От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Народите по света имат свои древни митове и легенди за това как божественото е създало човека по свой образ и подобие. Тези традиционни вярвания са в основата на морала и културата на хората и проправят път за завръщане в Рая за онези, които вярват. На Изток и на Запад съществуват легенди за това как Нюуа и Йехова са създали своите народи.
Божественото призовава човека да следва божиите заповеди, в противен случай ще бъде изправен пред божествено възмездие. Във времена на широко разпространен морален упадък божественото унищожава човека, за да запази чистотата на вселената. Много раси в света имат легенди за това как големи наводнения са унищожили цивилизации. За легендарната Атлантида се говори, че се изгубва в морето за една нощ.
За да се запази моралът на човешките същества, в определени периоди в човешкия свят се раждат просветлени същества или пророци, за да поправят човешките сърца и да поведат цивилизациите към развитие и съзряване. Такива мъдреци са Моисей и Исус в Близкия изток, Лао Дзъ в Китай, Шакямуни в Индия и Сократ в древна Гърция.
Човешката история и култура помагат на хората да разберат какво представляват Будите, Даосите и Боговете, какво означава човек да вярва в Бог и как да практикува духовно усъвършенстване. Различните школи за практикуване учат как да се различават истината от лъжата и доброто от злото, предоставяйки стандарти за това. Те учат човечеството да очаква завръщането на Създателя на Земята преди края на света, за да може хората да бъдат спасени и да се завърнат на Небето. Щом хората прекъснат връзката си с божествените същества, които са ги създали, моралът им бързо ще се влоши. Моралната поквара води до унищожаване на културата и цивилизацията и в крайна сметка – до края на човечеството.
На Изток, особено на древната земя на Китай, вярванията са вкоренени в сърцата на хората чрез традиционната култура, предавана през хилядолетията. Ето защо не е било лесно китайският народ да бъде заблуден да приеме атеизма. За да изкорени петхилядолетните вярвания и култура на Китай, комунистическият призрак използва масово насилие, за да избие елитите на обществото, които съхраняват жива, предавайки от поколение на поколение, тази традиционна култура. Китайската комунистическа партия води множество кампании с цел унищожаване на традиционните китайски вярвания и наследство, подменяйки ги с нейната атеистична комунистическа култура.
На Запад и в други части на света религиите и вярата са средството за запазване на връзката между човека и божественото, представлявайки важен крайъгълен камък за поддържане на моралните норми. Въпреки че злият призрак не успя да установи комунистическа тирания в тези страни, той постигна целта си да унищожи ортодоксалните религии и да поквари човешките същества чрез измама, отклоняване и инфилтриране.
1. На Изток: Насилствен бунт срещу Бога
a. Насилственото унищожаване на ортодоксалната вяра от страна на Съветския съюз
„Манифест за Комунистическата партия“ призовава за унищожаване на семейството, църквата и националната държава. Премахването и подкопаването на религиите е една от важните цели на комунистическата партия.
От вярващ в Бога до това да стане последовател на Сатаната, Карл Маркс ясно е знаел за съществуването на божественото и на дявола. Той също така е знаел, че неприкритите демонични учения е трудно да бъдат приети от хората – особено от религиозните хора. Ето защо от самото начало той пропагандира атеизъм, заявявайки, че „религията е опиум за народа“, „комунизмът започва от самото си начало с атеизъм“ и т.н. [1]
Докато хората вече не вярват в божественото, дяволът може да поквари и завладее душата на човека, като в крайна сметка повлече хората към ада. Ето защо в комунистическия химн „Интернационал“ се твърди, че няма най-висши спасители – нито Бог, нито човешки управници – на които да се разчита. В своите теории Маркс очерня религията и божественото, докато Владимир Ленин, след като завзема властта през 1917 г., има възможността да използва държавната машина, за да атакува религията. Ленин използва насилие и други тактики на тежък натиск, за да потисне ортодоксалните религии и праведната вяра, за да принуди хората да се отклонят от пътя на боговете.
През 1919 г. Ленин представя нова партийна програма, която включва широкомащабно премахване на религията. След това, през 1922 г., той приема тайна резолюция, в която се посочва, че всички материални ценности, включително скъпоценни камъни, трябва да бъдат премахнати от църквите и религиозните институции „с безмилостна решителност, без никакво двоумене и в най-кратки срокове“. Той заявява: „Колкото по-голям брой представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия успеем да застреляме по този повод, толкова по-добре, защото тази „аудитория“ трябва точно сега да получи урок по такъв начин, че да не смее да мисли за каквато и да е съпротива в продължение на няколко десетилетия.“ [2]
През следващите години голяма част от църковното имущество е разграбено, църквите и манастирите са затворени, а неизвестен брой православни и католически духовници са екзекутирани.
