Партия „Величие“ попадна сред буря, която заплашва съществуването на парламентарната ѝ група. Как гледа на предизвикателствата водачът на парламентарната им група и какво бъдеща вижда пред България
Интервюто е проведено на 6-ти ноември, зад дебелите стени на партийния дом, приютявал дълги години елита на Българската комунистическа партия, преди да приюти настоящите български народни представители. Ивелин Михайлов отдели за това интервю повече от час, а междувременно даде и брифинга си за журналисти. Партия „Величие“ продължава да разполага с една стаичка за парламентарната си група и всички нейни асистенти.
Партия Величие има трънлив път. При първото ви влизане в парламента парламентарната ви група се разпадна, после останахте под чертата с 0.01%, а след ревизиране на изборните книжа все пак влязохте с най-малката парламентарна група – 10 души. Дадоха ви една стаичка, а всички други имат по няколко, сега отново искат да разпаднат групата ви. Какво е обяснението ви, конкретно за това, че все пак успяхте да влезете в парламента?
В България има два центъра на власт. Единият център са Борисов и Пеевски, а вторият център към момента е президентът. Той успя в двата си мандата да изгради международни отношения, да има група бизнесмени около себе си, защото политическите центрове на власт при съвременния капитализъм могат да съществуват единствено ако има бизнес, който ги подкрепя. Знам, че за някои хора това е шокиращо, но реалността е такава. Ние също имаме близки до нас фирми и всички те са репресирани с наказателни дела, защото отказваме да влезем в съглашение с останалите партии. Когато се формира този парламент, според мен е имало договорка между президента и другия център на власт, Борисов и Пеевски, да се даде шанс на това правителство да се случи. Затова и президентът се забави с връчването на първия мандат. След това обаче президентът е видял, че това правителство не работи по начина, по който се се споразумели, и поради тази причина е решил да подкрепи Величие. Това е моето разбиране. Кольо Парамов пък се свърза с някои чуждестранни институции, например посолството на Обединеното кралство. Това вероятно също е изиграло роля, все пак те са поискали да има някаква елементарна справедливост.
Вижда се, че и Възраждане, и МЕЧ не ви смятат за равностойни партньори като опозиционна партия. Но защо е нужно да се стремят да ви махнат от парламента?
Защото им пречим. Няма реална опозиция в парламента освен нас. Ако имаше, те биха приоритизирали – кой е основният ни враг и каква е основната ни цел. Ако основната цел е събарянето на това правителство, за което опозиционните партии казват, че не е добро, те ще работят с другите опозиционни партии, за да постигнат основната цел. И когато тази основна цел е постигната, се минава към задача номер две: в една предизборна кампания партиите се конкурират помежду си, за да се види кой е по-добрият и на кого ще дадат доверие избирателите.
Ние помагаме на всички, когато спрямо тях се постъпва несправедливо. Подкрепихме МЕЧ, когато искаха да развалят парламентарната им група. Помагаме на Възраждане всеки път, когато се иска отнемане на имунитета на депутатите им заради акцията пред сградата на Европейската комисия на ул. „Раковски“ през февруари 2025 г. Подписали сме всички вотове на недоверие и на МЕЧ, и на Възраждане. Подписваме документите, които искат да внесат към КС и към други институции за извършени нередности. Подкрепихме ПП-ДБ за задържания кмет на Варна Благомир Коцев. Подкрепихме АПС при открадването на депутатите им, показахме доказателства как това се случва, но те не поеха инициативата тогава и случаят потъна. Отказахме да се подпишем, когато се искаше оставката на Цончо Ганев като заместник-председател на парламента и го подкрепихме като кандидат за председател на парламента. Подкрепяли сме всички протести на Възраждане в защита на лева. На последния, при посещението на Кристин Лагард, не присъствахме, защото бутонът за вземане на решения е при Борисов и Пеевски, не при Кристин Лагард. Какво да отида да кажа на Кристин Лагард? А отношението от другата страна е, меко казано, пренебрежително. Ние продължаваме да се помещаваме в една стаичка всички депутати и асистенти, Възраждане и ИТН създадоха парламентарна комисия срещу дейността на Исторически парк, сега МЕЧ подема подобна инициатива. На последния протест на Възраждане, който подкрепихме, за нас се каза, че сме секта, че сме мошеници и че сме на Пеевски. Но реално мошениците са те. Имам информация за Възраждане, че са взели пет милиона, но не бих искал да казвам от кого, за да не могат да скрият следите. Имам и друга информация: че реалните проценти за Възраждане на предните избори са 9%, а ИТН – 3.5%. Всичко отгоре им е дадено.
