Самотата нанася осезаеми физически поражения

Getting your Trinity Audio player ready...

Експерти сравняват вредата от самотата с „изпушването на 15 цигари дневно“

Здравни експерти в САЩ, които изследват влиянието на самотата върху психическото и физическото здраве на човек, твърдят, че „вредата, която самотата нанася на тялото, може да се сравни с изпушването на 15 цигари на ден“.

В доклада „Епидемията от самота и изолация“ те събират информацията от много проучвания и представят обстоен поглед върху това кой е самотен и защо това има значение. В него се предлагат и препоръки, които хората могат да опитат веднага, за да се почувстват по-свързани.

Самотата е нещо повече от неприятно усещане. Тя вреди на индивидуалното и общественото здраве, се казва в доклада. Тя е свързана с по-голям риск от сърдечносъдови заболявания, деменция, инсулт, депресия, тревожност и преждевременна смърт.

Големи проучвания сочат, че хората с повече социални връзки живеят по-дълго, докато тези, които изпитват социални дефицити, включително изолация, самота и лошо качество на взаимоотношенията, е по-вероятно да умрат по-рано, независимо от причината за смъртта, се казва в доклада.

„Като се имат предвид дълбоките последици от самотата и изолацията, имаме възможност и задължение да направим същите инвестиции за справяне с проблема, каквито предприехме с тютюнопушенето, затлъстяването и кризата със зависимостите“, пише главният хирург д-р Вивел Мурти във въведението на проучването. Той призова за изграждане на по-свързан живот в едно по-свързано общество.

Ако не успеем да се свържем с другите, това ще доведе до повишен риск за личното и колективното здраве, а в крайна сметка ще доведе до разцепване и разделяне на обществото, докато вече не можем да издържим като общност или държава.

„Всеки от нас може да започне сега, в собствения си живот, като укрепи връзките и взаимоотношенията си. Нашите индивидуални взаимоотношения са неизползван ресурс – източник на изцеление, който на пръв поглед може да не забелязваме. Те могат да ни помогнат да живеем по-здравословен, по-продуктивен и по-пълноценен живот. Отговорете на телефонното обаждане от приятел. Намерете време да споделите вечеря. Слушайте без да се разсейвате с телефона си. Направете услуга. Изразявайте себе си автентично. Ключовете към човешката връзка са прости, но изключително силни“ – продължава Мурти.

Най-изложени на риск от самота

Всеки може да изпита самота и изолация, но някои са изложени на по-висок риск. Това са хората с влошено физическо или психическо здраве, хората с увреждания, хората с финансова несигурност, тези, които живеят сами, се казва в доклада.

Въпреки че най-високите нива на социална изолация се наблюдават сред по-възрастните хора, младите хора са почти два пъти по-склонни да съобщават, че се чувстват самотни, отколкото хората над 65 години. Процентът на самота сред младите възрастни се е увеличавал всяка година между 1976 и 2019 г.

Възрастните с по-ниски доходи са по-склонни да се чувстват самотни, отколкото тези с по-високи доходи. Други групи с повишен риск включват лица от етнически и расови малцинства, ЛГБТ лица, жители на селски райони, жертви на домашно насилие и лица, които изпитват дискриминация или маргинализация.

Упадък на традиционните ценности

От 70-те години на миналия век се наблюдава спад на участието в колективните форми на социално общуване, които сплотяват обществеността – клубовете по интереси, религиозните групи, танцови и певчески състави и т.н.

През това време членството в организациите, които са били важни стълбове на връзката с общността, е намаляло значително. Например през 2020 г. само 47% от американците са заявили, че принадлежат към църква, синагога или джамия. Това е първият спад под 50 процента в историята на въпроса в проучването.

„Религиозните или основаните на вярата групи могат да бъдат източник на редовни социални контакти, да служат като общност за подкрепа, да осигуряват смисъл и цел, да създават чувство за принадлежност към споделени ценности и вярвания и са свързани с намалено рисково поведение“, се казва в доклада.

От десетилетия броят на семействата и браковете непрекъснато намалява, а този на самотните родителите се увеличава. Процентът на хората, които живеят сами, също нараства от десетилетие на десетилетие. Причините, поради които хората остават самотни, имат по-малки семейства и живеят сами, са различни, но тези промени допринасят за по-голяма социална откъснатост и по-малко подкрепа, която да се използва в случай на нужда.

В доклада се посочва, че разкъсването на социалната тъкан се наблюдава в по-широк план в обществото; доверието един в друг и в основните институции е почти на исторически минимум. Проведените през 1972 г. проучвания показват, че около 45% от американците смятат, че могат да се доверят на други американци. До 2016 г. този дял е намалял до около 30%.

Социалните медии ни правят по-малко социални

Социалните медии имат своите предимства. Те могат да насърчават контакта между хората, като предоставят възможности за поддържане на връзка, предлагат групи за подкрепа и информация за социалното участие на хората с увреждания и създават възможности за намиране на общност.

Но в доклада се изреждат и редица вреди, които прекомерната им употреба може да окаже. Социалните медии изместват личното общуване, монополизират вниманието ни, намаляват качеството на взаимодействията ни и понижават самочувствието ни. Това може да доведе до по-голяма самота, страх от общуване, конфликти и намаляване на социалните връзки.

