„Куклен дом, втора част“ на режисьора Ясен Пеянков не спира да задава и отговаря на въпроси от личностен, семеен и социален характер
„Колко самонадеян трябва да си, за да решиш да продължиш едно успешно представление като „Куклен дом“?!“, се запитах, когато разбрах, че Народният театър ще поставя Куклен дом, втора част.
„Колко арогантен трябва да си, за да си позволиш да дописваш Ибсен?!“, се запитал Ясен Пеянков, режисьор на постановката, когато чул за първи път през 2017 година за нея. Той обаче я прочел на един дъх, а моят интерес не стихна от началото до края на премиерата й в България.
След като се заровил в интервюта и разговори с Лукас Нейт, драматурга на постановката, Ясен Пеянков бил впечатлен от неговата любов към Ибсен и от начина, по който бил създал тази творба – чрез задълбочено изследване на социалния живот в Норвегия по онова време и ролята и положението на жената в тогавашното общество. Но най-много го впечатлил езикът на пиесата – леко жаргонен американски английски, „без нарочни преувеличения и търсене на шоков ефект“, както казва самият той. Заедно с Бисерка Пеянков, Ясен Пеянков е и неин преводач. Може би затова усещаме този език и хумор и на български.
Действието се развива 15 години след написването на Ибсеновия „Куклен дом“, на фона на тогавашните исторически обстоятелства в Норвегия и някак естествено продължава историята на Нора и Торвалд. Но постановката не е просто продължение на Ибсеновата драма, а съвременен поглед върху ролите на мъжа и жената в обществото, поднесен с изключителна прецизност и дълбочина на психологическото изследване.
Кое е по-голямото предизвикателство – да понесем оковите на брака и предателството или да си тръгнем сами в мрака? Къде е по-голяма самотата? Тръгвайки си, ще познаем ли свободата? Приемливи ли са за съвременната жена традиционните ценности и каква цена плаща тя, за да ги погази? Авторът недвусмислено ги утвърждава чрез образа на красивата млада Еми, изоставената от Нора дъщеря, която мечтае за семейна съдба. И все пак Нора отново избира мрака пред самотата в пределите на брака и нито публиката, нито Лукас Нейт, я обвиняват.
Напускаме камерната зала на Народния театър с желанието за продължение на тази „анатомия на човешките взаимоотношения“, провокираща с тези и с много други въпроси и отговори интереса ни:
„Когато очакваме да ни се обръща внимание, да бъдем обичани и обожавани, какво сме готови да дадем на отсрещната страна в замяна?
Когато се променим външно и вътрешно, защо очакваме, че ще бъдем привлекателни, както някога?
Възможно ли е да изчезнем в нашите връзки и „да бъдем погълнати от другия“?
Децата – принасяме ли ги в жертва на сантименталността си и приемаме ли, че да преживеят това е просто тяхна съдба?“
И т.н., и т.н.
Разпознавайки се в образите на сцената, ни се иска, като автора, да можем да разбираме и да прощаваме. Защото Лукас Нейт не обвинява.
Ясен Пеянков е актьор, режисьор и театрален професор, живеещ и работещ в Чикаго от 1990 г. Завършва ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Крикор Азарян. От 2002 г. е постоянен член на трупата на „Степенулф“ – театъра, сред чиито основатели е Джон Малкович. В „Степенулф“ е създал над 20 роли и 7 постановки като режисьор. От 2007 г. ръководи театралната катедра в Илинойския университет в Чикаго. През 2009 г. прави своя акторски дебют на Бродуей в пиесата на Трейси Летс „Вьрховни понички“. Като режисьор е поставял пиеси на Шекспир, Чехов, Булгаков, Пинтр, Сароян, както и много съвременни американски автори. Изиграл е над 30 роли в американското кино и телевизия. Най-новата му роля е в „Маестро“, където си партнира и е режисиран от Брадли Купър.
През 2011 г. поставя пиесата „Август в Оклахома“ от Трейси Летс на голяма сцена в Народния театър с участието на Бойка Велкова, Радена Вълканова, Албена Колева, Рени Врангова, Валентин Ганев, Валентин Танев, Параскева Джукелова, Ана Пападопулу, Стоян Алексиев и др.
Лукас Нейт, роден през 1979 г. в Орландо, САЩ, е американски драматург, завършил драматургично писане в Нюйоркия университет, в който понастоящем преподава. За пиесите си Red Speedo („Червено „Спидо“) и Christians („Християни“) през 2016 г. е удостоен с наградата „Оби“ – най-престижното отличие за театрални продукции „оф-Бродуей“, каквато е наградата „Тони“ за спектакли на Бродуей. Премиерата на „Куклен дом, втора част“ е през април 2017 г. Това е и дебютьт на Нейт на Бродуей. Пиесата е номинирана за наградата „Тони“, а актрисата Лори Меткалф получава „Тони“ за ролята на Нора в спектакъла.
Пиесите на Нейт изправят зрителя пред трудни морални и философски въпроси на различни теми. Те са разнообразни по жанр и често дръзки като форма, без обаче това да ощетява сложността и социалната им острота.
Композицията и музикалното оформление на „Куклен дом, част втора“ е на Теодосий Спасов.
Ролята на Нора, която се завръща след 15 години, за да се изправи пред миналото си, е поверена на невероятната Снежина Петрова, чийто достоен партньор на сцената е Цветан Алексиев (Торвалд). Участват още великолепните Бойка Велкова (Ан-Мари) и Радина Боршош (Еми).