След смъртта на Ленин Йосиф Сталин последва примера му и през 30-те години на 20-и век започва изключително жестока чистка. Сталин нарежда цялата страна да прилага Петгодишния план за атеизъм. Сталин обявява, че когато той изпълни плана, последната църква ще бъде затворена, последният свещеник ще бъде екзекутиран, а Съветският съюз ще се превърне в плодородна земя за комунистическия атеизъм – никъде няма да може да бъде намерена и следа от религия. През 30-те години на 20-и век стотици хиляди духовници са арестувани и измъчвани до смърт. До 1941 г. само 4225 православни църкви са отворени за обществеността, като преди Съветският съюз да завземе властта, те са били повече от 46 000. Деветдесет и седем процента от православните манастири са разрушени, като остават само 37 действащи манастири. През този период културният елит и интелектуалците са изпращани в лагерите на ГУЛАГ или са били разстрелвани.
По време на Втората световна война, за да се възползва от финансовите ресурси и работната сила на църквата в борбата срещу нацистка Германия, Сталин сякаш прави пауза в преследването на православието и католицизма, създавайки впечатлението, че може да ги реабилитира. Но неговите действия са били мотивирани от директен опортюнизъм: да упражнява строг контрол върху възстановените православни и католически църкви като инструмент за подкопаване на религиозната вяра чрез поставяне на духовенството под властта на комунистическата партия. По този начин религията е превърната в инструмент на комунистическия призрак за заблуждаване и контролиране на обществеността, особено на вярващите, чиято традиционна вяра е твърде силна, за да бъде унищожена чрез открито преследване.
Алексий II от бившия Съветски съюз е повишен в епископ на Талин и Естония през 1961 г., в архиепископ през 1964 г. и в митрополит през 1968 г. Той става патриарх на Православната църква през 1990 г., преди разпадането на Съветския съюз. След разпадането на Съветския съюз разсекретените за кратко архиви на КГБ разкриват, че Алексий II е работил за разузнавателната служба КГБ.
По-късно Алексий II признава, че е бил компрометиран и е действал като съветски агент. През 1991 г. в интервю за вестник „Известия“ той открито се разкайва: „Защитавайки едно нещо, трябваше да дам друго другаде. Нямаше ли и други организации или други хора сред тези, които трябваше да носят отговорност не само за себе си, но и за хиляди други съдби, които в онези години в Съветския съюз не бяха принудени да действат по същия начин? Пред тези хора обаче, на които компромисите, мълчанието, принудителната пасивност или изразяването на лоялност, допуснати от ръководителите на църквата в онези години, са причинили болка, пред тези хора, а и не само пред Бога, моля за прошка и разбиране, и за молитви.“ [3]
Съветският съюз не поддържа тази фалшифицирана религия само на собствената си територия, а разпространява зловредното ѝ влияние в останалата част на света.
b. Унищожаването на културата и религията от Китайската комунистическа партия
Унищожаването на традиционната китайска култура
Китай е най-старата оцеляла цивилизация в света, с непрекъсвани исторически записи, датиращи отпреди пет хиляди години. Известна като „Поднебесната империя“, нейната великолепна и величествена традиционна култура е спечелила уважението на много нации. Китайската култура оказва дълбоко влияние върху целия източноазиатски регион и води до формирането на китайската цивилизационна сфера. Откриването на Пътя на коприната и разпространението на Запад на Четирите велики китайски изобретения (производството на хартия, изобретяването на компаса, откриването на барута и печатането) спомагат за ускоряване на развитието на европейската цивилизация.
Въпреки че китайската вяра не се характеризира с една преобладаваща религия, както често се случва в други страни, китайският народ има твърда вяра в Богове и Буди, а религиозните вярвания са в основата на традиционната китайска култура. Конфуцианството, будизмът, даоизмът и дори западните религии съжителстват мирно в Китай в продължение на хиляди години.
Комунизмът се стреми да унищожи тази древна култура, но никога не би успял да постигне тази цел, просто заблуждавайки китайския народ да се откаже от нея. Ето защо Китайската комунистическа партия използва всякакви зли тактики в продължение на десетилетия на упорити политически кампании, като започва с масови кланета. ККП работи за подкопаване на същността на религията, преследва интелектуалците и унищожава материалната култура като храмове, културни реликви, антични картини и древни артефакти.
През цялата история на комунистическото управление в Китай непрестанните политически кампании, преследвания и масови убийства дават на партията несравнимо разбиране за това как да използва пропагандата, терора, икономическите интереси и други тактики, за да подчини хората на своята власт. Унищожавайки традиционната култура, ККП установява зловредна комунистическа партийна култура, която отравя поколения китайци.
Потопени в злите характеристики на ККП – измама, гибелност, борба – милиони китайци са загубили всякакво разбиране за универсалните ценности, надграждани през хилядолетия цивилизация. Това е порочната аранжировка от страна на комунистическия призрак, направена в подготовка за окончателния сблъсък в нашия свят между силите на праведното и злото.