Да, тогава вашият резултат беше наистина скандален.
Имах информация за резултата ни от Централната избирателна комисия, различна от крайния резултат. Всъщност в началото резултатът ни беще доста нагоре. На 29-ти говорих със Стела Бобчева, в четири сутринта ѝ писах: „Ще ни отрежат, нали?“ А тя ми каза, че три дни по-рано вече е имала информация какво ще се случи. Към 17:30, когато спряха броенето, получихме предложение да ни платят известна сума, за да станем част от играта. Отказахме и останахме извън парламента. Става дума за манипулация от около 100 000 гласа. Това е сериозна цифра, особено при големия брой негласуващи. Можем да избегнем подобна манипулация, ако имаме хора в СИК. Но… ако МЕЧ успеят да разпаднат парламентарната ни група, ще загубим тази възможност.
Оптимист ли сте, че ще има нови избори?
Възможно е. И ако има, мога отсега да гарантирам, че няма да правим коалиция с никого преди изборите. Но ако влезем отново в парламента, коалиция, в която бихме влезли, ще е въз основа на нашите принципи за ново изграждане на България. За нас честността към избирателите е най-важна. Трябва да пазим малкото останала надежда в хората, а не да я унищожаваме.
ИТН направиха много, за да унищожат тази надежда на хората. Защо според вас първо развалиха коалицията на ГЕРБ и ПП-ДБ, а сега крепят това управление?
Дон Бойко Корлеоне е много злопаметен. ПП-ДБ го вкараха в ареста. И той искаше да приключи с тях. От ИТН му помогнаха. Радостин Василев също изигра тази роля на предател за ПП-ДБ, както я изигра преди това и в ИТН. А ИТН, заедно с Възраждане, си вдигнаха акциите пред избирателите например с протеста в защита на ТЕЦ-овете, когато дърпаха микрофони и кабели, за да спрат дебата. Това е възможно само ако бъде гледано с благосклонно око от Борисов и Пеевски.
Представяте ли си сценарий, при който еврото да не ни се случи? Например, работодатели, синдикати и парламент да не се разберат и да не приемат бюджета с 3% дефицит, каквото е изискването на Еврокомисията и еврото да ни се размине по тази причина?
Първо нека кажа, че ние не сме против еврото, ако то влезе по законния ред. А ако ПП-ДБ искат еврото да влезе без референдум – с тях имаме идеологически различия. Колкото до бюджета: той или е за крадене, или е за развитие. Ако е за развитие, трябва да има заложено постигането на крайна цел. Когато в бюджета няма нито една крайна цел, тогава от него само се дърпа. А за разногласията: според мен всички играят театър. БСП ще продължат да подкрепят Борисов и ще гласуват за предложения от него бюджет. Колкото до работодателите: погледнете Кирил Домусчиев. Той има фармацевтичен бизнес. И корабен бизнес. Те изискват съвсем различна експертиза. Но ако човек във фарцевтичните предприятия произвежда и незаконни вещества (например наркотици), той би искал да може и да ги разпространява контролирано, и затова трябва да има собствен транспорт. Това, разбира се, е само хипотеза. Та Кирил Домусчиев е и председател на една от работодателските организации. Той няма как да тръгне срещу волята на управляващите. Тоест, в крайна сметка ще стане каквото решат Борисов и Пеевски. Ако те кажат – бюджетът ще се приеме, той ще се приеме. Но циркът се разиграва с цел обществото да може да прости на опозиционните партии и избирателите да преглътнат някак приемането на този бюджет, от който ще обеднеят, без катастрофални щети за контролираната опозиция. Тоест, Възраждане и МЕЧ да запазят електората си, за да не влязат нови, извънсистемни играчи.
