Погледът към нас самите ще ни помогне да открием причините и да ги изкореним
В началото на месец март 2025 г. България официално се отказа да бъде домакин на 47-мата сесия на ЮНЕСКО (организацията на ООН за образование, наука и култура, работеща за опазване на културното наследство на нациите, а чрез това – за утвърждаване на мира между тях), която беше планирана за провеждане в София през юли 2025 г.
Сесията ще се проведе в Париж от 6 до 16 юли. България ще бъде наречена формално домакин и ще плати на Франция около 2 млн. лева за организиране на събитието.
Позицията на някои експерти в световното културно наследство и в туризма ще ни помогне да повдигнем завесата на гнева и унижението, които като гласоподаватели преживяваме, и ще насочи погледа ни към нас самите, за да установим причините и последствията от тази грешка с едно-единствено послание – да ги изкореним.
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното наследство на ЮНЕСКО с над 40 мисии по света и многобройни експертизи, казва в предаването „Какво се случва днес“ на БНР, че домакинството на сесия на комитета за световно наследство при нормални обстоятелства носи ползи за страната–домакин: възможност да се популяризира нейното световно наследство пред света; шансове за развитие на културния й туризъм, защото обект „Световна ценност“ е предпочитана туристическа дестинация; конкретен туризъм по време на самата сесия, в случая – 4 000 делегати, които обикалят съответния град и страната; обмен на експертен опит между местни и международни специалисти. Като цяло – укрепване на авторитета, на престижа на страната в тази област, демонстрация на нейната способност да опазва ценностите на човечеството, каквито са световните паметници. С други думи, демонстрира се нейната степен на цивилизованост.
„България има много сериозна репутация в областта на световното наследство“, посочва проф. Кръстев. „Тя е една от първите страни по Конвенцията на световното наследство, приета през 1972 г. Била е три пъти член на Комитета за световно наследство. В момента има 10 обекта, вписани в Листата на световното наследство, 7 от които са културни паметници, и досега е демонстрирала успехи в организацията на събития от такъв мащаб. Например през 1985 г. тук се състоя Генералната конференция на ЮНЕСКО и други добре известни събития.“ Проф. Кръстев твърди, че такава активност на държавата винаги има косвени последици. „След успешното участие на България в Комитета за световно наследство в периода 1978 – 1983 г. тя включи, само за 6 години, т.е. между 1979 и 1985 г., 9 обекта на световното наследство, което е невероятно постижение… По това време в Русия, Румъния, Чехия, Словакия, Албания, Унгария, както и в Белгия, Дания, дори в Гърция, нямат нито един паметник, включен в Листата на световното наследство.“
Проф. Кръстев смята, че наред със загубата на тези ползи, е налице едно „утешение“ заради това, че ще председателстваме в лицето на проф. Николай Ненов и че ще осъществим едно символично домакинство на тази сесия. Той оценява това като ценна възможност за влияние в тези среди.
„При създалата се ситуация не бива да изключваме и т.нар. репутационни щети, които страната ни ще понесе заради своята колебливост, непредвидимост, несигурност като международен партньор“, казва още той. „Да откажеш такова мащабно мероприятие в почти последния момент – 4 месеца преди самата среща, и то на форум, посветен на „ценност за изключителна универсална стойност на човечеството“, това е не само икономически, а и морален ангажимент.“
Разсъждавайки върху евентуалните фактори за този отказ, проф. Кръстев не приема за сериозно предположението за саботаж. В допълнение към основните причини, които се изтъкват в медиите – липсата на организация, на капацитет, финансиране, реално време за подготовка на сесията и т.н., доказващи, че такава мащабна сесия се е оказала непосилна за нас, той подчертава, че организация изисква безупречна координация, пълна всеотдайност на всички участници в подготовката и абсолютно осигурено финансиране. „Как може това да се осъществи при днешните ни условия като политическа нестабилност, непрекъснати избори, парламентарни кризи, смяна на правителства, кабинети, министри, при липса на приемственост между министри, при наличието на традиционната ни неспособност да се обединяваме, да постигаме политически консенсус в името на общи каузи?“, пита той.
