Решението на Европейския съд в Страсбург по правата на човека не променя Конституцията на България

Решението по делото „Коилова и Бабулкова срещу България“- опит за узаконяване на еднополовите бракове или за либерал-прогресистка унификация?

Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото „Коилова и Бабулкова срещу България“ не означава, че България трябва да разреши брака между еднополови двойки.

Става дума за жалбата, която българските гражданки Дарина Коилова и Лилия Бабулкова са подали през 2020 г. срещу България в Страсбург за установяване на нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – право на зачитане на личния и семейния живот.

Българките сключват брак във Великобритания през 2016 г. , след което искат той да бъде признат в България съгласно изискванията на Закона за гражданската регистрация. През 2017 г. Столичната община отказва да го регистрира. Двойката завежда дело в Столичния административен съд, който потвърждава отказа на Столичната община, а през 2019 г. решението е потвърдено и от Върховния административен съд.

В заведената в Страсбург жалба, Коилова и Бабулкова уточняват, че имат брак във Великобритания, която е членка на Съвета на Европа, но живеят в България, където няма правно признаване на семействата на лица от един и същи пол, което включва всякакви семейноправни взаимоотношения – наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца и др. Те твърдят, че невъзможността за получаване на каквато и да е форма на правно признание на тяхната двойка и брака, който са сключили в чужбина, представлява дискриминация въз основа на сексуална ориентация.

В решението на ЕСПЧ изрично е посочено, че не задължава България да разреши брака между хора от един и същи пол.: „По този въпрос ЕСПЧ вече е постановил, че държавите се ползват с известна свобода на преценка по отношение на точния статут, предоставен от средствата за признаване и правата и задълженията, свързани с такъв съюз или регистрирано партньорство. Напротив, настоящият случай засяга само общата необходимост от правно признаване и базисна защита на жалбоподателите като партньори от един и същи пол”.

Според ЕСПЧ в страната ни трябва да се създаде правна рамка, различна от брака, която да урежда отношенията на еднополови двойки, така че “да позволява на хората от един и същи пол да се възползват от адекватното признание и защита на техните семейни взаимоотношения”, тъй като според българското законодателство липсва официално признаване – еднополовите двойки не са нищо повече от фактически съюзи. По този начин партньорите не могат да регулират основни аспекти от живота си като двойка – например такива, свързани с имуществото, издръжката, защитата от домашно насилие и наследяването. Съдът в Страсбург потвърждава досегашната си практика, че България, както и другите държави – членки на Съвета на Европа, имат позитивно задължение за правно признаване и защита на семейни двойки от един и същ пол, което да придаде легитимност на тези двойки и да насърчи включването им в обществото, независимо от сексуалната ориентация на хората, които ги съставят.

“Съдийският активизъм на Страсбург не променя нашата Конституция“

Според правния експерт д-р Борислав Цеков, политически анализатор и директор на консервативния тинк-танк „Изследователски център за нова Европа, “Съдийският активизъм на Страсбург не променя нашата Конституция“ и „налага либерал-прогресистките идеологии за смяна на пола, еднополови бракове, а също и за религията и за националната държава.“ В коментар пред в. „Труд“ докторът по конституционно право посочва: „Решението по делото „Коилова и Бабулкова срещу България“ препоръчва да бъде уреден правния статус на еднополовите двойки аналогично на брака, който по българската Конституция може да е само между мъж и жена. Вярно е, че в такива решения Съдът може да прави препоръки за законодателни и/или административни мерки. Но трябва дебело да се подчертае, че те не са някакво безпрекословно задължение. Нерядко държавите не се съобразяват с тях, най-вече когато Съдът дръзне да се намесва в националния конституционен ред.“

Съгласно Конституцията на Република България „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена.“ В нашата държава, където традиционното вероизповедание е източно православие, бракът е свещена институция, установена от божественото начало, с цел да създаде семейство, запазвайки традиционното наследство и морал. Семейството е градивен елемент на човешкото общество, който позволява на хората не само да отглеждат децата си в стабилна и грижовна среда, но и да предадат знанията от едно поколение на следващото.

Модернизацията, урбанизацията и глобализацията се стремят да унищожат всичко традиционно. Скрити зад думата ,,права”, все повече международни движения се опитват да подкопаят родните истински традиционни семейни ценности и да ни налагат идеали, които са в разрез с многовековната българска култура и морална норма.

Същите опасения има и д-р Цеков: „България сама може да прецени дали препоръките по „Бабулкова и Коилова срещу България“ съответстват на националния конституционен ред или са нова проява на съдийски активизъм, който иска да налага либерал-прогресистка унификация на държавите в Европа.“

ВИЖТЕ СЪЩО

Възходът на радикалната ЛГБТИ идеология

САЩ: Стотици деца получиха комплекти за смяна на пола

Агата Кристи – поредната жертва на „кенсъл културата“

Връзките на Джордж Сорос с медийни организации му осигуряват международно влияние