С нарастването на напрежението между Русия и силите на НАТО, ключовият дипломат на Москва настоя в събота пред световните лидери в ООН, че страната му не възнамерява да атакува Европа, но ще даде „решителен отговор“ на всяка агресия.
В същото време външният министър Сергей Лавров зае значително по-сдържан тон към Съединените щати след срещата на върха между лидерите на двете страни миналия месец.
Въпреки че се разделиха без споразумение за прекратяване на войната на Русия в Украйна, Лавров каза, че Москва има „известни надежди“ да продължи преговорите с Вашингтон. Той също предположи, че страната му разглежда администрацията на американския президент Доналд Тръмп като практично мислещ партньор.
Лавров говореше пред Общото събрание на ООН след седмици, в които неоторизирани полети във въздушното пространство на НАТО – нарушения, за които държавите от НАТО обвиниха Русия – предизвикаха тревога в Европа. Особено след като самолети на НАТО свалиха дронове над Полша, а Естония съобщи, че руски изтребители нахлуха на нейна територия и се задържаха там 12 минути.
Русия отрече нейните самолети да са влизали в естонското въздушно пространство и заяви, че дроновете не са били насочени към Полша.
Европейските лидери обаче разглеждат инцидентите като умишлени провокативни действия, които целят да разтърсят НАТО и да тестват реакцията му. Тази седмица алиансът предупреди Русия, че НАТО ще използва всички средства за защита срещу по-нататъшни нарушения на въздушното си пространство.
В ООН Лавров твърдеше, че именно Русия е изправена пред заплахи.
„Русия никога не е имала и няма такива намерения“ да атакува европейски или натовски държави, каза той. „Всяка агресия срещу моята страна обаче ще бъде посрещната с решителен отговор. В това не трябва да има съмнение сред тези в НАТО и ЕС“.
Три години след началото на войната в Украйна
Докато войната на Русия в Украйна започна четвъртата си година, американският президент Доналд Тръмп заяви тази седмица, че вярва, че Киев може да си върне всички загубени територии. Това беше забележителна промяна в тона на американския лидер, който преди това предполагаше, че Украйна ще трябва да направи определени отстъпки и никога няма да може да възвърне всички области, които Русия окупира след завземането на Кримския полуостров през 2014 г. и започването на пълномащабната инвазия през 2022 г.
На пресконференция в събота след речта си Лавров каза, че Москва оценява предложението на Тръмп, с което възобнови диалога между двете страни. Когато интересите на САЩ и Русия не съвпадат, каза той, „най-важното е да не допуснем това да доведе до конфронтация или сблъсък, особено до гореща конфронтация, и сме единни в тази позиция в дипломацията“.
Той заяви, че някои неназовани европейски държави са превърнали дипломацията „в подлизурство към приятелите си от Вашингтон“, затова смята, че САЩ ще продължат да подкрепят Украйна и ще заменят дипломацията със санкции.
„Това е безперспективен път. Той няма да успее“, каза Лавров. „Но откровен диалог по всякакви въпроси – е, щом видим, че САЩ са готови за това, ние също сме готови“.
По-рано този месец руският президент Владимир Путин заяви, че страната му и САЩ имат „взаимно съгласие“ и че администрацията на Тръмп „ни слуша“. Въпреки коментарите на Тръмп от тази седмица, че неуспехът на Русия да надделее я прави да „изглежда зле“, Лавров звучеше открито към Вашингтон от микрофона на ООН, който често използва за да критикува Запада.
„В подходите на настоящата американска администрация виждаме желание не само да допринесе за реалистично разрешаване на украинската криза, но и стремеж за развитие на прагматично сътрудничество без заемане на идеологическа позиция“, каза дипломатът.
Все пак Лавров отправи остри думи към НАТО – алианса, който включва Съединените щати, както и за Запада като цяло и Европейския съюз.
Променящото се мнение на Тръмп за Украйна
Новото виждане на Тръмп за перспективите на Украйна дойде след срещата му с нейния президент Володимир Зеленски в кулоарите на събранието във вторник – седем месеца след телевизирания скандал между двамата в Овалния кабинет. Този път вратите бяха затворени, а тонът очевидно беше различен – „добра среща“, както я описа Зеленски в речта си на следващия ден.
За четвърта поредна година Зеленски апелира към събралите се президенти, министър-председатели и други високопоставени служители да изведат Русия от страната му – и предупреди, че бездействието ще изложи други държави на риск.
„Украйна е само първата“, каза той.
Русия предложи различни обяснения за войната в Украйна, сред които осигуряване на собствената ѝ сигурност след разширяването на НАТО на изток през годините и сближаването му с Украйна след руското навлизане в Крим. Русия също заяви, че офанзивата ѝ цели да защити рускоговорящите в Източна Украйна.
Украйна и Западът осъдиха руското нахлуване като непровокиран акт на агресия.
Коментирайки опустошителната война в Газа, Лавров осъди изненадващото нападение на терористите от Хамас в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., но заяви, че „няма оправдание“ за убийствата на палестински цивилни, включително деца, от страна на Израел. Също така няма основание за евентуално израелско анексиране на Западния бряг, който палестинците смятат за ключова част от бъдещата си държава заедно с Газа и Източен Йерусалим.
Между войната в Газа и ситуацията на Западния бряг „по същество имаме работа с опит за своеобразен държавен преврат, целящ да погребе решенията на ООН за създаване на палестинска държава“, каза Лавров.
При нападението на „Хамас“ в Израел загинаха около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. Мащабната офанзива на Израел отне живота на повече от 65 000 палестинци в Газа според тамошното Министерство на здравеопазването. То не предоставя разбивка между цивилни и терористи, но твърди, че около половината от убитите са жени и деца.
Международната общност отдавна подкрепя „решение за две държави“ на израелско-палестинския конфликт. Нетаняху обаче отхвърля идеята за палестинска държава, като заявява, че това би възнаградило Хамас – позиция, която повтори в петък на Общото събрание.
