науката за мир и развитие, който ни подсеща за изначалните истини на света, в който живеем.
В разгара на пандемията от COVID-19 световната научна общественост беше стресната от едно събитие, което още повече, имайки предвид сложната глобална обстановка, доведе до тягостно чувство, засягащо непогрешимостта и увереността на човечеството, че е в състояние да контролира съдбата си. Разпространението на болестта, както липсата на медикаменти, които да ѝ повлияят, последвалото парализиране на обществения и стопански живот, налагането на изолацията, карантината и ваксинацията като единствените ефикасни действия за противодействие, промениха света. Хората бяха изплашени за своето бъдеще.
На 17 май 2021 г. „Арката на Дарвин“, скално образование, намиращо се близо до остров „Дарвин“ в Тихия океан, се срути. Остров “Дарвин“ е част от Архипелага Галапагос и е известен с интересната си морска фауна. Именно с наблюденията и изводите си върху тези животни, английският естествоизпитател оформя тезата си за естествения подбор и еволюцията, отразени във фундаменталният му труд „Произход на видовете“. Местните, островни жители са имали предание, че ако това скално образувание – наречено по късно „Арката на Дарвин“ се срути, ще бъде знак за началото на края на света.
Срутването е било наблюдавано непосредствено от очевидци и именно в контекста на това предание е било отразено в първите публикации за колапса на арката. Веднага след това, от цял свят заваляват изказвания, че: причината е ерозия, естествени процеси и че причините могат да се обяснят научно.
Освен, че е природна и туристическа забележителност, наблюдавана от круизни и туристически кораби, място за гмуркане и наблюдение на морските животни, „Арката на Дарвин“ е и олицетворение на непогрешимоста на науката, уповаваща се на безпогрешния авторитет на Чарлз Дарвин – ученият, осмелил се да отрече божественият произход на човека и определящ го като следствие на еволюция при естествени процеси в природата.
„Теорита на еволюцията“ – най-добрият съюзник на Карл Маркс за налагане на материалистичната идея на социализма
Причината за успеха при налагането на материалистичните идеи на социализма от Карл Маркс е обвиването им в научна форма. Използвайки науката и техническата революция, характерна за епохата, Карл Маркс предлага промяна на обществото и собствеността, гарантиращо края на неравенството, бедността и дори страданията на човечеството.
Докато предишните утопични, социалистически теории, все още са се уповавали донякъде на един деизтичен поглед върху света и в обещанията за Рай на земята от християнските легенди, Маркс използва само науката като авторитет при налагането на своите принципи.
Въпреки това, обществото все още не е приемало този материалистичен поглед върху света. Пробивът и промяната идват с възникването и налагането в научните кръгове на Дарвиновата теорията за произхода на човека. Даже в едно от писмата си до Фридрих Енгелс, Карл Маркс споделя, че ако не е била излязла тази теория, те не биха успели в своето начинание.
В случая, отхвърлянето на хилядолетната вяра на хората, че са създадени по Божи образ и подобие и отхвърлянето на техните задължения от това да следват Божиите принципи, освобождава хората от техните принципи, вяра и даже обичаи.
В пропагандирането на всяка революция думата свобода е едва ли не на първо място. Постепенно науката става единственото упование на човечеството за по-добър живот.
С налагането на микробната теория на Луи Пастьор, че причината за болестите са микроорганизми, а не абстрактните и недоказуеми според науката грехове, Божи наказания и изпитания, човечеството тръгва по материалистичните идеи на социализма. В един момент даже с откриването на антибиотиците, учените обявяват, че болестите ще изчезнат.
Дарвиновата теория принизява човека до животно борещо се за оцеляване, като оцелява по-силният и приспособяващ се индивид. Така възниква и теорията за Свръхчовека на Ницше, която е била в основата на нацистката идеология и на Пангерманизма, довели до най-човекоубийствената война в историята.
Според материалистичната теория, изобилието на храна е било даже и двигателят на човешкия прогрес и едва ли не причина за възникването на човешкото изкуство. Мъдреците и светците от религиите, със своите духовни подвизи, великодушие и смирение, отричащи се даже от храната, контрастират с тези обвити в научна форма, низки теории. Поне сред хората, за които вярата в този невидим спектър, което съществуване науката отрича, е нещо придобиващо форма.
Науката и вярата в божественото
Мерките срещу пандемията от COVID-19 бяха отменени. Както се писа в медиите „Краят на света не настъпи“. След срутването на хоризонталната част на арката двете оголени скали останали от „Арката на Дарвин“, бяха наречени „Пилоните на еволюцията“. Емпиричната наука все още обещава светло бъдеще – бъдеще без нужда от морални концепции, а тези теоретици променили обществото, са едва ли не канонизирани с техните догматични и неоспорими теории.
Може ли тази наука, лишена от нравствени принципи и морални концепции, да поеме тази огромна празнина на душите на хората? Научно-изследователските дейности в момента като че ли вече не служат за подобрение условията на живот, а подхранват технологичната надпревара за разрастваща се потребителска икономика. Всичко това изтощава природните ресурси, замърсява водата, земята и въздуха, появяват се нови болести. Хората губят връзката си със земята и даже със своите обичаи, традиции и култура. Със загубата на своята вяра и с липсата от въздържаност към желания и притежания, не върви ли човечеството към унищожение?
Науката сама по себе си не може да изпълни тази огромна отговорност да подсигури развитието на човешката цивилизация, а сякаш дори прави обратното. Човечеството е необходимо да се завърне към своята традиционна концепция – Вярата. Вярата в божествения ни произход, вярата, че ако човешкият род е способен да се върне в поведението и мисленето си към онези божествено установени в традиционната култура на човечеството нравствени ценности, то човешката цивилизация ще просъществува дълго време.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс България“.
