От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
4. Политика чрез насилие и лъжи
В комунистическата доктрина нито едно средство не се смята за прекалено. Комунистическите партии публично обявяват, че насилието и лъжите са техните инструменти за завладяване и управляване на света. От първата поява на комунистическия режим в Съветския съюз до днес, само в рамките на един век, комунизмът е причинил смъртта на поне сто милиона души. Членовете на комунистическата партия са отвличали, измъчвали, убивали, унищожавали и лъгали. Те са използвали всички възможни крайни методи. Степента на тяхното зло е шокираща. На всичко отгоре участниците в нея твърдят, че не съжаляват за действията си.
Лъжите, изфабрикувани от комунистите, са различни по размер както в комунистическите страни, така и на Запад. Те варират от сравнително малки лъжи, като например измама, фалшиви новини или набеждаване на политически опонент до поредица систематични лъжи от значителен мащаб във вид на конспиративни действия. Например ККП инсценира инцидент със самозапалване на площад „Тиенанмън“ и обвини членовете на духовната практика Фалун Гонг – всичко това, за да подбуди обществена омраза срещу практиката.
Използват се и големи лъжи и измами, които са най-трудни за управление, защото са почти равностойни на самата комунистическа идеология. Мащабът им е толкова огромен, обсегът им на действие толкова многостранен, продължителността им толкова голяма, а хората, които засягат, толкова много – включително и някои, които са искрено отдадени на каузата, – че истината за ситуацията се губи. Комунистическият призрак изфабрикува лъжата, че целта на комунизма е „великото единство“. Тъй като това твърдение не може да бъде опровергано в краткосрочен план, то беше измамата, на която се основаваше целият комунистически проект. Комунистите твърдят, че създават рай на земята, но именно това е най-голямата им лъжа и единственият плод, който тази лъжа е дала, е ад на земята.
В предишната глава беше анализирано как комунизмът узурпира понятието за прогресивизъм чрез поредната голяма измама. През последните няколко десетилетия комунизмът похити редица социални движения и доведе хората до сътресения и революции, които ще бъдат разгледани в следващите глави.
a. Как комунизмът използва насилието и лъжите
Комунистическите партии насърчават класовия конфликт – и този конфликт е борба на живот и смърт. Както се казва в „Комунистическия манифест“: „Комунистите отказват да крият своите възгледи и цели. Те открито заявяват, че целите им могат да бъдат постигнати само чрез насилствено сваляне на целия съществуващ социален ред.“ [14] В „Държавата и революцията“ Ленин пише: „По-горе вече казахме, а по-късно ще покажем по-подробно, че теорията на Маркс и Енгелс за неизбежността на насилствената революция се отнася до буржоазната държава. Последната не може да бъде заменена от пролетарската държава (диктатурата на пролетариата) чрез процеса на „увяхване“, а по принцип само чрез насилствена революция.“ [15]
В процеса по завземане на властта – както се вижда по време на Парижката комуна, Руската революция или възхода на ККП – комунистическите партии използват изключително насилствени и кървави методи. Независимо дали враговете им са млади или стари, силни или слаби, комунистическите партии ги изгарят, ограбват и убиват; те проявяват злодеяние, което разтърсва душата. Престъпленията, извършени при насилствените комунистически режими, са толкова многобройни, че е невъзможно да бъдат преброени.
Комунистическият култ използва лъжи и насилие, за да поддържа властта. Лъжите са смазка за насилието, а също и начин за поробване на обществото. Комунистическите партии са готови да обещаят всичко, но никога не се замислят дали да изпълнят обещанията си. За да задоволят нуждите си, те променят историята както им хрумне, без да имат морална основа и без чувство за срам.
Мао, Бен Бела и Кастро твърдяха, че никога няма да установят тоталитарни режими. Но след като дойдоха на власт, те веднага започнаха тоталитаризъм с огромен натиск, провеждайки чистки в партията, както и кампании за преследване на дисиденти и обикновени граждани.