Собствениците на земя и благородниците в селските райони, както търговците и учените в градовете са били елитите, носещи традиционната култура на Китай. В ранните етапи на завземането на властта от ККП през 1949 г. партията използва поредица от кампании за избиване на земевладелците, благородниците в селата и капиталистите в градовете, като по този начин заграбва богатството на обществото и същевременно създава терор. В същото време партията „идеологически реформира“ учени, индоктринирайки ги с материализъм, атеизъм и с теорията на еволюцията – за да промива систематично съзнанието на ново поколение ученици и да им внушава омраза към традиционната култура.
Чрез антидясното движение през 50-те години на 20-и век всички непокорни интелектуалци са изгонени и осъдени на превъзпитание чрез принудителен труд, запратени на дъното на обществото. Партията превръща учените в обект на подигравки и осмиване. Изкореняването на традиционните елити слага край на процеса на унаследяване и на традиционната китайска култура и предаването ѝ на поколенията. По това време младите хора вече не са социализирани и възпитавани в тази култура чрез семейството, училището, обществото или селото – и така те се превръщат в поколение без традиционна култура.
След антидясното движение остават малко независими гласове, но ККП все още не е удовлетворена. В края на краищата възрастните хора все още пазели спомена за традиционната култура, а материалните обекти, като древни артефакти и архитектура, били навсякъде. Освен това изкуството все още носело традиционни ценности.
През 1966 г. ККП инициира движение, насочено към унищожаване на традиционната култура в по-голям мащаб: Културната революция. Използвайки ученици, чието съзнание е било промито след създаването на Китайската народна република, партията разпалва младежките недоволство и бунтарство, като използва кампанията за унищожаване на Четирите старини (стари идеи, стара култура, стари обичаи, стари навици), за да предизвика хаос.
Адският огън на кампанията пламва по цялата територия на Китай. Манастири, храмове, културни бележити места, будистки статуи и картини са унищожавани без надежда за възстановяване. Преди Културната революция във всеки град и малко селище в Китай е имало древни артефакти. Само на един метър под земята можело да се намерят артефакти от най-новата история, на още два, три или двадесет метра надолу можело да се намерят безброй праисторически предмети, оставени от предишните династии. Кампанията не само разрушила местата за религиозна практика, молитва и самоусъвършенстване – древните места, които представлявали хармонията между човека и Небето – но също така се заела да изкорени от човешките сърца фундемантални принципи на древната мъдрост като например вярата в хармонията между човека и космоса.
Освен това, за да прекъсне връзката на китайския народ с неговите предци и богове, ККП води начинанието да призовава проклятия срещу предците и да осквернява традиционната култура. Държавите по света обикновено почитат своите предци и крале от миналото и ценят традициите си. Но в очите на ККП великите императори, неустрашимите генерали, талантливите учени и прословутите красавици по времето на древен Китай не значат нищо. Да се отправят подобни обиди към собствените предци е наистина рядкост в историята. Воден от ККП, китайският народ стига до противопоставяне на божественото, отхвърляне на предците си и унищожаване на собствената си култура, което поставя китайския народ на опасен път.
Преследване на религиите
След като ККП взима властта, тя следва подхода на Съветския съюз за изкореняване на религиите. От една страна, ККП насърчава атеизма и предприема идеологически атаки срещу религиозните вярвания. От друга страна, чрез поредица от политически движения тя потиска и убива последователите на религии. Преследването на хората с ортодоксални вероизповедания става все по-жестоко, като репресиите достигат своя връх с началото на кървавото преследване на духовната практика Фалун Гонг през 1999 г.
Малко след като завзема властта през 1949 г., ККП забранява религиозните събирания и изгаря множество копия на Библията и свещени текстове от други религии. Тя изисква от християните, католиците, даоистите и будистите да се регистрират в правителствените структури и да се покаят за „грешките си“. Тези, които отказват да се подчинят, са жестоко наказвани. През 1951 г. ККП обявява, че тези, които продължават да посещават религиозни събирания, ще бъдат екзекутирани или лишени от свобода до живот. Многобройни будистки монаси са прогонени от храмовете или са принудени да живеят и работят в светски условия. Католически и християнски свещеници са хвърлени в затвора и измъчвани. Вярващите биват екзекутирани или изпращани да се реформират чрез принудителен труд. Според непълни статистически данни през първите няколко години от идването на власт на ККП близо три милиона религиозни последователи и членове на религиозни организации са били арестувани или екзекутирани.
Подобно на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), ККП създава регулаторни институции за всяка религиозна група, като например Китайската даоистка асоциация, Будистката асоциация на Китай и други подобни. За да контролира католиците, ККП създава Китайската патриотична католическа асоциация. Всички религиозни асоциации са принудени да следват волята на партията, която „реформира мисленето“ на членовете им. В същото време ККП използва тези асоциации, за да извършва дела, които не можели да бъдат извършени директно от злия призрак: да сее раздор и да подкопава ортодоксалните религии отвътре.