Експертът обаче спира вниманието ни върху една друга, по-дълбока причина, която е в неговата компетентност. „За нея обаче не се говори“, отбелязва. „Една сесия на комитета за световно наследство е витрина за състоянието на световното наследство на страната-домакин. Състоянието на нашите световни ценности е крайно незадоволително на фона на общото критично състояние на българското културно наследство. За четирите хиляди експерта – участници в сесията, това би било очевидно.“
За пример проф. Кръстев дава състоянието на Боянската църква – световно наследство, което по времето на министър Найден Тодоров било определено като акцент в програмата на делегатите на сесията. „В Българския национален комитет на ИКОМОС се получи писмо от големия български реставратор на художествени паметници Лозинка Койнова, дългогодишен реставратор на стенописите в тази църква. В рамките на своите проучвания наскоро тя установила, че състоянието на интериорите й с уникалните стенописи е много тревожно. Цялата стенопис била покрита със соли, т.е. наблюдавало се повсеместно побеляване. Върху градежа било наслоено огромно количество прах. Видимо липсвала координация между консервационните намеси през последните години. Тя посочва различни причини. Като цяло – липса на адекватно опазване.“
Проф. Кръстев разкрива, че, аналогично, всяка българска световна ценност страда от системни проблеми, които биха били очевидни за участниците в сесията. „Можем ли да допуснем, че някой със закъснение си е дал трезва сметка, че при тези обстоятелства сесията би направила лоша услуга на България, би накърнила нейния имидж на държава, умееща да опазва своето световно наследство, защото огромната отговорност за съдбата на световното наследство на една държава носи самата тя. Тя дава гаранция за опазване на ценностите още при вписването на всяка ценност в Списъка на световното наследство. Сблъсъкът на делегатите в сесията с тази реалност нямаше ли да покаже, че държавата ни видимо е абдикирала от тази своя отговорност? Не случайно уточних, изброявайки възможните ползи, че такива се отчитат при нормални обстоятелства. За съжаление обстоятелствата около нашето културно наследство не са нормални“, казва той и обобщава, че това създава риск домакинството да има обратен ефект.
Проф. Кръстев ни запознава със съществуването на механизъм, който урежда въпроса с наглеждането на световните ценности не само по време на сесия в дадена страна. Казва, че съществува основен консултативен орган на Комитета за световно наследство, респ. на ЮНЕСКО или по-точно на неговия оперативен орган – Центъра за световно наследство към ЮНЕСКО, който се обръща към ИКОМОС и урежда т.нар. мисии – консултативни или мониторингови, с които се дават конкретни указания и се правят конкретни констатации за случващото се.
„Такива мисии понастоящем се извършват за Несебър. „Старинен град Несебър“ – световно наследство – е важна част от проблема. През 2010 г. 34-тата сесия на Комитета за световно наследство посочва „тежки деформации“ на старинния град и настоява спешно да бъде изработен план за управление – инструмент с конкретни мерки за опазване. Комитетът преценява дали тези мерки са адекватни. Решава се да бъде въведен мораториум върху новото строителство до момента, в който се изготви планът. Държавата и общината вземат спешни мерки с българската формулировка План за опазване и управление, изготвен в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за много кратък срок с участието на 60 експерти от висока класа. През 2013 г. той е изпратен в ЮНЕСКО. През същата година 37-мата сесия на Комитета за световно наследство изцяло прие Плана, което е много рядък случай – някои планове се „влачат“ по 19 години, а други изобщо не са направени.“
Проф. Кръстев разказва, че комитетът настоял държавата да го приеме и да приложи всички, предвидени в него конкретни мерки. „Това беше рядък шанс да се решат проблемите на Несебър под покровителството на Комитета за световно наследство. 12 години Планът за опазване и управление остава неприет от държавата. Защо? Едно възможно обяснение е, че по това време в стария град кипи бурно строителство в противоречие както с плана, така и с мораториума, какъвто на практика няма. През всички тези години са проведени множество мониторингови мисии на ЮНЕСКО, които алармират за това състояние. Един експерт го нарича безизходица. Последната мисия в Несебър на Центъра за световно наследство и ИКОМОС – през мес. януари 2023 г., за пръв път вече говори за „необратими поражения“, т.