Развитие на кризата в ЕС. Как Западът източва и ограбва България. Как да се измъкнем от кризата и да си върнем страната? Идва ли времето в Европа да управляват политици като Орбан?
Вече няколко дни основната тема в Европа е споразумението, сключено между Урсула фон дер Лайен и Доналд Тръмп. Изглеждащо катастрофално неизгодно за Европа, то активира изследователите, вярващи, че Европа е на път да слезе от голямата историческа сцена.
Въпросите какво се случва и има ли изход за Европа от тази ситуация разглежда проф. д.с.н. Михаил Мирчев – доктор на социологическите науки и професор по социология в катедра „Политология“ на УНСС. В предаване на „Народна сила“ той заяви, че е оптимист в средно- и по-дългосрочен план – че изход за Европа винаги ще има, тъй като тя е огромен континент с невероятна култура и силни граждански общества, и конкретизира настоящата ситуация така:
„Доналд Тръмп и САЩ успяха да смачкат Брюксел. Не Европа, а Брюксел, специално Урсула, урсулите около нея и цялото ято на неофашисти в Европа, които поведоха битката за IV, V или VI райх – реванш на неофашизма над победителите във Втората световна война: Русия, източното, православното и т.н.“
Проф. Мирчев смята, че след като Тръмп на практика не успя с политиките си във всички останали райони на света, все пак му трябва някаква победа, за да може да оцелее до есента. „И кого да изяде? Братовчеда или дъщерното предприятие – Европа. Това се случи. Беше размахан пръст на урсулите, на този тип европейска политика още в Мюнхен чрез потресаващата реч на вицепрезидента Ванс.
Европа на Урсула, на Мерц, на Макрон се опитваше да не се подчини на Тръмп, на завоя в неговите политики и да се подчинява на Лондон като на бивша велика глобална, глобалистка сила. Но се видя първо, че на Лондон не му стига силата, защото в момента самият той, самата Британия по света, също както Тръмп, губи позиции на много места. Силата на тяхната колониална система се свива, свива, свива. Доказва се, че те надали са велики и надали са вече такава глобална сила, каквато бяха до скоро. И колкото и да действат със самочувствие, със специални служби, с невероятна дипломация, с мрежи от тип троянски коне във всички общества, особено в тези на Западна Европа, се оказва, че това вече не е достатъчно. Русия надделява. Здравият разум надделява. Нациите по света надделяват в усилието си да се еманципират от досегашния единен нов глобален ред. Политиката спрямо Китай не успява да го смачка и пречупи, а става точно обратното. Политиката спрямо Русия не успява. Политиката в Близкия Изток се оказва катастрофа. Политиката на всякаква подкрепа на геноцида на Израел и Нетянаху в Газа, в целия район, както и опитът да я пренесат към Иран също не успя. Трябваше да смачкат малко Урсула и Европа, за да си измият лицето.
Второ, икономиката на САЩ е в много тежка ситуация. Трябва да взима отнякъде ноу хау. От Европа има какво да се взима. Трябва да се привлекат индустрии, а от Европа има какви. Трябва да се привлекат умни хора, тъй като част от американските специалисти вече забегнаха към Китай и това е едно от обясненията защо такова невероятно технологично подскачане, израстване, излитане в космоса осъществи Китай в последните 3 до 7 години. Това става не само с пари и с централизация. Става дума за мозъци, които Китай този път открадна от Запада, включително от САЩ. Защо САЩ да не си вземат мозъците, които вече започват да им липсват, от най-удобното място – Европа? Това са двете основни причини, поради които Тръмп ги натисна толкова жестоко. Урсула, загубвайки вече уж здравия гръб на Лондон, беше принудена да се подчини.“
Глобалният системен проект на Емануил Лоуърстийн
Проф. Мирчев представи глобалния системен проект от 80-те – 90-те години на известния социолог Емануил Лоуърстийн, избран през 1994 г. за председател на Международната социологическа асоциация. В него се конструира нещо като глобалния системен проект за това как е изградена и как функционира глобалната система. Нарича се World system. В него има ядро на глобалната система – проамериканската система, САЩ, заедно с Лондон и Великобритания, според проф. Мирчев заедно с Израел. Той смята за коректно тук да се причислят наполовина или не европейски страни като Холандия.
Следва полупериферия – това са страни под влияние със зависимост, но облагодетелствани от имперската системна структура. Те са привилегировани. Такава е Германия – зависима, полуколониална държава, но облагодетелствана и привилегирована. В известна степен такава е била и Франция, наред с цялата Западна Европа, цялото скандинавие, големи части от Средна Европа, толерираната до скоро от САЩ държава Канада и т.н. Това са страни, за които думата колонии или полуколонии е силна, но те са в режим на голяма подчиненост, макар и с големи дози суверенитет. Но те са под императивите на господарите от центъра.
