Спор за героичното ни минало през 1885 г. при Сливница няма, настоящето ни заставя да изберем дали да го утвърдим и да категоризираме опитите за принизяването му
След броени дни ще честваме годишнина от битката при Сливница.
По същото време Народен театър „Иван Вазов“ ще постави постановката „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу, в която Сръбско-българската война през 1885 година, част от която е победната битка, е представена като комедия, в която смехотворни персонажи са храбреците, дали живота си в защита на обединената ни държава. Постановката осмива подвига на българите при Сливница, изкарва войниците ни пияници, а народът ни – варварски, неграмотен, прост и некъпан.
История на постановката
През 1903 г. комедията е забранена във виенския „Бургтеатър” заради кървавия погром на Илинденското въстание. През 1921 г. наши студенти освиркват комедията в Берлин и Виена. И в двата случая протестите започват при сцената с библиотеката. “Позор! Позор”, скандират оскърбените. В Берлин спектакълът временно е прекратен, а във Виена е свален от репертоара.
Съвременни реакции в българското общество
Скандалът винаги е реклама. В този смисъл пиесата не се рекламира достатъчно за днешния си прочит в Народния театър.
Ето някои от гражданските позиции, изявени в обществото ни по този повод:
През юли 2024 година, докато американският актьор, продуцент и режисьор на постановката Джон Малкович провеждаше кастинг у нас, рапърът Иван Динев – Устата възрази остро срещу поставянето на българска сцена на спектакъла в наши дни. В отворено писмо до директора на Народния театър Васил Василев и служебния министър на културата Найден Тодоров той заяви, че постановката е „гавра с българите“.
Бившият член на Комисията по културата и медиите в 49-то Народно събрание Иван Ченчев определи пиесата като „газеща подвига на българската армия“ и изпрати нарочен сигнал до Министерството на културата и до директора на театъра Васил Василев.
Съюзът на българските писатели излезе с остра позиция след започване на подготовката за постановката: „Въпреки протестите, предупрежденията и възмущението, което хора от различни възрасти и слоеве на нашето общество отправиха към упълномощените власти, представителите на отговорната държавна администрация с типичното си за такива случаи бездействие, с недомлъвки и конспиративни ходове допуснаха на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ да бъде поставена антибългарската пиеса“, заявявиха писателите.
Младежките организации „Куберовъ воинъ“ и ВЗРО „Въртоп“ в лицето на техните основатели съотв. студентите Димитър Панчев и Михаил Анастасов, след детайлно запознаване с текста на пиесата, организираха онлайн петиция „Вън „Оръжията и човекът“! Тук Народния театър!“ за сваляне на постановката на страницата на „Куберовъ войнъ“. Те подготвят писмо до президента Румен Радев с апел за заемане на позиция по темата и организират протест с цел свалянето на постановката „Оръжията и човека“ в деня на премиерата й 7 ноември 2024 година, от 18:45 часа пред Народния театър.
„Пиесата представлява пълна гавра и кощунство с българския народ, подиграва се с подвига на нашите войници…“, казва Димитър Панчев, студент по история, и представя цитати от постановката: „Швейцарската цивилизация се грижи за българската варварщина“, „Не ми говори за България. Вие не знаете какво е битка“ (по повод битката при Сливница през 1885 г.), „Имам един английски бултериер, който има кураж колкото цялата българска нация и руската зад гърба й“. Димитър Панчев изтъква, че непрестанното присъствие на руски генерали, които ни помагат, е „историческа фалшификация, защото руските офицери са изтеглени и българската армия се справя с помощта на доброволци и хиляди ентусиазирани българи, които успяват да защитят акта на Съединението“.
„В условията на тежка апатия на българското общество събрахме около 60 подписа само 2 часа след като публикувахме петицията. Очакваме броят да нараства“, казва студентът по европейска политика и икономика в УНСС Михаил Анастасов.
