На 70 години внезапно в нощта срещу 2 юни е починала телевизионната журналистка Нери Терзиева. Родена е през 1952 г. във Велинград, в семейство на етнически турци. Отраснала е в Асеновград. Да стане телевизионна журналистка е нейна детска мечта. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет и от 1975 до 1989 г. работи в Пловдивския телевизионен център. От 1990 до 1993 г. е продуцент и водещ на новинарската емисия „По света и у нас“ в екип с Асен Агов. Основател и директор на Ефир 2.
Сама описва себе си като „калдъръм чичек“ – саморасляк, върху който минават с коли и с крака, но жилавото цветче се изправя отново и отново.
Най-голямото изпитание в живота на Нери Терзиева е проведеният от Българската комунистическа партия през 1984-85 г. „Възродителен процес“.
Ето какво си спомня тя за него в интервю пред Милка Тачева от в. „Марица“:
„Имаше едни азбучници с имената, които можеш да си избереш. На буквата „Н“ имаше Недялка, но нямаше Нели. Тогава все пак се намериха приятели, които ми казаха, че една комисия в ЦК разрешава на хора като мен, чиито имена се въртят по телевизионни надписи, да се кръстят с българско име по избор. Преживях много унижения, докато стана Нели, а моето име е Нериман – от персийски произход, означава „нежност“. Никога не можах да обясня на детето си защо стана така.“
Именно оттогава започва приятелството между Нери Терзиева и Петър Стоянов. „Заради мен той, тогава много успешен адвокат, заведе дело за името по презумпцията на един закон от 1938 г., случайно неотменен в суматохата на Деветосептемврийската революция. Мечтаеше да създаде прецедент, по който на всички турци да им се върнат имената. Тогава, щастлива, веднага отидох при Йълдъз Ибрахимова. Но, разбира се, още на първа инстанция го спряха. Да сте чули някога Стоянов да парадира с това? … В този смисъл имах да му връщам на Петър Стоянов доброто, което е сторил за мен. И не можех да го направя по друг начин, освен да му помагам 5 години.“
(снимка: pik.bg)
От 27 януари 1997 г. до януари 2002 г. Нери Терзиева е прес-секретар на Петър Стоянов, избран по това време на президентския пост. Ето какво заявява той по повод кончината ѝ: „Отиде си Нери Терзиева. Отиде си от този свят, без да се оплаква и без да ни натоварва с многото здравословни проблеми, които имаше. Такава си беше Нери – винаги усмихната и готова да помогне на всеки.“
Съболезнования на семейството на г-жа Терзиева изказва и настоящият президент на България Румен Радев: „Нери Терзиева посвети житейския и професионалния си път на защитата на справедливостта и на редица обществено-значими каузи. С безспорния си авторитет не се колебаеше да застава на страната на истината и да се бори за нея. Нейният професионализъм и достойнство ще останат пример не само за многобройните й възпитаници, но и за журналистическата гилдия. С тях тя оставя значима следа в българската журналистика и в цялото ни общество“.
Паметта на известната журналистка с едноминутно мълчание почитат на 2 юни и народните представители, по предложение на Любомир Каримански от ИТН. „В днешния ден, за съжаление, ни напусна много уважаван и достоен човек, човек с ясна гражданска позиция, който е сред най-уважаваните и най-точните и справедливи журналисти“, аргументира той предложението си.