Освен това манипулирането на езика е един от основните методи, които комунистическата секта използва, за да заблуждава хората, т.е. да променя значението на думите и дори напълно да преобръа смисъла им. Тъй като промененият език се използва широко в обществото, изкривените му значения се вкореняват дълбоко в съзнанието на хората. Например „Бог“ се приравнява към „суеверие“; „традиция“ се приравнява към „изостаналост“, „глупост“ към „феодализъм“; „западното общество“ се приравнява към „враждебни“ или „антикитайски сили“; а „пролетариатът“ става „господар на държавните активи“. Въпреки че народът няма власт при комунизма, комунистите казват, че „цялата власт принадлежи на народа“. Посочването на несправедливостите се обозначава като „подстрекаване към подривна дейност срещу държавната власт“. Ето защо, когато разговарят с тези, които са били дълбоко отровени от комунистическия култ, хората са склонни да установят, че двете страни често нямат обща основа за общуване, защото не могат да се разберат дори за значението на думите.
Култът към комунизма не само измисля лъжи, но и създава среда, в която цялото население да се присъедини към лъжите – включително чрез принудително изучаване на политическите въпроси, задължително деклариране на политическата позиция и политически проверки. Това има за цел да принуди хората да казват неща, в които не вярват, и по този начин да ги деморализира и да принизи чувството им за добро и зло. След като хората осъзнаят комунистическите измислици, те отговарят със собствените си лъжи. Комунистическата секта знае, че хората я лъжат, но това е приемливо, защото самата лъжа е част от играта. Опасното за комунистите е, когато хората започнат да казват истината.
Налагането на културата на лъжата е средство за морална дегенерация, замислено от комунистите. В тази книга неведнъж е отбелязвано, че режимът на ККП желае не само да убие физическото тяло, но и да породи крайна морална поквара. В това отношение комунистическият призрак частично е постигнал целта си.
б. Подстрекаване на насилието на Запад
Комунистическият призрак е съставен от елементарната сила на омразата и неговите теории са пропити с омраза. Той насърчава класовата борба и приписва корена на всеки проблем на традиционните социални структури. Говори за това, че богатите експлоатират бедните, за да подбуди недоволство и омраза срещу богатите и да подтикне към революция и насилие. С разрастването на комунистическите движения нейните манипулации, насилие и лъжи са станаха нещо обичайно на Запад и са изпълнили обществото със злоба.
Общество, което е по-склонно към насилие, ще се дестабилизира и фрагментира. В американското общество някои политици и политически дейци атакуват враговете си с безскрупулни средства като измама, лични нападки и други. В наши дни непримиримите различия между двете основни партии ги правят да изглеждат толкова несъвместими, колкото огъня и водата.
Левите партии и политици твърдят, че ще защитават правата на хората и ще следват правилата на демократичното общество. Но когато дойдат на власт, под влиянието на комунистическия призрак, те използват всички методи за потискане на несъгласието и произволно лишаване на другите от техните права.
Не всички искат конфликт, но са необходими само няколко комунистически активисти, за да се разпалят нещата. След президентските избори през 2016 г. екстремистите от „Антифа“ се насочиха към своята цел – консерваторите – и ги преследваха на митинги и на други места. Те спираха поддръжници на президента и и хора с консервативни идеи да говорят на събитията, а в някои случаи дори ги нападаха физически.
През юни 2017 г. Стив Скалис, член на мнозинството в Камарата на представителите, беше прострелян и ранен от привърженик на друга партия, докато присъстваше на бейзболна тренировка. Един ляв служител от Небраска дори заяви, че се „радва“на стрелбата по Скалис и той пожела да умре. Този служител скоро беше отстранен от поста си на председател на комисия на щатско ниво на своята партия.
в. Заблуждаване на Запада с лъжи
Комунизмът има негативна репутация на Запад, така че лъжата е единственото средство за разширяване на влиянието му. Някои политици насърчават политики, които по същество са комунистически, но ги опаковат под друго име, използвайки етикети като „свобода“, „прогрес“ и „обществен интерес“. Например създаването на социализирана система на здравеопазване не се нарича социалистическа, а „Здравеопазване за всички“ или „универсално здравеопазване“, или пък се оправдава, че се подкрепя от общественото мнение. Когато левите политици искат да принудят работодателите да плащат минимална работна заплата, те я наричат „заплата за живот“. Те дават празни обещания, за да бъдат избрани, подобно на това, което правят комунистическите партии, за да получат власт. Всъщност целта им е да развиват социализма, а тактиката им отразява комунистическите обещания за създаване на „рай на земята“.