Виждате ли такива, извън „Величие“?
Аз съм говорил с Кузман Илиев от „България може“. Два пъти съм му предлагал помощ, но не сме стигнали до реални действия. За Корнелия Нинова не мога да кажа нищо, не я познавам. Но ние сме отворени към сътрудничество с всички играчи. Засега предложение за сътрудничество сме получавали единствено от Движение 29, които организират блокадата на Гурково. Но за да има паритет, ние бихме подкрепяли такива малки организации със същата бройка хора, каквито имат и те. В противен случай би било все едно да дам на някой редник да управлява цяла армия. Той може дори да я погуби, защото няма нужните знания.
На изборите в Пазарджик разкрихте доста изборни измами, в резултат на което шефът на местното СДВР подаде оставка, но изборите не бяха касирани, останаха си легитимни.
Да, често в държавните институции уж някой бива наказан, а после се връща на стария си пост. Пример: шефът на СДВР Русе, който нашумя с нападението на младежи срещу него. Той е бил преместен от Русе в Добрич, заради съмнения за корупция, а после върнат отново в Русе.
Казахте, че 17% за ДПС-Ново Начало без вашите разкрития са щели да бъдат двойно повече.
Този район е поначало силен за Делян Пеевски. На миналите избори неговата партия има 22%. Така че може да се каже дори, че тези 17% са успех, защото има спад.
След изборите заявихте, че ще се съсредоточите в гражданска съпротива по общини.
Да. И вече го правим. Върбица, Гълъбово, Симитли, Варна, Аврен, Ветрино, Бургас, Пловдив, Асеновград, Чепеларе, Гърмен, Благоевград, Карлово, Калофер, Стара Загора, Хасково – оформят се като центрове с възможности за съпротива. Например при изборите във Върбица подвижната станция е била без кутия. Подали сме сигнал и за фекална тръба, която се излива в местната река, която отива в язовир Тича. Незаконно строителство – над 1000 къщи. Застрояване в дерета. Подали сме сигнали за всичко. Нулева реакция от страна на органите на реда. Но поне в момента кражбите там са спрени на 80%.
Прокуратурата и нейното бездействие се оказват наистина голям проблем за обществото.
Според мен по-големият проблем са медиите. Те нагнетяват една истерична среда, в която истината се загубва, защото фокусът не е насочен към нея, а към каквото желаят медийните собственици. И се получава един безкраен шум, който уморява и хората все повече губят интерес към случващото се в държавата, защото медиите не им казват истината. А да се ориентира човек в медийния поток е наистина трудно. Затова ние сме се ориентирали към развитие на алтернативни медии, но това изисква голям ресурс. А пък ударите върху нас валят от всички страни. Ако ни разпаднат парламентарната група, вече няма да имаме и достъп до трибуна, откъдето да повдигаме наболели въпроси.
Това има и плюс – ще се види кой кой е. И като казахте за приоритети: кой е вашият? Къде ще насочите вашата партия своя сребърен куршум?
Куршумът е за порочния модел, по който функционира държавата ни. Сещам се за статия, в която се говореше как децата на бизнесмените с куфарчетата се сблъскват с децата на хората, които вярват, че демокрацията носи напредък и развитие. И сега сблъсъкът е такъв: свободните хора срещу хората, които са наследници на старата комунистическа бюрокрация.
Има ли от свободните хора в държавните институции на сравнително високо ниво?