Във Фейсбук председателят на ИТН Слави Трифонов, с когото също я свързва близко приятелство и обща работа по много благотворителни каузи, написа: „Познавам много хора от цял свят, не само от България. Просто такава ми е работата. Не, такава ми беше работата. И за много малко хора, които познавам, мога да кажа със сигурност, че са добри хора. Днес с огромна мъка на сърцето разбрах, че е починал един такъв човек. Нери Терзиева, ти беше не само добър, но и щедър, широкоскроен, умен, прекрасен човек. Толкова е тъжно, че няма повече хора като теб. И още по-тъжно е, че и тебе вече те няма.“
През 1993 г. Нери Терзиева е дисциплинарно уволнена от Хачо Бояджиев, разказва журналистът Сашо Диков в авторското си предаване по Евроком на 3 юни. Той си спомня как е казал на Нери, че и той ще напусне, след като тя вече няма е там. Тя се опитва да го разубеди, а той в типичния си заядлив стил ѝ отвръща: „Ти не може да ми кажеш какво да правя, вече си никоя в телевизията.“ Искал е да направи скандал на Хачо Бояджиев в телевизионен ефир, но е знаел, че заради тази му постъпка биха пострадали и други хора. Затова се задоволява да крещи на Хачо Бояджиев в коридорите на сградата на „Сан Стефано“, така че тя ехти от първия до последния етаж.
В продължение на 20 години до последния си ден г-жа Терзиева работи като мениджър „Публични комуникации“ във фирма „Овергаз“ на бизнесмена Александър Дончев, собственик на в.“Сега“. От редакцията на вестника припомнят любимата ѝ максима, с автор руската поетеса Марина Цветаева: „Приятел значи действие“.
А ето какво си спомнят във Фейсбук за Нери Терзиева двама от нейните ученици в журналистическата професия.
Любомир Йорданов: „В първият ми ден във Факултет по журналистика ни накараха да напишем на хвърчащ лист имената на трима български журналисти, на които се възхищаваме. Идеята на упражнението бе да видим дали отношението ни към тези хора ще се промени – след 5 години учене, когато вече знаем що е добра журналистика. Моето първо име беше Нери Терзиева. През ’98-ма, пак като студент, имах късмета да стажувам в президентството – при Нери. За по-малко от месец си говорихме два пъти. Първият път ме стресна, докато чаках при секретарката. „Ей – каза – Да знаеш, че псувам и тръшкам врати, да не се изплашиш. Като намеря свободни пет минути ще си поговорим“. Разбираш, че някой е умен и виртуоз в това, което прави, когато за пет минути може да ти обясни в пет изречения какво прави, защо го прави и как ти можеш да го правиш – дори по-добре от него, ако искаш. Нери беше шеф на малък екип от умни, талантливи и енергични хора, които я следваха и обичаха. Властта й над тях не бе в контрола, а в умението й да сподели своята сила с тях. Тя ги зареждаше с добро – както повечето от нас.“
Мария Василева: „Нерко, наричаха те Феномен в българската журналистика. Ти просто беше Първата… Първата, която караше улиците да опустяват, за да се гледат новините на Екип 2, също като сериала „Изаура“. Обичаше да се шегуваш, че и магаре да сложиш да води в 20 часа, ще стане известно, когато Телевизията е една, а по устав се гледат Новини и в казармата. Ти никога не пускаше в ефир нашите репортажи, без да си ги гледала и сама си пишеше бланковете (текста на водещия) и си редеше емисията. И се шегуваше с нас, че сме деца от новите стотинки , защото последната емисия беше сечена 1972. И ни вярваше, и ни даваше шанс. И когато на 21 години направих първия си документален филм, ти го предложи за Златния фонд на БНТ и ми написа зашеметяващ хонорар. Ти беше щедра и гледаше на нас с ласкави очи. И когато имаше дни, в които тичахме да отразяваме катастрофи и пресконференции и монтирахме по няколко материала до изтощение, преди да влезнеш в студио 6 да водиш новинарската емисия, първо идваше, гушваше ни и казваше: „Благодаря ти, Мерко“. Ти самата пътуваше като щура на автостоп София-Пловдив и хората ти се радваха. Разказваше как безброй пъти си се качвала и слизала от един стол, за да обясниш на дъщеря си (Антония е глуха) какво е горе и какво долу… И не се кротна с годините. Нерко, ние не искахме да приличаме на теб, искахме ти да ни кажеш, че ставаме за тази работа и заслужаваме да сме част от твоя екип. Никой не може да те повтори. Ти завинаги ще останеш Първата. И за теб не трябва да има минута мълчание, а да вият сирените… и ти така си избра кога да отлетиш.“