По-конкретно, политиците използват изкривени и преразпределителни фискални и данъчни политики, като например данъчни стимули за синдикатите, правителствените програми и малцинствените предприятия, като същевременно увеличават данъците за други предприятия и богатите. Резултатът е, че бенефициентите на тези политики (включително бедните, синдикатите и т.н.) стават зависими от политиците, които ги подкрепят, и след това ги подкрепят на избори. Тези политици имат стабилна и дългосрочна подкрепа в тази област и могат да изградят своя политическа машина. В същото време предприятията са притиснати финансово и поради това се свиват, прекратяват дейността си или се местят, което води до постоянно намаляване на данъчните приходи и възможностите за работа в различните населени места, което в крайна сметка води до общински фалити.
В миналото хората вярваха, че Съединените щати са истински свободно общество и последен бастион срещу комунизма. Но днес хората ясно виждат, че високото данъчно облагане, силно развитата социална държава, колективизмът, голямото правителство, социалдемокрацията, „социалното равенство“ и т.н. – всички те произхождат по един или друг начин от социалистическата и марксистко-ленинската идеологическа ДНК – са залегнали в политиките и се прилагат на практика. По-специално младото поколение просто не е наясно с историята на бруталността в комунистическите държави. Те копнеят и преследват един илюзорен идеал и са подведени от новата маска, която е придобил комунизмът. Резултатът е, че те несъзнателно вървят по пътя към разрухата.
5. Пътят към тоталитаризма
Тоталитарният контрол, упражняван от комунистическите режими върху живота на техните поданици, е добре документиран. Но идеологическите издънки на комунизма в демократичните страни скрито работят за постигане на същата цел, като се застъпват за закони, които агресивно разширяват държавната власт и увеличават регулациите върху обществото и икономиката. Още по-плашещ е фактът, че днешните авторитаристи разполагат с наука и технологии, които им дават възможности за наблюдение и социален контрол в мащаби, които тираниите от миналото едва ли са си представяли.
a. Изкореняване на свободната воля и потискане на моралната активност
Когато човешките същества следват традиционните ценности, установени от божественото, развитието на тяхната култура ще следва праведен път, който ще им позволи да се свържат с божественото. Различните социални и политически системи, които се наблюдават в човечеството, по същия начин произтичат от съответните им култури.
Създателят е надарил хората със свободна воля и способност да управляват собствените си дела. Те трябва да управляват себе си чрез самодисциплина, морално поведение и отговорност за себе си и семействата си. След като изучава американската политика през XIX в., френският политически философ Алексис дьо Токвил оценява високо американското общество. Той е впечатлен от способността на американците за самоанализ, от разбирането им за злото, от готовността им да решават проблемите с търпение и от общата липса на насилие при решаването на социалните проблеми. Той смята, че величието на Съединените щати се крие в способността им да поправят собствените си грешки.
От друга страна, комунистическият призрак иска да подтикне хората да се противопоставят на традицията и морала и да препречи пътя им към доброто и божественото. Хората в комунистическите страни се превръщат от Божии хора в поданици на дявола, без да го забелязват. В комунистическите страни правителството монополизира социалните ресурси, така че всичко трябва да се извършва, като се следват указанията на лидерите на комунистическата партия, които сами трябва да проявяват достатъчно „партийна природа“, за да оцелеят в жестоките фракционни борби, характерни за комунистическите режими. Обикновените граждани или редовите кадри, които се опитват да следват съвестта си и да действат морално, почти винаги се оказват в нарушение на идеологическата линия на партията и биват понижавани или обявявани за врагове на държавата. Тогава те се превръщат в нисша класа, принудена да се бори на дъното на обществото.
В свободните общества правителствата също се насочват към авторитаризъм, като „голямото правителство“ започва да контролира почти всичко. Една от основните характеристики на авторитарната политика е силното централно правителство, което планира и ръководи икономиката. Понастоящем западните правителства имат огромна власт да се намесват в икономиката и да я контролират, за да постигнат правителствените планове; те използват инструментите на държавните приходи и разходи, данъчното облагане и дълговото финансиране.
