Брюксел твърди, че планът ще защити демокрацията от дезинформация, но критиците предупреждават, че той ще централизира контрола над информационното пространство и ще третира „несъгласието като регулаторен риск“
Новият Европейски щит за демокрация на Европейската комисия заявява, че ще „противодейства на информационните манипулации и дезинформацията“ и ще укрепи демократичната устойчивост чрез „цялостен обществен подход“.
Критиците обаче предупреждават, че като централизира контрола над информационното пространство в Брюксел, ЕС рискува да предаде свободата на печата на финансирани от правителството органи и да превърне демократичния дебат в управлявана информационна система.
На 11 ноември ЕС представи това, което нарече „поредица от конкретни мерки за укрепване, защита и насърчаване на силни и устойчиви демокрации“ в 27-те страни членки на блока.
Поддръжниците твърдят, че Европейският щит за демокрация е необходимата защитна стена срещу чуждо зловредно влияние – отдавна закъснял отговор на Русия и други авторитарни режими.
Щитът
ЕС твърди, че „авторитарните режими се стремят да се възползват от разделенията, да сеят недоверие и да ограничават демократичните участници като свободните медии и гражданското общество“.
Щитът ще работи за „демонетизиране на дезинформацията чрез премахване на приходите от реклами, които възнаграждават лъжливо съдържание“, заяви изпълнителният вицепредседател на Европейската комисия по технологичен суверенитет, сигурност и демокрация Хена Виркунен.
Тя добави, че „общоевропейска независима мрежа за анализ“ е от решаващо значение за защитата на информационната цялост.
Цифровата трансформация отвори нови възможности за изразяване, но и „нови уязвимости“, заяви еврокомисарят по демокрация, правосъдие, върховенство на закона и защита на потребителите Майкъл Макграт.
„Дезинформацията, алгоритмичните манипулации, финансовият натиск върху медиите и инструментите на изкуствения интелект вече заплашват нашия демократичен начин на живот“, каза той.
Щитът също разширява възможностите на ЕС да оказва натиск върху онлайн платформите чрез вече действащия Закон за цифровите услуги, за да премахват публикации, които попадат под тези определения.
Част от плана задълбочава ролята на ЕС в наблюдението на избори и медии и въвежда координиран механизъм за реагиране при кризи, за да защити „цялостта на информационното пространство“.
В подкрепа на това новосъздадена европейска мрежа от фактчекъри ще работи на всички официални езици на ЕС, а Европейската обсерватория за цифрови медии ще разшири работата си по анализиране на предизборни наративи и медийни тенденции.
„Коя преса може да бъде независима, след като получава милиони?“
Движещата сила зад Щита за демокрация е „страхът“ на политическия елит, заяви пред The Epoch Times Антонио Тангер Кореа, заместник-председател на групата „Патриоти за Европа“. Групата – консервативен алианс и третата по големина група в Европейския парламент.
Кореа призна, че съществува „известна дезинформация“ и „фалшиви новини в социалните медии“, но каза, че в Брюксел има безпокойство от загуба на контрол над наратива в полза на медии, които не субсидират.
„Имам предвид, коя преса може да бъде независима, след като получава милиони?“, каза той.
„Разбира се, знаем какво се опитват да направят, но губят позиции“, добави той.
Някои новинарски издания продължават да растат, защото „не заблуждават хората… Те са наистина добри хора и точно от това се страхуват“, каза Кореа, който е и заместник-председател на Чега – втората по големина политическа партия в Португалия.
„Граници, определени от държавата“
Подобно „разширяване на институционалната власт поражда сериозни опасения за превишаване на правомощията и размиване на плурализма“, заяви Адина Портару, старши съветник за Европа в ADF International в Брюксел – американска организация за правна защита на религиозните свободи.
Предложението на Комисията значително разширява властта на ЕС да „оформя, контролира и се намесва в обществените наративи и онлайн информационните потоци под прикритието на защита на демокрацията“, каза тя в изявление, изпратено по имейл до The Epoch Times.
Под това знаме, добави Портару, Комисията „фактически се въоръжава с широки нови инструменти за влияние върху словото, регулиране на технологичните екосистеми и управление на обществения дебат“.
„Тези преплетени режими ще разрушат основните свободи, като нормализират определените от държавата граници на политическото изразяване и третират различието като регулаторен риск, а не като демократична необходимост“, каза тя.
Американска реакция
Американският адвокат Престън Бърн заяви пред The Epoch Times, че според него европейските закони потискат свободата на словото.
„Европейският щит за демокрация ще наруши правата по Първа поправка на американските граждани и компании в онлайн пространството“, каза той в имейл.
Бърн работи с американски компании, които получиха писма от Ofcom – британския регулатор, отговарящ за прилагането на Закона за онлайн безопасност (OSA).
OSA вече даде на регулаторите широки правомощия да принуждават платформите да премахват съдържание, считано за вредно, като ЕС следва подобен модел в континентален мащаб със Закона за цифровите услуги.
Администрацията на Тръмп даде сигнал, че подходът на Брюксел към контрола на онлайн речта е „несъвместим“ с американската традиция за свобода на словото.