По подобен начин, след като през 1950 г. изпраща войски да окупират Тибет, ККП започва да преследва жестоко тибетския будизъм. През 1959 г. 14-ият Далай Лама бяга от Тибет и заживява в изгнание в Индия, което ККП счита за бунт. През май 1962 г. 10-ият Панчен лама внася в Държавния съвет на ККП петиция, в която описва унищожаването на тибетската култура и будистките традиции от страна на партията, извършвано от Китайската армия:
Що се отнася до унищожаването на будистки статуи, будистки писания и будисткитe ступи, говорейки принципно, освен много малък брой манастири, включително четирите големи манастира, които бяха защитени, в другите манастири в Тибет и в селата, малките градове и градчетата в обширните земеделски и животновъдни райони, някои от нашите кадри от народа на Хан изготвиха план, нашите кадри от народа на Тибет се мобилизираха, а някои хора сред активистите, които не разбираха от здрав разум, изиграха ролята на изпълнители на плана.
Те узурпираха името на масите и се премениха с лицето на масите, като разбуниха огромен поток от вълни за унищожаване на статуите на Буда, будистките писания и ступите, хвърляйки ги във вода, събаряйки ги на земята, чупейки ги и разтопявайки ги. Те безразсъдно извършиха за най-кратко време дивашко унищожение на манастири, будистки зали в храмове, стени „мани“ и ступи, като откраднаха много орнаменти и украшения от статуите на Буда и различни скъпоценни вещи от будистките ступи.
Тъй като отговорните за обществените поръчки правителствени органи не са били внимателни при правенето на разграничения при закупуването на благородни и цветни метали, те са закупили много статуи на Буда, ступи и съдове за приношения, изработени от цветни метали, и насърчаваха унищожаването на тези неща. В резултат на това някои села и манастири изглеждаха така, сякаш разрушенията не са в резултат от целенасочени човешки действия, а по-скоро сякаш са били случайно разрушени от бомбардировки на току-що приключила война, и гледката беше непоносима.
Освен това те безскрупулно оскърбяваха религията, използвайки „Трипитака“ като материал, и по-специално използвайки картините на Буда и будистките сутри, за направата на обувки. Това беше напълно лишено от всякакъв разум. Тъй като вършеха много неща, които дори лудите едва ли биха направили, хората от всички слоеве на обществото бяха напълно шокирани, емоционално те бяха крайно объркани, изключително обезкуражени и обезсърчени. Те изричаха с плач, като от очите им течаха сълзи: „Нашият район се превърна в мрачно място“ и ридаеха други подобни жални думи. [4]
След началото на Културната революция през 1966 г. много лами са принудени да станат светски хора, като многобройни ценни древни писания са изгорени. До 1976 г. от 2700-те манастира, които първоначално се намират в Тибет, остават само 8. Храмът Джокханг, построен преди повече от 1300 години и представляващ най-значимият храм в Тибет, е разграбен. [5]
В Китай самоусъвършенстването в даоизма има древна история. Преди повече от 2500 години Лао Дзъ оставя след себе си текста „Дао Дъ Дзин“, който съставлява в пет хиляди йероглифа същността на даоисткото самоусъвършенстване. Влиянието на даоизма не се ограничава само до Китай или други източни страни, „Дао Дъ Дзин“ е преведен и на множество езици и предоставя духовно вдъхновение и напътствие за много хора по целия свят. Въпреки това по време на Културната революция Лао Дзъ е критикуван като лицемерен, а „Дао Дъ Дзин“ е смятан за „феодално суеверие“.
Основните принципи на конфуцианството са добронамереност, праведност, морална нагласа да се прави добро, благопристойно поведение, мъдрост и доверие. Конфуций определя моралните стандарти за поколенията. По време на Културната революция бунтовниците в Пекин повеждат Червените гвардейци към Куфу, родния град на Конфуций, където оскверняват и изгарят древни книги и разрушават хиляди исторически надгробни плочи, включително тази на Конфуций. През 1974 г. ККП започва ново движение „Критикувай Лин Бяо, критикувай Конфуций“. ККП смята, че традиционното мислене на конфуцианството – как трябва да се живее и какви морални норми да се спазват – е безполезно.
Най-брутална и трагична от всички кампании на ККП срещу вярата на китайския народ е продължаващото и до днес преследване на Фалун Гонг.
През 1999 г. около сто милиона души практикуват Фалун Гонг, който учи на принципите: истинност, доброта и търпение. Тогавашният лидер на ККП Дзян Дзъмин възприема тази духовна практика като екзистенциална заплаха за комунизма, през юли същата година той мобилизира добре развитите сили за сигурност и пропагандната машина на КНР срещу Фалун Гонг, започвайки кампания с мащаб и интензивност, невиждани от времето на Културната революция.
Преследването на Фалун Гонг засилва политическия авторитет на Дзян и му позволява да постави съюзниците си на позиции, осигуряващи власт и печалба. Бруталната политика на Дзян срещу Фалун Гонг и поощряваната от него корупция полагат основите на съвременното възкресяване на тоталитаризма на ККП и хвърлят Китай в безпрецедентно морално падение.