е. че нищо не може да ги възстанови, да ги премахне. Счита, че паметникът отговаря на всички критерии за това, да бъде приет за паметник в опасност и добавен към съответния списък с такива. Тази сесия на комитета изисква от държавата спешно да финализира или допълни Плана за опазване и управление. До ден-днешен това не се случва. Явно държавата не желае да се ангажира с план, който предвижда реални реформи за опазване на ценността. За това липсва политическа воля под натиска на силни икономически интереси. Всичко това естествено застрашава статута на старинния град. За познавачите, които биха го посетили, това би било очевидно.“ Комитетът за световно наследство, който е една политическа организация, е дала някакъв шанс. Още през 2023 г. проф. Кръстев предположил, че би било полезно, ако „Старинен град Несебър“ се обяви за паметник в риск, тъй като това би изиграло ролята на вид „шоков удар“ за държавата, който би я извадил от тази „будна кома“, както той се е изразил тогава по отношение на културното ни наследство. Но той не влязъл и държавата не направила нищо.
Експертът подчертава, че ЮНЕСКО и Комитетът за световно наследство имат механизми за въздействие върху държавите в подобни случаи. Такива са споменатите от него мониторингови и консултативни мисии. „Правят се някакъв тип внушения на съответните държави, взимат се конкретни положителни решения, които трябва да се изпълнят. Прилагат се санкции като например обявяване, че дадената ценност е в опасност, т.е. това е рискована ситуация за държавата, която трябва да прецени, че вече е на крачка от излизане от списъка. Крайната мярка е изключване от световното наследство. Освен че губим паметника, това е истински политически, културен и икономически позор за държавата.“
Като експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС по световното наследство проф. Кръстев споделя случай от своята практика. „През 2009 г., по време на моята мониторингова мисия в Санкт Петербург – световно наследство в Русия, установих предстоящата реализация на проект за построяване на абсурдна 500-метрова кула на ГАЗПРОМ в историческия център на града. Тя вероятно е трябвало да символизира геополитическата мощ на това предприятие. Проектът беше подкрепен от най-високо политическо ниво – президент, министър-председател и т.н. В доклада си доказах, че кулата ще има катастрофален ефект върху ценността. По това време т.нар. градозащитници активно протестираха срещу тази кула – видях на място това. ИКОМОС прие моите аргументи и Комитетът за световно наследство с решение отхвърли проекта. Политиците отстъпиха и продадоха мястото – проявиха политическа воля.“
В случая със „Старинен град Несбър“ обаче ЮНЕСКО и Комитетът за световно наследство се оказват безсилни срещу бездействието на държавата. „Жалко, че последиците ще бъдат за старинния град“, казва проф. Кръстев. Засега той не вижда изход, защото смята, че нещата са по-дълбоки, а не свързани с конкретно политическо решение като отказа от домакинство.
Той подчертава, че системата за опазване на културното наследство в България е в остра криза и че българските експерти в тази област непрекъснато го показват, коментират и изявяват. Твърди, че Законът за културно наследство от 2004 г. е неадекватен и че системата за управление на дейността в тази област е компрометирана, т.е. силно концертрирана, централизирана, капсулирана в някаква степен. „Тя допуска вземане на политически, а не на експертни решения. Единственият държавен орган – НИНКН, за който споменах, е силно отслабен. До 1990 г. той включва 2 000 специалиста от най-висока класа, чийто брой днес 40 – 50. А що се отнася до световното наследство, в България липсва необходимото специализирано държавно звено, каквото има в други държави. Звено, което да управлява всички дейности по културното наследство. Не се извършва системна работа по опазване на световното наследство. Един факт е, че от 1985 г. България няма нито един вписан културен обект в Листата на световното наследство, а преди това, както казах, само за 6 години тя включва 7. Това е невероятен контраст. Всичко това се знае, но държавата не прави нищо по този въпрос.“
Като причини за това проф. Кръстев изтъква недомислие, лобизъм, некомпетентност, честа смяна на правителства. Но основната пречка според него е, че държавата не осъзнава значението на своите собствени културни ценности, както и необходимостта те да бъдат опазени. Т.е. че липсва политическо разбиране на екзистенциално ниво за ролята на културното наследство, както за идентичността на нацията, така и за нейното устойчиво развитие и качество на живот.
