На 19 юни се навършват 300 години от рождението на автора на „История славянобългарская“, преподобни Паисий Хилендарски, първия от българските будители. За родното му място освен Банско претендира и Самоков. В „Житията на светците“ намираме данни за семейството му: „Единият му брат Лаврентий е игумен в Хилендарския манастир, а другият – Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири“. Паисий постъпил като полсушник първо в Рилския манастир, а после за замонашил при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир.
Там станал свидетел на презрителното отношение към българите от страна на гърците. А като манастирски пратеник, който обикаля села и градове, за да събира поклонници за манастира, видял и тежкото положение на българския народ в културен и духовен план. Така в него се заражда идеята да припомни на българския народ неговата славна и стара история. Публикуваме кратък откъс от нея:
Ползата от историята
„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях.
Отгде ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които, при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума. Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята! Искаш ли да видиш като на театър играта на тоя свят, промяната и гибелта на големи царства и царе и непостоянството на тяхното благополучие, как господстващите и гордеещите се между народите племена, силни и непобедими в битките, славни и почитани от всички, внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха — чети историята и като познаеш от нея суетата на този свят, научи са да го презираш. Историята дава разум не само на всеки човек, за да управлява себе си или своя дом, но и на големите владетели за добро властвуване: как могат да държат дадените им от Бога поданици в страх божи, в послушание, тишина, правда и благочестие, как да укротяват и изкореняват бунтовниците, как да се опълчват против външните врагове във войните, да ги победят и сключат мир. Виж колко голяма е ползата от историята. Накратко това е заявил Василий, източният кесар, на своя син Лъв Премъдри. Съветвайки го, каза: „Не преставай — рече — да четеш историята на древните. Защото там без труд ще намериш онова, за което други много са се трудили. От тях ще узнаеш добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, ще познаеш превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него, и непостоянството в този свят, и как и велики държави клонят към падение. Ще размислиш и ще видиш наказанието на злите и наградата на добрите. От тях се пази!“
Дивни са присъдите на Бога, неизследима е бездната на неговите съвети за управлението на тоя свят и за промисъла, с който управлява царствата на тоя свят — раздава ги, променя, пренася и когато иска, погубва и пак възстановява. Понякога ни се струва, като че не се грижи за нас, като че ни е пренебрегнал с безкрайна забрава, но не е така. Може в летописите и историите на евреите да се узнае как много пъти ги предаваше в плен и запустение и пак ги събираше и закрепваше в тяхното царство, както и сега се вижда от упадъка на източното гръцко и българско царство. И струва ни се, че не окончателно бе отхвърлено и забравено от Бога. Но кой ще постигне ума господен или кой ще последва неговите съвети, за да възстанови пак и събере разпръснатите и изцери съкрушените? Това знае само Бог със своите свети присъди.“
След написването на историята (1760-1762 г.) Паисий като същински равноапостол обикаля българските земи, за да се чете и преписва. За смъртта му не се знае нищо, макар че се предполага, че е сломен от преумора заради неспирния труд по разпространението на новонаписаната българска история. По тази причина паметта му се чества на неговия имен ден – 19 юни, денят на преподобни Паисий Велики.
На 19 юни 2022 г. „Неделна литургия“ ще се излъчи от църквата „Света Троица“ в Банско. Директното излъчване на богослужението е от 9.00 часа в ефира на БНТ 2.