Разширяването на централната административна власт, контролът на местните власти върху живота на гражданите, както и многобройните закони и съдебни решения доведоха до цялостно разширяване на държавната власт и безпрецедентен обществен контрол. „Политическата коректност“ е оправдание за лишаване на хората от свободата на словото. Онези, които открито осъждат зловещите политики, биват отхвърляни като упражняващи „език на омразата“. Тези, които се осмеляват да се противопоставят на политическата коректност, биват маргинализирани, изолирани, в някои случаи уволнявани, а в крайни случаи заплашвани или нападани.
Отклонените политически стандарти замениха праведните морални стандарти. Тези стандарти се налагат със силата на закона, регулациите и публичните нападки, като по този начин се създава атмосфера на социален терор и натиск. Този социален терор може да потисне свободната воля на хората и свободата им да се стремят към доброта. Това е същността на тоталитарната политика.
б. Тоталитаризъм чрез благосъстояние, технологии и прекомерни регулации
Съвременното западно общество днес изобилства от закони и наредби, които регулират почти всеки аспект на обществения живот – от практиките на работното място до отглеждането на децата. Държавните социални помощи все повече се възприема като необходимост по подразбиране, а не като форма на спешна помощ за наистина нуждаещите се. Напредъкът в технологиите позволи на правителствата да прилагат бюрократичните си разпоредби в мащаби, които никога преди не са били възможни. Този процес се насърчава и ускорява от леви групи и политици, които го рекламират като прогрес.
Всъщност разширяването на държавния надзор и на държавното благосъстояние представлява сериозна заплаха за свободата и морала. През XIX в. Токвил отбелязва, че „ако деспотизмът бъде установен сред демократичните нации в наши дни, той може да придобие различен характер; ще бъде по-широк и по-мек; ще унижава хората, без да ги измъчва“. [16]
Всяка година се приемат хиляди нови закони – от федералното до щатското, окръжното и общинското равнище. Почти за всяко нещо има ограничаващи го закон или правило. Данъчният кодекс на САЩ е дълъг десетки хиляди страници, а неотдавнашният закон за здравното осигуряване е над двадесет хиляди страници. Дори съдиите и адвокатите не могат да разберат всички закони, да не говорим за обикновения гражданин. Човек може да наруши закона, без дори да знае за това.
Освен това, колкото и съвършен да е законът, той е само външна форма на ограничение и не може да управлява човешкото сърце. Както е казал Лао Дзъ: „Колкото повече закони се издават, толкова повече крадци и разбойници ще има.“
Хората пренебрегват факта, че социалните проблеми са причинени от разгръщането на злата страна на човека. Със създаването на все повече и повече закони, като се пренебрегва същността на проблема, се образува порочен кръг и обществото започва стъпка по стъпка да върви към тоталитаризъм.
В историята компетентните правителства са запазвали способността си да разпределят ресурси за бедните, например по време на глад, суша или наводнения. Междувременно благотворителността е съществувала органично в местните общности и религиозните организации. Британският юрист А.В. Диси отбелязва, че през ХХ век обаче правителствата започват да смятат доброто социално положение на хората за нещо, което трябва да се регулира и осигурява чрез данъци:
„Преди 1908 г. въпросът дали един богат или беден човек трябва да застрахова здравето си, е бил изцяло оставен на свободната преценка или непредпазливост на всеки човек. Държавата не се е интересувала от избора му в по-голяма степен, отколкото въпросът дали да носи черно или кафяво палто. Но Законът за националното осигуряване в дългосрочен план ще стовари върху държавата, т.е. върху данъкоплатците, много по-тежка отговорност, отколкото очакват английските избиратели. … [Застраховката при безработица] всъщност е признаване от страна на държавата на задължението ѝ да застрахова човека срещу злото, произтичащо от липсата на работа. … Законът за националното осигуряване е в съответствие с доктрините на социализма“. … [17]
Въпреки това големите държавни социални държави са изпълнени с присъщи слабости. Не съществува такова нещо като безплатен обяд. Високите нива на благосъстояние се основават на високо данъчно облагане, което води до всякакви социални проблеми. Някога скандинавският модел на социалистическо благосъстояние бе смятан за положителен пример за социалистически просперитет, на който Западът да подражава, но в Северна Европа съотношението между данъчната ставка и БВП е сред най-високите в света, като в много от страните данъчните ставки са около 50 %.
