Изпълняващият длъжността администратор на НАСА Шон Дъфи иска малък реактор за деление да бъде готов за отиване до Луната до 2030 г.
Министърът на транспорта Шон Дъфи възложи на НАСА да осигури ядрена енергия към бъдещата си лунна база.
„Можем да изградим база“, заяви Дъфи, изпълняващ длъжността администратор на НАСА, пред журналисти на 5 август. „Но това е от критична важност. Има една част от Луната, която всички знаем, че е най-подходяща. Там има лед. Там има слънчева светлина. Искаме да стигнем първи там и да я заявим за Америка. За да постигнем това, ядрената технология е решаваща за поддържане на живота, защото слънчевата енергия няма да стигне.“
В писмо до ръководството на НАСА от 31 юли Дъфи заяви, че агенцията има време до края на 2030 г., за да подготви този източник на енергия за Луната.
Ядрената енергия се използва на Земята от близо 80 години. Тя преобразува топлината, която се отделя при разцепването на уранови атоми, в електричество.
Ядрени елементи вече са захранвали няколко предишни космически апарата, включително сондите „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ и марсохода „Персевиранс“. Но тези космически апарати работеха по принципа на батерии, поддържани от естествения разпад на определена форма на плутоний. Това ще е първият път, когато в космоса се използва пълноценен реактор.
Ето какво трябва да знаем за него.
Защо е необходима ядрена енергия на Луната?
Слънчевата енергия е може би най-достъпният източник на енергия при космическите пътешествия. Огромен масив от слънчеви панели играе важна роля в захранването на Международната космическа станция. Но слънчевите панели се нуждаят от слънчева светлина. На лунната повърхност една база би останала без слънце около две седмици заради лунната нощ. Това означава две седмици без възможност за зареждане на батериите.
Този проблем вече се прояви при безпилотните мисии от инициативата на НАСА Commercial Lunar Payload Services. Умишлено или не, лунният залез отбелязва края на всички мисии. Служителите на НАСА и техните търговски партньори се надяваха, че ще могат да включат системите отново след следващия изгрев.
Ядрената енергия от друга страна не се нуждае от слънчева светлина за работа и е напълно осъществима.
В писмото си Дъфи отбеляза също, че НАСА признава своите „недостатъци“ в способността на системите да оцелеят и работят през лунната нощ, както и в осигуряването на мощен енергиен източник за Луната и Марс.
Но има и въпрос за сигурността.
Рик Фишър, старши експерт в Международния център за оценка и стратегия, който е писал обширно за надпреварата между САЩ и Китай за Луната, заяви пред The Epoch Times, че използването на ядрена енергия за поддържане на осветлението през нощта е необходимо, за да се оправдаят претенции на американците на лунните територии.
Дъфи също споделя тази гледна точка.
„От март 2024 г. Китай и Русия обявиха поне три пъти съвместни усилия за поставяне на реактор на Луната до средата на 30-те години“, заяви Дъфи в писмо до ръководството на НАСА.
„Първата страна, която направи това, потенциално би могла да обяви забранена зона, което значително би възпрепятствало Съединените щати да установят планираното присъствие на „Артемида“, ако не са там първи.“
Как би изглеждала ядрената енергия на Луната?
Дъфи обясни на ръководството на НАСА, че ядрената енергия ще идва от реактор, който трябва да генерира 100 киловата мощност и да тежи под 15 тона. Така ще може да бъде транспортиран до Луната с ракетите, които ще са налични до 2030 г., като например Starship на SpaceX.
Най-познатият образ на ядрените реактори са обширните съоръжения с високи димни комини. Но Фишър обясни, че технологията на микроядрените реактори се развива бързо. Първите оценки сочат, че енергийният източник на лунната база може да тежи само 1-2 тона.
От 2000 г. НАСА инвестира повече от 200 милиона долара в разработването на тези ядрени технологии. През това време агенцията създаде система, която позволява на енергийния източник да работи автономно,
въпреки разликата от около 500-600 градуса между деня и нощта в космоса. Дневните температури могат да достигнат 250 градуса по Фаренхайт, а след това да паднат до минус 250 градуса в сянката и до минус 300 или минус 400 градуса през лунната нощ.
Дъфи обаче поясни, че космическата агенция ще използва търговските си партньори за разработването на реактора.
На финансирания от НАСА орган по Закона за космоса, който се използва за създаване на търговски космически станции в ниска орбита, беше наредено да осигури „максимална гъвкавост на индустрията“ за ефективно проектиране и разработване на летателните системи.
Lockheed Martin публикува концептуално изображение на възможния вид на реактора в X, след обявлението на Дъфи.
„Реактор на Луната е задължителен за напредъка на човешките изследвания“, заяви компанията. „Луната е тъмна и студена 14 дни в месеца, а слънчевата енергия не е достатъчна за създаване на устойчива лунна база. Космическата енергия от ядрените реакции е безопасна и ние продължаваме да инвестираме, за да я превърнем в реалност.“
Изображението показва няколко компактни енергийни блока, разположени по лунната повърхност, отделени от жилищните помещения.
Фишър, който също сътрудничи на The Epoch Times, заяви независимо пред изданието, че едно от изискванията за безопасност на тази технология би била възможността да се отдели от зоните за екипажа при необходимост.
The Epoch Times се обърна към Lockheed Martin за повече информация относно концепцията, но не получи отговор до публикуването на статията.
Дъфи нареди на НАСА да обяви конкурс за предложения от частната индустрия до септември. Това практически стартира състезание за възможността да се построи реакторът. Агенцията трябва да избере не повече от две компании в следващите шест месеца.
В писмото си от 31 юли изпълняващият длъжността администратор на НАСА отбеляза, че проектът ще използва „иновациите в търговските микрореакторни технологии, изрично споменати в изпълнителната заповед 14299 на Белия дом от 23 май 2025 г. „Внедряване на усъвършенствани технологии за ядрени реактори за националната сигурност“.
Проектът ще се счита и за част от „нова програма за марсиански технологии, която ще ускори разработването на високоприоритетни технологии за Марс“. Според Дъфи ядрен реактор ще е необходим и за създаването на база на червената планета. Белият дом поиска 350 милиона долара за финансовата 2026 година за програмата и допълнителни 500 милиона долара от финансовата 2027 година.
Какво ще кажете за хелий-3?
Според Фишър друга дискусионна тема, свързана с Луната и ядрената енергия, е елементът хелий-3 (He3). Натрупан в лунната почва от постоянната слънчева радиация, He3 се счита от мнозина за идеалното гориво за ядрения синтез – процесът на сливане на два атома, а не тяхното разделяне.
Целта е да се добие He3 от лунната почва и да се изпрати обратно на Земята за използване в термоядрените реактори там, докато лунният реактор ще работи с ядрено деление.
Фишър обаче подчерта, че комунистическият Китай настоятелно се стреми да бъде първият, който ще овладее тази нова ядрена способност. Така би надминал петролопроизводящите страни като Саудитска Арабия и би се превърнал в основен износител на енергия за света.
Мнозина се притесняват, че китайският режим може да спечели надпреварата за овладяване на ядрения синтез, както и за установяване на постоянно присъствие на лунната повърхност.