Следва трета зона – периферията. Това са страни, които са също в полуколониален режим, само че за тях няма привилегии. По-скоро има остатъци от благините на Запада, на неговата цивилизация, на неговата система, но с изключителна национална и всякаква стабилност. Културно те са присъединени към западното ядро и се чувстват добре, защото са нагодили националните си култури към този глобалистки център. Това са народи, на които се поддържа средния стандарт на живота, досега на много високо равнище. „А когато хладилникът е пълен, идеологически хората се съгласяват, поне в своето мнозинство“, напомня проф. Мирчев. Такива са другите европейски страни, не влизащи в първия привилегирован кръг, например Испания, Португалия, Гърция, Турция, послушните държави Естония, Литва и Латвия. Тук е и Полша, която в системата на Англия и подобната имперска структура е била в зоната на полупериферията, но в системата на САЩ като глобален лидер е по-скоро в първата периферия. „Има нюанси. Много държави играят на два, на три стола, стремят се да не паднат по средата. Системата е доста гъвкава и пулсираща“, обясни проф. Мирчев.
Трети и четвърти кръг или зона. Това са вече страни в колониален режим с компрадорски политически власти, подчинени институции с отнет или в огромна степен пренесен, предаден суверенитет. Но те са зони за ограбване, за изсмукване, за опустошаване.
Мястото на България
„Когато от едната система ни прехвърлиха към другата, когато в имперската система на бившия Съветски съюз и социалистическата система бяхме класическа полупериферия (все едно сега Германия, под САЩ) и оттам отидохме в другата глобална система, където сме в IV или V зона, ние се превърнахме в страна за опустошаване. Затова, започвайки от доклада, проекта или стратегията „Ран-Ът“ от лятото на 1990 г. досега унищожиха нашата индустрия. А ние бяхме една от най-развитите индустриални страни в Европа. Като периферия ние нямаме тежка индустрия, нямаме химическа индустрия, машиностроене, космическа индустрия, водещи биотехнологии, имаме IT-специалисти, но нямаме водеща електроника в големи мащаби. Всичко това беше унищожено.“
Българската енергетика
Проф. Мирчев обърна внимание на факта, че в момента внасяме ток от Румъния, Сърбия, от Турция и от Гърция – всички страни, които при предишната система са се възхищавали на енергийна мощ на България и при нужда са купували от нас, при това, незадължително евтин ток. „Купуваха скъп ток. Сега нещата се обърнаха.“
Източване на интелектуалния потенциал на България
Проф. Мирчев изтъкна, че ние сме много талантлив народ. „Къде отидоха децата ни? Къде отидоха голяма част от специалистите ни? В България например имаше свръхразвита оптика. Сега имаме ли такъв индустриален клон? Единици от нашите супер оптици са отишли към Русия, другата част – към Западна Европа, Италия, Англия, САЩ и Канада. Такива примери могат да се дадат с много професии и браншове.
В нашия университет – УНСС – се провежда събитие, което мачка душата ми. Изведнъж започват да идват едни хора, да правят стелажи. Питаме какво става. Следобед започвало представяне на чуждестранни фирми, които да наемат наши студенти, стажанти и млади специалисти. Втората група щандове са с предложения за нашите млади, умни и хубави момичета и момчета да заминават да учат в чужбина от втори, от трети курс или след бакалавър за магистратури и т.н. Системата за източване на интелектуалния потенциал на България действа 35 години.“
На въпрос на водещия д-р Владимир Трифонов „Защо България толкова бърза да се качи на „Титаник“? (Според информация от БАН само заради договора, който е сключила Урсула с Тръмп, България ще загуби поне милиард и двеста милиона лева. Сега ускорено ни бутат към еврозоната и то в момент, в който Европейският съюз е в икономическа криза и губи своята привлекателност)“ проф. Мирчев отговори категорично, че бърза не България, а сегашното българско правителство, управляващите партии в Парламента. Не България, а медиите, чрез които се провежда глобалистката пропаганда и се обработват масовата психика и масовото съзнание. Тази част от България – надстроечната управленско-медийна държавническа институционална структура. Той поясни, че това е така, защото по Уолърстийн ние сме в IV – V периферия или зона за опустошаване.
Кражби на заводите ни
„Дълго време – през 90-те години – в България се крадяха заводи. През нулевите години тази кражба продължи, особено след управлението на Иван Костов, след създаването на ГЕРБ. Каквито производствени мощности имаше в огромно количество, на няколко вълни бяха крадени, крадени, крадени. В един момент се разбра, че те вече са свършили.“
Кражби на подземните богатства и инфраструктурите ни
Проф. Мирчев отбеляза, че през последните 5 – 7 години се крадат подземните богатства на България и нейните инфраструктури. Че на някакви смешни и ужасни, фашизоидни концесии се продават нашите природни ресурси като златото, но не само. „Ние сме много богати на мед“, каза.
Кражби на водните ни ресурси
„Чувам, че ВиК-тата ни вече не са български. Това е невероятна социална, градска, инженерна инфраструктура, свързана директно с националната сигурност…
Има ли българска фирма, която източва минералните ни води, за да пълни с тях бутилки? Източва ги Coca Cola или турски фирми в Девин.