Джон Малкович за постановката „Оръжията и човекът“
„Разбрах, че тук има информация, че пиесата се подиграва на българите и че се подиграва на Сръбско-българската война – нито едно от двете не е вярно. В „Оръжията и човекът“ става дума за претенциите, за грешния идеализъм и всъщност тя е една антивоенна пиеса, по принцип Джордж Бърнард Шоу е писал много пиеси, за да заяви позицията си срещу войната. Малко съм смутен, че хората си мислят, че бих дошъл в България, за да се подигравам на българите. Просто досега не съм поставял пиеса при вас. Тази наистина е сатирична, забавна и в крайна сметка – доста романтична“, коментира американският актьор и режисьор от хърватски произход Джон Малкович. Той е отказал редица предложения за филми и сериали, за да се посвети изцяло на театралния си ангажимент тук.
Джордж Бърнард Шоу
Носителят на Нобелова награда за литература, ирландецът Бърнард Шоу, е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите. Известно време е привърженик на евгениката – идеята за унищожаване на низшите прослойки и хората, които с нищо не допринасят за съществуването си, което е било свързано с неговите социално-политически възгледи, но след това преминава на позицията на мека критика на това учение.
Той е сред създателите на т. нар. Фабианско общество – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост.
Сред най-известните му и бляскави произведения са: „Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през 1893 г., от цикъла „Неприятни пиеси“), „Професията на мисис Уорън“ (драма с основна тема проституцията), „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“, „Андрокъл“ и др.
Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му, една от известните от които е „Какво ще каже историята? Историята ще поизлъже, както винаги“.
Бърнард Шоу е поддържал сталинизма и СССР. Така, в предговора си към своята пиеса „На скалите“ (1933 г.) той излага теоретична основа за репресиите на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи, на руски: Народный комиссариат внутренних дел) срещу „враговете на народа“. В отворено писмо до редакцията на вестник Manchester Guardian Бърнард Шоу нарича появилите се в пресата сведения за глада в СССР (1932 – 1933 г.) фалшива новина. Също така в писмо до вестник Labour Monthly Бърнард Шоу открито застава на страната на Сталин и на Трофим Лисенко в кампанията против учените генетици. Починал е на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.
Неомарксическата идеология, историята и изкуството
В своята книга „1984“ Джорд Оруел пише:
„Всеки исторически факт беше премахнат или фалшифициран, всяка книга пренаписана, всяка картина пренарисувана, всяка статуя и сграда преименувани, всяка дата беше променена.
И процесът продължава ден след ден и минута след минута. Историята спря“.
Някои смятат, че тези неомарксически процеси са мигрирали към България и че е наивно да гледаме на проявлението им просто като на незачитане на националната гордост на нашия народ, в каквото обвиняваме постановката „Оръжията и човекът“.
Преди подобни опити за изкривяване на историята, особено чрез изкуството, са били известни под названията политическа коректност, културен марксизъм или дори прогресивизъм. Те обаче не отразяват в пълна степен същността на неомарксическата философия.
Смята се, че това е най-новата тоталитарна идеология, в много отношения различаваща се от класическите, и много по-опасна. Тя е анонимна, всепроникваща, коварна и разсредоточена. Няма единна партия и програма, вожд и единен теоретичен център. Поне засега.
Поставят си като цел „културната“, ненасилствена борба с буржоазния морал и държава във всичките им аспекти, както и подкопаване на европейското културно наследство, включително християнството, за да извършат мечтаната от марксизма социална революция.
Стигат до извода, че културната революция, за разлика от политическата, ерозира обществото ефективно и бързо, с по-малко насилия. Отчита се, че новите форми на подчинение се постигат с „мека сила“.
За франкфуртските мислители революцията е един дългосрочен проект в полето на морала, семейството, образованието, науката, популярната култура, образованието, изкуството, медиите и сексуалните отношения.
За разлика от Маркс обаче франкфуртските мислители смятат, че революцията ще се провежда в сферата на културата и неин авангард ще бъдат малцинствата от всякакъв вид – сексуални, религиозни, етнически, културни и т.н., т.е. всички маргинални слоеве на обществото. Това било така, защото работническата класа вече се е обуржоазила, намаляла е по численост и не може да бъде хегемон на революцията.
Освен отявлените привърженици на неормарксическата идеология, редица от нас, включително творци, артисти и хора с академични звания в различни сфери на науката, са станали нейни жертви, прокарвайки я сред масите без да осъзнават в инструменти на какво са се превърнали. Равносметка за извършеното обаче както в личен, така и в по-широк план, обикновено правим години или столетия по-късно.