Анализаторите посочват няколко фатални проблема на социалистическото медицинско осигуряване. То е неустойчиво, тъй като хората искат да се възползват от безплатните услуги повече, отколкото плащат за тях. Няма награди или наказания за постигнати резултати, а практикуващите в медицинската индустрия не трябва да поемат никаква правна отговорност за това, което правят. Това води до огромни загуби за държавата: хората крадат през вратичките в закона, злоупотребяват със системата и се занимават с нелегална търговия. Правителството решава живота и смъртта на хората чрез медицинската система, а тя е измъчвана от бюрокрация. [18]
През 2010 г. 32-годишен мъж на име Йонас в Северна Швеция трябва сам да зашие кървящата си рана, след като чака с часове за медицинска помощ. След като случайно се порязал, докато ремонтирал дома си, той първо отишъл в кабинет по спешна помощ, който бил затворен, а след това отишъл в спешното отделение на болницата. Там чакал за помощ цял час, тъй като раната му продължавала да кърви. Накрая забелязал игла и конец, които медицинските сестри били оставили, и се опитал да се самолекува. По-късно персоналът на болницата го докладва за нарушаване на закона, тъй като е използвал болнично оборудване без разрешение. [19] Това е само един от примерите за това как обществената схема за социално подпомагане може да доведе до нелепи резултати. Тъй като всички искат безплатни медицински грижи, се злоупотребява с ресурсите. Сблъсъкът между ограниченията на ресурсите и искането нещата да са безплатни води до дисбаланс в уравнението на търсенето и предлагането. Липсата на предлагане означава дълго чакане и неадекватни грижи. По този начин социализираната медицина вреди на тези, които наистина се нуждаят от грижи.
Освен това, въпреки че благосъстоянието от люлката до гроба изглежда желано от мнозина, зависимостта на населението от правителството създава предпоставки за автократичен режим. Този принцип е ясно отразен в марксисткото разбиране, че социализмът е само първичен етап на комунизма.
По-голямото участие на властите в регулирането на обществото или на живота на отделните граждани изисква по-широки системи за държавен контрол: наемането на персонал и изготвянето на нормативни актове изискват пари, които се генерират от данъци. С разрастването на държавата се появява и създаването на влиятелни политически клики, които имат интерес да запазят и разширят обхвата на своята власт.
Технологиите правят още по-удобно за правителствата да контролират населението си. Китайската комунистическа партия е най-очевидният представител на този проблем, но същите опасности са налице и в западните страни, особено в Европа, където левите социални програми вече са повсеместни.
Днешен Китай разполага с най-голямата система за наблюдение в света. На обществени места и по пътищата камерите за наблюдение са навсякъде. Само за няколко минути лицата от черния списък могат да бъдат извадени от море от 1,4 милиарда души. Софтуерът за наблюдение, вграден в WeChat на мобилните телефони, дава възможност за открито наблюдение, а неприкосновеността на личния живот напълно отсъства за всеки, който има мобилен телефон. Просто няма къде да се скриеш.
Тъй като технологиите стават все по-усъвършенствани, а правителствата – все по-големи, продължаването на пътя на социализма на Запад би довело до подобна ужасяваща съдба – да бъдем постоянно наблюдавани, притискани и управлявани. Този краен сценарий в никакъв случай не е преувеличен.
В допълнение към физическото наблюдение и цензурата, правителството може да използва големи данни и финансова информация, за да уволни от работа гражданите, които избере за свои мишени. Банките могат да бъдат принудени да анулират ипотеките им. Правителството, разполагащо с тези технологични средства, може да изтрие непокорните граждани от системата си и да прекрати достъпа им до социални помощи, които поради другите икономически политики са единственото им средство за поддържане на прехраната.
6. Заплахата на комунизма за основните ценности
Комунистическите идеологии са сеели хаос в политическата сфера в продължение на векове. На Изток комунистическите режими са мобилизирали държавните сили, за да смажат политическите си противници, да унищожат традиционната култура и да убият десетки милиони хора. На Запад левите движения постепенно завладяха демократичния процес. Макар да избягват откритото насилие и диктатурата, политиките, които защитават, следват същата философия на борбата.