Нещо повече, до ден днешен партията извършва престъпление, каквото не е имало никога досега на планетата – отнемане на органи от живи хора, практикуващи Фалун Гонг.
Само за няколко десетилетия ККП опустошава хилядолетната традиционна култура на Китай, моралните ценности и вярванията в самоусъвършенстването. В резултат на това хората вече не вярват в богове, отвръщат се от божественото и изпитват болката от духовната празнота докато разпадането на моралните ценности ги обгръща.
2. На Запад: Внедряване и отслабване на църквата
Призракът на комунизма създава систематични подредби, за да атакува религиозните вярващи в некомунистическите страни. Чрез КПСС и ККП той използва пари и шпиони, за да проникне в религиозните институции на други страни под претекст „религиозен обмен“ и да изкриви праведните вярвания или директно да ги атакува, и да въведе социалистическата и комунистическата идеологии в религията. Вярващите продължават да почитат Бог и да практикуват своите религии, които обаче са безвъзвратно променени от комунистическата идеология.
a. Внедряване в религията
В Съединените щати марксистите проникват в християнските църкви и се внедряват в семинариите, като превъзпитават клас след клас свещеници и пастори, които след това оказват влияние върху религията в по-широк мащаб в цялата страна.
В показанията си пред Комитета за антиамериканска дейност през юли 1953 г. високопоставеният член на комунистическата партия Манинг Джонсън казва:
„Веднага щом тактиката за проникване в религиозните организации беше определена от Кремъл, действителният начин на прилагане на „новата линия“ беше въпрос на следване на общия опит от движението на „живата църква“ в Русия, при което комунистите откриха, че унищожаването на религията може да стане много по-бързо чрез проникване в църквата от комунистически агенти, действащи в самата църква…
Като цяло идеята беше да се отклони фокусът на мислене на духовенството, насочвайки го от духовното към материалното и политическото – като под политическо се разбира политика, основана на комунистическата доктрина за завладяване на властта. Вместо да се набляга на духовното и въпросите свързани с душата, новият и тежък фокус беше духовенството да се занимава с онези въпроси, които в основната си част водеха към комунистическата програма за „непосредствени искания“. Тези социални искания, разбира се, бяха от такова естество, че борбата за тях щеше да има за цел да отслаби сегашното ни общество и да го подготви за окончателното му завладяване от комунистическите сили.“ [6]
Българският историк Момчил Методиев, след задълбочено проучване на архивите на Българската комунистическа партия от епохата на Студената война, разкрива факта, че източноевропейската комунистическа разузнавателна мрежа тясно си е сътрудничила с партийните религиозни комитети, за да влияе и да се внедрява в международните религиозни организации. [7]
В глобален мащаб една от организациите, които са били инфилтрирани от комунизма в Източна Европа, е Световният съвет на църквите (ССЦ). Създаден през 1948 г., ССЦ е световна междуцърковна християнска организация. В нея членуват църкви от различни основни направления на християнството, представляващи около 590 милиона души от 150 различни държави. По този начин ССЦ е основна сила в световните религиозни среди. Тя е и първата международна религиозна организация, която по време на Студената война допуска за членове комунистически държави и приема финансова подкрепа от тях.
Въз основа на публикувано досие на КГБ от 1969 г. професорът от университета в Кеймбридж и историк Кристофър Андрю пише, че по време на Студената война петима агенти на КГБ заемат места в Централния комитет на ССЦ, като оказват тайно влияние върху политиката и дейността на ССЦ. Публикувано досие на КГБ от 1989 г. показва, че тези контролирани от КГБ агенти са подсигурявали комитетът да издава публични съобщения, които са в съответствие със социалистическите цели. [8]
През 1975 г. руският православен епископ Никодим (рождено име Борис Георгиевич Ротов), митрополит на Ленинград, е избран за един от шестимата председатели на ССЦ. Ветеран от КГБ, Никодим служи три години на този пост до смъртта си през 1978 г. [9]
Друга победа е избирането на българския комунистически шпионин Тодор Събев за заместник-генерален секретар на ССЦ през 1979 г. Събев служи до 1993 г.
Знаейки как източноевропейските комунисти са проникнали и манипулирали църквите, не е трудно да се разбере защо през януари 1980 г. ССЦ настоява, въпреки противопоставянето от страна на членовете на съвета, да предостави субсидии на Африканския национален съюз на Зимбабве – Патриотичен фронт (АНСЗ – ПФ). АНСЗ – ПФ е известна група от комунисти партизани, които убиват мисионери и свалят с обстрел търговски самолети.
ССЦ също е инфилтриран от ККП чрез Китайския християнски съвет. Поради финансови и други влияния ССЦ от години следва интересите на ККП. Генералният секретар на ССЦ официално посещава Китай в началото на 2018 г. и се среща с няколко контролирани от партията християнски организации, сред които Китайският християнски съвет, Националният комитет на Тристранното патриотично движение на протестантските църкви в Китай и Държавната администрация по религиозните въпроси. В Китай броят на членовете на неофициалните християнски групи (известни като домашни или подземни църкви) е много по-голям от този в официалните, но въпреки това делегатите на ССЦ не организират среща с нито една неофициална християнска група, за да избегнат търкания с Пекин.