Във всички институции има хора, които са вярващи. Те виждат кое е правилно и кое не е – това не можеш да го премахнеш. Те могат да си мълчат, но когато дойде точният момент – ще кажат своята дума. Затова и ние сме в битката. А от нея за нас има два изхода: единият е да победим и да покажем, че могат да бъдат победени тези хора; а вторият случай е да паднем, но да покажем, че старото кърви, а това ще вдъхнови други хора, които да последват примера ни.
Пренесохте ме по време на Априлското въстание.
Да. Ситуацията е много подобна. Жените и децата на всички тези хора са защитени. Моята жена я направиха на мармалад, децата ми постоянно ги обиждат, а аз нямам право физически да ги защитя, защото медийните последици ще бъдат много тежки – отново опираме до вредата от медиите. В Исторически парк имаме едно момиче на 25 години, което върши медийна работа – нея също я нападат ужасно. Психологическият натиск върху нас е огромен.
В момента се събират подписи с искане за трети път да бъде разгледан от парламента въпрос за референдум за въвеждане на еврото. Вашето отношение към него?
Смятам го за загуба на време и енергия. Защото със законови искания към институциите в момента цели не могат да бъдат постигнати – нито българските, нито европейските институции работят както трябва.
Слагате лицата на Урсула фон дер Лайен до лицата на Борисов и Пеевски. Според вас свързана ли е подкрепата на ЕС за тези двама политици с тяхната антируска позиция, която е основен враг за Евросъюза?
В момента ние сме държава без собствена армия, без собствена икономика и с разрушени институции. В настоящата ситуация е важно да запазим пълен международен неутралитет, да се възстановим вътрешно и тогава да изберем посока, в която да се развиваме, спрямо плана на народа ни. И тази посока трябва да включва работа с външнополитически партньори, които са съгласни съвместно да вървим в тази посока. Аз не мога да разбера защо не се завършва АЕЦ Белене, когато тази атомна централа ще даде приход на българската икономика и евтина електроенергия – и за промишлеността, и за потребителите. Ние имаме абсолютно всичко необходимо да завършим АЕЦ – Белене. За мен това е най-яркият знак, че в България с националния интерес се търгува, в полза на корпорации. Защото корпорациите в ЕС имат силни лобита, които могат да сключат договор с нашето управление в посока ощетяване на българската икономика. По тази причина аз не желая да критикувам ЕС като съюз, който по някакъв начин ни вреди. Освен това, за мен евроатлантизмът на Борисов и Пеевски не е принципен или постоянен. Мафията се старае да е добре с всеки, който плаща. Какво означава за тях неприкосновеността на частната собственост? Буквално нищо.
И в ЕС вече принципите на демокрацията и свободата не струват особено много. Това се вижда особено ясно след началото на конфликта в Украйна.
Мен ме нападнаха за първи път през 2019 г. Оттогава подавам сигнали до европейските институции и реакцията е нулева. После дойде КОВИД и в тази връзка искам да кажа, че аз не съм се ваксинирал, но и не съм си извадил фалшив сертификат. И на 100% съм си понесъл последствията от избора и не съм опонирал на държавата. Не съм получил и един лев помощи и обезщетение заради затварянето на туристическия сектор по време на пандемията. Стараели сме се някак да помогнем. Създавали сме работни места, създавали сме благоприятна среда за живот. Т.е. били сме в помощ и на България, и на ЕС. Но подкрепа за нас няма.
А представяте ли си бъдеще за обединена Европа в сегашната ситуация?
