На 6 февруари в Софийската опера и балет контратенорът Никълъс Бърнс ще изнесе концерт с барокови арии съпровождан от камерен ансамбъл, а на 9 януари ще участва в сценичната кантата „Кармина бурана“ от Карл Орф.
Младият талант Никълъс Бърнс
Контратенорът от Ванкувър Никълъс Бърнс е описван като притежател на „вълнуващ глас“, който „гали ухото с кадифето си“, а предишните му изпълнения са определяни като „откровение“ (Opera Canada, le Devoir, Süddeutsche Zeitung). Последните му изпълнения включват тези с Les Arts Florissant, L’Orchestre Symphonique de Montréal, Tafelmusik и Carmel Bach Festival.
По време на програмата за млади артисти Britten-Pears Никълъс изпълнява кантати на Бах заедно с Филип Херевеге. Участвал е също така с American Bach Soloists, BachFest Leipzig, JSB Ensemble Stuttgart, Early Music Vancouver, Arion Baroque Orchestra, The Theatre of Early Music, le Studio de musique ancienne de Montréal, Thunder Bay Symphony Orchestra, L’Harmonie des saisons и I Musici.
През 2023 г. Никълъс е лауреат на конкурса на Нюйоркското ораториално общество в Карнеги хол, на Les Jeunes Ambassadeurs Lyriques, на Международния музикален конкурс във Ванкувър и на наградата Rumbold Vocal Prize на Едмънтънската опера.
На оперната сцена Никълъс е изпълнявал множество опери на Хендел, включително Чезаре в „Джулио Чезаре“ на Хендел, Бертаридо в „Роделинда“, Полинесо в „Ариоданте“ и Лихас в „Херкулес“. Той също така изнася световната премиера на операта „L’Orangeraie“ от френския композитор Зад Мултака. Предстоят му участия в операта Сан Мигел де Алиенде, бароковия оркестър Арион, Симфоничния оркестър на Нова Скотия, Тафелмузик и Баховия фестивал в Монреал.
Освен оперен певец, Никълъс Бърнс е опитен гайдар, като през 2012 г. печели Световното първенство за гайдари.
Софийска опера и балет разговаря с Никълъс Бърнс
Добре дошли в София, след спечелен конкурс „Млади посланици на операта“.
Имах големия късмет да получа от господин Пламен Карталов наградата от Софийската опера, за да дойда тук тази седмица и да изнеса както рецитал в четвъртък, така и да участвам в „Кармина Бурана“ от Орф в неделя следобед. Ще пея „Кармина бурана“ за трети или четвърти път, но за първи път на сцената с балет. Много се вълнувам и съм малко притеснен. В неделя, когато пристигнах в София, гледах „Лeбeдово езеро“. Беше толкова красиво.
А къде изпълнихте за първи път „Кармина Бурана“?
Първият път беше в Монреал със Симфоничния оркестър на Монреал. И това беше голяма тръпка, защото съм учил в Монреал и да пея в Монреал с този невероятен оркестър на тази красива сцена с много мои приятели беше много специално. Сега ще дебютирам и в спектакъл.
Кога разбрахте, че имате този рядък глас и кой ви напътстваше в работата?
Определено гласът ми е по-рядък. В хоровете обикновено има сопран, алт, тенор, бас. Момичетата пеят сопран и алт, а момчетата – тенор и бас, докато аз пея алт с момичетата в хора. Знаете, ние имаме два гласа – своя говорен глас, който използвам сега, и гласът, с който се пее. (изпява кратка фраза) Това е доста смешно. Но когато пея, целият ми репертоар е много висок. Имах голям късмет, че имах много подкрепящи ме преподаватели, когато исках да премина към контратенор. Щастливо съвпадение беше, че когато бях в един хор по време на бакалавърската си степен в университета, дойде гост-цигулар от Англия на име Ейдриън Бътърфийлд. Той донесе едно произведение от Хенри Пърсел. Беше ария за алт, а аз бях висок тенор. Помислих си, че може би мога да изпея тази ария за алт. Това произведение се казва „Тук божествата одобряват“ и ще я изпея този четвъртък тук, в София. Обичам това произведение.
Наистина пеенето на контратенор е малко по-различно, защото ако пееш като тенор или бас, гласовите ти гънки се събират изцяло, докато ако пееш контратенор, използваш само краищата им, за да можеш да изпълниш най-високите тонове. В Монреал, в Торонто, съм изпълнявал няколко големи барокови опери предимно от Георг Фридрих Хендел. Това са „Юлий Цезар“ и „Роделинда“. Тези опери първоначално са били написани за мъже кастрати. За щастие, тази ужасна практика е приключила. Тъй като пея във фалцет, съм в състояние да пея в същия диапазон като тези древни и изчезнали изпълнители. А музиката, писана за тях, е невероятно трудна. Те са изглеждали много странно, тъй като веднага наедряват, торсовете им стават големи, а имат момчешки гласове. Една от големите трудности е, че фразите са много, много дълги, заради способността на тези мъже да имат дълъг дъх. И това е трудно, но е част от представлението.