б. Ограничаване на религията
На Запад комунистическата инфилтрация е повсеместна, а религиите са подложени зловредното влияние на идеологии и поведение, които очернят Бога. Идеи като „разделението на църквата от държавата“ и лявата идея за „политическа коректност“ се използват за маргинализиране и подкопаване на праведните, ортодоксални религии.
Съединените щати са изградени като една нация под волята на Бога. Всички президенти на САЩ, когато полагат клетва, поставят едната си ръка върху Библията и молят Бог да благослови Америка. В днешно време, когато религиозните хора критикуват поведение, идеи и политики, които се отклоняват от божественото, или когато се изказват срещу абортите или хомосексуализма, комунистите в САЩ или войнстващите леви преминават в настъпление. Те използват „отделянето на църквата от държавата“, за да кажат, че религията не трябва да има нищо общо с политиката, и така се опитват да ограничат Божията воля и традиционните морални стандарти, положени за човечеството.
В продължение на хиляди години божествените същества са се проявявали пред онези, които имат вяра. В миналото вярващите хора с праведни убеждения са съставлявали по-голямата част от обществото и са имали изключително положително влияние върху обществения морал. Днес хората могат да говорят за Божията воля само в църквата. Извън църквата не им се позволява да критикуват или да се противопоставят на широко разпространената обществена тенденция срещу религиозните учения и мъдрост. Религията почти е изгубила функцията си да поддържа морала на обществото и в резултат на това моралът в Съединените щати се е сринал като свлачище.
През последните години политическата коректност беше издигната до нови висоти, до такава степен, че хората се колебаят да кажат „Весела Коледа“ в страна, която е основана на християнството, защото някои твърдят, че това е политически некоректно и наранява чувствата на хората, които не са християни. По същия начин, когато хората открито говорят за вярата си в Бог или се молят на Бог, някои твърдят, че това е дискриминация спрямо хората с други убеждения, включително невярващите. Факт е, че на всички хора трябва да бъде позволено да изразяват убежденията си, включително уважението към своите богове, по свой собствен начин и това няма нищо общо с дискриминацията.
В училищата сега не е позволено да се преподават дисциплини, които включват праведни вероучения и традиционни ценности. Учителите не трябва да говорят за Сътворението, тъй като науката все още не е доказала съществуването на божественото. Науката също така все още не е доказала атеизма и еволюцията, но тези теории се преподават в училищата като истини или идеи близо до истината.
Проникването на комунистическия призрак в обществото, и неговите ограничения и манипулации, наложени върху религията, културата, образованието, изкуството и правото е изключително сложен и системен проблем.
3. Изкривената теология на комунизма
През миналия век различни изкривени теологии придобиха популярност, тъй като комунистическата идеология обхвана религиозния свят, покварявайки духовенството, прониквайки и фино подкопавайки ортодоксалните религии. Духовенството безсрамно тълкува свещените писания според своите прищевки, като изопачава праведните учения, оставени от просветлените хора. Особено през 60-те години на 20-и век „революционно богословие“, „богословие на надеждата“, „политическо богословие“ и други изкривени теологии, наситени с марксистка идеология, сеят хаос в религиозния свят.
Много латиноамерикански свещеници през миналия век получават своето образование в европейски семинарии и стават дълбоко повлияни от новите богословски теории, променени от комунистически тенденции. „Теологията на освобождението“ е широко разпространена в Латинска Америка през 60-те до 80-те години на миналия век. Неин главен представител е перуанският свещеник Густаво Гутиерес.
Тази мисловна школа въвежда класовата борба и марксистката идеология директно в религията и тълкува състраданието на Бога към човечеството, приравнявайки го с идеята, че бедните трябва да бъдат освободени – и следователно вярващите трябва да участват в класовата борба, за да могат бедните да постигнат равен статут. Той използва Божието указание към Мойсей да изведе евреите от Египет като теоретична основа за убеждението, че християнството трябва да освободи бедните.
Теологията на освобождението е високо оценена от Фидел Кастро, лидерът на Кубинската комунистическа партия. Въпреки че традиционната католическа църква се противопоставя на разпространението на тези т.нар. нововъзникващи теологии, новият папа, назначен през 2013 г., кани Гутиерес да присъства на пресконференция във Ватикана на 12 май 2015 г. като главен гост, като по този начин показва мълчаливото съгласие и подкрепа на съвременната католическа църква спрямо теологията на освобождението.
В различни части на света се появяват много нови вероизповедания, подобни на теологията на освобождението, като например „теология на освобождението на чернокожите“, „феминистка теология“, „либерална теология“, „куиър теология“ и дори „теология на смъртта на Бога“. Тези изкривени теологии силно подкопават католическите, християнските и други ортодоксални вярвания по света.
