След почти вяла изборна кампания, с отсъстващи дебати и стратегии, но изобилстваща от компромати – народът даде „тежката” си дума. При 34,41% избирателна активност за Народно събрание и 33,79 % активност за Европейски парламент, българският народ за пореден път показа, че няма никакво доверие в хората, поискали неговия глас.
Мейнстрийм медийните студия, лишени от дебат, дадоха своите плодове. ДПС е единствената политическа партия, която бележи ръст на тези избори, като ИТН имат леко повишение, но те не са се устремили стремглаво към властта. И така, вече в политическото ни пространство няма голяма партия – хегемон, тъй като най-голямата до сега такава – ГЕРБ изгуби сериозно количество гласове. Всички партии получиха отрезвяващо ниски резултати, като избирателите им се постараха доста за това.
Може би твърде дългото управление на някои от партиите или пък липсата на правилен морален компас и решителност от другите, ги лишиха от това да знаят от какво се нуждаят избирателите им. И докато обикалят добре познатите студия, една малка партия отиде при хората, напълни залите и получи дивидент от това – почти 100 000 гласа и преминаване на 4% бариера за влизане в парламента.
Дано тези критично ниски резултати отрезвят поне малко лидерите на партиите, дано заменят уморените си пиари с нови, а в редиците им да се влеят все повече хора, доближаващи се до своя народ и до неговите проблеми. Силна е надеждата, че гласуването на изгодни лобистки закони за трансфериране на милиони левове по непрозрачни проекти и „правилни” сметки ще бъдат заменени от конструктивни дебати и рационални решения.
Може би всички тези надежди са твърде наивни и смели, може би това, че не се вижда разкаяние – ни показва точно обратното, както и че ще получим още от същото, ама повече!
Наред с другото, думата евроатлантизъм толкова се обезсмисли и изтърка, че се превърна в нарицателно за нищоговорене. Нищоговорене – но служещо за плашене на хората. Когато някой политик иска да се изтъкне пред избирателите си неправомерно, той веднага развява знамето на евроатлантизма.
Лидерът на ДПС заговори, че евроатлантизмът ни бил застрашен и той ще направи всичко възможно, за да го защити, а за да се случи това – той призова за обединение на партиите, подкрепящи тази цел. Хаотичното говорене за евроатлантизъм и ЕС не е безопасно – разбраха го и от „Възраждане”. Твърде разпаленото им обсъждане за нуждата от преосмисляне на пребиваването на страната ни в Евросъюза лиши партията от някои свои рационални избиратели.
И докато лидерите на политическите формации ни зомбират непрестанно с този евроатлантизъм, забравиха, че са избрани да решават приоритетно проблемите ни вътре в държавата – а проблеми да искаш. Но за тях не се говори – няма програми, няма дебати, няма решения… Може би темата за евроатлантизма е по-атрактивна, тъй като разпалва и противопоставя повече хора, но и предоставя повече възможности – финансови.
И така, времето да се сформира кабинет наближава, а лидерите на партиите все още натъкмяват поредните непочтени уйдурми. Да, трудна коалиция се задава – с безпринципни страни. Бойко Борисов (като първа политическа сила) трудно ще направи сглобката с досегашните партньори от ПП-ДБ. След разкритията от Делян Пеевски за близостта му с Христо Иванов, такова съешаване изглежда невъзможно. Но Иванов подаде оставка като депутат и лидер на „Да, България” и така пътят пред Делян Пеевски изглежда по-просторен и открит.
А той, Пеевски, не спира да ни натрапва заявките си за управленска мощ и политическа диалогичност. Крайно ниските резултати на коалицията ПП-ДБ (с 300 000 гласа по-малко) някак може да развърже и ръцете, и сърцето на досегашните им партньори от ДБ – да се лишат от сътрудничество с тях. По този начин предоставяйки на Пеевски, с богато досие по закона „Магнитски“, плацдарм за развихряне, а държавата ни се оказва в опасно положение, отново. Като вече играч с опит и власт, господин Пеевски демонстрира, че иска всичката власт – че тя му се полага и че само той и неговата партия могат да изведат страната ни от това тежко политическо тресавище, само те.
Президентът пък ту се обади, ту замълчи. Щом спомене думите война и военолюбци, някак строго и режисирано веднага ще се намери някой политик да иска да ни закриля и от него. Той, президентът Румен Радев, понякога изстрелва тежки кинжали срещу изпълнителната власт, но никога с доказателства и думите му бързо затихват като добре режисирана поръчка.
Ситуацията изглежда безнадеждно отчайваща за суверена. Здравият разум сякаш е напуснал партийните централи и политиката у нас се крепи на лобита, договорки и компромати.
И сега кой е номер едно, както се казва в популярния израз? Номер едно за сега е не този с по-добрата политическа платформа – а този, чиито компромати са по-прецизно селектирани и чакащи подходящия момент, за да нанесат повече щети. А народът – народът остава в равнодушно очакване…
