Българският президент участва в два бизнесфорума и подписа споразумения за двустранно партньрство в Казахстан и Узбекистан
На тридневно посещение в Казахстан и Узбекистан по покана на колегите си Касъм-Жомарт Токаев и Шавкат Мирзийоев беше българският президент Румен Радев от 9-ти до 11-ти юни. И в двете държави фокусът беше засилване на сътрудничеството в икономическата сфера, както и подобряване на транспортните връзки между Европа и Централна Азия.
На 9-ти юни в казахската столица Астана са разменени редица документи за задълбочаване на двустранното партньорство: меморандум за развитие на Транскаспийския международен транспортен маршрут, меморандум за сътрудничество между Дипломатическия институт на България и Академията за държавна администрация на Казахстан, меморандум за взаимно разбирателство между Столична община и Акимата на град Астана, меморандум за побратимяване между град Пловдив и град Шимкент, както и меморандум за разбирателство между Българската търговско-промишлена палата и Палатата за международна търговия на Казахстан.
Като особено перспективни сфери за развитие на икономическото сътрудничество между България и Казахстан Румен Радев и Касъм-Жомарт Токаев откроиха високите технологии, фармацията, производството на храни и туризма. Във водената от българския държавен глава делегация са включени и представители на десетки български компании в областта на строителството, логистиката, транспортната инфраструктура, високите технологии и енергетиката, които участваха в бизнес форум със свои партньори от Казахстан.
Двамата държавни глави са обърнали особено сериозно внимание на Транскаспийския транспортен коридор, който повишава сигурността на доставките и създава значителни икономически перспективи за страните от Централна Азия и Европа. „Този коридор олицетворява нашите амбиции по най-добрия начин да използваме стратегическото географско положение и на Казахстан, и на България. Възможностите са огромни не само за транспортиране на стоки, но и за енергийни ресурси и дигитална информация, каза още Румен Радев и изрази интереса на страната ни за диверсификация на доставките на нефт за България, за което може да допринесе и Казахстан. Обсъдена беше и възможността за пренос на зелена енергия от Казахстан за Европа през България.
Българският държавен глава изрази и готовността на страната ни да подкрепи стремежа на Казахстан да изгради собствени ядрени мощности. Във връзка с това Румен Радев изтъкна 50-годишния опит на България в безопасната експлоатация на ядрени мощности и възможностите за сътрудничество в подготовката на квалифицирани специалисти.
Разширяването на двустранното партньорство в областта на образованието и науката и предоставянето на стипендии за обмен на студенти от двете държави също бяха сред акцентите на срещата на двамата президенти.
В днешния геополитически контекст, наситен с огромни предизвикателства и драстични промени, които оказват влияние върху всички страни, България и Казахстан споделят убеждението, че решаването на всички конфликти следва да се основава на принципите на международното право и на нормите на Устава на ООН като единствено възможно решение, основаващо се на диалог и активна дипломация, беше общата позиция на двамата президенти. „Затова и днешната среща е доказателство, че нашите две страни са силно ангажирани с тези процеси за повече стабилност, устойчивост, за мир и просперитет в така важните региони и на Централна Азия, и на Югоизточна Европа“, заяви още Румен Радев.
По време на Казахстанско-българския бизнес форум в Астана, организиран от Националната компания „Казах инвест“, българският държавен глава открои географските предимства на България като инвестиционна и логистична дестинация и подчерта значимия потенциал на пристанищата във Варна и Бургас, както за морската, така и за железопътната свързаност между Европа и Азия. По отношение на сухопътния транспорт, границата на България с Турция е втората най-натоварена в света, след тази между Мексико и Съединените щати, допълни Румен Радев.
Румен Радев определи високите технологии и изследването на космоса като приоритетна сфера за насърчаване на двустранното партньорство. „България работи сериозно в тази посока. Вчера посетих и Националния космически център в Астана и останах впечатлен от способностите, които имате, както и от разработваните продукти, системи и приложения, които също разкриват възможности за по-активно сътрудничество подчерта още президентът.
По-късно държавният глава Румен Радев проведе среща с министър-председателя Олжас Бектенов, посети Международния финансов център в Астана и бе изпратен до самолета лично от президента Касъм-Жомарт Токаев.