През 70-те години на 20-и век в САЩ Джим Джоунс, лидер на печално известния „Народен храм на Христовите ученици“, който нарича себе си преродения Ленин, определя оригиналните учения на марксистко-ленинската философия и тези на Мао Дзедун като доктрина на своята секта. Той твърди, че провежда прозелитизъм в Съединените щати, за да постигне комунистическите си идеали. След като убива американския конгресмен Лео Райън, който разследва обвиненията срещу сектата, Джоунс знае, че ще му е трудно да избяга, затова принуждава последователите си да извършат масово самоубийство. Той дори убива онези, които не желаят да се самоубият заедно с него. В крайна сметка загиват повече от деветстотин души. Сектата накърнява репутацията на религиозните групи и се отрази неблагоприятно на праведната вяра на хората в ортодоксалните религии. По този начин оказва сериозно отрицателно въздействие върху американския народ като цяло.
4. Религиозен хаос
В книгата „Голият комунист“, публикувана през 1958 г., са изброени четиридесет и пет цели на комунистите в мисията им да унищожат Съединените щати. Удивително е, че повечето от целите вече са постигнати. Цел номер двадесет и седем в списъка гласи: „Инфилтрирайте се в църквите и заменете проявяващата се религия със „социална“ религия. Дискредитирайте Библията…“ [10]
В продължение на хиляди години религията е била важен крайъгълен камък за западния свят, но по времето на последните няколко поколения комунистическият призрак изкриви тази свещена институция до неузнаваемост. По-специално трите ортодоксални религии – християнството, католицизмът и юдаизмът (наричани заедно „проявяващите се религии“) – са променени и контролирани от комунистическия призрак, като са загубили функциите, които са имали в първоначалните си форми. Новите деноминации, създадени или демонично променени с помощта на комунистически принципи и концепции, се превърнаха в още по-директни прокламации на комунистическата идеология.
В днешните църкви много епископи и свещеници проповядват отклоняващо се богословие, като същевременно покваряват и общуват със своите последователи в непрестанна поредица от скандали. Много вярващи ходят на църква по навик или дори като форма на развлечение или социализиране, а не от истински стремеж да усъвършенстват характера си или да се доближат до божественото.
Религиите са покварени отвътре. Резултатът е, че хората губят своето доверие в религиите и праведната си вяра в божественото, като накрая се отказват от тях. Ако човек не вярва, тогава божественото няма да го защити и в крайна сметка човечеството ще бъде унищожено.
През 2002 г. медията The Boston Globe публикува поредица от репортажи за сексуалните посегателства на католически свещеници срещу деца. Разследването разкрива, че в продължение на няколко десетилетия близо 250 бостънски свещеници са извършвали сексуален тормоз над деца, а църквата, в опит да прикрие това, е премествала духовници от един район в друг, вместо да информира полицията. Свещениците са продължили да тормозят деца на новите места, като по този начин се създават още жертви на сексуално насилие.
Подобни разкрития бързо се разпространиха в Съединените щати, като случаите касаят и свещеници в други страни с католическо присъствие, включително Ирландия, Австралия и т.н. Други религиозни групи започват публично да осъждат корупцията в Римокатолическата църква.
В крайна сметка общественият натиск принуждава Папа Йоан Павел II да събере кардиналите на конференция във Ватикана, на която да се разгледат скандалните случаи. След срещата той заявява, че административната структура на църквата ще бъде реформирана и че тя ще изгони свещениците, извършили сексуални престъпления. До момента църквата е платила над 2 млрд. долара под формата на споразумения за злоупотребите.
Религиозната корупция е широко разпространена в други християнски вероизповедания и в други вери по света. В Китай официалните религиозни групи са склонни към същите злоупотреби, каквито се срещат в цялата партия-държава. Монасите и даоистките свещеници са превърнали религията в бизнес, присвоявайки пари от вярващите, като се възползват от вярата им в Буда и традиционните китайски божества. Таксите за религиозни церемонии и кадене с тамян могат да достигнат десетки хиляди долари. Храмовете в Китай са се превърнали в комерсиализирани туристически обекти, където монасите получават заплати, а будистките и даоистките игумени председателстват като изпълнителни директори.
Строят се все повече църкви и храмове, които изглеждат все по-прекрасни на повърхността, докато праведната вяра в боговете намалява. Все по-трудно се намират ученици, които наистина се самоусъвършенстват. Много храмове и църкви са се превърнали в места, където се събират зли духове и призраци.
Петте одобрени от партията религии в Китай са превърнати в организации, които изопачават оригиналните вярвания и служат на атеистичната идеология на партията. Будизмът е загубил същността си на общност за духовно усъвършенстване. Той е пълен с политици-монаси, които възхваляват ККП и я приемат за тяхно божество.
