Според анализатори, тези аргументи са внимателно подбрани, за да прикрият истинските икономически и военни цели на ККП в Близкия изток и в района на Тайванския пролив
Съвместните военни удари на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари предизвикаха сериозен смут в китайския режим, който отговори предпазливо, но по красноречив начин. Китайското министерство на външните работи първоначално изрази „сериозна загриженост“ относно действията на САЩ и Израел в кратко изявление от 28 февруари и призова за незабавно прекратяване на военните операции.
На следващия ден китайският външен министър Уан И заяви, че военните удари срещу Иран представляват „явно убийство на лидера на суверенна държава“, и добави, че „подстрекаването към смяна на режима“ е неприемливо.
Два дни по-късно говорител на китайското министерство на външните работи критикува САЩ и Израел за провеждането на военните удари, като добави, че Китай ще „отстоява справедливостта“, „ще играе конструктивна роля“ и „ще сложи край на войната“. Експерти по китайските въпроси заявиха, че тези внимателно изработени тези на ККП целят да прикрият истинските икономически и военни цели на страната в Близкия изток и в района на Тайванския пролив.
Му Ян, изследовател на китайско-американските отношения, който използва псевдоним поради страх от репресии от страна на Пекин, заяви пред The Epoch Times, че последните изявления на китайското министерство на външните работи нямат нищо общо със справедливостта, а представляват добре пресметната политическа маневра. „Пекин непрекъснато коригира позицията си на различни етапи, съобразно промените в ситуацията, за да извлече максимална полза за геополитическите и стратегическите си интереси“, каза Му.
Пекин разглежда войната в Иран като репетиция за Тайван, посочва експерт
Пекин следи отблизо военните придвижвания на САЩ и Израел, както и развоя на събитията в Близкия изток. Целта му е да изучи военните тактики на американците и да открие потенциални уязвимости, които биха могли да бъдат използвани при бъдещи кризи – особено в Тайванския пролив. Това твърди Ли Юан, изследовател по китайски въпроси, който също използва псевдоним поради страх от репресии.
Изследователят посочи, че Пекин продължава да възприема САЩ като най-голямата пречка пред своята глобална експанзия и гледа на войната в Иран като на репетиция за евентуален въоръжен конфликт в Тайванския пролив. „Китай следи с голямо внимание как САЩ и Израел са провели тези операции“, каза Ли пред The Epoch Times. „Събират се данни от бойното поле и се анализират оперативните модели в търсене на слабости, които биха могли да се използват при евентуална бъдеща конфронтация със САЩ в Тайванския пролив.“
„Макар че общата военна мощ на Китай все още е далеч от тази на САЩ в пряко противопоставяне, Пекин се стреми да постигне стратегическа патова ситуация в Тайванския пролив, като се възползва от географската си близост до него“, добави той. Въпреки това, според Ли, изучаването на войната в Иран с цел стратегически поуки вероятно ще доведе Пекин до погрешни изводи, тъй като геополитическата ситуация около Тайванския пролив е коренно различна. В района на Тайван САЩ разполагат с надеждни съюзници, сред които и Япония.
„Китайската комунистическа партия [ККП] се опитва да изгради регионален натиск, разчитайки на географското си предимство, но подценява значителното военно присъствие на САЩ и мрежата им от съюзи в Япония, Южна Корея и другите азиатски държави около Тайван. Това подценяване е сериозна стратегическа грешка на ККП“, каза Ли.
Китайските интереси в иранския петрол и отношенията със САЩ
Внимателно пресметнатата дипломатическа реакция на Пекин разкрива истинските мотиви на ККП: режимът се стреми да запази доставките на евтин петрол от Иран, като същевременно поддържа търговските си отношения със Съединените щати, смята друг анализатор.
Иран е един от най-големите доставчици на петрол за Китай. През 2025 г. Китай внасяше около 1,38 милиона барела ирански петрол дневно – около 80% от целия ирански износ. На фона на рекордния общ внос на суров петрол в Китай от 11,6 милиона барела дневно през 2025 г., иранският дял възлиза на около 12% от общото количество.
Тан Дзянцю, китайски учен, използващ псевдоним поради страх от репресии, заяви, че тези цифри разкриват истинската същност на китайско-иранските отношения: Китай си осигурява петрол на намалени цени от Иран (например през февруари Иран предложи отстъпки от 10 до 11 долара за барел на лекия си суров петрол за китайски купувачи), а закупеният от китайците ирански петрол се превръща в жизненоважна финансова подкрепа за Техеран във военно време. „Истинската сметка на Пекин е съвсем ясна“, заяви Тан, определяйки отношенията на ККП с Иран като „класически опортюнизъм“.
„Целта е евтиният суров петрол да продължава да тече безпрепятствено, като същевременно се разчита кризите в Близкия изток да отвличат стратегическото внимание на САЩ. На фона на стотиците милиарди долари годишен петролен търговски обмен, „справедливостта“, която Пекин проповядва, е просто дипломатическа опаковка, зад която се крият собствените му интереси“, добави той.
Му посочи, че реакцията на Пекин разкрива и едно по-дълбоко противоречие. От една страна, режимът иска да спечели политически точки, критикувайки действията на САЩ в Близкия изток. От друга – избягва пълен разрив с Вашингтон. „Тази реакция е фино балансиращ акт между антиамериканска реторика и запазване на връзките с американците“, каза Му.
Уу Фей и Шон Цън допринесоха за този материал.
