Ново проучване установи, че дистанционно работещите изпитват по-голям психологически стрес и социална изолация в сравнение с колегите си, работещи на място
Милиони американци замениха ежедневното пътуване до работа с кухненската маса – и вероятно, без да го осъзнават, в тази сделка са заложили и психичното си здраве.
Мащабно 13-годишно проучване сред работници в САЩ установи, че тези, които могат да работят дистанционно, прекарват повече време в пълна самота, отчитат по-висок психологически стрес и по-често търсят помощ за психичното си здраве в сравнение с колегите си в офиса.
„Въпреки че голяма част от изследванията показват, че работниците искат да работят дистанционно“, пишат авторите на проучването, „нашите данни говорят, че те може и да не осъзнават скритата цена, която това има за благополучието им – цена, която се натрупва бавно с времето.“
Резултатите, публикувани в списание „Science“, анализират данни от пет мащабни, национално представителни проучвания сред 588 000 американски работници, проведени между 2011 и 2024 г. – като изрично са изключени годините на пика на пандемията от COVID-19, а именно 2020 и 2021 г. Това говори, че наблюдаваните ефекти не са просто отражение на извънредната ситуация около COVID-19, а белег на по-дълбока и трайна структурна промяна.
Изолацията дава отражение
Изследователите сравниха психологическото състояние на работниците в професии, допускащи дистанционна работа – наречени от тях „дистанционно съвместими“, като разработчиците на софтуер и маркетинг специалистите – с това на работниците в професии, изискващи физическо присъствие, като медицинските сестри и инженерите по механика.
При тези с дистанционно съвместими професии нарастването на психологическия стрес е приблизително двойно по-голямо в сравнение с работещите в професии, изискващи присъствие.
След началото на пандемията служителите в дистанционно съвместими професии прекарвали около един час повече сами в рамките на всеки работен ден, по-рядко общували извън работно време и съобщавали за повече дни, прекарани в пълна изолация.
Вероятността да изкарат цял ден без контакт лице в лице с друг човек нараснала до 83 процента за тази група – увеличение от 7 процентни пункта.
„Тази изолация е особено тревожна, като се имат предвид данните, че дори и най-краткото социално взаимодействие може да подобри психическото благополучие – и то нерядко повече, отколкото самите хора очакват“, пишат авторите на проучването.
„Хората, склонни към изолация по природа – поради интровертност, тревожност или личностни черти – може да намират дистанционната работа за успокояваща“, заяви пред The Epoch Times д-р Алекс Димитриу, сертифициран психиатър и специалист по медицина на съня и основател на Menlo Park Psychiatry & Sleep Medicine. „Но това невинаги е най-доброто за тях.“
Същите тези работници съобщали за по-силно изразени чувства на безполезност, безнадеждност, нервност и тъга, като по-често търсили и психологическа помощ, и лекарства за тревожност или депресия. Изследователите изчислили, че дистанционната работа обяснява около една трета от общото нарастване на проблемите с психичното здраве, наблюдавано след началото на пандемията.
Кои работници са най-застрашени
Санам Хафиз, невропсихолог и директор на „Comprehend the Mind“ в Ню Йорк, очертава четири групи, които смята за най-уязвими:
- Хора, живеещи сами или с ограничена социална подкрепа
- По-млади служители и такива в началото на кариерата си, на които им липсват наставник и изградени отношения на работното място
- Хора с тревожност, депресия или силна потребност от социално общуване
- Хора, на които им е трудно да разграничат работата от личния живот
„Те и без друго не общуват много“, казва Хафиз, която не е участвала в проучването, пред The Epoch Times. „Затова физическото присъствие на работното място би им помогнало – така ще бъдат сред хора и ще имат шанс да се сближат с някого.“
Освен че задълбочава изолацията, дистанционната работа може да затрудни и поддържането на граници – и то именно защото премахва физическите и визуалните бариери, които естествено разделят работата от личния живот. Когато офисът ви е в дома ви, разграничението между „на работа“ и „след работа“ лесно се губи.
Това размива границата между работата и личното пространство и затруднява мозъка да „излезе“ от работен режим. Липсата на пътуване до работа също е от значение – времето в транспорта някога е служело като своеобразен буфер, помагащ на човек да се отпусне и да смени ролята си, а сега просто го няма.
Към всичко това се добавя и постоянното присъствие на работни материали – лаптоп, документи – в полезрението ни дори в свободното ни време, което не позволява на ума ни наистина да се откъсне от работата.
Практически съвети за дистанционно работещите
Ако работите дистанционно, има конкретни стъпки, които можете да предприемете, за да намалите риска за психичното си здраве.
Димитриу препоръчва да излизате от дома и да общувате с хора поне веднъж-два пъти седмично, а работното и личното ви време да бъдат ясно разграничени.
„Излизайте от къщи и си осигурявайте истински паузи между отдиха и работата“, казва той, като отбелязва, че размитите граници са типична черта на работата от вкъщи по времето на пандемията – хората едновременно са провеждали разговори, вършели домакинска работа и не са били изцяло нито тук, нито там. „Резултатът е постоянно усещане за вина, че нито едното, нито другото не е свършено както трябва.“
Решението, според Димитриу, е да се поставят ясни граници между работата и личния живот, за да се ограничи навлизането на работното напрежение в свободното ни пространство. Това означава да се избягват разсейванията по време на работа и да се намери място за физическа активност на открито в прехода между работно и лично време.
Ясните граници и времето за почивка помагат за понижаване на нивата на стресовите хормони, предпазват от прегаряне и дават енергия за общуване с другите.
„Границите и малко самодисциплина могат да направят работата от вкъщи напълно поносима.“