Не. Стигнал съм до едно важно заключение от житейския си опит: в света управлява по-силният. Вчера спрях на една бензиностанция в Търговище и видях около 10-12 момчета. Те не ми приличаха на бъдещи мъже, а по-скоро на полово неопределени. Силата идва само от мъжа, който е осъзнат, поел е отговорност и е готов да влезе в битка. Броят на такива мъже определя кой ще господства. В Европа такива мъже няма. В България има едни псевдомутри, които между другото са доста страхливи. Ако не бяха страхливи, аз нямаше да бъда тук. При съотношението, в което сме, мафията трябваше да ме е приключила отдавна, но тях дори това ги е страх да направят. Вероятно защото знаят, че съм решен да стигна докрай. В българското законодателство има правило, че човек има право на самоотбрана – юмрук срещу юмрук, нож срещу нож, пистолет срещу пистолет. На мен ми взеха бойните оръжия, но имам въздушни, с които мога на 100% да се защитя срещу мафията с всички средства, с които тя ме атакува. Стараем се да бъдем организирани, за да можем да се защитим. Защото не вярваме нито на полиция, нито на армия. Ние никога няма да създаваме проблеми първи, но няма и да позволим мародерство и насилие от хора на най-високо ниво, а после да няма никакви последствия. Пример: моето оръжие е отнето незаконно, съдът постановява да ми бъде върнато, но полицията не ми го връща. Второто дело е умишлено забавено от съдебните институции. По същия начин се случва и със Светослав Илчовски, който разобличаваше Борисов през 2021 г. – има запис, на който Иван Гешев казва, че е трябвало да му бъде дадено хапче, което предизвиква инфаркт. Имаме запис с кмета на Симитли, който получава поръчка от Делян Пеевски за Павел Стоименов – много преди Павел Стоименов да стане член на партия „Величие“. В България бизнесът, който не се съгласява да се отчита на управляващите, не се примирява с несправедливостите, иска държавата да функционира по нормален демократичен начин, а не като феодално владение – биват системно мачкани. Това е и единствената причина аз да вляза в политиката – просто не ми остана друг начин да се защитя. След като хората ми гласуваха доверие, към мен започнаха постоянни предложения – да стана част от „елит“-а, който си разпределя държавните пари. Но ние избрахме да бъдем коректни към избирателите и да решаваме проблемите в цялост, а не само своите собствени.
Вдъхва ли ви надежда фактът, че все пак хората в България съумяват да се обединят около някакви малки каузи, с бърз резултат, така че да утвърдят вярата си, че доброто е по-силно от злото? Последният такъв пример беше кризата с боклука в София, при която доброволци се заеха да помагат за чистотата на кварталите, останали без сметоизвозване.
Чудесно е това, което хората правят. Хората наистина имат нужда да вярват, че има добро. Но когато няма приоритетност на тези добри каузи, те са стопени в общото зло. Аз имам друг пример: с кмета на Варна. Кметът на Варна на 100% е неправомерно задържан. Относно неговото невинност нямам виждане, защото не познавам фактите в дълбочина. Но задържането му е неправомерно, има прекалено използване на сила. Да не говорим, че твърде дългото задържане в ареста води до психически и физически загуби за здравето на човек. И ако преди ареста си той е имал силите да свърши работата, която му е възложена от избирателите, след престоя си в ареста, той е останал с 5 % от тези сили. Тоест, става дума за ценно време, което ние губим. Аз също съм пример за това. В момента съм на 48 години. Да кажем, че разполагам с още 7 години, в които активно мога да направя нещо, защото после няма да имам тази сила и енергия. И така, година след година се губи ценна енергия за промяна. Губим ресурсите и организацията на държавата, която изпада в хаос. Мафията умее да тупка топката, когато времето работи за нея. А то в момента работи за нея. Пак се връщам на случая с кмета на Варна: той можеше да е кауза, която да обедини опозияцията да свалим правителството. Но това, което направиха ПП-ДБ е изтъргуване на кмета заради партийни и лични облаги. С боклука на София проблемът е малко по-различен, защото тук ентусиазмът на доброволците е похвален, но ще стигне ли, когато проблемът обхване цяла София? За боклука – не само в София, в цялата страна – отговорността отново е няма държавата. Ако безбройните български министерства си вършех работата както трябва, криза с боклука не би следвало да има. Но ние нямаме едно министерство, което да си върши работата както трябва. Тази държава се източва и не се поддържа вече десетилетия наред. Защото парите за поддръжка системно се прибират. Сега при водната криза тези факти излязоха на дневен ред: че липсва адекватна поддръжка на язовирите например. При поддръжката на пътищата е по същия начин. Нашият официален външен дълг е 48 милиарда. Но аз бих казал, че вътре в държавата има дълг от 1000 милиарда, които липсват за поддръжка на българската инфраструктура. И това ми напомня дълговата криза в Гърция през 2013 г. В момента гърците не правят собствен бизнес. Те са само обслужващ персонал. На тях им откраднаха държавата. В България подозирам следния сценарий. Стъпка по стъпка ще се вдигнат данъците, с благородната цел да има за социални плащания. А и нали в държавите от Западна Европа е по същия начин?
