Тридневните мирни преговори в Маями завършиха без пробив. Въпросите за гаранциите за сигурността на Украйна и отстъпването на територии на Русия остават открити. Едновременно с това Тръмп публикува своята Национална стратегия за сигурност, в която Русия вече не се определя като „непосредствена заплаха“.
Преговорите между представители на САЩ и Украйна в Маями за постигане на мир в Украйна завършиха без съществени резултати. Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и зетът на Тръмп Джаред Къшнър, които през октомври успешно договориха споразумението за Газа, се срещнаха с украинския главен преговарящ Рустем Умжеров и началника на Генералния щаб Андрий Хнатов в Маями. Целта беше да обсъдят на какви отстъпки би била готова Украйна. Руски представители не участваха в разговорите.
Преди срещите в Маями Къшнър и Уиткоф проведоха преговори с Путин в Москва. На 3 декември Тръмп заяви пред пресата в Белия дом, че американската делегация е имала „доста добра среща“ с руския президент Владимир Путин. Според него Уиткоф и Къшнър са убедени, че „Путин иска да прекрати войната“. Въпреки това американският президент призна: „Не знам какви са плановете на Кремъл. … Ще видим.“
Зеленски иска „осъществими“ стъпки
В кулминацията на тридневните преговори в Маями на 6 декември се включи чрез видеовръзка украинският президент Володимир Зеленски. След това Зеленски изказа своето становище в публикация в X, като изрази „решимост да продължи добросъвестното сътрудничество с американската страна за действително постигане на мир“.
Той обяви, че ще има „следващи стъпки и формати за разговори със Съединените щати“. „Не всичко може да се обсъди по телефона“, написа Зеленски. Сега той ще изчака завръщането на двамата си представители, за да могат да работят върху „идеи и предложения“. „Нашият подход е всичко да бъде осъществимо – всяка важна мярка за мир, сигурност и възстановяване“, обяви Зеленски в X.
По време на преговорите в Маями Русия продължи мащабните си атаки срещу Украйна с над 650 дрона и 51 ракети. Според украинските медии основните цели били енергийни съоръжения, железопътни линии и жилищни райони.
САЩ: Русия „не е вече пряка заплаха“
По време на разговорите между САЩ и Украйна във Флорида Тръмп публикува своята Национална стратегия за сигурност, в която Русия вече не се определя като „непосредствена заплаха“ – както в по-ранните документи на предшественика му Джо Байдън.
На 7 декември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков беше цитиран от държавната информационна агенция ТАСС, че Русия приветства решението на американското правителство да преработи стратегията си за национална сигурност и да не определя вече Русия като „пряка заплаха“. Песков заявил пред ТАСС, че обновеният документ не съдържа вече формулировки, описващи Русия като пряка заплаха, а вместо това призовава за сътрудничество с Москва по въпросите на стратегическата стабилност. „Разглеждаме това като положителна стъпка“, казал Песков според ТАСС.
Точно противоположна позиция по отношение на стратегическия документ на Тръмп заеха външните министри на страните от НАТО на срещата си на 3 декември. В края на срещата Русия отново беше осъдена в изявление на генералния секретар на НАТО Марк Руте: „Изправени сме пред реални и продължаващи заплахи. Русия продължава бруталната си война срещу Украйна“, заяви Руте.
Русия показва също „все по-безразсъдно поведение“ спрямо НАТО, „като например нарушава въздушното ни пространство, извършва кибератаки и използва шпионски кораби, за да картографира подводната инфраструктура на партньорите от алианса. Тези инциденти подчертават необходимостта от непоколебима бдителност“, обясни генералният секретар на НАТО.
САЩ не искат да се намесват в европейските дела
В публикуваната на 5 декември американска Национална стратегия за сигурност се подчертава: „Да се фокусираш върху всичко означава да не се фокусираш върху нищо“. По-скоро „основните национални интереси на Америка в областта на сигурността“ трябва да бъдат в центъра на вниманието (стр. 8). Американската външна политика в бъдеще се описва като „гъвкав реализъм“ (стр. 9).
Освен това Тръмп иска да възроди за САЩ американската доктрина на Монро от 19-ти век. Тази доктрина, създадена през 1823 г. от тогавашния американски президент Джеймс Монро, гласи освен всичко останало, че САЩ няма да се намесват в европейските дела.
Новият стратегически документ предупреждава също, че проблемите на Европа са по-дълбоки от недостатъчните военни разходи или икономическата стагнация. Сред по-големите проблеми на Европа са регулации, които потискат творчеството и стремежа към постижения, миграционните политики, намаляващата раждаемост, ограниченията на свободата на словото, както и загубата на национална идентичност и самочувствие. В този контекст документът говори за опасността от „цивилизационно изчезване“.
Относно последиците от войната в Украйна в стратегическия документ се казва: „Войната в Украйна има превратен ефект – тя усили зависимостта на Европа, особено на Германия, от външен свят. Днес германските химически компании строят някои от най-големите преработвателни заводи в света в Китай, използвайки руски газ, който не могат да получат в собствената си страна.“
Правителството на президент Тръмп е „в противоречие с европейските политици, които имат нереалистични очаквания за войната и се намират в нестабилни правителства на малцинствата, много от които потъпкват основни принципи на демокрацията, за да потиснат опозицията“, се казва на стр. 26.
Вашингтон се стреми към бързо решение на конфликта в Украйна и иска да възстанови „стратегическата стабилност“ с Москва. Въпреки това американското правителство призна, че „действията на Русия в Украйна остават централен проблем за сигурността“, се казва в стратегическия документ.
Европейците: собствени консултации за Украйна в Лондон
Европейците искат тази седмица отново да проведат собствени разговори за мирно решение в Украйна. Според британските медии британският министър-председател Киър Стармър поканил Зеленски, френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц на консултации в Лондон. Преди две седмици в същия състав се обсъждаше осигуряването на европейски мироопазващи сили. Те трябва да бъдат разположени в Украйна, след като бъде постигнато прекратяване на огъня.
Западноевропейските държавни и правителствени ръководители заедно със Зеленски остро критикуваха 28-точковия мирен план на Тръмп за Украйна, който той представи на 21 ноември, като твърде благосклонен към Русия. Планът предвиждаше: отказ на членство на Украйна в НАТО, значително намалена армия, както и териториални отстъпки на Русия в югоизточна Украйна.
Вместо това западноевропейците в съгласие с Киев искат да постигнат зачитането на териториалната цялост на Украйна. Освен това трябва да се запази възможността за членство на Украйна в НАТО. Западноевропейците се стремят също към поддържането на силна украинска армия.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан от своя страна подкрепя плана на Тръмп и се срещна лично с Путин в Москва на 28 ноември. Орбан, който поддържа еднакво добри отношения както с Тръмп, така и с Путин, отново предложи унгарската столица за среща на върха между Путин и Тръмп.