На 10-ти юни съвместна декларация за засилване на сътрудничеството българският президент подписа и в Ташкент с узбекския си колега Шавкат Мирзийоев. Декларацията подчертава решимостта на двете държави за засилване на двустранния политически диалог и сътрудничеството в областта на икономиката, търговията, инвестициите, свързаността, културата и образователния обмен.
България и Узбекистан споделят дългогодишни приятелски отношения, основани на взаимно доверие, уважение и изключително конструктивен диалог, подчерта държавният глава Румен Радев. В присъствието на двамата държавни глави бяха разменени още Програма за сътрудничество с хоризонт 2026-2027 година между министерствата на външните работи на двете страни и Меморандум за разбирателство между Община София и Община Ташкент.
Като особено перспективни сфери за развитие на двустранното сътрудничество по време на срещата на президентите Радев и Мирзийоев бяха откроени енергетиката, транспортната и дигитална свързаност, промишлеността, високите технологии, автомобилния сектор, науката, образованието, изкуствения интелект, земеделието и производството на храни. Българският държавен глава отбеляза, че Узбекистан е най-динамично развиващата се икономика в региона, чийто потенциал е базиран не само на природни ресурси, но и на високотехнологични производства и приветства амбицията на Узбекистан да развива ядрената си енергетика, като отново заяви готовност за сътрудничество.
Президентът Радев подчерта още важната роля на двете страни за свързаността между Европа и Азия и развитието на Транскаспийския международен транспортен маршрут, стратегическите преимущества на българските черноморски пристанища и нарастващото значение на стоковите потоци на българо-турската граница, която е втора в света по обем на транспортираните през нея стоки. „Радвам се, че можем да работим всеобхватно, така че да градим както свързаност, с която да помагаме на нашите региони, така и да превозваме стоки, да произвеждаме и заедно да излизаме на пазари на трети страни“, каза още държавният глава.
По-рано през деня българският държавен глава бе посрещнат с тържествена церемония в президентската резиденция „Коксарой“ в Ташкент, след което двамата президенти проведоха среща „на четири очи“ и ръководиха пленарните разговори между официалните делегации на България и Казахстан. Румен Радев отправи покана към Шавкат Мирзийоев да посети страната ни.
По-късно българският държавен глава взе участие в панела на високо равнище на Ташкентския международен инвестиционен форум, който беше открит от президента на Узбекистан. Събитието се провежда от 2022 година насам и събира инвеститори от цял свят, за да покаже инвестиционните възможности, които Узбекистан представя в различни сектори, включително енергетика, инфраструктура, селско стопанство, туризъм, минно дело и цифрова икономика. Тази година в него участват над 3 000 души от над 75 държави.
Узбекистан и държавите от региона на Централна Азия представляват сериозен интерес за България и ЕС и е наш дълг да работим заедно, за да премахнем всички бариери, които създават проблеми за развитието на нашето сътрудничество. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на форума. Българският държавен глава определи недостатъчно добрата свързаност като основен възпиращ фактор за задълбочаване на икономическото сътрудничество между Европа и страните от региона на Централна Азия, като по думите му нейното подобряване е от ключово значение за целия Европейски съюз. ЕС е на първо място по инвестиции в Узбекистан и Централна Азия и е на второ място като търговски партньор на страните от региона, подчерта Румен Радев.
Президентът подчерта възходящия инвестиционен интерес на българския бизнес към Узбекистан в сферата на енергетиката, фармацевтиката и хранително-вкусовата промишленост. Развитието на изкуствения интелект, зелените и космически технологии, както и иновациите, са други перспективни полета за сътрудничество с Узбекистан, в които България може да сподели ценна експертиза, отбеляза още държавният глава. Румен Радев даде за пример Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) и опита на български технологични компании в областта на производството на мини и микросателити.
„Това е деветата ми година като президент. За първи път при визита в чужбина получих като подарък – днес от президента Мирзийоев – книга, в която са описани българските икономически възможности с имена, индустриални сектори, технологии. Ще направим всичко възможно да свържем бизнесите и институциите си и да погледнем напред“, допълни още българският държавен глава, който по-рано през деня проведе среща на високо ниво с президента на Узбекистан.
По-късно президентът проведе среща с председателя на Сената на Върховното събрание на Узбекистан Танзила Норбаева, а преди отпътуването си за България даде интервю за американската телевизия CNN.