„Сигурен съм, че ще вложат стотици милиони долара в това, както Ofcom вложи стотици милиони в механизма за прилагане на Закона за онлайн безопасност“, каза Бърн.
Той вярва, че може да спре Щита за демокрация на „американския бряг срещу 0 долара“.
Бърн каза, че законопроектът, който предложи на законодателите от Ню Хемпшир, може да служи като „шаблон за американска борба срещу глобалната цензура, ако бъде адаптиран за федерално използване“.
„Ако Законът GRANITE, който сега разгръщаме на щатско ниво, бъде възприет на федерално ниво, ще можем да налагаме тежки финансови санкции на европейските правителства, ако се опитат да достигнат до Съединените щати със щита. Все още няма признаци за федерални действия, но съм оптимист, че щатските действия ще ги предизвикат“, каза той.
Финансиране
Голяма част от политическите препоръки за Щита идват от НПО, които силно зависят от финансовата подкрепа на ЕС.
Например консорциумът Media Freedom Rapid Response заяви, че приветства акцента на Щита върху свободните и независими медии, борбата с дезинформацията и „по-здравословните информационни екосистеми“ за защита на европейските ценности и сигурност. Той се съфинансира от ЕС.
През април Transparency International EU призова спешно ЕС да използва Щита за защита на Европа от „Русия на Путин и администрацията на Тръмп – и вътрешните сили, които се стремят да разрушат демократичните принципи“. Организацията се финансира от ЕС.
Коалицията „Демокрация за прехода“ – обединение от организации, работещи по демократични и екологични въпроси, координирано от Европейското бюро за околна среда (ЕБС), заяви през май, че трябва да се осигурят гаранции в рамките на Щита, но „защитните средства не са достатъчни“. Самото ЕБС заявява, че е „финансирано от Европейския съюз“.
Фактчекъри
ЕС заяви, че ще бъде създадена „независима Европейска мрежа от фактчекъри“, която да повиши капацитета за проверка на факти на всички официални езици на ЕС.
Точните организации, които ще формират или ръководят мрежата, все още не са обявени публично.
През 2022 и 2023 г. финансираните от ЕС организации за проверка на факти написаха правилника за това какво се счита за независима журналистическа проверка на факти, който сега предстои да бъде наложен в цялото европейско информационно пространство.
В рамките на Европейския проект за стандарти при проверка на факти AFP Fact Check, оценен от AllSides като лявоориентиран, работи заедно с Correctiv.org в Германия и Maldita.es в Испания – двете бяха описали теорията за произхода на COVID от лаборатория като „измислица“.
„Мрежа от влиятелни лица“
„Това създава система, в която ЕС влияе кой се счита за надежден и каква информация е желана“, заяви по имейл пред The Epoch Times германският политик Кристине Андерсон, член на Европейския парламент от консервативната партия „Алтернатива за Германия“.
„Институциите на ЕС не бива да правят това, защото такава контролирана обществена сфера противоречи на плуралистичното общество. За мен е напълно неразбираемо как Комисията изобщо стигна до идеята да иска да изгради мрежа от влиятелни лица за продвижване на собствените си наративи“, каза тя.
Според нея гражданско общество, „платено от политици, вече не може независимо да контролира политическата власт; това прилича повече на Китай, отколкото на либералната демокрация“.
„Демокрацията не се нуждае от субсидирани пазители, а от информирани граждани. Онези, които искат да защитят демокрацията от критика и различни наративи, я отслабват“, каза Андерсон.
„Техники за онлайн манипулация“
The Epoch Times попита Европейската комисия какъв демократичен контрол ще попречи на Центъра за мониторинг да разшири обхвата си до общ контрол на политическата реч.
Също така, ако консултантите от НПО получават финансиране от ЕС, как Комисията може да гарантира идеологически баланс и включване на критиците в рамката?
Говорителка на Европейската комисия отговори по имейл на The Epoch Times, че „укрепването на цялостта на информационното пространство е ключово за подкрепа на права като свободата на изразяване“.
Тя заяви, че гражданите „трябва да могат да достъпват и участват в надеждно и заслужаващо доверие информационно пространство – свободно от намеса“.
„Отделните лица, политическите, медийните или други участници имат право да се изразяват свободно, включително по начин, който някои могат да сметнат за шокиращ или разрушителен“, добави тя.
Тя каза, че същевременно се наблюдава „разпространение на техники за онлайн манипулация“, включително „неавтентично“ използване на ботове или фалшиви акаунти, уебсайтове, предназначени да имитират официални източници, както и дийпфейкове и изкуствено усилване на съдържанието.
„Тук е фокусът – върху организираните кампании, при които враждебни участници целят да манипулират информацията и оформят възгледите на хората, за да се намесят в демократичната сфера и демократичните процеси в ЕС и съседните му страни“, добави тя.
Консорциумът Media Freedom Rapid Response, Transparency International EU и Европейското бюро за околна среда (ЕБС) не отговориха на молбата на The Epoch Times за коментар.
