Основателката на Нов симфоничен оркестър оставя след себе си не просто музикална институция, а културен модел, в който младостта, свободата и любовта към музиката са били водещи ценности
Почина Юлия Христова – музикален критик, създател на Концертна къща и основател на Нов симфоничен оркестър – една от най-интересните и самобитни културни институции в съвременния български музикален живот. За кончината ѝ съобщиха нейните колеги от оркестъра.
Юлия Христова завършва Музикалната академия в София със специалност „Музикознание и музикална критика“ и в продължение на 15 години работи като музикален критик. През 1990 г. създава Концертна къща, а само няколко месеца по-късно поставя началото и на Нов симфоничен оркестър – София.
Това се случва в началото на нова епоха за България – време на големи обществени промени, когато културата също търси нови пътища. Новият оркестър е замислен като алтернатива на утвърдения дотогава модел на музикалните институции, зависими от държавното финансиране и административния контрол.
Юлия Христова създава не просто поредния симфоничен състав. Тя изгражда собствен културен модел и общност от музиканти и приятели, обединени около идеята, че изкуството може да се развива чрез свобода, лична отговорност и съзидание.
„Ние работехме за съзидание, а не за оцеляване“, казва самата Юлия Христова.
Една от най-значимите идеи на Юлия Христова е Нов симфоничен оркестър да бъде едновременно концертна институция и школа за млади музиканти.
Под неговото крило намират място студенти по музика и талантливи млади инструменталисти, които все още нямат достатъчно опит на професионалната концертна сцена, но имат желание да се развиват и да работят.
В оркестъра се утвърждава система, основана на уважение към личното мнение, равния шанс и гъвкавия подход към всеки музикант.
За годините на съществуването си през Нов симфоничен оркестър преминават повече от 800 музиканти, със средна възраст около 25–27 години.
Много от тях по-късно намират професионалната си реализация в най-големите български оркестри и оперни театри, както и в музикални състави в САЩ, Латинска Америка, Южна Африка, Западна и Централна Европа.
Така делото на Юлия Христова далеч надхвърля рамките на един оркестър. То се превръща в своеобразна школа, която изпраща подготвени и уверени музиканти към големия свят.
Любовта към процеса, а не само към сцената
За Юлия Христова концертът никога не е бил единствената цел. Зад него тя вижда дългия и труден процес на създаване на музика, изграждане на професионализъм и възпитаване на отношение към изкуството.
„Крайната цел на нашата работа не е концертът, а любовта към процеса „правене на музика““, споделя тя.
Именно тази философия превръща Нов симфоничен оркестър в нещо повече от музикален състав. Той се превръща в място, където младият музикант не просто свири, а се учи да бъде част от общност, да носи отговорност и да отстоява собствената си индивидуалност.
В продължение на десетилетия Юлия Христова отстоява и своята система за организация и финансиране на оркестъра – задача, особено трудна за независима културна институция.
Нейният подход показва, че извън традиционните институционални рамки също може да бъде създадена устойчива културна общност, когато зад нея стоят ясна визия, постоянство и хора, готови да работят за изкуството.
Наследство, което продължава да звучи
Юлия Христова оставя след себе си не само концерти и музикални сезони. Оставя хора.
Стотици музиканти, преминали през Нов симфоничен оркестър, днес продължават професионалния си път в България и по света. Всеки от тях носи частица от онзи модел, който Юлия Христова създава в началото на 90-те години – модел, поставящ младия човек, таланта и любовта към музиката в центъра.
Затова нейното отсъствие е загуба не само за Нов симфоничен оркестър, но и за българския културен живот.
В историята на българската музика има личности, които са запомнени с изпълненията си. Има и такива, които остават с институциите, които са създали. Юлия Христова принадлежи към вторите.
Тя създаде място, в което поколения млади музиканти получиха възможност да бъдат чути.
И докато тези музиканти продължават да свирят по българските и световните сцени, идеята на Юлия Христова ще продължава да живее – че музиката не е само резултатът на сцената, а любовта, трудът и съзиданието, които стоят зад него.