Например честото проверяване на телефона по време на лични контакти отвлича вниманието и намалява качеството на разговора. Това понижава самооценката за удоволствието от времето, прекарано заедно на живо, се казва в доклада.

Социалните медии, смартфоните, виртуалната реалност, работата от разстояние, изкуственият интелект и помощните технологии промениха начина, по който живеем, работим, общуваме и се социализираме.

Вече почти всеки използва интернет, а някои хора са онлайн почти постоянно. Процентът на тийнейджърите на възраст между 13 и 17 години, които казват, че са онлайн „почти постоянно“, се е удвоил от 2015 г. насам.

Когато разглеждаме конкретно социалните медии, процентът на възрастните в САЩ на 18 и повече години, които съобщават, че използват социални медии, се е увеличил от 5% през 2005 г. до около 80% през 2019 г.

Сред тийнейджърите на възраст от 13 до 17 години 95 процента съобщават, че използват социални медии към 2022 г., като повече от половината от тях съобщават, че би било трудно да се откажат от социалните медии.

По-малко приятели

Броят на близките приятелства също е намалял в продължение на няколко десетилетия. Сред хората, които не съобщават за самота или социална изолация, почти 90% имат трима или повече довереници. Въпреки това 49% от американците през 2021 г. съобщават, че имат трима или по-малко близки приятели – през 1990 г. това са казали само 27%.

Социалните връзки намаляват още повече по време на пандемията COVID-19.

Измерванията на социалното излагане в периода 2003-2020 г. установяват, че социалната изолация, определена от средното време, прекарано в самота, се увеличава. Ако през 2003 г. човек е прекарвал средно 142, 5 часа на месец в самота, за 2020 г. тези часове нарастват на 166, 5. Това е увеличение с 24 часа на месец, прекарани в самота.

През това време социалното участие в различни взаимоотношения е намаляло. Намаляло е времето, през което респондентите са се занимавали лично със социални контакти с приятели:

2003 г. – 60 минути на ден; 30 часа месечно, прекарани с приятели.
2020 г. – 20 минути на ден; 10 часа месечно, прекарани с приятели.

Това е с 20 часа по-малко месечно, прекарани в общуване с приятели.

COVID-19

„Много от нас се почувстваха самотни или изолирани по начин, който не бяха изпитвали преди. Отлагахме или отменяхме значими житейски моменти и тържества като рождени дни, дипломиране и сключване на брак. Образованието на децата се премести онлайн – и те пропуснаха многобройните ползи от общуването с приятелите си“, се признава в доклада. „Много хора загубиха работата и домовете си. Не можехме да посещаваме децата си, братята и сестрите си, родителите си или бабите и дядовците си. Мнозина загубиха близки хора. Изпитахме чувства на тревожност, стрес, страх, тъга, скръб, гняв и болка поради загубата на тези моменти, ритуали, празници и взаимоотношения.“

Едно проучване показва, че към април 2021 г. всеки четвърти човек е съобщил, че се чувства по-малко близък с членовете на семейството си в сравнение с началото на пандемията. Но в същото време около един от всеки петима е заявил, че се чувства по-близък с членовете на семейството си. Това може да означава, че пандемията е изострила съществуващата семейна динамика на свързаност или несвързаност, се казва в доклада.

Хората се нуждаят от хора

Социалните взаимоотношения са свързани с дейностите на човека като хранене, сън и физическа активност. Те са свързани с психологически процеси, като усещането за смисъл, цел, чувството за стрес, безопасност или надежда.

В доклада се отправят пет общи препоръки:

1. Укрепване на социалната инфраструктура в местните общности: Инвестирайте в местни институции, които обединяват хората.
2. Приемане на обществени политики в подкрепа на свързването: Вземете предвид социалната връзка при изготвянето на политики.
3. Мобилизирайте здравния сектор: Обучавайте доставчиците на здравни услуги и оценявайте пациентите.
4. Реформирайте цифровата среда: Създайте и приложете стандарти за безопасност и подкрепете разработването на технологии, които са в полза на свързването.
5. Задълбочаване на знанията ни: Повишаване на обществената осведоменост.

В доклада се препоръчва на работните места да се въведат политики, които защитават способността на работниците да се грижат за връзките си извън работата, включително зачитане на границите между работно и извънработно време и подкрепа на усилията и отговорностите за полагане на грижи за другите.

Препоръките към родителите включват инвестиране в отношенията им с детето, като се признае, че силната и сигурна привързаност защитава и е добра основа за други здрави отношения; моделиране на здравословни социални връзки, включително конструктивно разрешаване на конфликти, прекарване на време заедно, поддържане на редовен контакт с разширеното семейство, приятелите и съседите; отделяне на време за общуване далеч от технологиите или социалните медии; и участие в обществени събития.

Размишлявайте върху начина, по който подхождате към другите в разговорите и действията си. Запитайте се как добротата може да промени тази ситуация? Как би изглеждало да се отнасям към другите с уважение и грижа? Как мога да бъда полезен? Как мога да отразя своята загриженост и ангажираност към другите?