„Днес тази роля на културното наследство все повече се осъзнава по света и има изразителни примери за нейния ефект. Същевременно обаче у нас като че ли преобладава друго разбиране – че напротив, опазването на културното наследство е пречка за развитието, като под развитие се разбира едно алчно усвояване на нови и нови терени, застрояване с все по-голяма плътност, с все по-голяма етажност… Това е дилема – едната или другата теза защитава държавата? Решаването на тази дилема е от ключово значение за съдбата на самото културно наследство, въпрос на далновидна държавна политика, не до следващия мандат. Това е въпрос на политическа воля за една радикална промяна в тази област.“
Проф. Кръстев си спомня, че министър Минеков е започнал законодателна реформа по време на мандата си. Зам. министър Кадимов от следващото правителство го покани да участва в работна група за тази реформа. На нея не било предоставено нищо от извършеното от извършил проф. Минеков. „И ние започнахме реална работа с една мащабна реформа, имайки предвид европейските закони. Какъв беше резултатът? Зам. министър Кадимов беше отстранен. Всичко прекъсна. Същността на проблема е в неразбирането. Не знам по какъв начин това нещо може да се внуши.“
Проф. Кръстев дава европейски примери за това като възстановяването на Парижката Света Богородица във Франция, което според него е великолепен пример за начина, по който действа една система. „Представете си какво би станало, ако нещо подобно се беше случило в България. От президента до последния майстор, работещ с камък, дърво и т.н., всички са обединени в една единна цел, за да може в рамките на един уникално кратък срок да я възстановят напълно.“ Като друг пример посочва Музейния остров в Берлин, на който е бил експерт за оценка в рамките на друг вид мисия, оценяваща дали си заслужава даден паметник да бъде вписан в списъка. Неговото мнение, че Музейният остров заслужава, било уважено. По няколко музея там работил един изключителен архитект – Кипърфилд, който постигнал високи резултати. „Примери – колкото щеш“, казва той.
„За голямо съжаление като че ли има някакъв филтър, който пречи на тези примери да въздействат по някакъв начин върху нашето политическо мислене.
През 1996 г. Българският национален комитет на ИКОМОС – Международен съвет за паметници на културата и забележителни места – организира генералната асамблея на ИКОМОС. „Това беше невероятно! Събраха се толкова много страни, които посетиха български обекти, проведоха екскурзиии. Заваляха спонтанно предложения за помощи за български паметници. Проф. Ишии, председателят на японския ИКОМОС, каза: „Дайте ни един обект, за който да насоча помощи от японския попечителски фонд към ЮНЕСКО“. Осигуриха 1 млн щатски долара и в Пловдив дойде генералният директор на ЮНЕСКО, който връчи тази награда. За Ивановските скални църкви средства даде World Monuments Fund в САЩ. За „Свети Стефан“ в Несебър бяха отпуснати средства от фондация „Левентис“… Това са реални последици от едно правомерно действие. Атаките към подобен тип организации, вкл. неправителствени, които получават помощи, ограничават възможността тези организации да бъдат реални партньори на държавата. Те могат да бъдат партньори, но трябва да могат да бъдат и нейни опоненти, защото държавата понякога греши.“
Проф. Кръстев намира за жалко, че домакинството ни на 47-мата сесия на ЮНЕСКО е отменена, но се надява това да бъде повод за някакъв размисъл, дебат, за взимане на конкретни решения, за радикална реформа в тази област.
В Част II на настоящия материал ще узнаете какви са становищата по темата на академични и бизнес лидери в туристическия бранш на България.
