Румен Радев отговори на журналистически въпроси по време на закриващата конференция на БТА по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ на 26-ти май във Вършец. Проектът се изпълнява с подкрепата на Европейската комисия.
Румен Радев обвини правителството, че подготовката му за еврозоната „се изчерпва с реклама и техническата подготовка на пощи и банки да обменят валута“ и че не мисли „за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок, а такива са голяма част от българските граждани“.
Държавният глава напомни опита от други държави, въвели европейската валута, където още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите, в националната валута и до времето за въвеждането на еврото се натрупва значително поскъпване. „Силно се надявам това да не се случи при нас, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции рискът е реален“, посочи Румен Радев.
България е най-бедната страна в ЕС, а според НСИ всеки трети българин е в риск от бедност, над 1.3 млн. българи са под прага на бедност и всеки ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация, каза също така президентът Радев. Той посочи, че е очаквал управляващите след подаването на искане за извънреден конвергентен да излязат с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации, но не е видял нищо подобно.
„Месец по-късно, с приемането на бюджета, не видях нито силен социален пакет, нито някакви финансови буфери“, заяви той. Румен Радев допълни, че на 5 май, когато излезе и докладът за тримесечния отчет на Министерството на финансите, който е достатъчно красноречив на фона на спадащия износ и индустриално производство, е станало ясно, че дори управляващите да имат намерение да противодействат на евентуален ценови шок, няма да има с какво.
Държавният глава заяви също така, че спекулациите по отношение на предложения от него референдум са прераснали в истерия, а предложението не е срещу еврото, а за готовността на страната ни да го приеме през 2026 г. Президентът подчерта също така, че няма нищо страшно за управляващите и в тази ситуация е най-добре за тях да поискат подкрепата на българските граждани, след като са толкова убедени, че всичко е прекрасно. „Ако я получат, да, разбира се, поемаме солидарно цялото общество отговорност и отиваме към Еврозоната още от 1 януари 2026 г. Ако не я получат обаче, те ще имат възможност една година, в която да убедят хората, но не със заклинания, а с реални мерки“, допълни той.
Президентът бе помолен да коментира какво решение очаква от Конституционния съд, след като в петък го сезира за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“ Очаквам законите да се спазват, заяви г-н Радев и допълни, че органът, който решава да има или да няма референдум, е Народното събрание.