Кражби на инфраструктурите ни
Проф. Мирчев припомни голям проект за горната част на Добруджа. Напомни, че спорим за Южна Добруджа и Средна Добруджа от 100 години с Румъния, че сме водили Първата Световна война, за да си вземем Южна Добруджа, Втората Световна война – за да не ни вземат Южна Добруджа, която вече сме си взели. „Имаше един инфраструктурен проект, типично колониално инфраструктурен: частта под Силистра, над Каварна, тази част от България, да се даде за американска, натовска военна база с абсолютна липса на достъп на каквото и да е българско в тази зона. Проблемът е не само, че там ще направят летища, ракетни бази и т.н. Това означава да подарим част от територията си, както навремето руснаците са прехвърлили Аляска на САЩ.
Пътищата ни
Проф. Мирчев се радва, че в България не просъществува проекта за Тол система, според който пътувайки по магистрала, през 15 км трябваше да ни спират, за да плащаме по 5 лв, както е например в Гърция. „Кой щеше да бъде концесионерът на магистрала „Тракия“? Някой западняк от първата периферия или от някоя американска корпорация от центъра.“
Съдба на държава от IV – V периферия
„В момента разпродаваме природните богатства, ресурсите си. Водата, жизнено важни неща като уникалната българска земеделската земя.
Това е нашата съдба на IV – V периферия. Правителството е безпомощно да се противопостави на всичко това, дори да желае. Защо? Защото сегашните ни правителствени структури и водещите партии са криминализирани до голяма степен. А когато имаш една колония и така или иначе си поставил или си допуснал да бъдат поставени на върха на обществото хора с криминална зависимост, има ли някой, който да бъде по-лесно управляем? По тази линия Бойко Борисов лесно управляем ли е? Няма значение той какво иска, какво мисли. Той е умен човек и аз го уважавам. Считам, че той съзнава колко вредни неща прави за България. Но има ли начин той да каже „Не“? Има ли начин криминалният тип Делян Пеевски да каже „Не“ на западните си началници? Терминът западни началници е на Бойко Борисов. Ние му се смеехме, но това всъщност е колониалният термин, когато си на компрадорска служба при тези началници.“
Да си съберем акъла като народ на предстоящите избори
„Затова не говорим за България. Трябва да говорим за правителството ни в момента, за управляващите партии. Да си спомним, че през есента или през другата пролет ще има избори. И малко да си съберем акъла като народ. Да излъчим по-малко (не казвам по-умни, не казвам по-патриоти) криминални политици. В момента няма значение дали си умен или по-глупав. Въпросът е да не си криминален. Дори по-глупавият политик със здравия си разум може да бъде по-суверенен, ако бъде на върха на държавата. Българите трябва да престанат да гласуват за очевидни престъпници. Това е вината на народа – че 30 – 70% от нас се деморализирахме, че съзнателно започнахме да гласуваме много пъти за престъпници, когато избираме кметове, общински съветници, лидери на партии и депутати. Това е нашият проблем. Трябва да престанем да подкрепяме престъпниците във властта.
Някои страни в Европа се дистанцират от промените в ЕС
Проф. Мирчев подчерта, че така или иначе промените в Европейския съюз вече са започнали. „Самата Урсула не се знае докога ще избегне затвора, в буквалния смисъл на думата“, каза той. „Когато говорим за криминални политици, Борисов и Пеевски вероятно директно влизат в тази категория. Урсула на Европейския съюз не е ли криминален тип? Просто потискат, потискат, потискат, включително съдебните дела, които се опитаха да пуснат срещу нея за ваксините. А само за ваксините ли? Става дума за огромни парични суми, за невероятно цинично безумие. Така че това е общоевропейски проблем.
Но хората в Европа вече започват да се подреждат. Немалко държави се опитват да се дистанцират от Урсула, от Брюксел и от това моделиране на Европейския съюз като фашизоидна европейска управленска и политическа шапка. Орбан е десен политик, той е техен. Но той е знаме на здравия смисъл, на връщане на понятието национален интерес. Напоследък започнах да използвам термина национален егоизъм. Орбан и унгарците са знаме на връщащия се на политическата сцена национален егоизъм в идеологически, в ценностен, в мисловен и политически план. Това е алтернатива на мултикултурализъм. За да проявиш национален егоизъм, преди това трябва да имаш ясна и категорична национална идентичност – обратното на идеологията, на манталитета и политиката на т.нар. мултикултурализъм или на космотолитизма, на стремежа всички да отидем в някакво наднационално, надисторическо, надпаметливо пространство и да възприемем някакъв универсален културен, религиозен, езиков и т.н. модел. Унгарците си говорят на унгарски език. На територията им не можеш да намериш английски текст. Държат си на националния език. Представете си това да се случи в България. Ние сме по-англичани от англичаните.“
Следва продължение.
