|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Най-големият златен къс, намиран някога, тежи колкото човек
„Няма твърде много неща, които могат да запазят рекорд в продължение на 150 години“. (Джон Тъли, историк)
Когато златотърсачите Джон Дийсън и Ричард Оутс откриват огромното парче злато в Австралия, те се превръщат от работещи тежък физически труд в изумително богати хора за една нощ.
От 1851 г., привлечени от огромните новооткрити златни находища в Западна Австралия, стотици хиляди мъже мигрират към колонията, за да станат част от австралийската златна треска. Но докато много от търсачите на злато намират само скромни количества от благородния метал, двама скромни миньори на олово правят най-големия пробив в живота си – най-големия за всички времена.
Невероятната им известна находка откриват на 5 февруари 1869 г. Дийсън в английски миньор, загубил баща си в морето още като дете. Той отплава за Виктория 16 години по-рано, през 1853 г., с надеждата да натрупа богатство под земята. Към Дийсън, който е родом от Корнуол и чийто баща е рибар, година по-късно се присъединява неговият приятел Оутс, колега миньор.
Според местния вестник Bendigo Advertiser преди откритието мъжете са изпитвали финансови затруднения и дори им е бил отказан кредит за закупуване на пакет брашно само една седмица преди това. През 15-те години, прекарани в копаене, те са намирали само малки късчета злато. Но в един щастлив ден през февруари Дийсън обработва земята в Булдог Гали, близо до село Молиагул, щата Виктория, когато кирката му ударя нещо, което изглежда като камък.
В ръкопис от 1905 г. Дийсън описва как сутринта работил около корените на едно дърво, когато усетил нещо на няколко сантиметра под повърхността: „Остъргах земята с кирката и видях злато; след това разчистих нататък и заобиколих самородния къс.“
Опитва се да изтръгне самородното парче, но чупи дръжката на кирката си. Затова използва лост и го повдига. Обвитият в кварц самороден камък бил дълъг около 61 см. и почти толкова широк и дебел. Синът на Дийсън развълнуван изтичал и повикал Оутс, който работел малко по-далеч. Двамата пренесли самородния къс на каруца до колибата на Дийсън.
В статията се посочва, че съпругата на Дийсън Катрин си е вкъщи, когато съпруга ѝ се е връща и обявява, че трябва да ѝ покаже нещо.
Свикнала с навика му да води хора в къщата им, за да ги нахрани, тя казва: „Надявам се, че това не е поредният нежелан чужденец.“
„Не, това е добре дошъл непознат“, казва той.
Групата поставя тежкия камък в камината, запалват огън и я оставят да гори около десет часа. Остават будни цяла нощ и след като камината изстива, отронват кварца, за да извадят златото. Няколко малки парчета се отчупват и според Дийсън раздават около 145 гр. на приятели.
Първоначално откривателите значително подценяват стойността на самородната находка. „Когато дойде моят приятел – пише Дийсън, – попитах го: „Какво мислиш, Дик? Струва ли 5000 лири?“ „О,“ каза той, “по-скоро 2000 лири.“
Според официалната оценка общото тегло на златото е около 145 килограма. Местна банка го купува за 9563 лири, което е около 3-4 милиона долара в днешни пари. С приятели, изпълняващи ролята на телохранители, двамата партньори избират Лондонската чартърна банка в градчето Дъноли, на десет мили оттам, за да извършат сделката, вместо да пътуват до Мелбърн, тъй като се опасяват да не бъдат ограбени по пътя.
Голяма, развълнувана тълпа се събира в Лондон Банк, за да зърне златния къс, докато полицията бди над него. Самородното злато „Добре дошъл непознат“, както стана ясно, е твърде огромно, за да се побере на везната на банката и трябва да бъде разчупено на наковалня. След като го претеглят, се оказва, че е с 6 килограма по-тежък и от по-чисто злато от предишния рекордьор Welcome Nugget, намерен повече от десетилетие по-рано във Виктория.
Още преди края на месеца и преди „Добре дошъл непознат“ да бъде заснет по подходящ начин, самородното злато е претопено, а златото изпратено в Англия, като остават само рисунки, по които следващите поколения могат да фантазират.
От невероятната поява на самородния камък е изминал век и половина. През 2019 г. Джон Тъли, президент на Обществото за история и изкуство на златните полета в Дъноли, споменава за удивителното откритие: „То е значимо. Това е най-големият самороден къс, намиран някога в света“, казва той. „Няма твърде много неща, които могат да запазят рекорд в продължение на 150 години“.
Забележително е, че след като лудостта по находката утихва, новозабогателите бивши миньори смирено се връщат на работа, сякаш нищо не се е случило. Местният вестник „Dunolly & Bet Shire Express“, който разговаря с откривателите през онзи щастлив февруари, пише: „Радваме се, че грамадното откритие е попаднало в ръцете на такива свестни и работливи мъже.“