Да, Ай Ти предприемачът Светлин Наков вече изплака, че в новия бюджет бизнесът трябва да плаща повече.
Да, защото е засегнат лично. А когато нас ни убиваха като бизнес, кой излезе да ни защити? Но аз не се сърдя на никого. Ако някой реши да ни потърси за нещо добро да направим заедно – аз съм отворен за сътрудничество. Но да ходя вече да предлагам аз да правим нещо заедно – на този етап не желая да го правя. Не желая да се моля на никого за нищо. Нас ни има – като фар в морето, като ориентир. Нашите послания са ясни, делата ни също. Вече сме достатъчно разпознаваеми за всеки да прецени – иска ли да работим заедно за добра кауза, или не иска. Защото при сегашната ситуация в държавата е ясно: един ден ще дойдат и за вас. Ние, дори и да паднем, ще е в битка. А в битките винаги адреналинът е на толкова високо ниво, че болка не се усеща. Докато в страха болката се усилва стократно. Хората, които стоят и се страхуват – тяхната мъка и страдание са наистина огромни.
Оптимист ли сте, че в крайна сметка българският народ ще успее да се обедини около християнските ценности?
Около какво ще се обедини народът зависи от неговите управници. Аз ще направя всичко, което зависи от мен, добрите хора в България да победят. Да има справедливост, добра бизнес среда, възможност за хората да творят. Продължаваме да сме като опълченците на Шипка в момента. И чакаме Радецки да пристигне с гръм.
Какво мислите за въвеждане на вероучение в училище, защото, като си говорим за стопани, образованието е, което изгражда бъдещите хора на България – разбира се, заедно с възпитанието в семейството.
Образованието не се случва само в училище. Трябва да има обществени центрове, където младите хора да прекарват свободното си време и национални събития, които да поддържат живи традиционните ценности, подкрепа на културата, за да може да допълни училището и да доразвие ценностите. Ако в училище им говорим едно, а в обществото те виждат друго – трудно ще се случат нещата. Определено подкрепям вероучението – но не смятам, че на този етап то би имало голям ефект.
Последният ми въпрос е във връзка с изявленията на Радостин Василев за момичето, което е измамено от сина на Красимира Катинчарова със 100 000 лева.
Това е частен спор, който Радостин Василев направи публичен с цел очернянето на наш депутат. Това момиче не познава мен, няма общо с Величие, нито с Исторически парк, тя не познава и Красимира Катинчарова. Ако ние дадем становище, има вероятност да повлияем на правосъдието, затова предпочитам да се въздържа от коментар. На страната на момичето застана партия „Мафия“ и за мен оттук нататък винаги ще има съмнение в крайния резултат от съдебното дело. Убеден съм, че съдът ще се постарае да вкара сина на Краси Катинчарова в затвора. Ясно е и защо е този натиск – за да не разваляме далаверите в народното събрание. Но за мен е по-важно да остана почтен, отколкото да отстъпя от принципите си и да седна на трапезата с народните пари, като всички останали. Правото и справедливостта изискват да се мерят всички с еднакъв аршин. В случая с Красимира Катинчарова и всички останали разкрития на Радостин Василев имаме тежък двоен аршин. Така отиваме в посока диктатура.