Жаждата за власт, богатство и слава съществува от времето на самото човечество, тъй като всеки е способен както на зло, така и на добро. Възползвайки се от моралните слабости, присъщи на човешката природа, призракът на комунизма е създал мрежи от „агенти“ по целия свят.
Благодарение на комунистическата инфилтрация днешните западни общества са разделени в безпрецедентна степен, като левицата използва цялата си власт, за да пречи и осуетява тези, които имат традиционни възгледи в политиката. Няма да е пресилено, ако кажем, че Западът сега е във война за собствените си ценности.
Левичарското политическо влияние се оказа изключително устойчиво на опитите да бъде отслабено или обърнато. Политиците и активистите под влиянието на комунизма се сговарят с медиите, за да дискредитират опозицията и да разпространяват подвеждаща информация, за да объркат обществеността. Левите служители пренебрегват или възпрепятстват издаването на правителствени постановления, отклоняват обществени ресурси в подкрепа на идеологическите си програми и провеждат политики, които изострят социалното разделение и конфликти.
През 2018 г. според проучване, проведено от Центъра за изследване на обществените отношения на Асошиейтед прес – NORC, повече от 80 % от анкетираните заявяват, че според тях американците са силно разделени по отношение на важни ценности и че страната е по-дълбоко разделена по отношение на политиката, отколкото в миналото. [20]
Държавата е ненадмината в способността си да мобилизира човешки и икономически ресурси. Използвана правилно, политическата власт може да донесе големи ползи за цялата нация и да подобри международната общност. Но както се вижда в историята и в историята на комунистическото движение, злоупотребата с тази власт води до чудовищни престъпления.
В първата си реч при встъпването в длъжност бившият президент на САЩ Рейгън заявява: „От време на време сме се изкушавали да вярваме, че обществото е станало твърде сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението от елитна група е по-добро от управлението за, от и на хората. Но ако никой от нас не е способен да управлява себе си, тогава кой от нас има способността да управлява някой друг?“ [21] Президентът Доналд Тръмп заяви, че в Съединените щати „ние не се покланяме на правителството – ние се покланяме на Бога“. [22]
Единството на една държава изисква общ набор от ценности и обща култура. Въпреки че доктрините се различават в отделните религии, стандартите за добро и зло са сходни. В Съединените щати това дава възможност на хора с различен етнически и културен произход да живеят рамо до рамо в хармония. Когато обаче хората се разделят по въпроси, свързани с основния морал, оцеляването на страната е поставено на карта.
Препратки
14. Marx and Engels, “Manifesto.”
15. Vladimir Lenin, The State and Revolution (1918), 381–492, Marxists Internet Archive, accessed April 17, 2020, https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1917/staterev/ch01.htm.
16. Alexis de Tocqueville, Democracy in America, vol. 2, Henry Reeve, trans., (London: Longmans, Green, and Co., 1889), 289.
17. Albert Venn Dicey, Lectures on the Relation Between Law & Public Opinion in England, During the Nineteenth Century (London: Macmillan and Co., 1919), xxxviii, Online Library of Liberty, accessed April 17, 2020,
http://oll.libertyfund.org/pages/dicey-on-the-rise-of-legal-collectivism-in-the-20thc.
18. Paul B. Skousen, The Naked Socialist (Salt Lake City, UT: Izzard Ink, 2014), Kindle edition.
19. Peter Vinthagen Simpson, “Jonas, 32, Sewed Up His Own Leg after ER Wait,” The Local, August 3, 2010, https://www.thelocal.se/20100803/28150.
20. Juana Summers, “AP-NORC Poll: Most Americans See a Sharply Divided Nation,” The Associated Press, http://www.apnorc.org/news-media/Pages/AP-NORC-Poll-Most-Americans-see-a-sharply-divided-nation.aspx.
21. Ronald Reagan, “First Inaugural Address of Ronald Reagan” (speech, US Capitol, Washington, DC, January 20, 1981), The Avalon Project, accessed April 17, 2020, https://avalon.law.yale.edu/20th_century/reagan1.asp.
22. Donald Trump, “Remarks by President Trump at the 2017 Values Voter Summit” (speech, Omni Shoreham Hotel, Washington, DC, October 13, 2017), White House, accessed April 17, 2020, https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/remarks-president-trump-2017-values-voter-summit.