Слушате ли изпълнения на вашите прочути колеги като Рене Якобс, Йохен Ковалски?
Да, определено слушам много записи и обичам да ги слушам. При контратенора имам чувството, че има толкова много различни звуци. Има и толкова много различни школи. Има такива, които звучат, сякаш са излезли току-що от хоровата зала в Англия. Има и такива, които пеят много, много оперно, като мецосопран. И още нещо. При бароковата музика, в самата партитура има много малко указания за това колко бързо трябва да се свири, каква трябва да е артикулацията. И едно от най-забавните неща за мен, който се занимавам предимно с барокова музика, е, че мога да решавам като изпълнител, като интерпретатор как да протече арията.
В програмата за концерта сте включили много популярни арии.
Когато ме помолиха да направя този рецитал, помислих си той да бъде предимно с английска музика, предимно на английски език. Има много пиеси от Хенри Пърсел, има и от Георг Фридрих Хендел. Но аз обичам и музиката на Бах. Искам да пея Бах при всеки удобен случай. Така че програмата ще започне с една от най-кратките му кантати, а тя е за соло алт. Това е невероятно произведение. Започва с много дисонантен акорд. И не мога да се сетя за други кантати на Бах, които започват с такъв дисонанс. И вероятно това е така, защото кантатата е посветена на съпротивата срещу греха. Бах е любимият ми композитор, но е много, много труден за изпълнение. Но когато го разгадаеш, музиката му е изпълнена с толкова много живот. Освен това, трудно е да имам любим композитор, защото всеки един има нещо невероятно. „Кармина бурана“ също е невероятна. Обичам и симфониите на Малер. Обичам и Вивалди, но предпочитам да пея на английски, защото това е първият ми език. Английският е много труден език за пеене, но ако пея на английски с моя акцент, ще звучи доста зле. Затова, когато пея, всъщност използвам един вид фалшив британски акцент, защото той е много по-красив от моя може би не толкова хубав северноамерикански акцент. В програмата на рецитала в четвъртък пея и на италиански и немски и определено превключването между тези езици е много различно. На италиански всичко е много легато и с толкова много гласни, а на немски е с толкова много съгласни и толкова много цветове.
И през барока и след това композиторите създават много роли за глас като вашия. Имате ли някоя, за която си мечтаете?
За щастие вече изпълних две от трите си мечтани роли, а това са Юлий Цезар и Бетаридо в „Роделинда“ от Хендел. Но тази, която не съм направил и която с удоволствие бих изпял, е Оберон, кралят на феите в „Сън в лятна нощ“ от Бенджамин Бритън. Тази музика e неземна и затова Бритън използва контратенор за нея. Бритън е бил голям почитател на музиката на Хенри Пърсел и затова музиката на Оберон в известен смисъл се усеща като един много модерен Хенри Пърсел. Той аранжира много песни на Хенри Пърсел за пиано и партиите континуо той превърна цели клавирни партии и те са много забавни. Едно от произведенията, които изпълняваме в четвъртък, е много глупаво парче. Това е „Фантазия върху една нота“ от Пърсел. В нея втората виола има много скучна партия. Цели четири минути държи тона До. Има запис, в който Бенджамин Бритън свири тази много специална част на виолата.
Погледнах програмата Ви и видях много интересни срещи?
Да, имам още много, много концерти през годината. Ще бъде много натоварено. Януари беше такъв месец. Пях в Мексико, във Ванкувър. Ще имам концерт в Торонто с творби на Бах и Зеленка, трябва да се явя на прослушване, имам концерти на различни места в провинция Онтарио и така ще продължа нататък.
Каня всички почитатели на барока на моя концерт в четвъртък в Софийската опера.
В програмата на концерта на 6 януари от 19:00 в Камерна зала на Софийската опера Никълъс Бърнс ще изпълни арии от Йохан Себастиан Бах, Хенри Пърсел, Алесандро Скарлати и Георг Фридрих Хендел. Ще го съпровожда камерен ансамбъл в състав Анастасия Детистова-Абаджиева – цигулка, Иван Стайков – цигулка, Пепа Дженева – виола, Мария Цветкова – виола, Христо Иванов – виолончело, Димитър Иванов – контрабас и Янко Маринов – чембало.
На 9 февруари от 16:00 в Голямата зала на операта ще бъде представена сценичната кантата „Кармина бурана“ от Карл Орф в постановката на Фреди Франдзути. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера, детски хор на Българското национално радио, певците Станислава Момекова – сопран, Никълъс Бърнс – контратенор, Венцеслав Анастасов – баритон, солистите на балета Памела Пандова-Банева, Кристина Чочанова, Кристиан Манев, Томас Ферейра, Мина-Василия Стоянова, Емил Йорданов, Александър Александров, Георги Банчев, Матю Уитъл и Франческо Конджусти. Диригент е Игор Богданов, диригент на хора Виолета Димитрова, диригент на детския радиохор Михаела Котева.
