Едва приключили олимпийските игри, президентът на Русия Владимир Путин обяви (макар и неформално) война на Украйна, признавайки автономията на Донецка и Луганска област. Според международните договорености те са част от младата украинска държава, освободила се от задушаващото опекунство на Съветския съюз през 1991 г. Решението идва като отговор на лидерите на двете области, самообявили се за „републики“ през 2014 г.
Това е второто посегателство от страна на Русия върху териториалната цялост на Украйна. Първото се случи именно през 2014 г. Припомняме накратко хода на събитията тогава: от 23 до 27 февруари се осъществява принудителна смяна на изпълнителните органи на властта в Севастопол и в Автономна република Крим. Новите власти отказват да признаят легитимността на правителството в Киев и се обръщат за помощ към ръководството на Русия. Местните органи на властта в кратки срокове организират и провеждат на 16 март референдум за статута на Крим. На населението е предложено да отговори на въпроса за възможността за излизане на Автономна република Крим от състава на Украйна и присъединяването ѝ към състава на Руската федерация. На 17 март 2014 година, въз основа на получените резултати и на Декларацията за независимост, приета на 11 март, е провъзгласена суверенна Република Крим. На 18 март е подписан договор между Руската федерация и Република Крим за приемането на Крим в състава на Русия.
Светкавичните действия около анексирането на Крим съвпадат със смяната на властта в Украйна, след започналите срещу Виктор Янукович протести от 21 ноември 2013 г. Тогава украинският народ се надига срещу управляващия от 2010 г. президент, който под крилото на несменяемия руски президент Владимир Путин затъва в безкрайна корупция, обслужвайки интересите на Москва. Протестите прерастват почти в гражданска война и в крайна сметка на 22 февруари 2014 г. Янукович е отстранен от поста си от Върховната Рада на Украйна. На същия ден той прави опит да отлети първо с въртолет за Луганск, но в крайна сметка избира Крим, откъдето на 24 февруари заминава за Русия. На 4 февруари 2015 г. Върховната Рада приема закон, с който лишава Виктор Янукович от титлата „президент на Украйна“, а на 24 януари 2019 г. той е осъден на първа инстанция на 13 години затвор за държавна измяна. Съдебното решение е потвърдено и на следващите две съдени инстанции в Украйна.
Прави впечатление почти пълното съвпадение на дати в посегателствата сега и преди осем години. Путин обича съвпаденията на дати: журналистката Анна Политковская е убита на 7 октомври, датата на неговия рожден ден. Остава да видим дали събитията около Донецк и Луганск ще се развият идентично на тези около Крим, и дали Западът ще реагира също толкова вяло, както и тогава: налагайки санкции, но без това реално да промени политическата ситуация.
В речта си за признаването на двете автономни „републики“ Путин намеква, че Украйна не е истинска държава. „Тя е създадена от Владимир Илич Ленин, който отделя Украйна от руската империя“, казва Путин. И продължава с думите, че Украйна е „открадната“ от Русия след разпада на Съветсткия съюз. Той нарича сегашна Украйна „колония на САЩ“ с „марионетен режим“.
Часове преди съобщението си Путин свиква Съвета за сигурност, за да бъде обсъдено искането на двете „републики“ за признаването на тяхната независимост. Заместник председателят на съвета и дясна ръка на Путин Дмитрий Медведев казва, че „очевидно“ Украйна няма нужда от тези два региона и че руснаците ще подкрепят обявяването на независимост там. Според него в двете области има 800 хиляди руски граждани.
Реакции от Запад:
На пресконференция на 21 февруари Борис Джонсън заяви, че декларацията на Путин за признаването на Донецк и Луганск е нарушение на международното право. „Случилото се е извънредно лоша новина. …. Ще говорим спешно с нашите партньори.“
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбер написа в туит: „Осъждам решението на Русия да признае Донецк и Луганск. НАТО подкрепя териториалната цялост и независимостта на Украйна. Призоваваме Москва да спре да подклажда конфликта и да избере дипломацията.“
Подобна и реакцията на председателя на Съвета на Европа Жозеп Борел. В свой пост в Туитър той нарича „признаването на сепаратистките територии в Украйна брутално погазване на международното право, на териториалната цялост на Украйна и на Минските споразумения. ЕС и партньорите му ще реагират единно, твърдо и с ясно подкрепа за Украйна.“
Френският президент Иманюел Макрон осъжда решението на Путин, описвайки го като „едностранно нарушаване на международните съглашения от страна на Русия и атака върху независимостта на Украйна“. Той призовава за спешна среща за Съвета за сигурност към ООН, както и за прилагане на санкции от страна на Европа.
От Белия дом дойде новината, че президентът на САЩ Джо Байдън ще „забрани инвестиции, търговия и финансиране от американски граждани на каквато и да е дейност, свързана с двата района.“ Американските дипломати, които се изтеглиха от Киев в Лвов, сега ще се изтеглят в Полша.
Българският премиер Кирил Петков също осъди действията на Владимир Путин в своя профил в социалната мрежа Twitter. „Подкрепяме териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Международното право трябва да бъде спазвано. В Европейския съюз ще продължим да говорим в един глас в негова защита.“