Заместник-председателят на Китайската будистка асоциация, позовавайки се на доклада на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, заявява: „Докладът на 19-ия конгрес е съвременното будистко писание и аз съм го преписал на ръка три пъти.“ Той също така заявява: „Китайската комунистическа партия са днешните Буда и Бодхисатва, а докладът на 19-ия конгрес е съвременното будистко писание в Китай и блести със сияйните лъчи на вярата на комунистическата партия.“ Други монаси призовават вярващите будисти да последват примера на заместник-председателя и да приложат метода спрямо свещените текстове, преписвайки на ръка доклада на 19-ия конгрес с „предано сърце“, така че да могат да изпитат просветление. [11]
В продължение на повече от хиляда години епископите по света са били пряко назначавани или признавани от Ватикана. Около тридесетте епископи, които преди това са били признати от Ватикана в китайския регион, не са били признати от ККП. По същия начин Ватикана и лоялните нему католици в Китай (особено вярващите от т. нар. домашни или подземни църкви) не признават назначените от Комунистическата партия епископи. Въпреки това, след дълъг период на принуда и подмамване от страна на ККП, през 2018 г. папата признава седем епископи, назначени от ККП, които преди това са отлъчени от Ватикана. Критиците смятат, че ходът за споделяне на църковната власт с тоталитарен режим ще създаде опасен прецедент, който може да засегне останалата част от света. Църквата представлява общност на вярата, чиято цел е да даде възможност на вярващите да издигнат своя морал, да се доближат до Бога и в крайна сметка да се върнат в рая. Когато в човешкия свят се сключват сделки със зъл призрак, който се бунтува срещу Бога, когато на ККП се позволява да организира и назначава епископи и по този начин да поема отговорността за въпросите, свързани с вярата на десетки милиони католици в Китай, как би погледнал Бог на този въпрос? Какво ще бъде бъдещето на десетките милиони католици в Китай?
В Китай призракът на комунизма създаде политическа мерзост, която унищожи традиционната култура и смаза вярата чрез масови убийства и терор. Атеистичните репресии и унищожаването на традицията от страна на ККП целят насилствено прекъсване връзките на човешките същества с божественото, като предизвикаха моралния колапс на Китай.
На запад и в други части на света измамата и инфилтрацията доведоха до покваряване и демонизиране на праведните религии, обърквайки и подвеждайки хората да се откажат от ортодоксалните си вярвания. В своя бунт срещу божественото призракът на комунизма действа като дявол, който управлява нашия свят. Ако човечеството продължи да губи познанията си за божественото и връзките си с него, човекът ще попада все повече под контрола на призрака, докато вече няма надежда за спасение.
Препратки
1. Karl Marx, as quoted in Dimitry V. Pospielovsky, A History of Marxist-Leninist Atheism and Soviet Antireligious Policies: History of Soviet Atheism in Theory and Practice, and the Believer, Vol. 1 (London: Palgrave Macmillan, 1987), 80.
2. US Library of Congress, “Translation of Letter from Lenin,” Revelations from the Russian Archives, accessed April 17, 2020, https://www.loc.gov/exhibits/archives/trans-ae2bkhun.html.
3. Patriarch Alexy II as quoted in Nathaniel Davis, trans., A Long Walk to Church: A Contemporary History of Russian Orthodoxy (Oxford: Westview Press, 1994), 89.
4. Choekyi Gyaltsen, Tenth Panchen Lama, as quoted in Central Tibetan Administration: Department of Information and International Relations, From the Heart of the Panchen Lama (Dharamsala, India: Central Tibetan Administration, 2003 edition), accessed April 17, 2020, http://tibet.net/wp-content/uploads/2015/04/FROM-THE-HEART-OF-THE-PANCHEN-LAMA-1998.pdf.
5. Tsering Woeser, Forbidden Memory: Tibet During the Cultural Revolution, Susan T. Chen, trans., Robert Barnett, ed. (Lincoln, NE: Potomac Books, April 2020)
6. US Congress, House, Committee on Un-American Activities. Investigation of Communist Activities in the New York City Area. 83rd Cong., 1st sess., July 8, 1953. https://archive.org/stream/investigationofcnyc0708unit/investigationofcnyc0708unit_djvu.txt.
7. Momchil Metodiev, Between Faith and Compromise: The Bulgarian Orthodox Church and the Communist State (1944–1989) (Sofia: Institute for Studies of the Recent Past/Ciela, 2010).
8. Christopher Andrew, “KGB Foreign Intelligence from Brezhnev to the Coup,” in Wesley K. Wark, ed., Espionage: Past, Present, Future? (London: Routledge, 1994), 52.
9. Metodiev, “Between Faith.”
10. W. Cleon Skousen, The Naked Communist (Salt Lake City: Ensign Publishing Co., 1958).
11. “Zhongguo Fojiao xiehui fuhuizhang: ‘Shijiu Da Baogao shi dangdai Fojing Wo yijing shouchao san bian’” 中國佛教協會副會長：十九大報告是當代佛經 我已手抄三遍 [“Chinese Buddhist Association Deputy Chairman: ‘The Chinese Communist Party’s 19th Congress Report Is the Contemporary Buddhist Scripture, I Have Hand-copied It Three Times’”], Stand News, December 13, 2017. [In Chinese]
